ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ ПО ИНДИЙСКИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В КРАЯТ НА 1998., индийските фундаменталисти; трудно е да бъдат изброени всички категории; предлагат да бъде построен нов Божи Храм в местността ПОКХАРАН. Това е едва на 50 километра от мястото, където през април същата година са проведени успешни експерименти с индийска ядрена бомба. Съгласно тяхно учение план-програма, това би било 53. пример на ШАКТИПИЙТС – израз на Божията Воля. Не е известно дали това се е случило. Властите едва насмогват.
Друг подобен „духовен“ център се явява новият храм на РАМА в АЮДИЯ. Построен на местото на джамията БАРБИ, разрушена по време на хинду-бъркотии през декемврий 1992..
Някой фундаменталиски гласове успяха да прокламират, щото радиоактивния прах от изследователския ядрен полигон, да бъде разпратен на далечни и близки съмишленици, под форма на ПРАСАД – вид хиндуиско причастие. В случая то би било съвсем ефективно. Няколко значително по-трезви глави възпрепятстваха тази съмнителна фундаменталистка идея. Която сама по себе си говори, с какво именно се занимава фундаментализмът по света. В чий интерес работи, това е повече от ясно. Във всеки един случай – едва ли в интерес на вярващите. Индийските фундаменталисти, често подкрепяни от видни учени не престават да твърдят, че в древните индуси наистина са владеели тайната на ядреното оръжие, наричано в старите писания - ОРЪЖИЕ-АУМ. Безброй анализатори настояват, че именно военните прослойки във всяка една страна стоят зад разгъването на всевъзможен фундаментализъм. Индийската военна клика твърди, че в това отношение прави изключение, но индийските военни не пропуснаха да ударят тъпана на примитивно-верския радикален ентусиазъм на плебса. Наричайки своята ядрена бомба АГНИ – по името на древноиндийският бог на войната. ПАКИСТАН не остана по-назад и нарече своята ядрена бомба ГЯУРИ по името на един индийски Бог от Южна Индия. Последователите на загадъчната фундаменталистка секта ШРИ ШЕНА от МУМБАЙ се намесиха овреме. Прокламирайки, че подир ядрените изпитания на ИНДИЯ, индийците повече не са евнуси; забележете!; а се изправят пред света КАТО ИСТИНСКИ МЪЖЕ.
ЯДРЕНИТЕ ОПИТИ И ЛОКАЛНИТЕ ВОЙНИ ОКОЛО КАШМИР, ДОПРИНАСЯТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФУНДАМЕНТАЛИСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. Преди стотици години, древните крале на ИНДИЯ преди да влязат в бой за завоюване на своите комшии, принасят в полза на боговете дузини черни биволи в жертва до тогава, докато не им се прояви БЛАГОВОЛЕНИЕТО ДУРГА. Няма как да не предположим, че фундаменталистите са го сторили непосредствено преди боевете в КАШМИР.
В краят на краищата И ИНДИЙСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ – КАКТО ВСЕКИ ДРУГ мрънка И ВОЮВА за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ИНДИЙСКА ИМПЕРИЯ. Която няма как да не е обгръща целият съвременен свят. От АФГАНИСТАН насам – през всичките страни на ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ, които изповядват будизъм, а на север включвайки ТИБЕТ. вСЕ исконни АРИЙСКИ земи съгласно тяхната си ДОЯНАНДА САРАСВАТИ. ГРАНИЧЕЩИ на северозапад с КАМБОДЖА, където да бъде възстановено КХМЕРСКОТО ЦАРСТВО на АНГКОР ВАТ и СЕВЕРЕН ВИЕТНАМ, а на юг включващо ЯВА, където три милиона индиЙски колонизатори все още си живеят. Всичко това прекалено твърдо напомня ЦИОНИСТКИТЕ КАРТИ НА ВЕЛИК ИЗРАЕЛ или плановете на фу,ндаменталистите-калвинисти за нови КОНФЕДЕРАТИВНИ ЩАТИ НА АМЕРИКА, където ОБОЖЕСТВЕНИТЕ АНГЛО-КЕЛТСКИ ЖРЕБЦИ-МЪЖЕ ЩЕ УПРАВЛЯВАТ СВОИТЕ СТОПАНСТВА В ТЯХНАТА АВТОНОМНА си им НАЦИЯ ОБХВАЩАЩА 15 ЩАТА.
ИЗТОЧНИЦИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯТ ИНДИЙСКИ РЕЛИГИОЗЕН НАЦИОНАЛФАНАТИЗЪМ, е резултат на продължително развитие на субкултурите на ИНДИЙСКИЯТ КОНТИНЕНТ. Те биват обобщени и изследвани най-напред от В. Д. САВАКАР в неговата книга „ХИНДУТВА“-1923.. Чиито идеи коренят и водят към началото на 19 век, когато съпротивата срещу колонизаторите намира обожествен религиозен израз. Внимателният читател обаче би открил в тези писания ярко влияние на живият ЕВРОПЕЙСКИ ОРИЕНТАЛИЗЪМ, и неговите археологически и лингвистични научни постижения. нАИСТИНА, влиянието на културата и кръвта на ДРЕВНА ИНДИЯ върху евразийската цивилизация и ЕВРОПА е несъмнена. Нейни идеи биха могли лесно да се поткрият не само трудовете на ВОЛТЕР, ХАЙДЕР, КАНТ, ШЕГЕЛ, ШЕЛИНГ, ШОПЕНХАУЕР, МАРКС И ЕНГЕЛС, но и в древните старобългарски правила и обичаи. В ново време съвременни религиозни философи като АУРОБИНДО и НЕРУ, като ВИВИКАНДА и ГАНДИ, разширЯВАТ идеите и поубоздаВАТ примитивния фундаментализъм а някой от тях изграждАТ градове на бъдещето със съвременни университетски центрове, ПРОЕКТИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТИ, където немският идеализъм се изучава успоредно с древната индийска философия и методи на СЪВОКУПЛЕНИЕ С бОЖЕСТВОТО .
АФРОАМЕРИКАНЕЦЪТ Мартин Лутър КИНГ, за когото така и не се установи кой го гръмна, бе последовател именно на индийския фундаментализъм на МАХАТМА ГАНДИ и неговите практики на монизъм, несилова съпротива на всяко едно насилие, медитация, и фанатична себеотрицателност. Независимо от това, съмненията за съпричастнст на М.Л. КИНГ в разстрела на ДЖИЕФКЕЙ и до днес остават.
И, тъй като келепира клати феса, още през 1870., англикански теософи обръщат внимание на индийския фундаментализъм, с опити да превърнат АРИА САМАЖ – Дружеството на АРИЙЦИТЕ, в световна федерация на арийците начело с с прочутата суфражистка-вегетарианка АНИ БЕСАНТ. Настояването, че ИНДИЙЦИТЕ са единствените ИСТИНСКИ АРИЙЦИ, незабавно води в подножието на съвременния войнстващ ОРИЕНТАЛИЗЪМ, прекалено напреднал през ЕВРОПА и СВЕТА. При това ХРИСТИЯЬНСКИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ се оказва съвсем невинен. От него е потръгнало възраждането на всякакъв вид ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Преди това СДРУЖЕНИЕ НА АРИЙЦИТЕ, в КАЛКУТА съществува СДРУЖЕНИЕТО БРАХМА, основано 1828., от РАМОХАН РОЙ, също така индийски пророк, учител и в краят на карищата общественик. ДАБЕНДРАНАТ ТАГОРЕ – баща на РАБИНДРАНАТ ТАГОРЕ, СЪТРУДНИЧИ С РОЙ за обосноваване на ВЕДИЧЕСКА ВЛАСТ, по-късно се превръща в европеиден модернист, рационалист и хуманист, работгещ за утвърждаване на индийската идентичност и националиност. Заедно с КЕШАБ ЧАНДРА СЕН, той настоява ХИНДУИЗМА ДА БЪДЕ ... ХРИСТИЯНИЗИРАН.
ПРОБЛЕМАТИКАТА според Бажнарин БАСУ горе-доле се състои в следното:
Изключителната ИНДИЙСКА НАЦИЯ се събужда подир вековен сън;
Тя напредва по божествен път по пътя на прогреса и богатството;
Тази нация възражда света, чрез своето древно знание, внечна духовност и съвременна ктултура;
Тя ще завладее света.
РАЖНАРЕЙН отрича МЮСЮЛЬМАНСТВОТО в ИНДИЯ, защото не е оригинално индуистко верую. Но промените настъпват и заедно с тва се модернизира и ИНДУСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Отхвърляне на детските бракове, отхвърляне на неприкасяемостта, разрешение за брак на вдовици, решаване проблемите с кастите независимо че той се гради именно върхе кастовата структурна система.
КАКТО ПРИ ВСИЧКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ, всичко започва ск преименуване на градове, улици и свещенни места. Английските названи я едно подир друго мбиват отхвърляни, а ОБМАБЙ е наречен МУМБАЙ, МАДРАС е преименован на ХИНДУВТА, и това се представя като обществен напредък. Една доста объркана работа, поради безбройните идеалистични философски разклонения на ХИНДУИЗМА. Обобщени в т.н НЕОХИДУИЗЪМ , или СЕМИТИЗИРАН ХИНДУИЗЪМ. Твърдящ, че АРИЙЦИТЕ наистина произлизат от ТИБЕТ, хипотеза изследвана от двете нацистки експедиции на ЕРНСТ ШИЙФЪР и БРУНО БЕРГЕР, в средата на придесетте години на двадесети век, за резултати от които се знае прекалено малко. Но това не е било достатъчно. И нацистите тръгват да изследват и идеята на хиндуфундаменталиста Б. Г. ТИЛАК, който твърди че АРИЙЪЦИТЕ произхождат от континента АРКТИКА, но са потеглили по света от ТИБЕТ.
Dayananda saw the Aryans as paragons of virtue and the world=s first monotheists.  Even though he uses the Hindu epics as proof of the Golden Age, he argued that only the Vedas and the Upanishads have religious authority.  (Oddly enough, the members of the Ayra Samaj retained the Vedic fire ritual for their services.) He rejected the authority of the priests to interpret scripture and set himself up, in a way very similar to some preachers in the Abrahamic religion, as the only one that could interpret the Vedas correctly.  He saw the Vedas and Upanishads as the literal Word of God and as the infallible text of the one true Hindu church, a concept alien to the Indian religious tradition, but one again very similar to the Abrahmanic religions. Setting the stage for 20th Century Hindutva, Dayananda lauched systematic attacks on traditional Hindus, Buddhists, Jains, Sikhs, Christians, and Buddhists.
On the plus side Dayananda believed that the subjugation of women came with the decline of Hinduism and declared that this was a social ill that needed corrected.  He also spoke out against the thousand plus subcastes (jati) that divide Indians according to specific vocations and prevent lateral movement in Indian society.  With regard to the four main castes Dayananda thought that it was a mistake to think of them as hereditary, a position that was an advance over Gandhi, who, while rejecting the oppression of the Dalits, still maintained the hereditary nature of the four main castes.
After Dayananda=s death there was a campaign to reconvert Dalits whose families had gone over to Christianity and syncretistic Muslims who, because they so fully participated in Hindu celebrations, ought, according to Arya Samaj, to return to the fold of the true faith.  This campaign of reconversion is still at the forefront of Hindu fundamentalist efforts today, especially among the Vishwa Hindu Parishad.
A key figure in the transition from the Brahmo Samaj and the Arya Samaj is Chandranath Basu who is the author that coined the term Hindutva (Hinduness) and he turned Hindu nationalism in a decidedly conservative and reactionary direction.  In 1892 he published HindutvaBAn Authentic History of the Hindus in which he defended traditional views Hindu ritual, caste, restriction of women=s education and civil rights, and the maintenance of male authority. Chandranath was firmly committed to demonstrating the superiority of Hinduism over Christianity, especially after the wide spread concern that conversions to Christianity were increasing in the latter half of the century.
In the novels and commentaries of Bankimchandra Chattopadhyaya we see again the profound influence that European philosophy had on the rise of Indian nationalism.  Particularly important was the work of Immanuel Kant, Herbert Spencer, John Stuart Mill, and Auguste Comte.  Interestingly enough, Bankim early support for women=s equality, presumably under Mill=s influence, disappeared in his later works, which also contain stronger claims to Hindu supremacy and more stringent anti-Muslim comments.  He criticized Mill and Comte for their atheism and substituted Krishna=s religion of love as the key to human spiritual cultivation and progress.  Nineteenth Century Indian nationalists were fully caught up in the idea of evolution and Bankim proposed that Hinduism was the perfect candidate for Comte=s idea of Apositive religion,@ the final stage of human perfection.   Huxley=s Perennial Philosophy finds a new Indo-European home, but it has a new humanistic twist.  Bankim rejects both the abstract monotheism he finds in Abrahamic religions and the impersonal monism of his own Brahmo Samaj in favor of the divine incarnation of Krishna as a human being.
At the turn of the century one of the most important Indian nationalist figure is B. G. Tilak, whose importance and standing in the Congress Party was second only to Gandhi.  For purposes of our study of Hindu fundamentalism, Tilak was instrumental in inventing a powerful new form of devotionalism centered on the elephant god Ganesha.  Tilak=s strategy was calculated and very effective: the new Ganesha festival (first celebrated in 1893) would compete with the Muslim festival of Muharram, which Hindus had always attended.  Hindu nationalists in the state of Maharastra were successful in creating a new division between Muslims and Hindus that would intensify decade by decade into the new century.  The Ganesha festival in Bombay is now so huge that it is common to see pictures and stories of it in the international press.
Tilak also resurrected King Shivaji, who, by the grace of his patron goddess Bhawani, was by far the most successful Hindu warrior king against the Mughal Empire during the 17th Century.  Hindu fundamentalists admire Shivaji=s courage and excuse his ruthlessness against the Muslims he defeated.  Tilak also instigated celebrations honoring Shivaji but many of them in the 1890s turned violent, the beginnings of the communal conflict that was to increase in the next century but was an uncommon occurrence in earlier times. Tilak used the Bhagavad-gita to justify Shivaji=s campaigns against the Mughals but also the violence that may be necessary to keep the Muslims of his day in line. Shivaji has become a hero and a model for a militant leader who will bring back the glory of all things Hindu.  It is significant, however, in terms of the historical Shivaji that while Muslims repeatedly declared jihad against him, Shivaji principal motivations were Maratha nationalism rather than a broader Hindu nationalism based on the concept of the Indian Sub-Continent as one nation and the idea of Hinduism as a universal religion.  Tilak also ignored the fact that Shivaji not only had Muslim allies but employed Muslims in his army and administration, demonstrating that his concept of a Martha nation included non-Hindus as well. Nonetheless, the revival and revision of Shivaji=s reign resulted in a number of Shivaji societies that believed that violence against British rule was a religious duty.
Tilak was also involved in researching and writing about the origins of Hinduism and the Hindu nation.  I have already mentioned his wacky thesis, defended in a book entitled The Arctic Home of the Vedas, that Aryan culture actually goes all the way back to the last Ice Age.  Drawing on astronomical allusions in the Vedas, Tilak takes Vedic history back 8,000 years and argues that the Vedic gods were polar deities worshiped by arctic Aryans.  From all of his research he drew the same conclusion that many other 19th Century Indian nationalists did, and I will conclude with this illustrative but problematic passage:
During Vedic times, India was a self-contained country.  It was united as great nation.  That unity has disappeared bringing great degradation and it becomes the duty of the leaders to revive that union.  A Hindu of this place [Varanasi] is as much a Hindu as one from Madras or Bombay.  The study of the Gita, Ramayana, and Mahabharata produce the same ideas throughout the country.  Are not these. . . our common heritage?  If we lay stress on forgetting all the minor differences that exist between the different sects, then by the grace of Providence we shall ere long be able to consolidate all the different sects into a mighty Hindu nation.  This ought to be the ambition of every Hindu.
The sects of which Tilak speaks the Sikhs, the Jains, and the Buddhists.  Not at all included, unless they pledge allegiance to Hindutva (conversion itself is not mandatory), are India=s 40 million Christians and 120 million Muslims.