сряда, 12 февруари 2014 г.

БРЕГОВЕ, поеми, Хеми ВАРНАЛИУС

БРЕГОВЕ / SHORES
OPPUSS OI.
БРЕГОВЕ
SHORES
01.
БРЕГОВЕ / SHORES
ВСРЕД ПЯСЪКА / AMIDS THE SAND . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .03.
ЩОМ СЛЪНЦЕТО / WHEN THE SUN . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . 04.
ТЕЖКО ДЛАНИТЕ СКЛЮЧИЛИ / HARDLY CROSING PALMS . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . 05.
КРАЙ ПЪТЯТ ДРЕВЕН / NEAR THE ANCIENT ROAD . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .06.
НА ХВЪРЛЕЙ ОТ МОРЕТО / CAST GAPE FROM THE SEA . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . 07.
ПОДОБНО ПРЕТОВАРЕН КОРАБ / LIKE HEAVY LOADED SHIP . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . ..08.
И ЕТО ТУК / AND JUST OVER HERE. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . 10.
ГРАДЪТ / THE TOWN. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12.
THE POETRY / ПОЕЗИЯТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .18.
ПОЕЗИЯТА / THE POETRY . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .19.
ТУК КРАЙ БРЕГА / JUST NEAR THE SHORE . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ... .. .. . . . . . 20.
МОРЕТО ПЛИТКО Е – THE SEA IS SHALLOW . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . 21.
ЗАГАСВАТ ДНИТЕ / BURN LOW THE DAYS . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22.
ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО / DISSAPEIRS THE SUN . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . .24.
СЛЕД ТАЗИ НОЩ / AFTER THIS NIGHT . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .25.
ЩОМ СЛЪНЦЕТО WHEN THE SUN . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . 26.
ТА, КАЗВАШ – ЩАСТИЕТО / YOU SAD – THE HAPPINESS. . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . 27.
ПАДА ВЕЧЕРТА / FELTS DOWN THE NIGHT . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . 28.
СЯКАШ ИЗ ОТВЪДНОТО / LIKE FROM THE BEYOND SPACE . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .29.
МИЛИ ЧЕРНОМОРСКИ БРЕГОВЕ / HONEY BLACKSEA SHOR5ES . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . .30.
ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА / ON THE TIMBAL OF THE SILENCE . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33.
КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ / WHEN EVEYONES HAVE LEFT . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . 34.
О, БРЕГОВЕ / OH, SHORES . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .35.
02.
БРЕГОВЕ / SHORES
ВСРЕД ПЯСЪКА СТОЯТ ПОБИТИ -
СЪОРЪЖЕНИЯТА НА МЕЧТИТЕ.
СПОХОЖДАТ - ЗА ДА ГИ ОТМИНАТ -
ОСИРОТЕЛИ ГЛАРУСИ
С ПОЧУПЕНИ ОТ БУРИТЕ КРИЛЕ,
ПРОПЛАКВАЙКИ ВСРЕД СИВОТО НА УТРИНТА,
ЧРЕЗ ДИВИ КРЯСЪЦИ СЕБИЧНИ.
И, В ТАЗИ БЕЗПРЕДЕЛНО ТЪЖНА СИВОТА,
КОЯТО НЕ БЕЛЕЖИ НИТО ЕСЕН -
НИТО НАЧАЛОТО НА ЗИМА;
ОБХВАНАЛА НЕБЕТО - ОБГЪРНАЛА БРЕГА,
ОМАЯЛА МОРЕТО ДО ГДЕ ÒКО ВИДИ;
ДОКОСВАНЕТО СЯКАШ Е БЕЗПЛЪТНО.
И, ВИЖДАШ ПАЛМИТЕ ЧЕ СА МЪРТВЕЦ,
ЗА КОЙТО КАЗАНО Е ВСИЧКО.
О, ТОЗИ ВАКУУМ НА КУРОРТИТЕ,
ОСТАНАЛИ САМОТНИ - ПОДОБНО ХОРАТА.
03.
БРЕГОВЕ / SHORES
ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗАД МОРЕТО,
НАД ПЯСЪКА СЕ ВДИГА МАРАНЯТА,
ТА ЧАК - ДОКАТО ПАДНЕ ЗДРАЧ,
НАД ПЛАЖА ДИВНО ТИЧА МАРАНЯТА . . .
ТЪЙ, ВСЕКИ БРЯГ НЕСПОЛУЧЛИВО,
СТРЕМИ СЕ -
СЛЪНЦЕТО ДА ПОДОБАВА.
04.
БРЕГОВЕ / SHORES
ТЕЖКО ДЛАНИТЕ СКЛЮЧИЛИ,
СПОМНЯТ СИ СЛЪНЦЕТО,
СПОМНЯТ СИ ДНИТЕ,
СПОМНЯТ ПАРИТЕ В ДИМ ПРОПИЛЕНИ,
ВРЕДОМ РАЗЛЯНИ,
ХАИР НЕВИДЯЛИ,
СТАРИТЕ ДОКЕРИ.
БИЯТ ГЪРДИТЕ ТЕЖКИТЕ ДЛАНИ,
КРИЯТ В ГЛАВИТЕ СЪНИЩА ТАЙНИ.
МИСЛИ И ВИНО ТАМ СЕ ПРЕПЛИТАТ -
ЕТО ОЧИТЕ - НИЩО НЕ ПИТАТ.
СТАРИТЕ ДОКЕРИ - БИВШИТЕ ГЛАРУСИ;
ДИМЯТ С ЛУЛИТЕ,
И ЕДВА ДИШАТ.
СТАРИТЕ ДОКЕРИ - ДИВНИТЕ ГЛАРУСИ;
СТАРИТЕ ДОКЕРИ -
РУХНАЛИ ЛОДКИ С ПРОГНИЛИ ПАРУСИ.
05.
БРЕГОВЕ / SHORES
КРАЙ ПЪТЯТ ДРЕВЕН НА ПЛЕБЕИ,
ДОШЛИ ОТ ИЗТОК ЗА ДА ПОКОРЯТ;
ДВА ХЪЛМА БЕЛИ И МОРЕТО,
КОЕТО ДАВА ХЛЯБ И СОЛ БЕЗ ДА БРОИ ПИАСТРИ
ПРИ СВЕТЛИНА НА ЛОЙ -
НО СЪЩО МУРГАВИ МИЗИЙКИ;
АЗ РОВЯ ЕСЕННИТЕ ЛИСТИ НА МЪГЛИТЕ,
ПОД СТАРАТА МАГНОЛИЯ,
ПОДПРЯЛА КРЕПОСТНА СТЕНА,
ПОПУКАНА И ЦЯЛАТА ВСРЕД МЪХ,
КАТО УСТАТА НЕЖНА НА ДЕВОЙКА -
ПОЗНАЛА ЛЮБОВТА ЕДВА,
СРЕЩУ ДОСТЪПЕН ТРОН ОТ МРАМОР - БУЦА СОЛ,
ИЗХВЪРЛЕНА ПРИ БУРЯ НА БРЕГА.
НО, СТАРИТЕ ВЕЛИЧИЯ - КЪДЕ СА?
ДВОРЕЦЪТ ТИХ Е.
РАЗДВИЖВА ВЯТЪРЪТ ВЕРИГИ И КАМБАНИ.
ПОД ПРЪСТИТЕ НА ВРЕМЕТО СЕГА СЕ РОНЯТ,
И ФРЕСКИТЕ,
И СТАРИТЕ ИКОНИ.
КОРОНАТА ВСРЕД ПРАХ КРОТУВА СКРИТА,
А ТРОНЪТ ЛЕСНО Е ДОСТЪПЕН.
НЕПРОМЕНЕН ЕДИНСТВЕНО Е ГРОБЪТ.
ТЪЙ ТЯСНАТА МОГИЛА ПРИ СТЕНАТА,
С РАЗМЕР ЕДНАКЪВ ЗА ОРАЧ И ИМПЕРАТОР.
06.
БРЕГОВЕ / SHORES
НА ХВЪРЛЕЙ ОТ МОРЕТО ТЕМАРИН,
ТИ ЛЕЖИШ ЗАВИНАГИ НЕПОКОРЕНА,
НО ПОКОРНА ЗА ДА БЪЛВАШ БЛАГОДАТ.
КАКВО ЛЕЖИ ПОД ТЕБ - КАКВО КРЪЖИ НАД ТЕБ,
И КАК Е ТАМ – В ДУШАТА ТВОЯ?
САМА ЗНАЕШ СЕБЕ СИ - САМА ТЪРСИШ СЕБЕ СИ,
ПРИНАДЛЕЖAЙКИ НА НЕ ЕДИН НАРОД,
А – ВСЪЩНОСТ - НИКОМУ.
ТОВА Е ДОБРУДЖА – БЛАГОДАТНА ДОБРУДЖА,
ПО-ТОЧНО - ЕДВА ПОЛОВИНА ДОБРУДЖА.
ТОВА Е БЪЛГАРИЯ - БЛАГОДАТТА НА БЪЛГАРИЯ,
СЪРЦЕТО НА ДРЕВНА И МЛАДА БЪЛГАРИЯ.
МАЙКА КЪРМИЛНИЦА ДОБРУДЖА.
07.
БРЕГОВЕ / SHORES
ПОДОБНО ПРЕТОВАРЕН КОРАБ,
В ЗЕМЯТА Е ЗАСЕДНАЛ ПАРАКЛИСЪТ,
ТУК - КРАЙ БEЗУМНО БУРНОТО МОРЕ,
КОЕТО НИКАК НЕ ХАРЕСВА ДА МИРЯСА.
ОСТАТЪК НЯКАКЪВ ОТ КРОТНАЛИ ЕПОХИ;
АРХАИЧЕН И БЕЗЧУВСТВЕН ЖЕРТВЕН ПЪН,
ПРЕД МАСИТЕ С МОДЕРЕН АЛКОХОЛ.
А ПОКРИВЪТ С ПОРУТЕНИ КЕРЕМИДИ,
ПЪТЕКАТА ЗАБРАВЕНА ОТ БОГ И ХОРА,
И ГРОБЪТ НА НЕЗНАЙНИЯТ СВЕТЕЦ,
ЖЕСТОКО ТЕ ПРОБОЖДАТ ПРЕЗ СЪРЦЕТО,
ПРЕВЪРНАТО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА
ВЪВ БЕЗЧУВСТВЕН АВТОМАТ.
НО ,ТИ ОСТАВАШ ТРЪПНО ЖИВ;
БЕЗРОПОТНО ПРИЕЛ ХАМУТЯ
НА ДРЕВНИЯТ ГЯУР,
НАРИЧАН ДНЕС ТАВАРИЩ
А УТРЕ - ГОСПОДИН.
ПРИВНЕСЕНИТЕ СЕМЕНА ОТ ВЯТЪРА
БЕЗУМНО ИЗБУЯЛИ В БУРЕНИ,
СЪС ВРЕМЕТО СЕ БОРЯТ В НАДПРЕВАРА,
ГОТОВИ ДА ОТЛИТНАТ ВЕДНО СЪС КРЯСЪКА
НА НЕНАСИТНИ ГЛАРУСИ ЛЪЖОВНИ;
ВЕДНО С МЕЧТИТЕ НА ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ,
ЧИЕТО ЛОЖЕ ТУК СЕ СЧИТА МРЪСЕН КОРЕН,
А ПЪК ИГРАТА ИМ СЕ КАЗВА ЧАК ДО ДУПКА.
ДА ОТЛЕТЯТ КЪМ МРАЧИНАТА НА ОТВЪДНОТО,
КОЯТО ТУК СТОИ НАЦЕЛЕНА ОТКОЛЕ,
В ОЧАКВАНЕ ЗА ЛЕСНИ ЖЕРТВИ.
08.
БРЕГОВЕ / SHORES
УСПЕЛИ ВРЕМЕННО ДА ОЦЕЛЕЯТ,
ВСРЕД ТАЗИ МРАЧИНА НА ВЕКОВЕТЕ,
КЪДЕТО ПЛЕВЕЛЪТ Е СКЪПОЦЕНЕН КАМЕН,
А БОЖУРЪТ - ПОДОЗРИТЕЛНО КАРМИНЕН.
ПРЕГРЪЩА САТАНАТА ИИСУС,
ПОД КЛЮЧ ПРИВЕДЕН В ПОЛУМРАКА,
ПОДИР ОГРАБВАНЕТО НА АМВОНА ПО ЗАКОН,
ИЗВЪРШЕНО ВЪВ ИМЕТО НА НАУКА КОЯТО ОТКРОВЕНО ЛЪЖЕ,
ВМЕСТО ДА ТЪРСИ ИСТИНИТЕ И ОТКРИВА.
ЕДНО ОГРАБВАНЕ БЕЗ ВЗЛОМ,
ОТ ВАРВАРИ С ДОКТОРАНТУРИ,
ПРОДАЛИ ДРЕВНАТА СВЕЩЕННА УТВАР
НАСРЕЩУ ШЕПА ОПИАТИ.
А ТАМ –
ОТВЪД ДЕБЕЛОТО ЗАМЪТЕНО СТЪКЛО,
В ПРОЗОРЕЦЪТ ЕДИНСТВЕН ГДЕТО ВСРЕД МОРЕТО БУДНО ДИРИ;
ПО КОЙТО ХАЛИТЕ ОБЕЗУМЯЛИ,
ЗАБИВАТ КОПИЯ ОТ ВЛАЖЕН ПЯСЪК;
ЕДНО КАНДИЛО ПО ДЕТИНСКИ ДРЪЗКО ХЛИПА;
ОПИТВАЙКИ ДА ЗАДЪРЖИ ДЕНЯТ,
ПОБЯГНАЛ КАТО ПОДИВЯЛ ВСРЕД МРАКА,
ДАЛЕЧ ОТ ТУЙ ЧИСТИЛИЩЕ НА МИНАЛИ ХИМЕРИ.
09.
БРЕГОВЕ / SHORES
И ЕТО ТУК,
ВЪРХУ ПОРУТЕНИЯ ОТ СТИХИИ ДРЕВЕН МОРСКИ БРЯГ,
ГДЕ ПОМНИ МИНАЛО ДОКАТО НЕНАВИЖДА НАСТОЯЩЕ,
ЗАВИНАГИ ПОГУБЕНИ И ПРЕНЕБРЕГНАТИ НЕВЕЖО,
ЛИЧАТ ПОСЛЕДНИТЕ ОСТАНКИ ДРЕВНИ,
НА ВСЯКАКВИТЕ БЕЗНАДЕЖДНИ МОСТОВЕ КЪМ ЛЮБОВТА.
И ЕТО ТУК,
ГЕОМЕТРИЧЕСКИ НАЙ-СЪВЪРШЕННО ТОЧНО,
ВЪЛНИ РАЗБИВА ТУЙ ЗАТВОРЕНО ЗАВИНАГИ МОРЕ,
ПРЕИМЕНУВАНО ОТ НЯКАКЪВ ТИРАНИН В "ЧЕРНО";
НЕ ЗАРАДИ СВОЯТ КАЛПАВ ЦВЯТ,
НЕ ЗАРАДИ ВЕЧНАТА РЪЖДА КОЯТО НЕИЗМЕННО МОЖЕ,
АМИ ПОРАДИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ НА БЕЗПРОСВЕТНОСТ И ЛЪЖА,
ЧЕ БИ МОГЛО И ИНАЧЕ ДА БЪДЕ.
КАКВО Е НЯКАКЪВ ТИРАНИН -
ЗАСЕНЧИЛ СЛЪНЦЕТО МЪДРЕЦУ;
ВСРЕД ТАЗИ ТЪЙ ОБИЛНА ПРАЗНОТА,
ИЗПЪЛНЕНА С МАТЕРИЯ БЕЗ ДУХ,
МУШИЦА ОТ РЪЖДА ВСРЕД МАЙКАТА-ВСЕЛЕНА;
УСТАНОВИЛ ОВРЕМЕ ЧЕ И УПРАВНИК ДА СИ,
УПРАВИЯ НИКОГА НЕ БИ МОГЛО
ПО ТЕЗИ БРЕГОВЕ ДА ИМА.
РАЗБИТИ МОСТОВЕ КЪМ НЕИЗВЕСТНОСТТА,
НАРИЧАНА НАИВНИЧКО "ЛЮБОВ".
ОКАЯНИ, ФАЛШИВИ, НЕУСТОЙЧИВИ, САМОРАЗПАДАЩИ СЕ СЪОРЪЖЕНИЯ,
010.
БРЕГОВЕ / SHORES
НА НЕДОСТИЖИМАТА И НЕНАСИТНА ДАН;
БЛАГОДЕТЕЛИ ДО КОСТИТЕ НАФАЛШИВЕНИ,
ПОРАДИ ПАРÀ ПРЕТЪПКАНА - ОТ ДЖЕБ ВЪВ ДЖЕБ.
ЕДНИ НАПЪЛНО РАЗРУШЕНИ СТЪЛБОВЕ НА МЪДРОСТТА,
ОТ ИЗВОРА НА ДНИТЕ НИ ПРЕНЕСЕНИ ДО ГУМНОТО НА РАМО,
ОТ НЕИЗВЕСТНИ ПРИСМЕХУЛНИЦИ СЪС МОЩ НА БОГОВЕ,
ЗАПОКИТЕНИ ЗАВИНАГИ,
ВСРЕД НАЙ-МЪРТВОТО ОТ МЪРТВИТЕ МОРЕТА.
О,БЕЗНАДЕЖДНИ МОСТОВЕ НА ЛЮБОВТА,
НО НЕ НА ВЯРАТА,
ЧЕ ХУБАВОТО,
ЛЕСНОТО,
ВЕЛИКОТО,
ВЕЛИКОЛЕПНОТО,
И ПРИСМЕХУЛНОТО В ДОБАВЪК,
БИ БИЛО! - FOR EVER.
011.
БРЕГОВЕ / SHORES
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И В НЕГО СЯКАШ ВЕЧЕ НЯМА АБСОЛЮТНО НИКОЙ.
ПРОСВИРВА ВЯТЪРЪТ МЕЛОДИИ,
В КОСИ РАЗДИПЛЕНИ НА СТРАННИЦИ,
И РЪСИ КЕСТЕНИ НАМЕСТО ДЪЖД.
НО, КАМЪКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЧЕВА,
О, КАМЪКЪТ НЕЗРЯЛ Е ЗА ТОВА,
А ВЪВ ДОБАВЪК -
И АСФАЛТЪТ.
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И СЛЪНЦЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЛЮБИТЕЛИ,
ПОКРИВА ПАК ТЕЛАТА СЪС ПОЖАРИ,
МАКАР И ОТ ЛЕНИВО - ОЩЕ ПО-ЛЕНИВО.
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е СТРАШНО ЕСЕНЕН,
И ПРАЗЕН -
В НАЙ-СЪКРОВЕН СМИСЪЛ.
ОСТАНАЛ САМ ПОДОБНО НА СВЕТА,
СЛЕД ВСЯКО БЕЗВЪЗВРАТНО ОТЛЕТЯЛО ЛЯТО,
ГРАДЪТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ЕХТИ.
ЕДНА САМОТНА РАКОВИНА ОТ БЕТОН,
ПРОДУХВАНА ОТ НАЙ-СЪДБОВЕН ВЯТЪР.
НО, ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,
ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.
012.
БРЕГОВЕ / SHORES
ЗАЩО САМОТНИКО,
ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПРОПЛАКВАШ
ПОДОБНО СЧУПЕН КЛАВЕСИН,
ПРЕСКАЧАЙКИ НЕОСЪЗНАТИ НОТИ,
И ЗВУКОВЕ ОТБЯГВАЙКИ СЛУЧАЙНИ -
НЕ ПОРАДИ ЛИПСАТА НА СТРУНИ,
НЕ ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ВРАГОВЕ,
НЕ ЗАРАДИ ПРОПУСНАТИ ОБЛАГИ,
А ПОРАДИ ОТЧАЯНИЕ ВСЕОБЩО.
ГРАДЪТ, ГРАДЪТ Е ЗЛАТНО-ЕСЕНЕН;
СВЕТЪТ - СВЕТЪТ Е ЖЪЛТО ПЕСЕНЕН.
НО, ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,
ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.
А ВСИЧКО - БЕШЕ ПРОСТО ПЛЪТ,
И ЖИВА ПЛЪТ БЕ -
НО И НЕПРОСТИМО МЪРТВА.
НАЙ-ЧЕСТО БЕЗРАЗЛИЧНО-ПОСТИЖИМА,
УНЕСЕНА В НЕОПОЗНАТИ ИЗМЕРЕНИЯ;
ДЪЛБОКО НЕИЗСЛЕДВАНА -
ЗАВИНАГИ НЕИЗЯСНЕНА,
НЕ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ НА НАУКАТА,
НЕ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА РЕСУРСИ,
АМИ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ЯСЕН СМИСЪЛ.
НО, ВСИЧКО БЕШЕ НАЙ-ДОСТЪПНА НЕЖНА ПЛЪТ,
И ВСИЧКО ТЪЙ ОСТАНА – НЕЖНА, ТЪЖНА, НЕУЛОВИМА ПЛЪТ,
ПРЕУМОРЕНА ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЯ -
И ПРЕНАСИТЕНА ОТ СЛАДОСТРАСТИЯ,
ПРЕИНАЧЕНА ПОРАДИ ПРЕУМОРА -
И ВРЕМЕННО ПРИТИХНАЛА,
УХАННА А БЕЗСРАМНО ДОСТИЖИМА НЕЖНА ЧУЖДА ПЛЪТ.
013.
БРЕГОВЕ / SHORES
ПЛЪТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНА,
В РЕЗУЛТАТ НА НЕДОРАЗУМЕНИЯ.
ПЛЪТ ХАШЛАДИСВАНА,
ПО КАПРИЗ НА БОГОВЕТЕ.
ПЛЪТ ИЗКУШАВАНА,
А НЕДОИЗКУШЕНА.
ПЛЪТ ПРЕСУШАВАНА,
ОТ САМОВЪЗПЛАМЕНЕЯВАНЕ.
ПЛЪТ -
ПРЕОХЛАЖДАНА ПОРАДИ НЕУМОРА.
ПЛЪТ -
В КЪСНА ДОБА РАНОБУДНА.
ПЛЪТ -
СЪННА НА РАЗСЪМВАНЕ,
ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА ФУКНЕ НА СВОБОДА.
АХ, ЖИВА ЛИ ЖИВА ЧУЖДОЗЕМНА ПЛЪТ,
ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ.
ДЕНОНОЩНИ ГЛАРУСИ ВЪВ ТЕБ,
ЗАБИВАТ БЕЗПОЩАДНО КЛЮН,
ДАНО РАЗБУДЯТ СЛАДОСТРАСТНА БОЛКА,
ДАНО ПРИСПЯТ ОНАЗИ БОЛКА ОТ КОПНЕЖ,
И БОЛКА ПОРАДИ НЕЗНАНИЕ,
И БОЛКА ЗАРАДИ КРАЙНОТО ПОЗНАНИЕ.
О, ЗАБЛУДЕНАТА МИЛУВКА ВСРЕД НОЩТА,
КОЯТО ДА СЕ ОТРАЗИ ЧРЕЗ СТИХ Е БЕЗПОЛЕЗНО.
И, САМО КУЧЕТАТА,
НАТИРЕНИ ИЛИ СЛУЧАЙНО ИЗТЪРВАНИ,
ПРОВЛАЧВАТ КОЖЕНИ КАИШКИ ПО ЗЕМЯТА,
ЗА ДА ПРОЛАЯТ ПОРЕДЕН МИНУВАЧ,
014.
БРЕГОВЕ / SHORES
ДОПУСНАЛ ГРЕШКА КАТО ГИ ПОГАЛИ.
ТЕ ЛАЯТ ВСРЕД ГРАДА НА САМОТАТА ЕСЕННА,
А РАКОВИНАТА УСПЯВА И ПРИГЛАСЯ,
ВСРЕД КУПИЩА ОТ ЕКСКРЕМЕНТИ.
БАФ! БАФ – БАФ – БАФ! БАФ - БАФ!
ДОКАТО КУЧЕШКИТЕ ИМ ОПАШКИ,
СТЪРЧАТ НАГОНЕНИ ОТ СКОПСКА ЯРОСТ.
О, СТРЪВ, СПОСОБНА ДА ИЗПИШЕ,
ОНЕЗИ ФОРМУЛИ НА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РОДА,
ДОРИ КОГАТО ТУЙ СЪВСЕМ НЕ Е НЕОБХОДИМО.
НО, КУЧЕТАТА ЗНАЯТ СВОЙТО,
КАТО ГО ИМАТ ЧРЕЗ СКИМТЕНЕ.
И ГЛАРУСИТЕ - ТЕЗИ БЕЗМЕТЕЖНИ ПТИЦИ,
НАМЕСТО ВСРЕД ОТКРИТОТО МОРЕ,
ПАСАЖИ ПРЯСНА РИБА ДА НАГОНВАТ,
КЛЕЧАТ НАД КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
И НЕЗАДОВОЛЕНИ - ГРАЧАТ.
ЕДНИ ОРАКУЛИ ВЪВ МАНАСТИРСКО БЯЛО,
ЕДНИ СВЕТЦИ С ПОЧУПЕНИ КРИЛЕ,
ЕДНИ НЕСРЕТНИЦИ ОТ СЛЪНЦЕ И ОТ ВЯТЪР ОТВРАТЕНИ,
ЕДНИ ОТЧАЯНИЦИ - И ДОКРАЙ ЩУРАЦИ.
ГАР! ГАР – ГАР ГАР! ГАР – ГАР!
И ВИЯТ ПСЕТАТА - А ГЛАРУСИТЕ ТЪЖНО ГРАЧАТ,
И ПЕЯТ В ХОР ОЗАДАЧЕНО,
ЗА МИНАЛО – ЕДВА ЛИ ПОМНЯТ;
ЗА НАСТОЯЩЕТО – ЕДВА ГО ДРАПЯТ;
ЗА БЪДЕЩЕ – СЪВСЕМ НЕЯСНО.
015.
БРЕГОВЕ / SHORES
О, ДИВНА ПЕСЕН НАД ГРАДА,
КОЯТО ВСЕКИ ПОДМИНАВА ТИЧЕШКОМ,
ЗАЛУТАН ПОДИР ПАРЧЕТО ТРУДЕН ЧЕРЕН ХЛЕБ.
БАФ – ГАР – БАФ? БАФ–БАФ – ГАР-ГАР – БАФ! БАФ! ГАР! БАФ!
НО, МУЗИКА Е ВСИЧКО ТУЙ,
А КАТО ИМА МУЗИКА НАЙ-ЛЕСНО СЕ ТАНЦУВА.
О, МУЗИКАТА Е ЕДНО ИЗИСКВАНЕ НА БОГОВЕТЕ.
ТОГАВА, КУЧЕТА И ГЛАРУСИ,
И СМАХНАТИ БЕДНЯЦИ ПОКРАЙ ТЯХ,
ЗАПОЧВАТ - КАТО НИЩО - ДА ТАНЦУВАТ.
ВСРЕД КАШАТА ОТ ЕКСКРЕМЕНТИ,
ВСРЕД ХАОСЪТ НА ТОЗ' ЖИВОТ,
ВСРЕД СТУД И МРАЗ,
УСПЯЛ ДОР' МЛАДИ ДА ПОГУБИ.
БАФ – ГАР – БАФ! ГЛА – А – АД!?! БАФ-БАФ-БАФ! ГЛА – А – АД!
ГАРА-ГАР-ГАРА!
ГЛА – А – АД!
ПОНЯКОГА,
ПОРАДИ НЯКАКВА ТРАГИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ,
ПОРАДИ ВОЙ ДО БОГА И КРЯСЪК НА ХАМАЛИ,
ДОНЕЙДЕ ПРЕРОДЕН ВЪВ ТЪЖНА ПЕСЕН,
ВЕДНО СЪС ТЕЖКО ОСЕЗАЕМ ГРЪМ,
ПО ХОРИЗОНТИТЕ ИЗБЛИКВАТ НЕУЛОВИМИ СВЕТЛИНИ.
БЛЕДИ ЕЛЕКТРЕТНИ СВЕТЛИНИ,
КОИТО МОЖЕБИ НАПОМНЯТ ГОСПОД-БОГ,
НО РЯДКО ОЗНАЧАВАТ МОРСКА БУРЯ;
ЗАЩОТО БУРИТЕ СА ВЪЗПРЕТЕНИ,
ЗАВИНАГИ С КОМПЮТЪРНО БЕЗДЕЙСТВИЕ СА ПОДМЕНЕНИ,
ПОД ТЕЖЪК ПОХЛУПАК НА ЛИЦЕМЕРЕН МИР.
016.
БРЕГОВЕ / SHORES
ВНЕЗАПНО КУЧЕТАТА МЛЪКВАТ,
А ГЛАРУСИТЕ - РАЗТРЕВОЖЕНО РАЗПЕРВАЙКИ КРИЛЕ,
ИЗЛИТАТ НЕСПОКОЙНО И ОТНОВО КАЦАТ,
ЗАМЕНЯЙКИ ЕДИН ОБЕКТ СЪС ДРУГ СЪСЕДЕН,
ГОТОВИ ЗАРАДИ ПАРЧЕТО КЛИСАВ ХЛЯБ -
ДА ЗАМЪЛЧАТ.
О, ТАЗИ МРЪСНА ПИЩНОСТ НА СРЕДАТА,
КОЯТО НИКОЙ ДА Я ЗАМЕНИ НЕ МОЖЕ.
БАФ-БАФ-БАФ! ГАР-ГАР-ГАР!
КЯР - КЯР - КЯР!
ПОД НЕБЕСАТА НА ГРАДА - ПО КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
ВМЕСТО ВЪВ МОРЕТО СЛАВНО ДА ЛОВУВАТ.
А КУЧЕТАТА - КУЧЕТАТА ВЕЧЕ СА ЗАРЪФАЛИ,
ПОРЕДЕН ЗАБЛУДЕН ПАЛАЧ.
017.
БРЕГОВЕ / SHORES
THE POETRY!?!
OH, ABOUT POETRY - NO HUMAN WORDS,
ЕNOUGH . . .
018.
БРЕГОВЕ / SHORES
ПОЕЗИЯТА!?!
О, ЗА ПОЕЗИЯТA ЧОВЕКЪТ ВСЪЩНОСТ,
НЯМА ДУМИ . . .
019.
БРЕГОВЕ / SHORES
ТУК КРАЙ БРЕГА,
ЕДИН СЪВСЕМ САМОТЕН БРЯГ;
ПОТЪНАЛ ВЪВ ВСЕЧОВЕШКА СМРАД,
ИЗПЪЛНЕН С НЕЧОВЕШКА ГНУСТОТА И ЗАДУШАВАЩА МЪГЛА,
НАЛИТАН ОТ КРЕСЛИВИ И КОВАРНИ ПТИЦИ,
ОБСИПВАН С ТЯХНОТО БОЖЕСТВЕНО ГУАНО,
ПОХЛУПЕН ПОД ВЪЛМА ОТРОВЕН ПАРАХОДЕН ДИМ;
ПРАНЕТО ХОРСКО СЕ РАЗВЯВА ГОРДО -
ПРОГНИЛАТА ПОРУТЕНА ХОРУГВА НА КРАЙБРЕЖНИЯТ НАРОД,
УКРИВАНА ОТ ВЕКОВЕ - И НАЙ-ПОДИР,
ИЗНЕСЕНА ЗА ЛИЦЕМЕРНА ПРОЧИТ.
МИНАВАЙКИ ПОД ТЕБ - ПРЕКЛАНЯМ СЕ И АЗ:
БЕЗГРИЖНО,
ЛЕСНО ОБРУГАНО ЗНАМЕ НА НАРОДА.
020.
БРЕГОВЕ / SHORES
МОРЕТО ПЛИТКО Е.
ПО КОЛОВЕТЕ ЗАКРЕПИЛИ МРЕЖИ,
РИБАРИ ПИЯТ ЛЮТИТЕ ЦИГАРИ.
КОНОПЕНИТЕ РИЗИ КРИЯТ МОГЪЩИ МУСКУЛИ.
ЛИЦА КАТО ПУСТИНЯТА БЕЗБРЕЖНИ,
НЕ ТЪРСЯТ ОТГОВОР ОТ ВСЕКИ СТРАННИК.
ОЧИТЕ НОСЯТ ПÒЛЕТА НА ПТИЦИ.
НОЗЕТЕ ВЛАГАТА ПРЕВЪРНАЛА Е ВЪВ РУИНИ.
МЪЖЕ МЪЛЧАЩИ -
ГДЕТО САМО ЧАКАТ ДЕНЯТ ДА СМРЪКНЕ,
ПА ДА ЗАСЕДНАТ ШУМНО В МЕХАНАТА.
ПЪТУВАТ МИСЛИТЕ НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО,
НАЗАД ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
НА ДЛЪЖ И ШИР ПО ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ ВЪЗМОЖНИ -
БРАЗДИ ВЪРХУ СЪРЦА ОТ КРЕМЪК НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ДЪЛБАЯТ.
О, ПАЛУБИ НА КОРАБИ,
ПАВАЖИ НА ПРИСТАНИЩА И ТРОСОВЕ ЗА ПУШКИТЕ НАТЕГНАТИ;
НАЛИ СЪДЪРЖАТЕ ЧАСТИЦА МАРИМАНСКА КРЪВ!?!
А,ТОЗИ ТОЛКОЗ СТРЪМЕН БРЯГ СЪС ДАЛЯНА,
Е КАТО ЗАГРОБВАНЕ.
ВСРЕД ОКЕАНИ ОТ ЖЕЛАНИЯ,
КРУШЕНИЕ ТЪРПЯТ ДОРИ НАЙ-ДЪРЖЕЛИВИТЕ.
ТОГАВА “СТОП-МАШИНИ - ЗАДЕН ХОД!”
И ТИ МАТЕРИО - НЕ БЪРЗАЙ ДА ПОВЯХВАШ;
ЗАЩОТО ИДЕ НЕИЗМЕНЕН ЧАС,
КОГАТО ТЕЖКАТА МАУНА ЩЕ НАВЛЕЗЕ ВСРЕД ВОДАТА,
И УЛОВЪТ ЩЕ БЪДЕ ЛЕСЕН . . .
021.
БРЕГОВЕ / SHORES
ЗАГАСВАТ ДНИТЕ В КРАЯТ НА СЕЗОНА,
ОТНАСЯЙКИ СЪС СЕБЕ СИ ПОТОЦИ ОТ МЕЧТИ.
МОРЕТО ВЪВ ОМАРА НЕ ИСКА И ДА ЗНАЙ,
ЧЕ ТИ ЗАВИНАГИ ОСТАВАШ ТУК,
ДОКАТО ПЯСЪКЪТ УСПЯВА ДА НАПОМНИ;
ЗА ЗИМАТА -
КОЯТО СТРЪВНО ИДЕ,
ЗА ЛЯТОТО -
ЩО БЪРЗА ДА СИ ТРЪГНЕ,
ЗА ОБЛАЧНИТЕ ЗАВЕСА -
ГДЕ ТРАМОНТАНА ДИПЛИ И РАЗДИРА,
ДОКАЗВАЙКИ БЕЗСРАМНА СЪЩИНА.
ПРОГОНВАТ ВЕТРОВЕТЕ ОБЛАЦИ
ПРЕД СЕБЕ СИ И НАДАЛЕЧ;
ЕДНИ КУПНИ -
ДОКРАЙ НЕПОДХОДЯЩИ,
ЗА НЯКАКЪВ ПОПЪТЕН ПРАЗНИК.
ТОГАВА СРЕЩАШ КЕРВАН ОТ ЖЕРАВИ,
ОТНАСЯЩ СВОЯТ КОЛЕКТИВЕН ВОТ,
РАЗНАСЯЩ ГРОХОТНО-ОТЧАЯНЕН ВИК,
ЗАГЪРБВАЩ НАШИЯТ НЕПОНЯТИЕН СВЯТ,
ДАЛЕЧ ПРЕДИ СЕЗОННАТА РАЗПЛАТА;
ДОКАТО МЕСЕЦЪТ ОТЛИТА ПОДИР ТЯХ,
СТОПЕН ОТ МЪКА - ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ГИ СТИГНЕ.
ТУК НА БРЕГА ОСТАВАШ САМО ТИ -
ИЗЧАДИЕТО НА ЗАБЛУДИТЕ И САМОТАТА,
ФЕХТУВАЩО ПО ЧУЖДИ ХОРИЗОНТИ СКАПАНИЯТ СВОЙ ЖИВОТ,
ДАНО КУРШУМ НАМЕСТО ОТГОВОР СПОЛУЧИШ.
022.
БРЕГОВЕ / SHORES
ЗАЩО НЕСРЕТНИКО ПРИЕЛ СЕ ЗА ПОЕТ,
НЕДОСТИЖИМИТЕ ДУШИ ВСРЕД СМРАД УСПЯВАШ ДА РАЗГОЛВАШ,
В ЕПОХАТА НА ВОДОПАДИ ОТ ЛЪЖИ;
КЪДЕТО ДОРИ С НАЙ-СКЪПОЦЕНЕН ДАР,
НЕ БИ МОГЪЛ СЪС ЖЕРАВИТЕ НАДАЛЕЧ ДА ЛИТНЕШ!
ТИ,
БЕЗ ДА ИСКАШ БИ УСТАНОВИЛ,
КАК ЛЯТОТО Е БЕЗПОЩАДЕН МИТ,
ДОКАТО БЪДНОТО -
ИСТОРИЯ ОТЛОЖЕНА ПО ДАВНОСТ.
О, ЗИМАТА Е БРЕМЕННА ВСЕВЕЧНОСТ,
ЧИИТО РАНИ ЛЯТОТО,
ЕДВА УСПЯВА ДА ЗАКЪРПИ.
023.
БРЕГОВЕ / SHORES
ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО.
ДИКТУВА ЛИ ТО НЕЩО,
ИЛИ ОСТАНАЛОТО УПРАВЛЯВА?
НАСТЪПВАТ ОБЛАЦИ И ИДАТ -
И СЕ РОЯТ.
НЕБЕТО Е ПОКРИТО С МЪЛНИИ.
МОРЕТО СЕ РАЗТВАРЯ -
ЗА ДА ОПЛОДИ ДЕНЯТ.
ПРЕЛИТАТ ГЛАРУСИ ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО,
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ СЪДБОВНИ.
ПОБЯГВАТ ПТИЦИ - ПОГИВАТ ПЕПЕРУДИ,
А КУЧЕТАТА ВСЕ ТАКА БЕЗДОМНИ,
НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НАДЛАЙВАТ САМОТАТА.
ЗАМЛЪКВАТ ВЛЮБЕНИ ПРИТВОРИЛИ КЛЕПАЧИ,
ЗАСЛУШАНИ ВЪВ РАКОВИНИТЕ,
КОИТО НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НАШЕПВАТ.
БРЕГЪТ, БРЕГЪТ ЗАПОЧВА ДА ГОВОРИ,
БЕЗ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ ЧОВЕКЪТ БИ РАЗБРАЛ.
024.
БРЕГОВЕ / SHORES
СЛЕД ТАЗИ НОЩ ПРЕКАРАНА ПРИ ТЕБ,
СТОЯ ОБЪРКАН ВСРЕД ЛЕГЛОТО БЯЛО -
БЕЗГЛАСНА РАКОВИНА,
НА БРЕГА ИЗХВЪРЛЕНА ПРИ БУРЯ.
И, САМО В ТИШИНАТА,
НА СТЪПКИТЕ ТИ ЛЕКИ ЗАКРЪГЛЕНИЯТ ЗОВ,
НА САМОТАТА КЛАДЕНЕЦА МЕРИ.
025.
БРЕГОВЕ / SHORES
ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗАД МОРЕТО,
НАД ПЯСЪКЪТ СЕ ВДИГА МАРАНЯТА,
ТА ЧАК - ДОКАТО ПАДНЕ ЗДРАЧ,
НАД ПЛАЖА ДИВНО ТИЧА МАРАНЯТА.
ТЪЙ ВСЕКИ БРЯГ НЕСПОЛУЧЛИВО,
СТРЕМИ СЕ СЛЪНЦЕТО ДА ПОДОБАВА.
026.
БРЕГОВЕ / SHORES
ТА КАЗВАШ – ЩАСТИЕТО - Е ЗНАЧИМО!?!
И ЕТО ТУК - ПОКРАЙ БРЕГА,
ЕДИН СЪВСЕМ САМОТЕН БРЯГ ДОРИ ПРИ БУРЯ,
ЗА ЩАСТИЕТО ХУКНАЛО ИЗПЛАШЕНО ДАЛЕЧ,
ГОВОРИ ВСЯКА КУХА РАКОВИНА,
ПРОСВИРВАНА ОТ ВЕТРОВЕ ОБЕЗУМЯЛИ.
ОТДАВНА ПРАЗНИКЪТ Е МИНАЛ,
А ЗАЕДНО СЪС НЕГО -
БЕЗВЪЗВРАТНО Е ОТЛЕТЯЛА ЛЮБОВТА.
ТА КАЗВАШ - ЩАСТИЕТО - Е ЗНАЧИМО!?!
И ПРОДЪЛЖАВАШ,
И ТВЪРДИШ . . .
027.
БРЕГОВЕ / SHORES
ПАДА ВЕЧЕРТА ОТ МЛЯКО,
КАТО КЪРПА ПО КОСИТЕ НА МОМИЧЕ.
ХЕРГЕЛЕТА БИЯТ ХОРИЗОНТА -
ПРЯСНА ПАЯДЖИНА ОТ БРАЗДИ.
ПЛАМЪЦИ СЕ ВДИГАТ ГОЛИ КАТО СТРЪВ,
АЛЕНЕЯТ ПЛАМНАЛИ ВСРЕД ДИМ СТЪРНИЩА.
И ПРЕПУСКА КОН - ЗА ДА ГИ ПРЕБРОДИ . . .
028.
БРЕГОВЕ / SHORES
СЯКАШ ОТ ОТВЪДНОТО ПРОСКЪРЦАЛИ
ВСРЕД УТРОТО ПОЧТИ УХАЕЩО НА МЕД;
ЗАМИРАТ ТРОМАВИ КАРУЦИ ПО ОНЗИ ПРАШЕН ЧЕРЕН ПЪТ,
ПОЗНАТ ЕДИНСТВЕНО НА ТЕЗ' ПОСЛЕДНИ ВОЛОВАРИ.
ОБЛЕГНАТИ УГРИЖЕНО НА РИТЛИТЕ ;
ТЕ НАБЛЮДАВАТ СЛЪНЦЕТО - КАК НАРАСТВА – ПА СЕ ВДИГА;
ГОТОВО ВСИНЦА ДА НАТЪРКОЛИ - ДАНО ДА УЗАПТИ ДЕНЯТ;
А ПОСЛЕ - ДА ПОТЪНЕ В НЕПРОГЛЕДНОСТ.
АХ, ТЕЗИ НАЙ-ПОСЛЕДНИ ВОЛОВАРИ,
КАК ВКУСНО ВДИШВАТ ИДЕЩАТА МАРАНЯ НАСИТЕНА СЪС НЕФТ,
В ОЧАКВАНЕ НА ТЕЖКИ ЧЕРНОМОРСКИ АЛАМАНИ,
КАКВИТО ВЕЧЕ НИЙДЕ НЯМА - ЕТО! - ЩЕ ИЗМИНЕ ВЕК.
О, СЛЪНЦЕТО Е ДИВНО ПРЪКНАЛА МОМА,
ИЗПРУЖЕНО ПО НАВИК НАД СВЕТА,
ТА НЕКА ВСЕКИ ДА МИРЯСА.
ПОСЛЕДНИ ПРЕСТАРЕЛИ ВОЛОВАРИ,
ПОСЛЕДНИ ЧЕРНИ БИВОЛИ С РОГÀ,
ПОСЛЕДНИ ДЪРВЕНИ КАРУЦИ СЪС КАНÀТИ;
В ОЧАКВАНЕ НА БИСЕРНИЯ МОРСКИ ПЛОД,
ИЗБЪЛВАН МЕХАНИЧНО ОТ КОРАБНИ ТЪРБУСИ ПОД РЪЖДА;
НА МОСТИКА С ОКАЯНИТЕ КАПИТАНИ,
ПРЕЛИСТВАЩИ ОКЪСАН ПРАВИЛНИК,
ИЗИСКВАЩ НАЙ-МОДЕРЕН РИБОЛОВ,
ПО БРЕГОВЕ -
КЪДЕТО ПРОСТОТИЯТА Е ГОСПОД.
029.
БРЕГОВЕ / SHORES
АХ БЕДНИ, МИЛИ МОИ БЕДНИ НЕНОРМАЛНИ И ПРОТИВНИ БРЕГОВЕ!
ДОРИ И МИДИТЕ ПО ВАС СА - КАТО ДЯВОЛИТЕ - НЕСКОПОСНО ЧЕРНИ,
А ПЯСЪКА ПРИВЛИЧА СТЪПКИТЕ КАТО МАГНИТ -
ТУЙ ДОЛНОПРОБНО И РАЗВРАТНО БЛАТО;
БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ЗОВЕ -
ЗАВИНАГИ ДА МУ ОСТАНЕМ ВЕРНИ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
И КОЛЧЕМ - ЩОМ МОРЕТО ХУКНЕ ЩУРО,
АЗ ЗНАЯ И ДОКРАЙ РАЗБИРАМ -
ТОВА Е НЕГОВИЯТ ВЕЧЕН ЗНАК -
ЧЕ ИДЕ ВРЕМЕ КОНЕТЕ ДИВО ДА ПРИШПОРЯ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ЗА КРАТКО ДРЕМЯТ В ПОРТОВЕТЕ КОРАБИТЕ ОТ СТОМАНА И РЪЖДА,
А ПОСЛЕ ХУКВАТ НАДАЛЕЧ ОТ ТЕБ -
ЗА ДА ЗАЧЕЗНАТ НЕИЗВЕСТНО ГДЕ,
ТЪЙ КАКТО ОТМИНАВА НАД ГРАДА ДЪЖДА,
НАПРАВИЛ ПАПРАТИ И ПАЛМИ УМОРЕНО ДА ПОЛЕГНАТ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ПОГУБЕНИ СА КОТВИТЕ -
ПО ДЪНОТО НА ЗАЛИВА ОБЛЯН ВЪВ ЧУЖДОЗЕМЕН НЕФТ;
И НЯМА ВИНЧ СПОСОБЕН ДА ГИ ВДИГНЕ;
ВЕДНЪЖ ПОГУБЕНИ - КОМУ СА НУЖНИ!?!
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
И ГНИЯТ ТАМ - И НЕКА ДА ИЗГНИЯТ ЧАК ДО ГРАМ,
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕТО - НЕНАЯЛО-СЯ;
НА КОТВИ, НА ВЕРИГИ, И СЪДБИ.
030.
БРЕГОВЕ / SHORES
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ОТСЕЧЕНИ ЗАРАДИ БÒРА КОТВЕНИ ВЕРИГИ;
КЪЛНЯТ ЗАШПЛЕНТЕНИ ВСРЕД НАШИТЕ СЪРЦА,
ПОД БРАДВАТА НА БОЦМАНА-ЧУКЕНДРО,
ПОСЕГНАЛ ДА ОТРЕЖЕ ТОЗИ ВЕЧЕН РОДОВ КЛИН -
НИМА ОТ БРАДВА МИЛОСТ МОЖЕШ ДА ОЧАКВА!?!
(А, ОЦЕЛЯВАНЕТО - СТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
И НЯМА ВЕЧЕ ПТИЦА-ТЕМАРИН,
СЪС КЛЮН ПО СКЛЯНКАТА НА КОРАБА ПОТЪВАЩ ДА ПОЧУКА;
ЗАЩОТО ВРЕМЕТО ВЪРВИ КЪМ СВОЯТ БЛУДЕН КРАЙ,
А ПТИЦИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА РАНОБУДЯТ ЗА СВÒБОДА,
МАКАР ДА СЕ ПРОВИКВАТ - ВСЕ ЕДНО ЧЕ ПЕЯТ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ТАКЪВ Е ТОЗИ ДРЕВЕН ДРЕВЕН СЪНЕН БРЯГ,
И ЗАЛИВЪТ ГОТОВ ДА НАПОИ КАМИЛИ;
МОРЕТО МЕЖДУ КОРАБИТЕ -
ЛЮШНАТО ВЪВ БЯГ НАСРЕЩУ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА;
И СТАРИТЕ – ЗАБРАВЕНИ НАПЪЛНО - АЛАМАНИ,
ДОСТОЙНИ ЗА ОБГРИЖВАНЕ ЕДИНСТВЕНО
ОТ СТАРЦИ НЕ ТЪЙ НАИВНИ КАТО НАС.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
О, ЧЕРНИ, БЕЗПОЩАДНИ БРЕГОВЕ,
ПРЕБРОЖДАНИ ОТ НЕПОКОРНИ БОГОМИЛИ,
ОСЪДЕНИ ПОД САМОДЪРЖЕН ЗНАК
ДА БЪДАТ СЕЧЕНИ НАД ЯЙЛАТА НАМЕСТО ГУМНО.
031.
БРЕГОВЕ / SHORES
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
О, БРЕГОВЕ ОБХОДЕНИ ОТ ВИКИНГИ,
ЗАРОБИЛИ ПОПЪТНО МУРГАВИ МИЗИЙКИ,
ЗАПЪТЕНИ ЗА ТРАМПА ВСРЕД ГРАДА НАЙ-ЦАРСТВЕН
НАСРЕЩУ ШЕПА ЗЛАТО И КИЛО ХАШИШ,
АЗ ДНЕС ПРЕД ВАС ПРИПАДАМ НА КОЛЕНЕ ОМЪДРЯЛ ДО СМЪРТ,
ЗА ДА ИЗМОЛЯ УНИВЕРСАЛНИЙ ГОСПОД-БОГ,
ТОЙ ЧЕРНИТЕ НИ МИДИ ДА ПРЕВЪРНЕ В СКЪПОЦЕНЕН ЯНТАР;
ДАНО ПЛАТЯ ЗА СВОИТЕ И ЧУЖДИ ГРЕХОВЕ,
ЧЕ ДАНО ДА СВЕТНЕ МАЛКО НА НАРОДА,
ОТ НАДЯНАТИЯ МУ ОТ ВЕКОВЕ ХОМОТ.
ПРЕДИ ОТНОВО ДА СИ ГО НАЯХА ОНЗИ ЗВЯР,
ГДЕ САМО ПРАВИ СЕ ПОЕВРОПЕЙЧЕН;
ДОКАТО МОРСКИЯТ НЕКТАР ДОТОЛКОВА СМЪРДИ НА ГНУСОТА,
ЧЕ ГОСПОД-БОГ ДОРИ ДА ЧУЕ -
НЕ ЖЕЛАЕ НИКОГО ДА ВИДИ.
ТОГАВА, КЛАНЯМ СЕ ПРЕД СЛЪНЦЕТО,
БАЩА НАЧАЛЕН И ВСЕНАЧАЛЕН ГОСПОДАР,
А МОЖЕБИ ДОРИ САМИЯТ ГОСПОД-БОГ -
КОЕТО ДНЕС ЕДВАЛИ Е ЦЕЛЕБНО.
АХ,ТОЗИ БЕЗСЪРДЕЧНО КОРУМПИРАН БРЯГ,
ОБСИПАН ОТ ОБЕЗУМЯЛИ ХИЩНИ ПТИЦИ;
ЗАБРАВИЛИ ЧЕ ПЕСНИТЕ НЕ БИВА ДА СА ГРАК,
А САМО БОЖИЯ МОЛИТВА НАЙ-НАСЪЩНА,
СКРЕПЕНА БОЖЕМ СЪС ФАТАЛНАТА СЪДБА.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ – ЗАВИНАГИ!?! - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
032.
БРЕГОВЕ / SHORES
ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,
МОРЕТО БИЕ ХЕКЗАМЕТЪР ДРЕВЕН,
А ПЯСЪКА Е ЛЯТНО СИТ НА СТРАСТИ,
НА БЕЗУМСТВА,
И ЖЕЛАНИЯ НЕСВЕСТНИ.
О, ТАЗИ СТРАШНА БЕЗПОДОБНА ТИШИНА,
ОБХВАНАЛА БРЕГА,
ОБГЪРНАЛА МОРЕТО,
ПОГЪЛНАЛА ЗАВИНАГИ СВЕТА,
СЛЕД ЛЯТОТО,
КОЕТО СЯКАШ НИВГА НЕ Е БИЛО.
И ЕТО,
АЗ ОТНОВО ТРЪГВАМ САМ,
ПО СТЪПКИТЕ НА ОТЛЕТЕЛИ ПТИЦИ -
ПЪТЕКА ИЗВИСЕНА КЪМ НЕБЕТО,
ЧИИТО ПЪТТНИЦИ ТЪЙ РЯДКО СЕ ЗАВРЪЩАТ.
033.
БРЕГОВЕ / SHORES
КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ,
И ЛЯТОТО ПОНЕЧИ ДА ИЗСВИРИ
ВЕСЕЛАТА ПЕСЕН НА ЩУРЦИТЕ - КОИТО СЪЩО СА МЪЖЕ;
А КОРАБИТЕ ОТПЪТУВАТ ДАЛЕЧЕ ЗАД МОРЕТО,
ВЪВ ТЪРСЕНЕ НА ВТОРИ ХОРИЗОНТ;
И ВЯТЪРЪТ ЗАБИЕ ТЪЖЕН БАРАБАН,
ПО ПУСТИТЕ ПРОЗОРЦИ И КАМИНИТЕ,
ТАМ - ДОЛУ - НА БРЕГА;
ПО СЕНКИТЕ НА ХОРАТА
ОТ СЛЪНЦЕТО ИЗДЯЛАНИ СЪС ДЛАН,
ОТНОВО БУРЯТА ЩЕ ПЛИСНЕ.
034.
БРЕГОВЕ / SHORES
О, БРЕГОВЕ - О, ХОРА,
О, НЕНАСИТНИЦИ НА ЧУЖДИТЕ БЛАГА;
О, НЕСПАСЯЕМОСТ НА САМОТАТА,
НЕ БИХ ВИ ЗАМЕНИЛ ЗА НИЩО НА СВЕТА,
ДОРИ ДА ТЪНЕТЕ ВЪВ ВЕЗДЕСЪЩА МРЪСОТА.
ОТДАВНА ЗНАЕ СЕ -
ПОНЯКОГА И МРЪСОТАТА Е ЦЕЛЕБНА . . .
035.
OCEAN PRESS-VARNA в Няма коментари:

ЗА ОРХАН ПАМУК - ЗА ОЩЕ НЕЩО,три есета, Хеми ВАРНАЛИУС


ОРХАН ПАМУК – ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


ФЕРИТ ОРХАН ПАМУК не е достатъчно известен на българския читател, но това е така характерно за духовния пазар у нас. Фолкнер и Хемингуей бяха опознати малко преди тяхната кончина. неговите митарства са достояние на всички онези, за които турската култура остава любопитна и полезна, макар филтрирана до неузнаваемост (Що се отнася до нейните върхове!), и налагана парадоксално (Що се отнася до т.н. поп-култура!). Този почти неизвестен у нас, но не и на запад, съвременен турски разказвач неотдавна надигна глас за да напомни, за едно от най-съкровените табута на съвременна Турция – трагичния арменски геноцид. Да възстане срещу пренебрегване правата и свободите в съвременната турска държава, успяваща да се уреди с правоверна “монолитност” дори в изданията на Световната Здравна Организация.
Роден  в Истанбул, (07.06.1951.!) в семейство на първият изпълнителен директор на IBM в Турция, с умивка едва ли не на българин, Орхан Памук поразява турската общественост с една откровеност, която не е за подценяване: “Когато моите продажби хвръкват нагоре, моето присъствие на турската литературна сцена изчезва”. И наистина. Неговите творения притежават странна криминологична фактура, нищейки социално-исторически разпри върху фон на древни отомански легенди, пръвъплътени чрез съвременсно постмодернистично слово. В една страна, където националната идентичност рядко бива оспорвана, подобно болезнено напомняне придобива изказа на рядка ерес. Орхан Памук не се спира да засегне и анализира деликатната проблематиката за “гражданската дегенерация на турската идентичност.” Считано за особено обидно за турските управници, за които окупацията на половин остров е проблем на обичаен професионализъм, но не и на международноправни норми. Пишейки за далечното минало, смята Ню-Йорк Таймс от септември 2005, Орхан Памук напомня за едно съвремие, което не се посвени (1955.!) да порази няколко немюсюлмански квартала в сърцето на Истанбул. Орхан Памук се опитва да разкрие едва доловимите скрити механизми на една нация, която в началото на третото хилядолетие се оказва дотолкова верски корпоративна, че нейния парламентарен секуларизъм е нищо повече от отказ за влизане в Европа.
В началото на 2005.,Орхан Памук има смелостта да даде интервю пред швейцарския “Дас магазин”, ежеседмично приложение към четири водещи немскоезични швейцарски ежедневника, в което тъжно да засегне проблема за армено-кюрдския геноцид през далечната 1915-17 години., като заявява: “Тридесет хиляди кюрди и един милион арменци бяха убити в тези земи, и никой освен мене не се осмелява да ги спомене.” Гласът на писателя, преведен на повече от 40 езика се оказва прекалено мощен. Резервите към влизане на Турция в Европейския Съюз са сериозни, вековни и основателни. Макар за българите през Априлското въстание отдавна да не става дума. Те са онзи горчив хап, за който едва ли е казано всичко. Това неслучайно интервю прави ислямистите да разгънат бясна кампания срещу Орхан Памук. Той е принуден да напусне страната отново.
Това интервю е повод за преследвания от сенчести власти, които успяват да го подведат под отговорност за “оскърбяване на Тюркизма” – странна правна дефинитивност, която води право в пандизите на Пророка за шест месеца до три години земно време.
Съдебното преследване срещу вече знаменития творец започва на 16. Декемврий. 2005., но бива отложено за 7 Февруарий 2006. Срещу Орхан Памук бива организирана масова “патриотическа” кампания. Международният натиск срещу правителството на съседна Турция е незабавен и съвсем сериозен. Намесват се Амнести Интернешънъл, ПЕН клуба на писателите, световно признати автори, и нито един български творец.
На 30.11.2005. Европейския Парламент обявява, че ще изпрати делегация от пет души водена от Самуел Еърлинг, за да наблюдава съдебния процес.
Оли Рен вече е в Истанбул и обявява, че съдебния процес ще бъде “лакмусов тест” за влизането на Турция в Европейската Общност, макар икономически тя отдавна да е там.
На 01.12.2005. Амнести Интернешънъл изисква Член 301 под който са подведени Орхан Памук и още 60 турски граждани, да бъде отменен, а задържаните освободени.
Американския ПЕН Център денонсира обвинениятка срещу Орхан Памук и заявява: “PEN намира за странно, че държава която е ратифицирала двете конвенции при ООН за Граждански и Политически Права, и Европейската Конвенция за Правата на Човека, които предвиждат свободата на изява като централна, би могла да има Наказателен Кодекс който включва клауза която прекалено ясно се противопоставя на същите тези принципи”.
На 13.Декември.2005., Хозе Сараманго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Хуан Гойтисоло, Джон Ъпдайк и Марио Варгас Льоса – излизат с обща декларация в подкрепа на Орхан Памук и подчертават, че процесът воден срещу него е нарушение на човдешките права. Този международен натиск прави съдебното преследване срещу Орхан Памук да бъде прекратено, а делото да остане висящо.
Криминалното преследване бива възбудено от правистите на две турски професионални т.е. “неправителствени” асоциации позовавайки се на новия наказателен кодекс, и твърде напомня изявите на нашия СБП досежно случаят с Пастернак. Адвокатите на тези организации се опитват да ползват промените в Наказателния Кодекс със задна дата – ex post facto law  - за време когато все още е бил само законопроект. Няколко минути след началото на съдебния процес на 16.12.2005., съдията открива този факт и суспендира процесът. На 29.12.2005. главната прокуратура снема обвинението, че Орхан Памук обижда турските въоръжени сили, независимо че потвърждава обвинението за “обида на Тюркизма”. Което не означава нищо друго, освен, че пантюркизмът е издигнат в ранг национална политика. На 22 януарий 2006, под граждански и международен натиск, Министерството на правосъдието спира това позорно за съвременния свят съдопроизводство под предлог, че спешно актуализираният за пред Европа нов турски наказателен кодекс не разрешава подобно преследване.  Делото е върнато в съответния Районен Съд който постановява, че процесът не би могъл да продължи без министерско одобрение, а това е съвсем навреме. Европейската Общност е открила процедура за обследване на турската правосъдна система, и наблюдателят Оли Рен бърза да поздрави своите турски колеги: “Това е изключително добра новина за г-н Памук, но също е добра новина за свободата на изказ в Турция.”  О, Свободата на Изказ по Света, на Балканите, в Турция … и у нас …
            След като завършва Американския Роберт Колеж в Истанбул; престижно учебно заведение основано в средата на деветнадесети век със закъсняло султанско ираде и изпреварващи протестантски средства; Ферит Орхан Памук следва архитектура, но завършва журналистика в Истанбулския Университет. Съдба на мнозина автори, започнали по повеля на родителите – завършили по повеля на сърцето. Деспотичния баща спира издръжката на своя 32 годишен син презрял архитектурата и надценил литературата. Памук заминава за три години като гост-преподавател в Колумбийския Университет в Ню-Йорк и колежите на Айова. Неговите писания са толкова критични и така таланливи, че за международната общественост любопитна да научи какво става на браздата между Средния Изток и Европа не остава съмнение, какъв жизнен път му предстои. През 1998., Турското Правителство не е пропуснало да номинира Орхан Памук със звание “Държавен Артист”. Награда, предвиждаща дълготрайна държавна ясла, която Орхан Памук наивно отказва. “Няма да мога да гледам в очите хората, които уважавам.” Държавността, наша или чужда, винаги е злопаметна. 
Още в началото на седемдесетте години на миналия двадесети век, Орхан Памук изцяло се отдава на благородния, но изключително неблагодарен писателски занаят. До 1990 той е почти неизвестен. Докато внезапно става най-продаваемия автор в литературната история на съвременна Турция. В своите разкази и романи, Орхан Памук миксира големите теми на транскултурални промени, кризиса в идетичността, проблемът изток-запад, срещата на традициите със съвременноста; в стила на късния постмодернизъм. Неговите романи са изпълнени с исторически реминисценции, които не престават да витаят над града на два континента. Когато през 2003. Писателят получава ирландската награда Импак, а подир това германската Награда за Мир и френската Прис Медикус Етранжер, Орхан Памук внезапно става международно известен. През 2005 той бива предложен за Нобелова Награда за литература, за да бъде заменен с Харолд Пинтер.
            Най-известни зад граница остават неговите: “Моето име е Червен” (2000), роман, който третира проблема за напрежението между Ислям и Християнство през 16.век в Истанбул на фона на убийство и любов, и “Шоу” (2002) излязла на английски през 2004, анализираща съдбата на един поет замесен в превратаджийска история. Проблема за етническата идентичност Орхан Памук е разгледал значително по-рано в “Бялата Крепост” (1985); а специалистите насочват задграничния читател именно към нея; като по-чиста по замисъл и значително повече извисена духовно.
            Критиците, тези акадмично увредени люде, търсят най-напред влияния и едва тогава талант. Мнозина откриват в работите на Памук влияние на Данте (“Нов Живот”) и Джеймс Джойс (“Черната Книга”). Джон Ъпдайк е на мнение, че е налице самороден талант който би могъл да се сравни по мощ и обхват единствено с Пруст и Кафка.
            Доброжелатели в кавички вещаят, че съдбата на Орхан Памук няма как да не се окаже подобна на Назъм Хикмет, поет-модернист и неопетнен комунист, въвел съвремието в новата турска поезия и литература, на когото (1959.!) бе отнето турското поданство за критика на политическата система в Турция.
Ислямска Турция, а тя е такава с помощтта на своите 33% кюрди, едва ли ще прости достатъчно необичайния факт, че един мюсюльманин си е позволи да получи германска литературна награда в църквата Сенйт Пол във Франкфурт на Майн. И, няма как човек да не си спомни, как по време на Кримската Война Роберт Колеж започва своята дейност в Истанбул, в очакване на султанско ираде. Ни повече – ни по-малко – цели десет години. Защото е бил предназначен за арменци.

02.7.2006 г. 21:59:24
G

Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

Academician-1988, IBLEA-Italy
Professor-2005, MAUP-Kiev
GSM: 0899 58 37 95

E-mail: hemy@abv.bg


ONCE MORE TIME
ABOUT THE NATIONAL IDENTIFICATION
by
Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY,
Varna, Bulgaria

When the man reads the bloody practical quirks done over the poor head of one Nobel Prize Vinner, the writer from turkish origine Mr. Orhan PAMUK, in the hearth if his native country, it is impossible to do not preselect the Balcan TV Chanels in search of the another truth about the such complicated – through the centuries, Balcan Political Situation. But the truth is impossible easy discover. The religious sectarian movement, and especially the musslim side, such brutally crossed the boundaries of the Balcans, that is impossible to do not start bother about the Common Europe.
To many of us all these short lines could do banall and not just on time, but the christian populations of the Balcan Peninsula have got enough tragic experience. Many of them had been oppressed not less than 500 years. Is it European Union and NATO a stable guarantee that all of this could not repeat again under any new type Ferege - again and for ever? Republic of Turkey is a NATO member, and a perspective candidate to enter The European Union.
At the end of 2006th, The World Health Organization send to its member states one so strange infofmation book: “10 HEALTH QUESTIONS ABOUT THE NEW EU NEIGHBOURS” by Albena ARNAUDOVA, (ISBN 92-890-1381-8, 248 pp, 180 x 120 mm.)
As it may seen from every roughly shot of this pergaps valuable reference book, with a forevord from the same Mark Dansson, - regional director of the WHO for Europe, absolute all of the invluded countries (Albania, Bellaruss, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Hirvatia, Moldova, Roumania, Russian Federation, Serbia and Cherna Gora), without Republic of Turkey, are so corpuscular concerning theres nations. Everywhere has got turks and gipsies in addition which easily could be done as a base. For a happy difference to the Republic of Turkey. Which from every side is a totally homogene nation, whithout any seriously health preoblems. Into all of the 81 turkish villaets, everithing is fron turkish root, and the creed is only and for ever musslim.

От национална гледна точка, това навярно е похвално.
От регионална – подозрително.
От глобална гледна точка – осъдително.
Все пак, Република Турция е член на ООН и НАТО, където точността и почтеността не бива да бъдат поставяни под съмнение.
Този съществен за източноевропейските страни проблем, очевидно неслучайно е бил подценен от колектива работещ върху този справочник, ръководен от някоя си Албена АРНАУДОВА в ролята на автор и  редактор. Истината обаче, винаги е различна от онова, което искат отново да ни внушат за през вековете.
Съгласно щатски информационни източници (THE UNIVERSAL ALMANACH-1992, Kansas City-New York), турската нация едва ли е така монолитна, както хигиеничния джобен справочник на СЗО се опитва да подхлъзне съвременна Европа. В Република Турция живеят едва 85% турци, много от тях привнесени от България и приобщени от Кипър; над 12% кюрди – около 13 000 000 което прави 55% от кюрдите по света;  (След Войната в заалива-1991., от Ирак в Турция преминават над 400 000 кюрди!), и 3% други общности. Вероизповеданието превалиращо е мюсюльманско, (Предимно сунити!), но 2% все пак са от различно вероизповедание – християни и евреи.
Наистина Република Турция се опитва да влезе в европейския коловоз, и по отношение на промишлеността и отбраната можеби успява. Но, ако цената за всичко това е заблуда на световното обществено мнение, едва ли би могло нещо да се каже. Освен да се добави приказката за човешкото око, което само шепа пръст може да затвори.
             Особено в случаи на подобен официално толериран гьонсуратлък.
 G
ТЪЖНАТА РАДОСТ
НА
СЪВРЕМЕННАТА ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА
от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


Присъдената неотдавна Нобелова награда за литература, на видния турски писател Орхан ПАМУК, интелектуалец с  европейско възпитание и щатско облразование, не учуди никого. Държавнически премълчаван и националистически скандализиран в своята родина, този водещ евразийски пост-модернист, у нас става бледно известен едва напоследък.

Роден в Истанбул, (07.07.1952.!), Орхан ПАМУК възпява своя роден град чрез силата на едно удивително перо. Завършвайки знаменития Американски колеж, следвайки бащина заръка, той записва архитектура в Истанбулския университет, но скоро напуска. За да се отдаде изцяло на литературата. Баща му, бизнесмен внесъл първите IBM компютри в Турция, прекъсва всякаква издръжка. Орхан ПАМУК заминава да преподава в университета на Айова – САЩ.

Турската държавност харесва и успява да подкрепя начинаещи таланти. През 1998. на Орхан ПАМУК бива предложено званието “ДЪРЖАВЕН АРТИСТ”, а това пожизнено обезпечава. Бъдещият нобелист отказва: 

“НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ГЛЕДАМ СВОИТЕ БЛИЗКИ В ОЧИТЕ”.

На писателят окачват прозвището “дисидент”.

Започнал да пише в началото на седемдесетте години, бъдещият нобелист получава признание едва в началото на деветдесетте години на миналия век. Когато, благодарение на таланта на умен литературен агент, се превръща в най-продавания турски автор. Неговите романи са дълбоко интеркултурални, като засягат изключително значим комплекс от животрептущи национални проблеми: кризите в идентичността на многослойния турски народ, проблемите изток-запад, традициите в тяхната контраверзност срещу неуправляемо навлизащата  модерност. В условия на масов пазар и екстремна глобализация, подобна пробле-матика тежко вълнува съвременната турска интелигенция, от векове сдържана на подстъпите към Европа,

През 2003., Орхан ПАМУК получава една слабоизвестна ирландска награда “ИМПАК”, а малко по-късно “НАГРАДА ЗА МИР” от Немския панаир на книгата, връчена му в една протестантска катедрала. Следва френската награда “МЕДИКС ЕТРАНЖЕР”. За турското общество тези награди означават много повече, отколкото за всички онези, които са ги присъдили. Орхан ПАМУК отново се оказва международно утвърден интелектуален бунтар.
През 2005. писателят бива номиниран за Нобелова премия, но премията е присъдена на Харолд ПИНТЕР. Това прави името му още по-известно зад граница, подозрително популярно в Турция. Където има гражданска смелост за пореден път да осъди турското правителство, заради масакрето над кюрди и арменци през 1915. Това задвижва трудно заспали корени на омраза и ненавист.
Тези странни за турската общественост изявления, официално се появиват върху страниците на швейцарската преса, а това вече е прекалено. Прокуратурата на Истанбул завежда държавен иск за “ОСКЪРБЯВАНЕ НА ТУРЦИЗМА”. Орхан ПАМУК застава пред съда на 15.12.2005., но процесът се отлага за 07.02.2006.. Националистическа продържавна кампания се надига, срещу световноизвестния автор, дръзнал да напомни истината на света. Заплашван и обруган, Орхан ПАМУК е принуден да напусне страната, докато АМНЕСТИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ и световния ПЕН-КЛУБ се заемат.

Съгласно реда и закона, но най-вече поради традиция и обичай, прокуратурата третира неговите изявления в пресата, като криминално престъпление. Законът налага “ЗА ОБИДА НА СВОЯТА СТРАНА”, затвор от шест месеца до три години. Законът е нов и пресен. Той влиза в сила далеч подир изявленията на писателя, в прекалено шумния швейцарски “DAS MAGAZIN”. Казусът се оказва “EX POST FACTO”. Съдът прехвърля бремето на световната отговорност, върху министъра на правосъдието, който връща дялото в районния съд.

Докато извън залите на правосъдието войнстващи мюсюлмани, готови на всичко срещу нищо, обсипват с хули, яйца и обиди пристигащия без охрана Орхан ПАМУК, Европейския парламент вече е изпратил наблюдатели начело със Самюел ЕЪРЛИНГ. От Брюксел Оли РЕН заявява:

“СЛУЧАЯТ ПАМУК ЩЕ БЪДЕ ЛАКМУСОВ ТЕСТ
ЗА СЪОТВЕСТВИЕ НА ТУРЦИЯ С КРИТЕРИИТЕ НА
 ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ”.

Заедно с още шестима обвиняеми Орхан ПАМУК бива освободен отк отговорност, а на 22.01.2006., Министъра на правосъдието окончателно снема отговорността. Започнало е всестранно преразглеждане на турската правосъдна ситема от страна на европейската общност.
Всъщност проблемът все още е висящ. Националистическите организации изявени в лицето на прависта  Кемал КЕРИНЧИЗ не мирясват, подготвяйки ново дяло.
През 2006. на Орхан ПАМУК бива присъдена Нобелова премия дефинирана така:

“КОЙТО В ИЗДИРВАНЕ НА МЕЛАНХОЛИЧНАТА ДУША НА СВОЯ РОДЕН ГРАД,
ОТКРИВА НОВИ СИМВОЛИ ЗА СБЛЪСЪК И ПРЕПЛИТАНЕ НА КУЛТУРИ”

Но, и от тази най-висока литературна трибуна усмивката на Орхан ПАМУК остава все така тъжна. Усамотен в своя мезонет на брега на Босфора, един нобелист се опитва да отхвърли наслоявания и предразсъдъци, за да преосмисли настояще и изследва бъдеще.
G
05 Март 2007 г.
ОРХАН ПАМУК – 2006.


ПИСАТЕЛИТЕ са хора, дотолкова себични, че рядко биват понасяни дори от жените си. Какво да се каже за обществеността. Която винаги е на становище различно , и докрай полrтично. Четящата медия обаче, все още дава определени възможности за възприятие. Подобен е случаят със съвременния турски писател Орхан ПАМУК. Най-нелицеприятния за турските екстремисти писател, стана Лауреат на Нобелова Премия за 2006.: “КОЙТО В ИЗДИРВАНЕ НА МЕЛАНХОЛИЧНАТА ДУША НА СВОЯ РОДЕН ГРАД, ОТКРИВА НОВИ СИМВОЛИ НА СБЛЪСЪК И СЪПРИЧАСТНОСТ НА КУЛТУРИ”.
Роден през 1952. в Истанбул, Орхан ПАМУК няма как да не бъде азиатец до корена на костите. Като син на един от първите представители на IBM в Република Турция,  завършва прословутия Роберт Колеж. Вече преведен и на български, Орхан ПАМУК бива възприеман и налаган, като водещ постмодерен новелист в съвременната турска литература. Неговите книги отдавна са преведени на повече от четиридесет световни езици. Елекстронните енциклопедии обаче считат, че Орхан ПАМУК е представител на една по-особена азиатска литература. Литературата на СЪВРЕМЕННА ЕВРАЗИЯ. Проруска  концепция за развитие на културата и света, в пограничния ареал на Европа и Азия. А Турция е именно това. 
Подозирайки скорошно нобелово лауреатство, през 2005., две турски професионални асоциации завеждат криминални процеси срещух видния писател, във връзка с неговите особени твърдения за същността на Арменското Масакре през 1915-1917.,  заедно с масакрето над 30 000 кюрди в Анадола. Под натиск на световната общественост, а главно на осем световноизвестни писатели, на Нобеловия Комитет който пестеливо следи процесите в науката изкуството и културата на света, под натиск на световния ПЕН-Клуб,, едва на на 22.01.2006. тези дела бяха прекратени.

ДОКАТО СЕМЕЙСТВОТО притиска Орхан ПАМУК да следва нещо съвсем приложно – архитектура в Истанбулския Технически Университет, Орхан завършва Института по Журналистика в Истанбулския Университет през 1977.. Между 1985-1988., той вече е гостуващ професор в Колумбийския Университет в Ню-Йорк и Айова. Подир което се завръща в родния Истанбул, за да бъде подложен на примитивни политически подигравки, и личностно преследване. Женен през 1982., за Ейлин ТЮРЕГЕН, през 2001. те се развеждат. От техния брак остава една дъщеря на име Рийя.
През 1974., Орхан ПАМУК публикува своят първи роман “СВЕТЛИНА И СЯНКА”, награден през 1979. заедно с Мехмед ОГЛУ в конкурса за роман на Миллиет Прес. Този патриархален роман по-късно става известен под заглавие “ГОСПОДИН ДЖЕВДЕТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ”. През 1991., френският превод на неговият втори роман “ТИХАТА КЪЩА”, получава наградата “Декювьор”. Когато романът “БЯЛАТА КЪЩА”, (1985!), през 1990. спечелва френската Независима Награда За Чуждестранна Прозаq Орхан ПАМУК става rijrkiur известен зад граница. “Ню-Йорк Тайм” не пропуска да отбележи: “ЕДНА НОВА ЗВЕЗДА ИЗГРЯВА НА ИЗТОК … ”. Орхан ПАМУК рязко превключва от натурализма в своите първи работи, към постмодернистични експерименти и похвати. Неговият “КАРА КИТАП” през 1990., се превръща в най-четената книга в съвременната турска литература, (Там хората все още четат!), заради своята всеобхватност и богатство на изразни средства и език. През 1992., по този роман знаменития турски режисьор Юмер КАВУР снима филм, известен на критиката като “ТАЙНОТО ЛИЦЕ”. През 1995., благодарение на добре организирана  маркетингова кампания романът “НОВ ЖИВОТ”, става най-бързо продадената книга в Турция. (Там хората все още купуват книги! Влязат ли в Европа – забрави!) През 1995., около Орхан ПАМУК се групират автори критикувайки турското прлавителство за неговото отношение към кюрдите. През 2000. година ПАМУК публикува “ИМЕТО МИ Е ЧЕРВЕН”, роман изпълнен с мистерии, романтика и философски загадки. Романът прадставя странното битие на Истанбул, при Султан Мурад Трети, по време на девет вълшебни снежни зимни дни на 1591. година. Книгата бива незабавно преведена на двадесет и четири езика, и спечелва ред международни премии между които премията IMPAC в Дъблин през 2003.. ($127 000!) На въпрос на журналист във връзка с тези доста добри пари, Орхан ПАМУК отговаря:
“ТЕЗИ ПАРИ НЕ ПРОМЕНЯТ МОЯТ ЖИВОТ СЛЕД КАТО РАБОТЯ НЕПРЕКЪСНАТО. АЗ ПРЕКАРАХ 30 ГОДИНИ ПИШЕЙКИ РОМАНИ. ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ БЯХ ЗАТРУДНЕН С ПАРИТЕ, И  НИКОЙ НЕ МЕ ЗАПИТА, КАК Я КАРАМ. ПРЕЗ ВТОРИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ АЗ ПЕЧЕЛЕХ ПАРИ И НИКОЙ НЕ МЕ ПОПИТАТ КАК СТАВА ТОВА. ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ ИЗГУБИХ  ДА СЕ ТРЕВОЖА, КАК ДА ИЗХАРЧА ПАРИТЕ КОИТО АЗ НЕ МОГА ДА СПЕЧЕЛЯ”.
На конфликтът между ислямизма и западното влияние (Вестернизъм!) в модерна Турция, Орхан ПАМУК посвещава един от своите последни романи “СНЯГ” (2002!).  През 2004., “Ню-Йорк Таймс” обявява книгата за една от десетте най-добри книги на годината в нейния превод на америкън инглиш. През 2005., на ГЕРМАНСКИЯ ПАНАИР НА КНИГАТА, Орхан ПАМУК за своят литературен принос печели НАГРАДА ЗА МИР (25 000 EU!), заради това, че “ЕВРОПА И ИСЛЯМИСТКА ТУРЦИЯ НАМИРАТ МИР ЕДНА КЪМ ДРУГА”. Тази награда бива връчена на Орхан ПАМУК в църквата Свети Павел във Франкфурт на Майн, а това е вече много за всеки правоверен.
ПО ВРЕМЕ на едно интервю през Февруари 2005., в швейцарското издание на “DAS MAGAZIN”, Орхан ПЯАМУК се отзовава срещу армено-кюрдския геноцид.  Списанието излиза като неделно приложение към Tages-Anzeiger, Basler Zeitung, Berner Zeitung и Solothurner Tagblatt. В това свое интервю (На запад се заплаща – как ще бъде подир влиза ве Европа тук – не се знае!) Орхан ПАМУК твърди:
“ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ КЮРДИ И ЕДИН МИЛИОН АРМЕНЦИ БЯХА УБИТИ В ТЕЗИ ЗЕМИ И НИКОЙ ОСВЕН МЕН НЕ ОТВОРИ ДУМА ЗА ТОВА.” Подир това интервю писателят е принуден да напусне страната. Той живее кратко време в САЩ, и още една страна, за която не се знае коя е. Завръща се в Истанбул едва в краят на 2005., за да бъде изправен пред съда.  Без да престава да дава интервюта, окачествени от крайните денсни като предателство спрямо вековните национални интереси, т.е. антинационални: “КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С ОТОМАНТСКИТЕ АРМЕНЦИ ПРЕЗ 1915., Е ГОЛЯМО НЕЩО ПРИКРИТО ОТ ТУРСКАТА НАЦИЯ; ТОВА БЕ ЕДНО ТАБУ. НО НИЕ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОБСЪЖДАМЕ МИНАЛОТО”.
През юний 2005., турското правителство; независимо от неговите претенции за включване в съвременна Европа; въвежда нов наказателен кодекс в който Член 301 постановява наказание от 6 месеца до 3 години за всеки който “обижда Републиката или Великата Турска Генерална Асамблея”. Още същата година през октомври, по време на една церемония за поредно награждаване, ПАМУК потвърждава: “АЗ ПОВТАРЯМ, АЗ КАЗАХ ВИСОКО И ЯСНО, ЧЕ ЕДИН МИЛИОН АРМЕНЦИ И 30 000 КЮРДИ СА УБИТИ В ТУРЦИЯ”. Делото срещу Орхан ПАМУК започва. На 16.12.2005., съдебното жури установява, че деянието е извършено преди законът да влезе в сила. Делото срещу ПАМУК бива спряно, но не и срещу още 60 турски интелектуалци които се намират из турските затвори. На излизане от съдебната зала, автомобилът на ПАМУК бива атакуван от турски националисти, а самиеят той обсипан с яйца и обруган.  Между протестиращите се намира и един професионален писател – Бедри БАЙКАМ. На 29.12.2005., Турската прокуратура отхвърля обвиненията, че Орхан ПАМУК е  обидил . . . Турската Армия.
ПО ВРЕМЕ НА ВСИЧКО ТОВА, ЕВРОПА плътно стои зад Орхан ПАМУК. Европейския Парламент изпраща петима европейски парламентаристи, водени от Самюел Ерлингс, да наблюдават съдебното производство. Оли РЕН обявява, че процесът срещу ще бъде “лакмусов тест”, за приобщаването на Турция към европейските стандарти и норми.  На 01.12.2005., Амнести Интернешънъл възстава срещу Член 301 от НК на Турция, и апелира Орхан ПАМУК и шестима други да бъдат оправдани. Американския ПЕН център също излиза с декларация.  На 13.12.2005., осем световно признати автори – Хосе САРАМАГО, Габриел Гарсия МАРКЕС, Гюнтер ГРАС, Умберто ЕКО, Карлос ФУЕНТЕС, Хуан ГОЙТИСОЛО, Джон ЪПДАЙК и Марио Варгас ЛЬОСА излизат с обща декларация. Те откриват, че гражданските права и свободи в Турция са потъпкани. Орхан ПАМУК е номиниран за кандидат на Нобелова Премия, но премията получава английския драматург Харолд ПИНТЕР. Под натиска на сметовната общност, на 22.01.2006., министъра на правосъдието на Турция отказва да издаде заповед за преследване по Закона.  Остава само една седмица, преди ЕО да започне да преразглежда състоянието на турската правосъдна система, която все още корени в Корана.

OCEAN PRESS-VARNA в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)