Wednesday, April 23, 2003
На Дако Дакиш
(c) 2003 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
ПОНЯКОГА ЧОВЕК СЕ ИЗУМЯВА,
ОТ САМИЯТ СЕБЕ СИ - ДА! ДА! ДА! - ОТ САМИЯТ СЕБЕ СИ!
НЕ САМО ВРЕМЕ Е НУЖНО ЗА ТОВА,
НЕ ЕДИНСТВЕНО КЪС ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
НО И ПАРИ,
О, БОЖЕ ГОСПОДИ - ПАРИ - И – И,
ЗАРАБОТКА НЯКАКВА ЗА ДА ИЗКАРАШ ДЕН ДО ПЛАДНЕ,
ПОДИР ТОВА - КАКВОТО ЩЕ - И БОГ ПОМОЗИ . . .
СЕГА, КОГАТО ВСИЧКО ВЕЧЕ Е РАЗБИТО,
КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДАЖЕ ПОМЕН,
ОТ ОНОВА КОЕТО СЧИТАХМЕ ЧЕ Е СЕМЕЙСТВО;
КОГАТО НЯКОГА НЕВРЪСТНИЯТ ЯДАЧ НА ТОПЛИ БАНИЦИ
ТОЧНО В ШЕСТ ЗАРАНА - А ПОСЛЕ ОТНОВОНО „НАНИ“;
Е ПРОСПЕРИРАЩ ДАНГАЛАК,
АЗ ПРИПОМНЯМ СВОЯТ СИ ЕДИНСТВЕН БАЩИН ГРЯХ,
ЗА КОЙТО ДНЕС ЗАПЛАЩАМ ВЪВ НАТУРА.
КАК БАВНО-БАВНО,
КАК НА ПРЪСТИ И ПОД НЕЖЕН ТРЕПЕТ,
ВЪЗКАЧВАХ ТЪЙ-УСОЙНИЯТ ТАВАН,
КЪДЕТО НЕВРЪСТНИЯТ МИ СИН ПРОГОНЕН СПЕШЕ,
ЗА ДА СЕ УБЕДЯ В СПОКОЙНОТО МУ ДИШАНЕ В НОЩТА . . .
ЕЙ ТОЧНО ТАМ - ЗАД БРУТАЛНИЯ КАРТОН НАМЕСТО СТЕНА -
ОТХВЪРЛЕН ОТ СВЕТА,
ЗАБРАВЕН ОТ ПОПИЛЯНАТА СИ МАЙКА,
ПРЕНЕБРЕГНАТ ОТ ПОДИВЕЛИЯТ ПОРАДИ САМОТА БАЩА,
В ОНАЗИ НАПЕЧЕНА ОТ ОТМИНАЛИЯТ СЛЪНЧЕВ ДЕН
КАРТОНЕНА КУТИЯ ЗА СЪВРЕМЕНЕН ЖИВОТ -
ТАМ СПЕШЕ МОЙТО КЪСНО СБЪДНАЛО СЕ СЕМЕ,
ПРЕВРЪЩАЙКИ СЕ В НЕЧОВЕШКИ КАМЪК . . .
А ДОЛУ НА ЕТАЖА -
ВЪРХУ ПОДА НА СТАЯТА ПРЕДНАЗНАЧЕНА,
ЗА МОЯТ ПЪРВОРОДЕН СИН;
В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ ЗАВЪРНА
ЗА ДА ПРОДЪЛЖА ИГРАТА НАРИЧАНА „ЛЮБОВ“,
РАЗПОЛОВЕНА ОТ БЕЗСМИСЛЕНИ НАДЕЖДИ,
ЛЕЖЕШЕ ТЪПКАНА С БЕЗУМНАТА ЛЪЖА ЛЮБОВНИЦАТА МОЯ;
ПОРЕДНАТА ЗАБЪРСАНА ОТ УЛИЧНОТО КАФЕНЕ,
ГОТОВА ДА ЗАПОЧНЕМ ЛУДОТО ПРЕПУСКАНЕ ЛЮБОВНО;
И ОТНОВО,
И ОТНОВО,
И ОТНОВО;
ОНУЙ МЪЧЕНИЕ БЕЗ ОБИЧ НО С ОТРОВНО БИЛЕ ВЪВ ПОДКРЕПА;
ОТ КОЕТО РЯДКО ПРОИЗЛИЗА НЕЩО СВЯСТНО . . .
ЗАВРЪЩАХ СЕ ОТЧАЯН,
ОТНОВО СТАВАХ ВЕЧЕН МЪЖ,
И ПРАВЕХ СЕ ЧЕ ПЪРВИ ПЪТ ОБИЧАМ,
СПОДИРЯН ОТ НЕДАЛЕЧНИТЕ БЪЛНУВАНИЯ НА МОЯТ БЕЗПОДОБЕН СИН,
ПРОПЛАКВАЩ „МАЙКА“ . . .
А ОЩЕ ПО-НАДОЛУ - НА ЕТАЖА,
ЕДНА ПРЕГРАКНАЛА ПЕВИЦА ОПОВЕСТЯВАШЕ СТРАХОТНАТА,
И ВЕЧНАТА,
И МНОГО МЪДРАТА ЛЮБОВ ДО СТАРИНИ . . .
И МНОГО МЪДРАТА ЛЮБОВ ДО СТАРИНИ . . .
