ТУК
МЕСТОТО МИ
ПОД СЛЪНЦЕТО СТОИ ЗАКОТВЕНО,
СЪС
ВЕРИГИ ТЕЖКИ ЗА СЪРЦАТА.
ПРЕДВАРИТЕЛНО
НЕ Е ПОДГОТВЕНО,
НО
ЗА НЕГО ПОДОЗИРАТ – ЧАК ДЕЦАТА.
ТУК
МЕСТОТО МИ
ПОД СЛЪНЦЕТО ЛЕЖИ ПРОКУДЕНО -
БЕЗНАДЕЖДНА
СЯНКА В ТИШИНАТА.
ТО
НЕ Е ТРЕПТЕНИЕ ПРИНУДЕНО,
НИТО
ОТРАЖЕНИЕ
НА СВЕТЛИНАТА.
ТУК
МЕСТОТО МИ
ПОД СЛЪНЦЕТО ТРЕПТИ ЗАЛУТАНО -
СЯКАШ
Е ГНЕЗДО НА ПРЕЛЕТНИТЕ ПТИЦИ.
СЯКАШ
Е ТАБУН
В СТЕПТА – КОНЕ РАЗВИХРЕНИ -
СЯКАШ
Е ОТ ВЯТЪРА ПРОСВИРВАНИТЕ ЖИЦИ.
ТУК
МЕСТОТО
МИ ПОД СЛЪНЦЕТО Е НЕПОКЪТНАТО -
КАПКА
КРЪВ КОМИТСКА ВСРЕД ТРЕВАТА.
ОТ
КОЯТО ВЕЧЕ СА ПОКЪЛНАЛИ
НА
ИСТИНАТА МАКОВЕТЕ
- ВСРЕД ПОЛЯТА.
