ONTO THE TIMBAL OF THE SILENCE ... poem, Hemy VARNALIUS

To Ivana 
(c) 28.02.2002 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV RUSSEFF-HEMY 

ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,МОРЕТО БИЕ ХЕКЗАМЕТЪР ДРЕВЕН,А НЯСЪКА ОСТАВА ЛЯТНО СИТ,НА СТРАСТИ,НА БЕЗУМСТВА ВСЯКАКВИ,И НА ЖЕЛАНИЯ -ЗАВИНАГИ БЕЗМЕРНИ.ДОРИ И ВЯТЪРА -ЗАМРЯЛ Е НАВЪЗБОГ,В ОЧАКВАНЕ НА ЛЕСНОТО ПРИШЕСТВИЕ,ПОРЕДНО И СЪДБОВНО . . .О, БЕЗПОДОБНА СТРАННА ТИШИНА,ОБХВАНАЛА БРЕГА,ОБГЪРНАЛА ЗАВИНАГИ МОРЕТО,ПРЕГЪРНАЛА ОБЕЗУМЯВАЙКИ СВЕТА,ОТВЕК ДО ВЕКА -НО И ОЩЕ ПО НАПРЕД,ЗА ДА ОТХВЪРЛИ ВСИЧКИ НАС,СЛЕД ЛЯТОТО -КОЕТО СЯКАШ НИВГА НЕ Е БИЛО,ЗАЩОТО ВЕЧЕ СМЕ НЕНУЖНИ.„ТЪЙ ЛЕСНО ОТМИНАВА ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ“,БЕ ОТБЕЛЯЗАЛ НЯКОГА БАРАБАТА КОЩИ,ПРЕДИ ЗАВИНАГИ НАДУЛ ПЛАТНА - РАЗВЯЛ БАЙРАК,ЗАД ХОРИЗОНТА БУРЕН ДА ЗАЧЕЗНЕ.И ЕТО,АЗ ОТНОВО ТРЪГВАМ САМ,С ИНТЕЛИГЕНТСКАТА -ЛЪЖОВНАТА НЕОБХОДИМОСТ,ДАНО ДА ПРЕКОСЯ МОРЕТО ПЕШ,ПО СТЪПКИТЕ НА ЛИТНАЛИ СЪС НЕОХОТА ПРИШЕЛЦИ;
ХИЩНИ ПТИЦИ,
БЕЗМИЛОСТНО РАЗБИЛИ С КЛЮН,
НАИВНИТЕ СЪРЦА НА РИЦАРИ-ПОЕТИ, . . .
The End/17.03.2014.