България над всичко
Прегледи: 157 - Коментари: 1
Кой погуби барелефите във варненската поща
Кой погуби барелефите във варненската поща
©1983-2005-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ПОЩА
от
Богомил К. Аврамов-Хеми
В НАЧАЛОТО на месец май 1930., в изключително тържествена обстановка, бива положен основният камък на Варненската Пощенска Станция, символично именувана "Пощенска Палата". Монархът, който харесва да се съобразява с държавната хазна и дереджето на народа, има респектиращо чувство за държавност и просперитет. Всевъзможните съоръжения за обществено ползване трайно биват именувани "палати". Такива са, дори залите на Варненското Промишлено Изложение, което по време на Втората Световна Война представя предвоенната промишленост на воюваща Русия. Градоустройствения план от онова време, днес напълно игнориран от прясно заквасени пишман-държавници, предвижда изграждане на "Сметна Палата", (ДКЦ "Света Екатерина"!), в непосредствена близост до Варненската Пощенска и Телеграфна Станция. Стара Варна категорично се нуждае от модерна телефонна, телеграфна и пощенска система. Година-две подир, ще бъде реализиран краткотраен въздушен мост София-Варна за “Въздушна Поща” със символично значение. Царска България, обвързана с тежки двустранни договори, няма време и сили да прокламира присъединяване към Европа. Тя е неразделна част от нея. Така твърди дори предубедения Иля ЕРЕНБУРГ в своите прецедени мемоари. А той познаваше нещата на света.
ПОДИР ПО-МАЛКО ОТ ПЕТ ГОДИНИ ВРЕМЕ, на 18-и Април, 1935-а, всичко е изпипано както трябва. "Пощата", ще наричат варненци това класическо за родната архитектурна школа функционално здание, бива тържествено открита. В града домуват над 30 консулски служби, при нищожен трафик на кораби в почти ново пристанище. Местни поети, композитори, музиканти и - представете си - и изобретатели, се опитват да положат фундамент, начало и основи. Наивно вярвайки, че техния искрен национал-патриотизъм би им донесъл елементарно признание, временна слава и устойчив финансов успех. Малцина от тях биват временно признати, за да бъдат незабавно опозорени. После - забравени завинаги. Атмосферата на всеки приморски град е скудоумна и махленска. Тук би могъл да живееш както щеш. При условие, че не привличаш общественото внимание. За да не пречишна трансграничната търговийка на черно.
"ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ"; както вестниците в Берлин, Париж и Брюксел, (Платена реклама на Варненската Туристическа Лига!), величаят скромните постижения на Стара Варна; прилична Железопътна Гара, забележителен Народен Театър, модернистичен портал на Морска Градина със скулптиран фонтан с подводно осветление в централната част на тази стилова по виенски градина. Великолепно здание на Варненската Търговско-Индустриална Камара, (Днес ВМС-НАТО!), изградено върху темелите на древният венециански кастел, който дори отоманеца не посмял да рушне, обслужвал отбраната на града до Берлинския Конгрес (13.06.1878.!) Съвсем нови “Топли и Студени Общински Морски Бани”, с мост върху железни релси стотина метра в морето увенчан със състезателна кула за скокове във вода. Пристанище със сносен вълнолом, (Още служи!), и първокласни товарни места оборудвани с повдигателни съоръжения "Шкода". Уникален самоповдигащ се железопътен мост, (Унищожен напълно!), над канала море-езеро. Няколко пестеливо асфалтирани (Китонирани!) булеварди с платани и липи, а останалото сив паваж, чукано шосе и калдаръм. Доста индустрия плюс мераклийско начинаещо корабостроене, заедно с кораборемонт в плаващ док втора употреба (ПД "Принц Кирил"). Дузина частни и държавни банки, всяка една от тях със собствена програма за наука, изкуство и култура (!?!). Морска Биологична Станция - Аквариум, (Монарсите бърникат биологията - неизживяно феодално право!), нова модерна кланница (Вече никаква я няма!). Безброй занаятчии и еснафи от началото на булевард “Владислав ВАРНЕНЧИК”, до морето и на кръст. Прекалено много търговци и поради това - първото в страната Висше Търговско Училище. Варненска Международна Изложба с изключително модерни изложбени палати – (С постановление изкоренени!) Доста общообразователни и специални училища, с будни директории. Едно-две официални казина с рулетки. Градът е дотолкова добре струк-туриран, че една нова
ПОЩЕНСКА ПАЛАТА, във всяко отношение е насъщна гражданска необходимост. И ето, че Варна успява. Малко преди средата на Двадесети век, Варна-Град е трайно подготвен за задаващия се Нов Милениум. Не чак толкова отдалечен. Днес, когато всичко нашенско е на подбив; (Консумативното нашенско общество чрез чужди технологии доказва, че му е все тая – дали ще спастри род и корен!), хвърлено в забвение и безмилостно разрушавано, само и само младежта да мачка транснационални виртуални цици; длъжни сме да напомним за това и днес модерно съоръжение. Което някога, държавните институции (Царски!), не се поскъпиха да наситят с утилитарна помпозност.
Още на 17.11.1937-а, в това стилово двуетажно здание, което и днес поразява с пропорции, функционалност и якост, бива настанено студиото на новоодържавеното Радио Варна. Където то остава до краят на петдесетте години на двадесети век. При проектиране на Варненската Пощенската Станция се залагат средства за обшиване на фасада, стени и тавани с програмни барелефи и фризове - че възпитано патриотически поколение да има.. Фризовете представят концептуално официалната история на Царство България - през миналото, настоящето и бъдещето на световните комуникационни мрежи.
ХОМЕОСТАТИЧНО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ, поставено на органична основа, е трайна предпоставка за всяко обществено-социално развитие. Рядко осъзнавано навреме. Винаги откривано постфактум. Задължително възправяно срещу нахлуването на унищожителна безнравственост, която, в условията на съвременния плосък свят на транснационални телекомуникации и аутсорсинг, биха могли да бъдат всякакви. Съдейки по жалките останки от тези барелефи, и по спомени от отминали години, в тях е заключена единствената окончателно сбъднала се концептуална прогноза за бъдещето на България. Съвсем не случайна. Докрай далновидна. Учудващо глобална.
За изработване на тази вътрешна и външна украса, бива привлечен един забележителен скулптор от украинско-полски произход - Маестро Михайло ПАРАСЧУК. Дипломатически агент на кратко просъществувалата националистическа Република Украйна, където посланик е престарелият Дядо Вазов, скулпторът - ученик на Огюст Роден, решава и отсяда завинаги под Небето на Майка България.
За да преживее превратностите на своята побългарена артистична съдба.
За да отговори достойно на заявките, на Времето на Времената.
За да остави талант - претворен в камък и бетон, по стените на обществени здания в столицата, и провинцията на България.
И по време на Цар Борис Трети Обединител.
И по време на Людмила Живкова.
Поради което ненавиждан. Счита се, че пробивната устойчивост и артистизъм на неговото изкуство, е скритата първопричина за варварско безпощадно отношение, (Маестро Михайло Парасчук, без да бъде член компарии, е дясната ръка на Людмила Живкова по реставриране на Народния Театър в София!), към напълно завършения комплексен ансамбъл във Варненската Пощенска Станция. Цел - да бъде сломен.
Неговите творения из страната, без да бъдат обявявани за упадъчни – не са, с учудваща методичност биват обезличавани. При това безвъзвратно. Което води до преждевременната кончина на артиста.
Михайло Парасчук успява напълно да завърши започнатото, в поставения под ремонт "Народен Театър Иван Вазов", където системно е подругаван от невежи. (Предимно негови студенти!) Но, загубата на комплекса барелефи на Варненската Поща, (Копия и картонни зарисовки не можаха да се открият!), той не успява да прежали.
В тази странна балканска страна, все още наричана България, професионализъм и самороден талант се ценят единствено, за да бъдат подложени на всенароден присмех. Често без да има защо. Най-вече, поради отсъствие на компактна гражданска критериалност. Стара Варна може много да разкаже за това.
Натурализиран българин, Маестро Михайло ПАРАСЧУК (1878-1964.!), оставя ум, сърце и ръце, по фасадите на безброй обществени и частни сгради, в столицата и провинцията. Успявайки да вкуси от горчивините на славата и безпомощността; от пелина на разочарование и унижение. Страна, която си позволява да гледа на усилията на онези, които си позволяват безкористно да я обичат, с презрение на невежа и сатрап.
В КРАЯТ НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ, на миналия двадесети век, зданието на Варненската Пощенска Палата чувствително отеснява. Радио Варна отдавна е в самостоятелна сграда. Навлиза нова техника. Създавайки възможности и доказвайки предимства, тази техника изисква нови инженерни пространства. Архитектът е бил достатъчно предвидлив по фундамента. Зданието бива надстроено и, (Гледай ти!), издържа и до днес.
Не биват забравени фоайетата и салоните за граждани.
Где що има скулптурни фигури и барелефи, (Напомнят единението на Хан Кубрат, чрез сноп под корона!), биват безотговорно, (Или можеби достатъчно отговорно!), унищожени. Дали, защото интерпретират една достойно представена история? Дали защото не пасват на нечий рудиментарен партийно нивелиран вкус? Това остава да изясни бившето ръководство на Централна Поща - Варна. (Живо-здраво, под пенсионерска пара, преразпределено на ръководни позиции отново!) Да е станала работата без специална "художествено-творческа" комисия? Не е за вярване. Както не е за вярване, че днес, четиридесетина години подир това национално светотатство, същото общо фоайе бе подложено на поредни "освежавания" и реконструкции. Финансирани от лесно подменяните “нови собственици" на харизания народен залък наричан БТК. Това погубва окончателно надеждите за реновиране на знаменитите барелефи. Въпреки, че жалки останки от скромното великолепие на барелефната облицовка, и днес личат тук и там. Остатъци от пословичния Кубратов сноп, все още се се надпреварват с крило от самолет. Таванът е избягнат от хоросанаджиите. И майстор да си, ще ти се запълнят очите.
МЕДИИТЕ от дъжд на вятър повдигат проблема, с погубените произведения на Маестро Михайло ПАРАСЧУК, украинец по рождение, европеец по възпитание, българин по сърце и дух. Пропускайки да споменат неговите варненски творения.
Още през 1983., време на централизирано затопляне на дребно, в-к "Отечествен Фронт", дава место на критична бележка по проблема. Редакцията на вестника, с писмо под номер 6738/01.12.1983, задължава Окръжен Народен Съвет - Варна, щото да даде компетентно становище. Това е период на предглобализационно отрезвяване, и Окръжния Съвет се опитва да следва реда на закона.
С писмо-отговор под номер Б-7/28.12.1983, ОНС-Варна дава донейде изчерпателен отговор. Виновниците за щетите, би следвало да понесат отговорност съгласно чл. 36, гл.V, от тогавашния Закон за Паметниците на Културата и Музеите, докато Националния Институт за Паметниците на Културата, би следвало да се произнесе по случая, съгласно чл. 14, гл.V от Правилника за устройството на НИПК. Не е известно нито е видно, да се е случило нещо подобно. Многостепеността на институциите умее да потулва поругавания над род, ред и законност. Примитивни закони, (Все още в сила!), едва ли с реално приложение. Въпреки, че всичко е възможно.
НАШЕТО СЪВРЕМИЕ УСПЯ И ДОКАЗА, как всичко е от ден до пладне. Особено, що се отнася до проблемите на просветата, науката, изкуствата, и феноменът наричан Култура. Трудно управляеми кризисни явления в мащабите на една вековно ограбвана страна. Не е известно, Варненската Пощенска Палата, някога декларирана под N 58 в Списъка на Архитектурните Паметници на Културата във Варна, дали все още фигурира в този ежегодно препиран в нечий целеви интереси “авторитетен” списък. Преработван толкова пъти, колкото на поредното парапарвеню му се прииска де си присвои нещо по-така, нещо по-апетитно. Жалко, но подир актуализиране, този Варненски Списък рядко бива оповестяван пред широката медия, а тя слабо чете “Държавен Вестник” - има ли го там!?!.
През последното десетилетие, ред международни общности отпуснаха бая пар? за възстановяване онзи облик на Стара Варна, който някога даваше право да бъде еталон за ред, чистота и красота, по иначе исконно бедните брегове на Черно Море. Ала лозунгът "Няма Пари!", продължава да звучи до смърт пронизително.
СЛУЧАЯТ С БАРЕЛЕФИТЕ, във Варненската Пощенска Станция, едва ли е изолирано явление. Той показва, доколко лека е ръката на всички онези, които със самочувствие на Балкански Фердинанд Де Лесепс, продължават да ръководят социалния и политически живот на страната. Що се отнася до пословичните снопове на Хан Кубрат, понякога наричан от историците Кубер, (Така близко до Кибер!), те все още стоят дотолкова извисени в мнозина от нас, че за да бъдат кощунно достигнати и покрусени, ще са необходими усилия безкрайни.
Да живее Варна!
Да живее България!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Юнак Дата: 2009-02-03 23:35:00
Рудиментарна статия. Барелефите само утежняваха архитектурно сградата.
неделя, 8 февруари 2009 г.
THE COLLECTIVE INICIATIVES CENTURY, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 124 - Коментари: 1
Векът на колективните инициативи
Векът на колективните инициативи
© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!
Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?
Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?
Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...
ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.
В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)
Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)
ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.
На колене!
Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!
ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)
Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.
Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.
Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?
НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.
Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху
същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?
И, никой не му дири сметка.
Щото е демокрация – ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.
Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.
И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.
Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.
Питам се, защо го правят.
И, не вярвам, да е съвсем без пари.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: От небето Дата: 2008-07-14 22:22:30
Питайте духа на покойната Венета Мандева. Тя ще ви каже как мачкаше варненската култура драги ми Панко.
Прегледи: 124 - Коментари: 1
Векът на колективните инициативи
Векът на колективните инициативи
© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!
Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?
Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?
Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...
ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.
В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)
Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)
ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.
На колене!
Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!
ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)
Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.
Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.
Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?
НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.
Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху
същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?
И, никой не му дири сметка.
Щото е демокрация – ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.
Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.
И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.
Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.
Питам се, защо го правят.
И, не вярвам, да е съвсем без пари.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: От небето Дата: 2008-07-14 22:22:30
Питайте духа на покойната Венета Мандева. Тя ще ви каже как мачкаше варненската култура драги ми Панко.
POSTKINGDOM'S - POSTGLOBALIZATION'S, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 128 - Коментари: 0
Постцарско
Постцарско
© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ПОСТЦАРСКО - ПОСТГЛОБАЛИЗАТОРСКО
ПРЕЗ РАННОТО ЛЯТО НА 1944., качихме каруцата с два врани коня, и тръгнахме от с. Крумово-Варненско, за да отидем в Провадия - малък но прочут китен град, на кино и събор. Местният кинотеатър представяше цветният, както сега казват "меко еротичен", филм "Видение Край Езерото". Как е влязъл в окупираното под немско Царство България, как е стигнал до древна Провадия този всъщност щатски филм, трудно е да се гадае. Но, фактът си остава факт. Америка бе навлязла в Царство България бая далеч преди 04.09.1944., когато разполага своя разузнавателна част в Горското Училище в Чамкория. Филмът бе голямо нещо. На два срещуположни бряга на твърде обширно до колене езеро живеят, без да се познават, лекар-хирург и апетитна вдовица от сой - ала с патерици. Когато времето е топло, а такова бе то в този северен филм, лекарят-хирург и самотната жена влизат в езерото да поплуват. Като няма какво друго да правят хапват-пийват на барбекю, па влизат в общото си езеро - и плуват. Езерото си е тяхно. Времето е топло. Среднощ е – сън никого не хваща - няма що да крият. Хвърлят дрехите, и диби-дюс - плуват ли плуват. Докато веднъж, (Хопа-Хоп!), съвсем случайно (Виж ми окото!), плувайки ли плувайки, се срещат точно по средата на езерото. Камерата показва небето, да сочи луната, а тя кърви та се къса така, че чак на мен – седем годишен хлапак-селяндурин, ми стана ясно каква я вършат. През всичкото това време, като скопосна майка-селянка, маман ми притулва очите с чумбер, ама я не ся давъм. Филмът свърши с великолепен брак в цветове, подир майсторска хирургическа операция в частната клиника на среднощния плувец. Жените позабърсаха сълзи по европейски. Мъжете прокашлюваха притеснено, но им бе хубаво. (От сега нататък знаеха, какво да правят в блатата край Камчия!) Бе евтина предиобедна прожекция. Вратите със скърцане се разтвориха. Стотина души публика излезе шумно навън, коментирайки прелестите на знаменитата актриса. Слънцето ни плесна през очи. На площада се тълпеше народ. Тръгнахме да видим що става. В две каруци лежаха трупове. Наоколо караулеха войници. Като днес помня два крака в кафеникави навуща, и протрити цървули. - Хайде, хайде . . . – Маман отново ме притули в очи с чумберя. - Царски времена . . . Не отвърнах нищо. От тогава започнах да заеквам. Заеквам и сега, щом срещна добре отработено всенародно скудоумие. Абе, Братия Болгаре, не Ви ли намирисва окупационно!?!
ПРЕЗ 1994-та, по стечение на обстоятелства, ми бе възложено да направя представителна книга за Провадия, без някой да разчита че това би могло да стане. Но работите се завъртяха. През всичкото време на работа върху тази необемна книга ми бе внушавано, че тя не бива да бъде политизирана. (Как би могло да им мине на ум!) Дребни чиновници, до неотдавна платени глашатаи на онова което даваше но и хубавичко вземаше, без да се замисли защо го прави, настояваха да не репродуцирам майсторските стенописи във фоайето на Общината, които някой недалечен Божи Ден ден ще бъдат голямото европейско съкровище на незначителния европейски град Провадия. Някому харесва безпаметността и, аз зная – това отърва на малцина. Странно е, че подобни люде се имат за глобалисти. Можеби, защото има кой да им уйдисва на акъла. (Батак – к'во от туй!) Дали не поради това стихове за Любовта и Патриотичността, от почти четвърт век в Мати Болгария, (И, на Балканите!), са подложени на подозрително потъпкване? Нали вече джапаме "заедно" с Европа. (Окупационен ботуш – пък не убива!) Но, Европа винаги е сваляла шапка на тези земи, и това добре знаят дори историците на дребно. През Провадон се е минавало за Европа. И обратно – през Дубровник и Мелник - до
Венеция. Никой все още не е успял да преброи пергаментите в европейските замъци и библиотеки, изписани върху овчи кожи, до нетодавна традиционен продукт, на този благодатен край. Неизчерпаеми количества преработен разсол подхранват с изкуствени торове и пластмаса - едва ли не целият свят. Станалото обаче не е за хвалба. Грешен пред Богу ще остане онзи, който днес си позволява да затваря òчи - срещу парче баят поевропейчен хляб. (Не храни – но шкембето не ти мърда!) Да не сравнява недалечно минало, и трагично настояще. През 1988-та киносалоните в Голяма Провадия са 18 в брой, през 1993 – само един. Дали понастоящем функционира? (Дори в Стара Варна киносалоните са празни!) През 1988/89 преподавателите в училищата са 417, през 1993/94 - 295, колко ли са днес? Неизследван обем училищни сгради по селата, съградени с доброволният труд на поколения съвестници, са закрити, разпродадени, разрушени и разграбени до щущка. От средата на осемдесетте години на миналият век прирастът на населението в ареала на Провадия главоломно пада. През 1993. той е минус 6.2 на хиляда. Виден нашенски топ-държавник, комуто някога връчиха документалната "ПРОВАДИЯ ДНЕС" се възмути и не повярва, че нещата вървят на зле. Дори, когато Европейския Съюз потвърди тези данни, чрез официален статистически бюлетин, той не престана да досажда на медиите, че ... "вървим напред". Някой би казал, че е налице плосък глобализъм. Но, колко много плачевни са резултатите на този чужд народу глобализъм в страни, където на народо рядко му е било плоско. На думи лъскав – на практика безжалостив. Безпощадно безнародностен, обезличаващ нацията транснационален монетарен механизъм, чието сравнение с годините на двукратна окупация на Мати Болгария, предизвиква поток въпроси без убедителен отговор. (Те такова – никога е нямало!) Преди години, лауреатът на Международната награда за поезия и литература "Великолепният" - Хелзинки-1987, слабо известният провадийския поет Тунчо Тунчев, превърнат от СБП в посмешище – че да не пречи в надпреварата за писмовна власт, писа.
БЛЕСТИ В ОЧИТЕ МИ
ХУБОСТТА НА ПРОВАДИЙСКОТО ПЛАТО. . .
ЧЕРВЕНЕЯТ БАИРИТЕ,
АЛЕНЕЯТ ОТ ДИВИ КОНЕ . . .
ЗАБИТ ВЪРХУ ДЪНО НА МОРЕ,
ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД,
САМ Е НАЧАЛО НА МОРЕТА . . .
ПРОВАДИЯ – ОВЕЧ – БОРФАНТО,
ИЗВЕЧЕН ГРАД НА СИМЕОН ТУНЧЕВ,
ЧОВЕКЪТ С МАНЛИХЕРАТА,
И НА БЕЗБРОЙ КАТО НЕГО . . .
ОРЛИЦИ МЪТЯТ - ТАМ,
ВСРЕД НЕПРИСТЪПНИТЕ ТВОИ СКАЛИ. . .
О! Бъдещето иде и, единствено Поетите го предугаждат.
Прегледи: 128 - Коментари: 0
Постцарско
Постцарско
© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ПОСТЦАРСКО - ПОСТГЛОБАЛИЗАТОРСКО
ПРЕЗ РАННОТО ЛЯТО НА 1944., качихме каруцата с два врани коня, и тръгнахме от с. Крумово-Варненско, за да отидем в Провадия - малък но прочут китен град, на кино и събор. Местният кинотеатър представяше цветният, както сега казват "меко еротичен", филм "Видение Край Езерото". Как е влязъл в окупираното под немско Царство България, как е стигнал до древна Провадия този всъщност щатски филм, трудно е да се гадае. Но, фактът си остава факт. Америка бе навлязла в Царство България бая далеч преди 04.09.1944., когато разполага своя разузнавателна част в Горското Училище в Чамкория. Филмът бе голямо нещо. На два срещуположни бряга на твърде обширно до колене езеро живеят, без да се познават, лекар-хирург и апетитна вдовица от сой - ала с патерици. Когато времето е топло, а такова бе то в този северен филм, лекарят-хирург и самотната жена влизат в езерото да поплуват. Като няма какво друго да правят хапват-пийват на барбекю, па влизат в общото си езеро - и плуват. Езерото си е тяхно. Времето е топло. Среднощ е – сън никого не хваща - няма що да крият. Хвърлят дрехите, и диби-дюс - плуват ли плуват. Докато веднъж, (Хопа-Хоп!), съвсем случайно (Виж ми окото!), плувайки ли плувайки, се срещат точно по средата на езерото. Камерата показва небето, да сочи луната, а тя кърви та се къса така, че чак на мен – седем годишен хлапак-селяндурин, ми стана ясно каква я вършат. През всичкото това време, като скопосна майка-селянка, маман ми притулва очите с чумбер, ама я не ся давъм. Филмът свърши с великолепен брак в цветове, подир майсторска хирургическа операция в частната клиника на среднощния плувец. Жените позабърсаха сълзи по европейски. Мъжете прокашлюваха притеснено, но им бе хубаво. (От сега нататък знаеха, какво да правят в блатата край Камчия!) Бе евтина предиобедна прожекция. Вратите със скърцане се разтвориха. Стотина души публика излезе шумно навън, коментирайки прелестите на знаменитата актриса. Слънцето ни плесна през очи. На площада се тълпеше народ. Тръгнахме да видим що става. В две каруци лежаха трупове. Наоколо караулеха войници. Като днес помня два крака в кафеникави навуща, и протрити цървули. - Хайде, хайде . . . – Маман отново ме притули в очи с чумберя. - Царски времена . . . Не отвърнах нищо. От тогава започнах да заеквам. Заеквам и сега, щом срещна добре отработено всенародно скудоумие. Абе, Братия Болгаре, не Ви ли намирисва окупационно!?!
ПРЕЗ 1994-та, по стечение на обстоятелства, ми бе възложено да направя представителна книга за Провадия, без някой да разчита че това би могло да стане. Но работите се завъртяха. През всичкото време на работа върху тази необемна книга ми бе внушавано, че тя не бива да бъде политизирана. (Как би могло да им мине на ум!) Дребни чиновници, до неотдавна платени глашатаи на онова което даваше но и хубавичко вземаше, без да се замисли защо го прави, настояваха да не репродуцирам майсторските стенописи във фоайето на Общината, които някой недалечен Божи Ден ден ще бъдат голямото европейско съкровище на незначителния европейски град Провадия. Някому харесва безпаметността и, аз зная – това отърва на малцина. Странно е, че подобни люде се имат за глобалисти. Можеби, защото има кой да им уйдисва на акъла. (Батак – к'во от туй!) Дали не поради това стихове за Любовта и Патриотичността, от почти четвърт век в Мати Болгария, (И, на Балканите!), са подложени на подозрително потъпкване? Нали вече джапаме "заедно" с Европа. (Окупационен ботуш – пък не убива!) Но, Европа винаги е сваляла шапка на тези земи, и това добре знаят дори историците на дребно. През Провадон се е минавало за Европа. И обратно – през Дубровник и Мелник - до
Венеция. Никой все още не е успял да преброи пергаментите в европейските замъци и библиотеки, изписани върху овчи кожи, до нетодавна традиционен продукт, на този благодатен край. Неизчерпаеми количества преработен разсол подхранват с изкуствени торове и пластмаса - едва ли не целият свят. Станалото обаче не е за хвалба. Грешен пред Богу ще остане онзи, който днес си позволява да затваря òчи - срещу парче баят поевропейчен хляб. (Не храни – но шкембето не ти мърда!) Да не сравнява недалечно минало, и трагично настояще. През 1988-та киносалоните в Голяма Провадия са 18 в брой, през 1993 – само един. Дали понастоящем функционира? (Дори в Стара Варна киносалоните са празни!) През 1988/89 преподавателите в училищата са 417, през 1993/94 - 295, колко ли са днес? Неизследван обем училищни сгради по селата, съградени с доброволният труд на поколения съвестници, са закрити, разпродадени, разрушени и разграбени до щущка. От средата на осемдесетте години на миналият век прирастът на населението в ареала на Провадия главоломно пада. През 1993. той е минус 6.2 на хиляда. Виден нашенски топ-държавник, комуто някога връчиха документалната "ПРОВАДИЯ ДНЕС" се възмути и не повярва, че нещата вървят на зле. Дори, когато Европейския Съюз потвърди тези данни, чрез официален статистически бюлетин, той не престана да досажда на медиите, че ... "вървим напред". Някой би казал, че е налице плосък глобализъм. Но, колко много плачевни са резултатите на този чужд народу глобализъм в страни, където на народо рядко му е било плоско. На думи лъскав – на практика безжалостив. Безпощадно безнародностен, обезличаващ нацията транснационален монетарен механизъм, чието сравнение с годините на двукратна окупация на Мати Болгария, предизвиква поток въпроси без убедителен отговор. (Те такова – никога е нямало!) Преди години, лауреатът на Международната награда за поезия и литература "Великолепният" - Хелзинки-1987, слабо известният провадийския поет Тунчо Тунчев, превърнат от СБП в посмешище – че да не пречи в надпреварата за писмовна власт, писа.
БЛЕСТИ В ОЧИТЕ МИ
ХУБОСТТА НА ПРОВАДИЙСКОТО ПЛАТО. . .
ЧЕРВЕНЕЯТ БАИРИТЕ,
АЛЕНЕЯТ ОТ ДИВИ КОНЕ . . .
ЗАБИТ ВЪРХУ ДЪНО НА МОРЕ,
ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД,
САМ Е НАЧАЛО НА МОРЕТА . . .
ПРОВАДИЯ – ОВЕЧ – БОРФАНТО,
ИЗВЕЧЕН ГРАД НА СИМЕОН ТУНЧЕВ,
ЧОВЕКЪТ С МАНЛИХЕРАТА,
И НА БЕЗБРОЙ КАТО НЕГО . . .
ОРЛИЦИ МЪТЯТ - ТАМ,
ВСРЕД НЕПРИСТЪПНИТЕ ТВОИ СКАЛИ. . .
О! Бъдещето иде и, единствено Поетите го предугаждат.
THE CONDITION OF THE SITUATION, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 136 - Коментари: 0
Състоянието на нещата
Състоянието на нещата
© 2008 – Bogomil K0st0ff AVRAMOV-HEMY
ВАРНА - 15.09.2008 - СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СЛАВА БОГУ, Общинска Администрация – Варна се ръководи от последния интелектуален екип на Стара Варна. Многомандатен и резултатен. Особено в областта на подопечното на Общината образование. Не искам да мисля, като как би било дереджето, ако екипът би бил друг.
Правото и редът са налице. Че и доста парични средства, кадърно администрирани в посока детски градини и училища.
ПОРЕДНИЯТ КМЕТСКИ БРИФИНГ (16.09.2008.!), бе с пестеливо-осведомителен характер. И защото всичко на този лъжовен свят е пари, пари и завинаги пари, веднага стана дума за – Хм! - „оптимизацията“ на образованието в град който е видял всичко.
Понятието оптимизация, (Папа Брежнев – где ты!?!), все още е в обръщение – стане ли дума за съмнителна държавна политика.
Всяко проминистерско броене на стотинки отпускани за варненското образование, разбирате ли – не е пинтилък – оптимизация е.
Всяко разместване-сливане на държавни училища, че да се бъдат разширени местни ментелски частни учебни заведения, (Снобарско е да си изпратиш детето там – ама пък е мамина гордост!), за сметка на недоизяденият пай от държавното – търси в графата „оптимизация“. (Средствата влагани в операциите по преместване – деоптимизация - за сметка на Общината!)
Не зная дали трябва отново да споменавам, ама тук му е мястото.
Името на този социално-икономически процес едва ли е „оптимизация“ - тази терминология още по време на „КомунизЪма“ се поизтърка.
Този изключително рисков за малките нации социално-икономически процес е известен, като „икономика на катастрофите“. Дефиниран от кръг баш-икономисти нароени около мощите на покойния вече нобелист Милтън ФРИДМЪН. (Господ-Бог си знае работата!)
ЕДВА ЛИ Е НЕОБХОДИМО да отдалечиш надалеч от Община Варна за да установиш, че училищата все още са основното за всяка една осъзната местна гражданственост.
Не от днес.
Не от вчера.
Все още се чувства някогашната силна ръка на Цар Фердинанд КОБУРГ-ГОТА, построил утилитарни малки и големи училища, ползавани и понастоящем. Строил за себе си дворец по белгийски проект, (Варненските еснафи писнали!), па го адаптирал за девическо училище. (Днес Варненски Исторически Музей!) Частното дамско училище „Сулини“ - на мястото на днешния хотел „Черно Море“, цицало пари и филтрирало националните таланти. Хай имперски оптимизатор – а!
Само някой да посегне да ги оптимизира – тоест да ги рушне из корен. Лично ще си се намеся. Как ли? С пореден некролог на Тодор ЖИВКОВ, (Хаир от него да не съм видял!), че никой не се сети. Но, по негово време – ако решите искрено да си припомните - училищата бяха претъпкани без децата да бъдат абсорбирани от секти или дрогирани. Всяка година се строяха, още и още, по едно-две свястни училища. Снаябдени със всичките му там такъми. С габарити на университетски факултети. С най-добрият девнески цимент. От най-добрите троянски майстори. (Кой кого е заблуждавал?) Как бяхме респектирали Запада с качеството на нашето средно образование, с постиженията на Българската Наука и Практика. О, защо някога не ни пуснаха на Запад? Днес - Западът Щеше да бъде Наш.
КАК СЕ ВИДИ, Варненската Общинска Администрация, се оказа не само твърда, но и гъвкава. Прозряла е, че на учителите освен добри заплати и устойчив професионален климат, е необходимо и управленско доверие. Свива ми се сърцето, че пройдохи без деца в десети клас, (Изобщо – имат ли деца?), отново се подхвърлят идеи за учителски стачки. Уж апостолически учители народни, пък се навиват напогрешно. И, ето аз, презрян учител-пенсионер, мина ли край някое училище народно, очите ми все стълбите хващат. Но, съществува откровена сегрегация по възраст – това не може да се отрече. Насадена чрез стотиците канали на един официализиран поточен телевизионен разврат. Да сепарираш един болен е едно. Да отстраниш добре подготвен преподавателски кадър е друго. Новата „демократическа“ управия именно това стори. Къшна преподавателите със сърце от учебните стаи. Насаждайки ученическо безгрижие и безотговорност.
НО - КЪМ СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА. Тази учебна година училищата в Стара Варна срещат обновени, с ремонти за повече от 2 900 000 лева, докато други 3 503 000 лева са предоставени за усвояване. За училищни лекари все още не се чува нищо. Няма как проблемът да не е оптимизиран.
За спецтранспорт и рехабилитация Община Варна предвижда 2 653 000 лв.
По линия на МОН са прословутата “оптимизация” са отпуснати точно 1 000 000 лева. Дано да обхване и лекарските кабинети – така безумно отрязани от училищата.
Детските градини са голямата грижа на всеки един кмет-сърцевед. За тях са отпуснати цели 5 500 000 лева.
Работните заплати?
Директорите ще вземат средно около 900 лева суха пара, учителите около 598 лева.
За детските градини заплатите вървят към 468 лева средно. Местата в тях винаги недостигат – и дано винаги да е така. Приливът на млади канени-неканени в града е кошмарен, а те се опитват и – като нищо правят деца. Чието място – станало е традиция – е единствено в детските градини. От общо 9 095 деца-кандидати, едва 4% няма как да бъдат настанени, но се очаква да бъдат разкрити нови 350 места.
Раждаемостта в нашият 750 000 хиляден Град Варна става все по-обнадеждаваща. Подир някоя-друга година, оптимиза-цията от трайно отрицателна - като нищо би се превъплътила в крайно положителна. От родените 5 645 през изтеклата 2007 новородени граждани на Варна, едва 3 756 са с постоянен варненски адрес. (1:2) Останалите са от приходящи нежители на града. Основно работещи на сиво. Неплащащи данъци в интерес на град Варна, но ползващи бенефициите на един все по-съвременен европейски град. Така или иначе раждаемостта в Град Варна нараства с очарователно бързи темпове. Което означава – О! Надежди! - че училищната структура на града ще бъде опазена в интерес на обществото.
Вижте какво.
Много хора вече си имат пари в доволство и излишък. Ако стиска някому – да си построи собствено училище. Що да пипа държавните? Оцеляли от времената на Един Цар и няколко диктатори, тези училища са наши.
Прегледи: 136 - Коментари: 0
Състоянието на нещата
Състоянието на нещата
© 2008 – Bogomil K0st0ff AVRAMOV-HEMY
ВАРНА - 15.09.2008 - СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СЛАВА БОГУ, Общинска Администрация – Варна се ръководи от последния интелектуален екип на Стара Варна. Многомандатен и резултатен. Особено в областта на подопечното на Общината образование. Не искам да мисля, като как би било дереджето, ако екипът би бил друг.
Правото и редът са налице. Че и доста парични средства, кадърно администрирани в посока детски градини и училища.
ПОРЕДНИЯТ КМЕТСКИ БРИФИНГ (16.09.2008.!), бе с пестеливо-осведомителен характер. И защото всичко на този лъжовен свят е пари, пари и завинаги пари, веднага стана дума за – Хм! - „оптимизацията“ на образованието в град който е видял всичко.
Понятието оптимизация, (Папа Брежнев – где ты!?!), все още е в обръщение – стане ли дума за съмнителна държавна политика.
Всяко проминистерско броене на стотинки отпускани за варненското образование, разбирате ли – не е пинтилък – оптимизация е.
Всяко разместване-сливане на държавни училища, че да се бъдат разширени местни ментелски частни учебни заведения, (Снобарско е да си изпратиш детето там – ама пък е мамина гордост!), за сметка на недоизяденият пай от държавното – търси в графата „оптимизация“. (Средствата влагани в операциите по преместване – деоптимизация - за сметка на Общината!)
Не зная дали трябва отново да споменавам, ама тук му е мястото.
Името на този социално-икономически процес едва ли е „оптимизация“ - тази терминология още по време на „КомунизЪма“ се поизтърка.
Този изключително рисков за малките нации социално-икономически процес е известен, като „икономика на катастрофите“. Дефиниран от кръг баш-икономисти нароени около мощите на покойния вече нобелист Милтън ФРИДМЪН. (Господ-Бог си знае работата!)
ЕДВА ЛИ Е НЕОБХОДИМО да отдалечиш надалеч от Община Варна за да установиш, че училищата все още са основното за всяка една осъзната местна гражданственост.
Не от днес.
Не от вчера.
Все още се чувства някогашната силна ръка на Цар Фердинанд КОБУРГ-ГОТА, построил утилитарни малки и големи училища, ползавани и понастоящем. Строил за себе си дворец по белгийски проект, (Варненските еснафи писнали!), па го адаптирал за девическо училище. (Днес Варненски Исторически Музей!) Частното дамско училище „Сулини“ - на мястото на днешния хотел „Черно Море“, цицало пари и филтрирало националните таланти. Хай имперски оптимизатор – а!
Само някой да посегне да ги оптимизира – тоест да ги рушне из корен. Лично ще си се намеся. Как ли? С пореден некролог на Тодор ЖИВКОВ, (Хаир от него да не съм видял!), че никой не се сети. Но, по негово време – ако решите искрено да си припомните - училищата бяха претъпкани без децата да бъдат абсорбирани от секти или дрогирани. Всяка година се строяха, още и още, по едно-две свястни училища. Снаябдени със всичките му там такъми. С габарити на университетски факултети. С най-добрият девнески цимент. От най-добрите троянски майстори. (Кой кого е заблуждавал?) Как бяхме респектирали Запада с качеството на нашето средно образование, с постиженията на Българската Наука и Практика. О, защо някога не ни пуснаха на Запад? Днес - Западът Щеше да бъде Наш.
КАК СЕ ВИДИ, Варненската Общинска Администрация, се оказа не само твърда, но и гъвкава. Прозряла е, че на учителите освен добри заплати и устойчив професионален климат, е необходимо и управленско доверие. Свива ми се сърцето, че пройдохи без деца в десети клас, (Изобщо – имат ли деца?), отново се подхвърлят идеи за учителски стачки. Уж апостолически учители народни, пък се навиват напогрешно. И, ето аз, презрян учител-пенсионер, мина ли край някое училище народно, очите ми все стълбите хващат. Но, съществува откровена сегрегация по възраст – това не може да се отрече. Насадена чрез стотиците канали на един официализиран поточен телевизионен разврат. Да сепарираш един болен е едно. Да отстраниш добре подготвен преподавателски кадър е друго. Новата „демократическа“ управия именно това стори. Къшна преподавателите със сърце от учебните стаи. Насаждайки ученическо безгрижие и безотговорност.
НО - КЪМ СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА. Тази учебна година училищата в Стара Варна срещат обновени, с ремонти за повече от 2 900 000 лева, докато други 3 503 000 лева са предоставени за усвояване. За училищни лекари все още не се чува нищо. Няма как проблемът да не е оптимизиран.
За спецтранспорт и рехабилитация Община Варна предвижда 2 653 000 лв.
По линия на МОН са прословутата “оптимизация” са отпуснати точно 1 000 000 лева. Дано да обхване и лекарските кабинети – така безумно отрязани от училищата.
Детските градини са голямата грижа на всеки един кмет-сърцевед. За тях са отпуснати цели 5 500 000 лева.
Работните заплати?
Директорите ще вземат средно около 900 лева суха пара, учителите около 598 лева.
За детските градини заплатите вървят към 468 лева средно. Местата в тях винаги недостигат – и дано винаги да е така. Приливът на млади канени-неканени в града е кошмарен, а те се опитват и – като нищо правят деца. Чието място – станало е традиция – е единствено в детските градини. От общо 9 095 деца-кандидати, едва 4% няма как да бъдат настанени, но се очаква да бъдат разкрити нови 350 места.
Раждаемостта в нашият 750 000 хиляден Град Варна става все по-обнадеждаваща. Подир някоя-друга година, оптимиза-цията от трайно отрицателна - като нищо би се превъплътила в крайно положителна. От родените 5 645 през изтеклата 2007 новородени граждани на Варна, едва 3 756 са с постоянен варненски адрес. (1:2) Останалите са от приходящи нежители на града. Основно работещи на сиво. Неплащащи данъци в интерес на град Варна, но ползващи бенефициите на един все по-съвременен европейски град. Така или иначе раждаемостта в Град Варна нараства с очарователно бързи темпове. Което означава – О! Надежди! - че училищната структура на града ще бъде опазена в интерес на обществото.
Вижте какво.
Много хора вече си имат пари в доволство и излишък. Ако стиска някому – да си построи собствено училище. Що да пипа държавните? Оцеляли от времената на Един Цар и няколко диктатори, тези училища са наши.
THE ASMATHICAL PUFF-PAFF OF THE BULGARIAN MARINE SALVAGE ACTIVITY, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 151 - Коментари: 0
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АСМАТИЧНОТО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан
Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много
дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов,
НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на докрай
безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене.
Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в
безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на
ниво –
ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?!
Разбира се, Властта е висш продукт за вкусна консумация. Но, не и за подигравка със
задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция
отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана
и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В
съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република
България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.
ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ.
Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау,
Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови
длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното
ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова
приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира.
Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море,
все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.
ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ,
предназначена да хвърли прах в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето
на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически
пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен.
Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко
тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!
Прегледи: 151 - Коментари: 0
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АСМАТИЧНОТО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан
Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много
дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов,
НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на докрай
безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене.
Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в
безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на
ниво –
ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?!
Разбира се, Властта е висш продукт за вкусна консумация. Но, не и за подигравка със
задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция
отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана
и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В
съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република
България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.
ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ.
Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау,
Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови
длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното
ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова
приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира.
Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море,
все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.
ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ,
предназначена да хвърли прах в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето
на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически
пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен.
Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко
тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!
FORTY YEARS THE VARNA SPORT AND CULTURE PALACE, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 144 - Коментари: 0
40 ГОДИНИ Варненски дворец на спорта и културата
40 ГОДИНИ Варненски дворец на спорта и културата
(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ВАРНЕНСКИ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЕДНО ПРЕКАЛЕНО СКРОМНО ТЪРЖЕСТВО, отбеляза позабравената първа копка на ВАРНЕНСКИЯТ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА. Едно от особените високи завоевания на недалечното съдбовно минало, което се постарахме и - оплюхме. Отречено и забравено от всинца, върху чиито едро раздадени чужди земеделски земи, (Параграф 4!), сега всеки полупросперирал протоселянин вдига своят си Личен Паметник Нерукотворний. Но да! Великолепните неща винаги изглеждат скромно. Дори, когато се нуждаят от спешна реконструкция и ремонт - времето не чака! За тях съществува една единствена оценка - доколко все още функционират безупречно, доколко все още са наши.
ПЪРВАТА КОПКА за постройка на прекрасният ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА В ГРАД ВАРНА, е сторена на 28.10.1966., а неговото тържествено откриване става на 06.09.1969.. И ето, четиридесет години земно време от тогава. През 1986-1987., във връзка с предстоящото Световно първенство по Художествена Гимнастика, ДВОРЕЦЪТ претърпява реконструкция и разширение. Към днешна дата тук са проведени 19 международни конгреси, между които Световният конгрес на архитектите и Световният конгрес на философите; 73 национални и международни фестивали заедно със Световният Червенокръстки Филмов Фестивал; безброй спектакли, конференции и концерти. Основно залата е предназначена за камерни спортни игри - художествена гимнастика, волейбол и баскетбол, борба, бадминтон и други. Строителната конструкция е удивителна, а покривът държи здраво вече почти половин столетие. От 1990. тук се уреждат специализирани изложения и панаири, за да напомнят, че някога Варна - далеч преди Пловдив и наравно с него, бе Панаирният Град на България. И, което е най-странното - ДВОРЕЦЪТ Е НА САМОИЗДРЪЖКА! Рядко срещано явление при подобни съоръжения.
НЯКОГА, тук бе Варненският Спортен Колодрум, (Първи в страната!), в който се провеждаха ежеседмичните футболни мачове, велосипедни състезания и мотоциклетни на писта. Изграден от железобетон - скъпо удоволствие за онова време, с доброволният труд на колоездачите от колоездачните клубове от цялата страна в началото на тридесетте години на миналият век, той бе законна гордост на варненските колоездачи, начело с незабравимия БАЙ АЛЕКСИ - ЦАРЯТ НА ПЕДАЛИТЕ. Този позабравен спорт за Варна, понастоящем върви на възход, чрез ежегодните инициативи на г-жа Красимира АЛЕКСИЕВА-ПЕТЕРМАН, дъщеря на покойния БАЙ АЛЕКСИ, и търси бъдеще чрез настояще.
ИЗНИКВА ВЪПРОСЪТ - КОЙ БИ СЕ ЗАЕЛ? Да се захване и добави; в непосредствена близост до ДВОРЕЦЪТ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА; един модерен спортен колодрум, че варненецът да спортува и откултурва комплексно. Точно на отсрещната страна - зад шосето - има достатъчно място и пространство, докато тунелът е налице.
И, по-бързо, хора!
Виж, че някой реститут изпревари Закон и Време, и вдигне поредна пицария на етажи.
Прегледи: 144 - Коментари: 0
40 ГОДИНИ Варненски дворец на спорта и културата
40 ГОДИНИ Варненски дворец на спорта и културата
(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ВАРНЕНСКИ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЕДНО ПРЕКАЛЕНО СКРОМНО ТЪРЖЕСТВО, отбеляза позабравената първа копка на ВАРНЕНСКИЯТ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА. Едно от особените високи завоевания на недалечното съдбовно минало, което се постарахме и - оплюхме. Отречено и забравено от всинца, върху чиито едро раздадени чужди земеделски земи, (Параграф 4!), сега всеки полупросперирал протоселянин вдига своят си Личен Паметник Нерукотворний. Но да! Великолепните неща винаги изглеждат скромно. Дори, когато се нуждаят от спешна реконструкция и ремонт - времето не чака! За тях съществува една единствена оценка - доколко все още функционират безупречно, доколко все още са наши.
ПЪРВАТА КОПКА за постройка на прекрасният ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА В ГРАД ВАРНА, е сторена на 28.10.1966., а неговото тържествено откриване става на 06.09.1969.. И ето, четиридесет години земно време от тогава. През 1986-1987., във връзка с предстоящото Световно първенство по Художествена Гимнастика, ДВОРЕЦЪТ претърпява реконструкция и разширение. Към днешна дата тук са проведени 19 международни конгреси, между които Световният конгрес на архитектите и Световният конгрес на философите; 73 национални и международни фестивали заедно със Световният Червенокръстки Филмов Фестивал; безброй спектакли, конференции и концерти. Основно залата е предназначена за камерни спортни игри - художествена гимнастика, волейбол и баскетбол, борба, бадминтон и други. Строителната конструкция е удивителна, а покривът държи здраво вече почти половин столетие. От 1990. тук се уреждат специализирани изложения и панаири, за да напомнят, че някога Варна - далеч преди Пловдив и наравно с него, бе Панаирният Град на България. И, което е най-странното - ДВОРЕЦЪТ Е НА САМОИЗДРЪЖКА! Рядко срещано явление при подобни съоръжения.
НЯКОГА, тук бе Варненският Спортен Колодрум, (Първи в страната!), в който се провеждаха ежеседмичните футболни мачове, велосипедни състезания и мотоциклетни на писта. Изграден от железобетон - скъпо удоволствие за онова време, с доброволният труд на колоездачите от колоездачните клубове от цялата страна в началото на тридесетте години на миналият век, той бе законна гордост на варненските колоездачи, начело с незабравимия БАЙ АЛЕКСИ - ЦАРЯТ НА ПЕДАЛИТЕ. Този позабравен спорт за Варна, понастоящем върви на възход, чрез ежегодните инициативи на г-жа Красимира АЛЕКСИЕВА-ПЕТЕРМАН, дъщеря на покойния БАЙ АЛЕКСИ, и търси бъдеще чрез настояще.
ИЗНИКВА ВЪПРОСЪТ - КОЙ БИ СЕ ЗАЕЛ? Да се захване и добави; в непосредствена близост до ДВОРЕЦЪТ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА; един модерен спортен колодрум, че варненецът да спортува и откултурва комплексно. Точно на отсрещната страна - зад шосето - има достатъчно място и пространство, докато тунелът е налице.
И, по-бързо, хора!
Виж, че някой реститут изпревари Закон и Време, и вдигне поредна пицария на етажи.
THATS BLOODY ANARHISTS, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 175 - Коментари: 3
Тези мръсни анархисти
Тези мръсни анархисти
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТЕЗИ МРЪСНИ АНАРХИСТИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
МНОГО СТРАННО, но зад безпорядъците в Гърция и Франция, очевидно наистина стоят анархистическите слоеве на необузданата младеж. (А на върха - папардаци жадни за самолична власт!) Без това да е особено опасно. За сега. Зад стените на своите университети, тези буйнали младежи остават закрилени от простотията на униформената полиция, докато цивилната вече ги очаква. Горките глупци. Предстои им казарма. Това не е така опасно до тогава, докато се случва далеч от Матушка Рус. Анархизмът корени - именно в Русия. Само че, в края на декември на отминалата 2008 г., петербургски анархисти се осмелиха, и проведоха съвсем справедлива акция срещу спекулативното увеличение на цените на обществения транспорт, доколкото той все още е обществен. Около половин стотачка младежи, маскирани като зайци, нахлуват в метрото на "Спортивная", и прескачайки през бариерите - т.е. без да плащат за билет, започват да раздават листовки на тема ПРЕДСТОЯЩОТО ПОВИШЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ. Скандирайки: "НЕТ ПОВЫШЕНИЮ ЦЕН!" Подпявайки под звуците на петербургски китари "А НАМ ВСЕ РАВНО" - песен от популярен забавен комунистически филм. И, тъй като анархизмът - на теория - се бори за някаква си обществена справедливост, (Резултатите показа Гражданската Война в Испания-1937.!), активистите-анархисти преминават няколко станции, агитирайки смутените граждани - не по-малко уплашени от нашенските - "да не плащат за път - докато цените не станат справедливи." На станция "ПЛОЩАД АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ", те тържествуващо напускат градското метро. Продължавайки да демонстрират по тролейбуси и автобуси, в продължение на повече от два часа. Държейки се почтително и сносно. Поради което никой не е задържан. Както, и колкото да търсим кусури на РУСИЯ, едно не може да не й се признае. Тя се опитва да бъде справедлива - към себе си и към света. Все още тотално. Все повече демократско. Листовката гласи "Плащайки за билет - Вие помагате на чиновниците още повече да крадат от Държавният Бюджет!" и "Да станем Зайци - е наш синовен дълг!" Под зайци в Русия се разбират всевъзможните безбилетници по всички видове транспорт. От 01.01.2009 г., узаконено се увеличава цената на билета по всички видове транспорт, а това е особено обезпокояващо за всички ония, които все още не са се превърнали в предприемачи.
КАТО ГЛЕДАМ - как стоят нещата с градския транспорт във ВАРНА-ГРАД, няма как да не изпадна в успоредно умиление. Автобусите до един са скапани. До един - само с номера - рядко с маршрутни надписи. До един са втора ръка покупка. До един са без отопление - или вмирисани на изгорели газове. До един са с пишман-шофьори. До един са с неоповестени шофьори в специалните за целта плакети. До един гонят скорост над петдесетака - преди шофьорите да са опознали както трябва новата светофарна подредба на града. Опитите да бъдат наложени двупалубни автобуси - е високо рисков. Онзи на когото се вози един Ваш познат - явно бе управляван от автомобилен състезател. Иначе - говорят за някогашно удобство по западен образец. Някога. Преди двадесетина години. Тяхното окончателно рухване по пътищата - дано безобидно - понасят варненските нашенски съграждани, срещу минималната сума от Левче-Билетче.
Кой като нас!
Фирмата - израелска.
Управителят - арменец.
Шофьорите - турци.
Пътниците - шашнати пенсионери ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2009-01-02 18:37:11
Да не говорим - каква пара смъкват транспортните фирми от безумните реклами обсипващи корпусите на техните автобуси. Разположени по такъв начин, че на пътниците нищо не им остава освен да затворят очи - нищо не виждат през прозорците.
2. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2009-01-02 18:39:20
Да не говорим - каква пара смъкват транспортните фирми от безумните реклами обсипващи корпусите на техните автобуси. Разположени по такъв начин, че на пътниците нищо не им остава освен да затворят очи - нищо не виждат през прозорците.
3. Потребител: Наблюдател Дата: 2009-01-03 01:19:34
Ами наистина какво ще стане ако цял автобус не си купи билети? Просто шофьорът ще спре... и пак ще тръгне.
Прегледи: 175 - Коментари: 3
Тези мръсни анархисти
Тези мръсни анархисти
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТЕЗИ МРЪСНИ АНАРХИСТИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
МНОГО СТРАННО, но зад безпорядъците в Гърция и Франция, очевидно наистина стоят анархистическите слоеве на необузданата младеж. (А на върха - папардаци жадни за самолична власт!) Без това да е особено опасно. За сега. Зад стените на своите университети, тези буйнали младежи остават закрилени от простотията на униформената полиция, докато цивилната вече ги очаква. Горките глупци. Предстои им казарма. Това не е така опасно до тогава, докато се случва далеч от Матушка Рус. Анархизмът корени - именно в Русия. Само че, в края на декември на отминалата 2008 г., петербургски анархисти се осмелиха, и проведоха съвсем справедлива акция срещу спекулативното увеличение на цените на обществения транспорт, доколкото той все още е обществен. Около половин стотачка младежи, маскирани като зайци, нахлуват в метрото на "Спортивная", и прескачайки през бариерите - т.е. без да плащат за билет, започват да раздават листовки на тема ПРЕДСТОЯЩОТО ПОВИШЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ. Скандирайки: "НЕТ ПОВЫШЕНИЮ ЦЕН!" Подпявайки под звуците на петербургски китари "А НАМ ВСЕ РАВНО" - песен от популярен забавен комунистически филм. И, тъй като анархизмът - на теория - се бори за някаква си обществена справедливост, (Резултатите показа Гражданската Война в Испания-1937.!), активистите-анархисти преминават няколко станции, агитирайки смутените граждани - не по-малко уплашени от нашенските - "да не плащат за път - докато цените не станат справедливи." На станция "ПЛОЩАД АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ", те тържествуващо напускат градското метро. Продължавайки да демонстрират по тролейбуси и автобуси, в продължение на повече от два часа. Държейки се почтително и сносно. Поради което никой не е задържан. Както, и колкото да търсим кусури на РУСИЯ, едно не може да не й се признае. Тя се опитва да бъде справедлива - към себе си и към света. Все още тотално. Все повече демократско. Листовката гласи "Плащайки за билет - Вие помагате на чиновниците още повече да крадат от Държавният Бюджет!" и "Да станем Зайци - е наш синовен дълг!" Под зайци в Русия се разбират всевъзможните безбилетници по всички видове транспорт. От 01.01.2009 г., узаконено се увеличава цената на билета по всички видове транспорт, а това е особено обезпокояващо за всички ония, които все още не са се превърнали в предприемачи.
КАТО ГЛЕДАМ - как стоят нещата с градския транспорт във ВАРНА-ГРАД, няма как да не изпадна в успоредно умиление. Автобусите до един са скапани. До един - само с номера - рядко с маршрутни надписи. До един са втора ръка покупка. До един са без отопление - или вмирисани на изгорели газове. До един са с пишман-шофьори. До един са с неоповестени шофьори в специалните за целта плакети. До един гонят скорост над петдесетака - преди шофьорите да са опознали както трябва новата светофарна подредба на града. Опитите да бъдат наложени двупалубни автобуси - е високо рисков. Онзи на когото се вози един Ваш познат - явно бе управляван от автомобилен състезател. Иначе - говорят за някогашно удобство по западен образец. Някога. Преди двадесетина години. Тяхното окончателно рухване по пътищата - дано безобидно - понасят варненските нашенски съграждани, срещу минималната сума от Левче-Билетче.
Кой като нас!
Фирмата - израелска.
Управителят - арменец.
Шофьорите - турци.
Пътниците - шашнати пенсионери ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2009-01-02 18:37:11
Да не говорим - каква пара смъкват транспортните фирми от безумните реклами обсипващи корпусите на техните автобуси. Разположени по такъв начин, че на пътниците нищо не им остава освен да затворят очи - нищо не виждат през прозорците.
2. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2009-01-02 18:39:20
Да не говорим - каква пара смъкват транспортните фирми от безумните реклами обсипващи корпусите на техните автобуси. Разположени по такъв начин, че на пътниците нищо не им остава освен да затворят очи - нищо не виждат през прозорците.
3. Потребител: Наблюдател Дата: 2009-01-03 01:19:34
Ами наистина какво ще стане ако цял автобус не си купи билети? Просто шофьорът ще спре... и пак ще тръгне.
ABCO - THE CITIZEN COMMUNITY, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 112 - Коментари: 0
АБЧО - за Гражданското общество
АБЧО - за Гражданското общество
(C) 2009 - Bogomil Ksotoff AVRAMOV-HEMY
АБЧО - ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
от
Хеми ВАРНАЛИС
ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ се назнайва прекалено малко. Медиите - кой знае защо - избягват да се занимават с тях. Важни са тузарските мацки - къде по-интересни. Но онези, които действително вършат работа в полза на гражданското общество успяват - все пак - да се изявят пред него. Така е, и с т.н. АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ ОБЩИНИ - АБЧО, базирана в Стара Варна. Изненадващо щедро финансирана, тя отдавна е успяла да раздвижи духове и сътвори дейност на добро управленско равнище. Макар че, нейни финансови отчети - рядко се явяват в пресата. Дали защото Законът не го изисква?
НА 27.01.2009 г., АБЧО-Варна успя и представи прекалено пестеливо своята дейност по един регионален проект звучащ съвсем глобално: ИНОВАЦИОННИ ПРАКТИКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ НА СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НАСЪРЧАВАНЕ НА ПАРТНЬОРСТВОТО С МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ И БИЗНЕСА. Всеобхватна брегова тема пипнала 33 общини от области Варна, Бургас и Добрич. В тази материя на проекти, хубавичко подменила мудното централно държавно планиране на тоталитаризма, за страничният непричьом наблюдател нещата стоят странно объркващо. Страхувам се, да не е така, и за самите изпълнители. Но, наличието на такива съпартньори, като АГЕНЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯТА-Добрич, и ФОНДАЦИЯ ЗЕЛЕНИЯТ БУРГАС, правят човек бая да се позамисли. В крайна сметка съществен е профитът. А той - този път - както се твърди е в полза на ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. Макар това да е един съвсем имагинерен профит. Който медиите - ще се надпреварят да разхвалят.
ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ПРОЕКТА - твърдят неговите ръководители е, "да бъдат изградени възможности за постигане на институционална и финансова стабилност на структурите на гражданското общество" така, че "да изпълняват ролята си на ефективен партньор на местните власти и бизнеса, и надежден представител и защитник на интересите на гражданите." Това за партньорството - иди-доди - може и да стане. АБЧО колкото е гражданска двойно по толко' е общинска - а значи - държавна креация. (Въобще не е тоталитарна!) Доколко ще бъдат защитени интересите на гражданството обаче - това никой не може да каже, и особено - да гарантира. Защото едва ли някой не го е почувствал - освен може би партниращите по програма. (Леб требе да се еде!) Дотолкова деструктурирано е ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В МАТИ БОЛГАРИЯ. Нима не се усеща?
РЕЗУЛТАТИТЕ, които се очакват (В някои подобни случаи са необходими столетия!), са свързани с осигуряване на достъпна информационна среда, улесняване на комуникациите между СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО; повишаване на знания и умения на служителите в структурите на гражданското общество във Варна, Бургас и Добрич, "за постигане на институционална и финансова устойчивост"; подобряване на гражданският имидж - ония - които се гражданеят имат нужда от пооформяне на техния ръждясал поради фукарлък имидж, за подобряване на капацитета на организационните партньори и - още много, много, много бенефиции, за съжаление невидими на пазара на интелектуалните граждански занаяти.
ФИНАНСИРАНЕТО на проекта се осъществява "с финансовата подкрепа на Оперативна програма "АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ" на Европейския Съюз, чрез специалният ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД. Вложените средства са някъде под 150 000 лева, което според нас е съвсем малко. В тези пари се идат 7% от частно финансиране срещу 41% от международни програми.
ТОЗИ СТРАНЕН ПРОЕКТ, за който НЕФОРМАЛНОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО НА ВАРНА чува навярно за пръв и последен път, все пак притежава ЕДНО СЕРИОЗНО ПОСТИЖЕНИЕ. Това е т.н. "ЕЛЕКТРОННА ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА" на адрес www.ngolearning.info. Посетете - и ще видите, как лесно се структурира НПО - в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Заедно с шест модулния "КУРС ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО", бихте могли да установите, че може да се чувствате гражданин на една страна, но не се ли включите в нейните формализирани структури - все едно - никакви ви няма. Е - Държавата си се сеща и за неформалите - СТАНЕ ЛИ ДУМА ЗА ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ.
Прегледи: 112 - Коментари: 0
АБЧО - за Гражданското общество
АБЧО - за Гражданското общество
(C) 2009 - Bogomil Ksotoff AVRAMOV-HEMY
АБЧО - ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
от
Хеми ВАРНАЛИС
ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ се назнайва прекалено малко. Медиите - кой знае защо - избягват да се занимават с тях. Важни са тузарските мацки - къде по-интересни. Но онези, които действително вършат работа в полза на гражданското общество успяват - все пак - да се изявят пред него. Така е, и с т.н. АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ ОБЩИНИ - АБЧО, базирана в Стара Варна. Изненадващо щедро финансирана, тя отдавна е успяла да раздвижи духове и сътвори дейност на добро управленско равнище. Макар че, нейни финансови отчети - рядко се явяват в пресата. Дали защото Законът не го изисква?
НА 27.01.2009 г., АБЧО-Варна успя и представи прекалено пестеливо своята дейност по един регионален проект звучащ съвсем глобално: ИНОВАЦИОННИ ПРАКТИКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ НА СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НАСЪРЧАВАНЕ НА ПАРТНЬОРСТВОТО С МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ И БИЗНЕСА. Всеобхватна брегова тема пипнала 33 общини от области Варна, Бургас и Добрич. В тази материя на проекти, хубавичко подменила мудното централно държавно планиране на тоталитаризма, за страничният непричьом наблюдател нещата стоят странно объркващо. Страхувам се, да не е така, и за самите изпълнители. Но, наличието на такива съпартньори, като АГЕНЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯТА-Добрич, и ФОНДАЦИЯ ЗЕЛЕНИЯТ БУРГАС, правят човек бая да се позамисли. В крайна сметка съществен е профитът. А той - този път - както се твърди е в полза на ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. Макар това да е един съвсем имагинерен профит. Който медиите - ще се надпреварят да разхвалят.
ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ПРОЕКТА - твърдят неговите ръководители е, "да бъдат изградени възможности за постигане на институционална и финансова стабилност на структурите на гражданското общество" така, че "да изпълняват ролята си на ефективен партньор на местните власти и бизнеса, и надежден представител и защитник на интересите на гражданите." Това за партньорството - иди-доди - може и да стане. АБЧО колкото е гражданска двойно по толко' е общинска - а значи - държавна креация. (Въобще не е тоталитарна!) Доколко ще бъдат защитени интересите на гражданството обаче - това никой не може да каже, и особено - да гарантира. Защото едва ли някой не го е почувствал - освен може би партниращите по програма. (Леб требе да се еде!) Дотолкова деструктурирано е ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В МАТИ БОЛГАРИЯ. Нима не се усеща?
РЕЗУЛТАТИТЕ, които се очакват (В някои подобни случаи са необходими столетия!), са свързани с осигуряване на достъпна информационна среда, улесняване на комуникациите между СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО; повишаване на знания и умения на служителите в структурите на гражданското общество във Варна, Бургас и Добрич, "за постигане на институционална и финансова устойчивост"; подобряване на гражданският имидж - ония - които се гражданеят имат нужда от пооформяне на техния ръждясал поради фукарлък имидж, за подобряване на капацитета на организационните партньори и - още много, много, много бенефиции, за съжаление невидими на пазара на интелектуалните граждански занаяти.
ФИНАНСИРАНЕТО на проекта се осъществява "с финансовата подкрепа на Оперативна програма "АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ" на Европейския Съюз, чрез специалният ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД. Вложените средства са някъде под 150 000 лева, което според нас е съвсем малко. В тези пари се идат 7% от частно финансиране срещу 41% от международни програми.
ТОЗИ СТРАНЕН ПРОЕКТ, за който НЕФОРМАЛНОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО НА ВАРНА чува навярно за пръв и последен път, все пак притежава ЕДНО СЕРИОЗНО ПОСТИЖЕНИЕ. Това е т.н. "ЕЛЕКТРОННА ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА" на адрес www.ngolearning.info. Посетете - и ще видите, как лесно се структурира НПО - в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Заедно с шест модулния "КУРС ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО", бихте могли да установите, че може да се чувствате гражданин на една страна, но не се ли включите в нейните формализирани структури - все едно - никакви ви няма. Е - Държавата си се сеща и за неформалите - СТАНЕ ЛИ ДУМА ЗА ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ.
THAT IS THE SITUATION HERE, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 127 - Коментари: 1
Тука е така
Тука е така
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД КРИВА ЗАРЗАЛА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!) пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!).
Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхваналq а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион пар? отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - поне 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни, но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левски и Ботев, съвестно обслужват общество и държавност, без да къткат частни кросинтереси. (Ами Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Главозамайваща статистика не може да не напомни за едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали доказано устойчиви – макар военовременни – времена.
Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да погинат.
Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
Когато псевдоцивилизацията на Двадесети Век, все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН е тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Системата е купонна. Едва когато бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.
БАЛКАНИТЕ са земя прокълната да векува в преход.
Конският впряг е уважаван наравно с човека.
Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове на вересия прясно мляко - по-гъсто от петмез.
Рулетка се играе единствено по сборове и панаири, но през 1947г бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Докато не става ясно, че без пране на пари никоя държава не ся давръндисва!)
Полицията е п?ша, а сварва на място.
Царството царува без подкрепа на набедени идеолози. Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за религиозно-евристични прогнози.
Вермахта превръща страната в коридор, към Източния Фронт и в Африка. Толкоз. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, но генералитетът не пропуска да посети полесражения, за да си донесе за спомен по някой трилинеен руски щик. (Гърбът на един варналец, още стои надупчен от техните синове!) Безусловно всички българи, начело с Цар Борис Трети Обединител са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България като нищо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно за онова време, стопанство. (България бе една малка цивилизована държава. Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори, но да бомбят невинни младенци, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, хукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943.Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Историческа книжнина се разпространява на път и под път. Налице е странен хомеостатизиран стандарт, и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят дружи с артисти, писатели, учени и духовници, които подир време му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това далеч не е пиарски трик. В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял всред гората на трапеза. Страната произвежда промишлени количества “Опий”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а наркомании няма. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани инженери. В бакалиите, с размер колкото каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!”
О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те–такива ...
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946, от столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Иванов!), чрез тогавашната англо-американско-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, все още не са погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, съпътствано с още по-масова туберкулоза.
DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 200 литрови херметични картонени варели, приятно омирисен от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв експеримент, шегобиецът Доктор Стоянов, ще спомене:
- И, ако посмей врагът да ни нападне ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимон Георгиев оттегля широкият просперитет за частната инициатива, и обръща лопатата за превес на кооперативната и държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Инж. Георги Павлов-1947!) разрешава значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика, за да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи ги откриват във въздушните потоци над Северния Полюс, и в костите на тюлени и китове. Докато селскостопанските вредители генерират поколения напълно адаптирани към тях. Науката е принудена да изобретява все по-нови, канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукната пара. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социали-зЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с държавата, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки, че винаги, когато една държава се отмята от дадена дума, това е фатално за манталитета на нейния народ.
Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана за този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но сега, нещата са други.
Трябва да се лапа.
А, какво именно лапа народът остава загадка и - в наше време. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат широко, както това изискват европейските условия и препоръки. Струва ми се именно поради възраждането на онзи анадолски дембелък от всякакъв вид и порода, който безпроблемно насажданата чалга успява и възражда.
НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вноса на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе наличие на нитрати, многократно надвишаващи постановените от държавата норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал, окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.
Всъщност – какво значение.
Пътят от под крива круша до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Фактор - Х Дата: 2008-07-09 19:40:31
Има само два пътя.
Единият е назад към природата - т.е. към ралото и теглене на вода от кладенци на ръка.
Другият е към прогреса. Въпросът е, прогресът да е разумен.
Прегледи: 127 - Коментари: 1
Тука е така
Тука е така
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД КРИВА ЗАРЗАЛА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!) пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!).
Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхваналq а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион пар? отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - поне 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни, но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левски и Ботев, съвестно обслужват общество и държавност, без да къткат частни кросинтереси. (Ами Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Главозамайваща статистика не може да не напомни за едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали доказано устойчиви – макар военовременни – времена.
Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да погинат.
Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
Когато псевдоцивилизацията на Двадесети Век, все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН е тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Системата е купонна. Едва когато бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.
БАЛКАНИТЕ са земя прокълната да векува в преход.
Конският впряг е уважаван наравно с човека.
Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове на вересия прясно мляко - по-гъсто от петмез.
Рулетка се играе единствено по сборове и панаири, но през 1947г бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Докато не става ясно, че без пране на пари никоя държава не ся давръндисва!)
Полицията е п?ша, а сварва на място.
Царството царува без подкрепа на набедени идеолози. Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за религиозно-евристични прогнози.
Вермахта превръща страната в коридор, към Източния Фронт и в Африка. Толкоз. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, но генералитетът не пропуска да посети полесражения, за да си донесе за спомен по някой трилинеен руски щик. (Гърбът на един варналец, още стои надупчен от техните синове!) Безусловно всички българи, начело с Цар Борис Трети Обединител са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България като нищо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно за онова време, стопанство. (България бе една малка цивилизована държава. Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори, но да бомбят невинни младенци, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, хукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943.Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Историческа книжнина се разпространява на път и под път. Налице е странен хомеостатизиран стандарт, и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят дружи с артисти, писатели, учени и духовници, които подир време му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това далеч не е пиарски трик. В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял всред гората на трапеза. Страната произвежда промишлени количества “Опий”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а наркомании няма. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани инженери. В бакалиите, с размер колкото каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!”
О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те–такива ...
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946, от столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Иванов!), чрез тогавашната англо-американско-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, все още не са погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, съпътствано с още по-масова туберкулоза.
DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 200 литрови херметични картонени варели, приятно омирисен от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв експеримент, шегобиецът Доктор Стоянов, ще спомене:
- И, ако посмей врагът да ни нападне ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимон Георгиев оттегля широкият просперитет за частната инициатива, и обръща лопатата за превес на кооперативната и държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Инж. Георги Павлов-1947!) разрешава значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика, за да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи ги откриват във въздушните потоци над Северния Полюс, и в костите на тюлени и китове. Докато селскостопанските вредители генерират поколения напълно адаптирани към тях. Науката е принудена да изобретява все по-нови, канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукната пара. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социали-зЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с държавата, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки, че винаги, когато една държава се отмята от дадена дума, това е фатално за манталитета на нейния народ.
Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана за този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но сега, нещата са други.
Трябва да се лапа.
А, какво именно лапа народът остава загадка и - в наше време. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат широко, както това изискват европейските условия и препоръки. Струва ми се именно поради възраждането на онзи анадолски дембелък от всякакъв вид и порода, който безпроблемно насажданата чалга успява и възражда.
НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вноса на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе наличие на нитрати, многократно надвишаващи постановените от държавата норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал, окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.
Всъщност – какво значение.
Пътят от под крива круша до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Фактор - Х Дата: 2008-07-09 19:40:31
Има само два пътя.
Единият е назад към природата - т.е. към ралото и теглене на вода от кладенци на ръка.
Другият е към прогреса. Въпросът е, прогресът да е разумен.
PATRIOTISM BY HEARTH - ORDER AND LAW, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 145 - Коментари: 0
П/М/атриотизъм днес по сърце?
П/М/атриотизъм днес по сърце?
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПАТРИОТИЗЪМ ПО СЪРЦЕ – ПОРЪЧКА И ЗАКОН
от
Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В НАШИ ДНИ; началото на Двадесет и Първи Век, за който едва приблизително се знае – що би допринесъл в интерес на Човечеството. Век през който технологиите изумително напредват - за сметка изхранване на населението. Изглежда излишно да се напомня, че съществува Още Нещо - освен все по-евтини компютри и все по-скъпи стриптизьорки. Неуловимо – а доказано необходимо. Неформализирано – а закономерно и правомерно. При това достъпно и евтино, и представете си - етично. Става дума за разбирането, дефинирането и усъвършенстването на т.н. Патриотизъм, по време на текущ “Глобализъм 3i+”. Заедно с някога така добре съхранения, развит и отгледан лично от Цар Борис Трети Обединител Умерен а така действен Български Национализъм. (Дузина пронационалистически младежки организации – преследващи се една друга – в името на Народ, Цар и Корона!) В по-късни лета под дълбока запрета и запуст, (Честване на Трети Март възпретено!). Подир това, с огромно закъснение установено, (Изселване на нашенци в Турско – 1988-1989.!), колко много е пропуснато да бъде сторено. (За политически грешки в Мати Болгария разстрелват едва, по време на окупация!)
Колкото да се счита непрестижно, както да бъдат подминавани и прикривани проблемите на Патриотизма, (Предхождащ всеки Национализъм!), той не престава да кълни дори при настоящите - на едро - транснационалистически експерименти. Централно инспирирани и директирани, (Не е тоталитаризъм -изобщо!), от шепа добре топ-бизнесмени, които закон не ги лови. Не, че те именно го създават. Защото умело го деструктурират в посока свои цели. Въобразили си, че биха могли да обхванат и решат проблемите на Съвременния Свят. (Промишлено омърсяваща го!) За който всъщност, съвсем слабо ги еня. Удивително обаче остава, как изненадващо откриваш и Патриотизъм, и Национализъм, и Прогнозизъм, всред случайно срещната неопозната от никого тротоарна младеж. (Стане ли реч - за Мати Болгария Всевечна!) Неизкушени млади хора, родени подир половинвековен авторитаризъм. (От Цар Борис Трети-28.10.1932., през Вълко Червенков до Тодор Живков-10.11.1989., и насам!) Светла веха на бъдещето, едва-едва поддържаща поръждясалият имидж на нацията. Презрян и загърбен от официална власт и медии, за сметка внос на тропически пирани в девствени балкански езера и водоеми. Приведен в подчинение на предплатена историография. Харесваща технологически обезпечено иманярство на едро, в повърхностните слоеве на умишлено загърбеното древно. Фундаментален компонент, до съвършенство очертаващ ликът на Българската Нация. Загадъчен и опасен. Не толкова поради неговото прекалено слабо присъствие в учебните програми на едно напълно дезориентирано – поради импакт на безброй субкултури – подрастващо поколение. (Рано-късно всеки идва на себе си!) Опасността иде от това, че Патриотизмът – по същество притаена национална болка, прекалено лесно би могъл да попадне в ръцете на пишман-национал-патриоти. (Послужват си с него бая отдавна!) За да си го оттъргуват - като едно нищо. Та, Патриотизмът ни, е бил търгуван не веднъж – не дваж. Дали това не продължава?
Погрешно би било да се счита, че Патриотизмът експлоатира единствено възхваляване и възвеличаване, на минали и настоящи, (Реални или не!), победи на нацията на бойното поле. Такъв подход е примитивен и погрешен. Патриотизмът е преди всичко и най-вече дългосрочен процес на диагностициране състоянието на всяка една нация, на намиране на нейното поносимо място, висотинно равнище и динамично състояние, на пазара на нациите в преход към глобалистична икономика. Светът става все повече плосък, но единствено в технологично-информационно отношение. (Всеки има всичко навсякъде – всеки знае всичко за всеки – в точка-време – докато пукне от прекалена информираност!) Технологиите все по-рядко са израз на духа на нацията, докато информатиката е все по-отчайващо бездуховна. Патриотизмът стърчи подозрително неравнинен, пространствен и национално всеобемен. Докато задачата на Национализма е различна. Да изкристализира реалната духовно-креативна същност на строго определена нация, лимитирана географски и не само географски, щом гарантира компактен клон-раса. (По реда на рядко осъзнавани евристични: реминисцентен анализ, текуща диагноза и дългосрочна прогноза за стратегия и тактика на устойчиво развитие на компакта във Времето и Пространството, с цел неплоскостно оцеляване!) Проблемът е тримерно глобалену особено за управленците - всъде по света. Миниатюрни расови подгрупи и мозаечни свръхнации продължават да залагат на патриотизма, (Развяване на национални флагове над празни джебове!), а подир това на национализма. (Щом видят зор!) Най-напред и най-вече, във вечно търсещата себе си Съвременна Русия. Която, провиждайки своят си Евразийски Път на Развитие, (Н. Т. Трубецкой-1912.!), държи на опазване и самоидентификация на нациите по расов и подрасов признак, вместо съшитата с бели конци номадическа транснивелация на съвременния Глобализъм.
НА ЕДНА НЕОТДАВНАШНА КРЪГЛА МАСА, (Москва-Юлий 2008.!), заслужилият учител на Руската Федерация Евгений ЯМБУРГ напомня: “изучаването на Руски Език в средните училища на настояща Русия, е сведено от 400 на 200 учебни часа годишно”. Което съвпада с хорариума часове в действащите училища в окупираната от Фашистка Германия част от бившата СССР по време на Втората Световна Война (1942-1945.!).
Коментарът е излишен. Проблемът е крещящ. Унижението е глобално. Нима не вървим и ние, в Мати Болгария Вечнопресносола, по същият път на игнориране на националното за сметка на транснациоиналното? Не разполагаме с точни данни, какво е дириджето в това отношение, в старата балканска страна наричана все още България. Който ги има - предпочита да не ги оповестява. (Няма цензура!) Под въздействие на какви центробежни сили, връхлита подобен феномен на преклонение пред иноземното, връз нациите на средноизточното православие? Чиито народи с огромно историческо закъснение консумират лелеяни права и свободи. Да пътуват и се наемат на работа зад граница. Най-вече, като интелектуализирани роби. Комунизмът бе вреден за подопечните му нации. Но, колко много полезен се оказа за Съвременното Глобалното Общество? Кой дава тъй – доктор на науките – портиер на хотел!?! Не, това едва ли е свобода на избор.
Какво е инфактум реалното съотношение в хорариума за изучаване на Български Език и Национална Литература, в границите на Мати България преди 10.11.1989., и понастоящем? Ще го посочи ли някой? Не така отдавна, (До реформата-1947.!), дори в “реалните” курсове на средното образование, (Освен в класицистичните!), задължително се изучава и Църковнославянски Език. Премахнат от комунистите, чрез изравняване на програмите под фалшиви интернационалистични предлози. За сметка изучаване на предмети с политическа, и насилно наложена професионално-практическа насоченост. Що пречи да бъде възвърнато неговото изучаване понастоящем? Какво би могло да се очаква? Да бъде компаративно наложен езикът на някоя южна съседка? (Под оглушителен вой за съмнително проектирана “оптимизация”, се извършва широка разпродажба и деструктуриране на възрожденски градени училища, села и градове!) Часовете по дисциплините изучавани в средните училища – все още изцяло държавни - са силно окастрени откъм проблематиката на съвременния национал-патриотизъм. Часовете са пренасочени към математика, информатика и чужди езици, а това определено накърнява характерната духовност на Българската Нация.
НЕОТДАВНА, Павел ТАРАКАНОВ, оглавяващ Комитета за младежта при Държавната Дума на Руската Федерация, настоя за специален Закон за Патриотическо Възпитание на Младежта. Друг е въпросът, дали бюрократично-управленски мерки биха могли да присадят всичко онова, което е на път да заглъхне. Дали не е време за подобен подход и, по нашенско? Без да сме поземлен парцел на Русия, духовните връзки са така искрено дълбоки, че дори умишленото занемаряване изучаване на Руски Език в средният курс не би могло да ги погуби. Компютеризацията попрекъсна този спонтанен славянофилски процес напомняйки, че с модерността шега не бива. Компютърно-анимационните игри принасочиха локалния патриотизъм на подрастващите, към приказни миражи от върховете на Албион. Православието бива индустриално подменяно с демонизъм, (Хари Потър и Компания!) а това е нищо повече от възвръщане на езическите времена на тоталното човекоядство (Лев Слуцки-1922.!). Жалките маскаради от естрадата в Каварна, (И не само там!), където под воят на чудесни китари, се върши антинационална и антирелигиозна пропаганда напомнят, че свободният пазар на мисълта, не е чак толкова много свободен. Някога, бащите, майките и децата, цялото семейство, задължително сядаха заедно на закуска, обяд и вечеря. Прочитайки обичайна молитва. Какво пречи да го правят веднъж седмично понастоящем? Какво пречи ли? Медиите! Те избягват да го напомнят. Без да пропуснат да възвеличаят безвкусните “Макдоналдс”, (Цени за автомобилни състезатели!), едва ли толкова диетично-хигиенични, колкото на пръвом изглеждат. Ще кажете – зависи кой плаща. Не вярвам българските медии да са пропуснали да чопнат фондове от държавната трапеза. Следователно не бива да забравят, че са Български Медии за Български Граждани на територията на Република България. Кой би следвало да им го напомня!?! До преди двадесетина години, патриотическото възпитание на младежта се градеше, не толкова върху суховатите през куп-за грош сказки в часовете на класния ръководител, колкото върху доказаните победи на български спортисти и артисти зад граница. Които държавата така добре възмездяваше, че мнозина станаха първа ръка колекционери на изящно изкуство. Върху разкази на патили-препатили, за героическо минало. Макар това минало да бе неофициално подругавано. Особено се явяваха; едва търпими от партийните секретари по места; учители-българисти и историци, сменили расо с учителска катедра. Да си спомня някой за тях? Да ги поменува? Следдипломната квалификация, нафалшивена доколкото е възможно от порочно заложената балканджийска бюрокрация, подмени апостолическата устремност на тези самоотвержени постапостоли. По националните училища, на които до едно им се клатят икономическите устои, мижави витрини – рядко училищни музеи. Налице са училища подлежащи на закриване, (С послания към поколенията на бъдещето в техните темели!), но не училища пребъдили през вековете Духовна безчувственост е фукнала и броди, низ пустеещи и разграбени храмове и църкви. През сринати със земята джамии и текета. Низ синагоги превърнати в спортни зали, в интерес на нарастващи в брой псевдорелигии. Интернет си позволява да толерира битова омраза на младежта не само към всичко технологически остаряло, (ОК!), но и към стареещи родители (Non OK!) На ползователите на този противоречив инструмент на новото време. В глобалната мрежа съществуват буйстват форуми и се надсмиват модератори-безотечественици, които откровено насъскват децата срещу едва свързващите двата края бащи и майки, срещу свещенната клетка на елементарното семейство. Насаждайки възгледи за надругаване над Вяра, Патриотизъм и Морал. Безбройните явни и неявни агенции за държавна цензура, (Гдето я няма по закон!), пропускат да наблюдават и рядко преследват подобна антинационална дейност. Докато снемане на еди-два мегабайта музика, която едва ли някой никъде слуша, бива проследявано до дупка. Не е известна институция, която през годините, да среща випускниците от различни поколения. (Безсмислено ли? Не е. Пренася се вербално Ноу-Хау!) Онова, което се прави чрез побългарен интернет, проблясва черно-жълто. То остава космично надалеч от прочутото щатско Alumni, поддържащо делова връзка, през целият смислен живот, на съвипускниците от една и съща академична общност. Книгоиздателската дейност произвежда подозрително луксозни издания, (След прочитане – в коша!), докато т.н. “ученически” издания почти не се срещат. Да не говорим, че творците всякак са оставени сами на себе си.
ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, атеистичното възпитание претърпя позорен крах. Оказа се, че атеистите всъщност изповядват самообявили се фетиши. (Интернационализирани в примитивни криогенни камери!) Официализирайки надсмиването над Свещенният Дух на Православието, комунизмът широко отвори портите за новоезичество. Уравнителния управленски подход към проблемите на Патриотизма – без отчитане на регионалните обичаи, вери и култури, доведе до настоящият неустойчив морал на нацията. Отчитано от съмнителни държавници, като напредък и развитие. Като строго регионална интерпретация на проблема за нашите дела человечешки, в лоното на Всевишния, Патриотизмът остава органична универсална панацея за оцеляване на нацията. (Мироглед – Идеология – Вяра – Семейство - Устойчивост – Напредък!) Суверенна демокрация – отнета на България чрез принудително разоръжаване – материално, морално и ментално.
Прегледи: 145 - Коментари: 0
П/М/атриотизъм днес по сърце?
П/М/атриотизъм днес по сърце?
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПАТРИОТИЗЪМ ПО СЪРЦЕ – ПОРЪЧКА И ЗАКОН
от
Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В НАШИ ДНИ; началото на Двадесет и Първи Век, за който едва приблизително се знае – що би допринесъл в интерес на Човечеството. Век през който технологиите изумително напредват - за сметка изхранване на населението. Изглежда излишно да се напомня, че съществува Още Нещо - освен все по-евтини компютри и все по-скъпи стриптизьорки. Неуловимо – а доказано необходимо. Неформализирано – а закономерно и правомерно. При това достъпно и евтино, и представете си - етично. Става дума за разбирането, дефинирането и усъвършенстването на т.н. Патриотизъм, по време на текущ “Глобализъм 3i+”. Заедно с някога така добре съхранения, развит и отгледан лично от Цар Борис Трети Обединител Умерен а така действен Български Национализъм. (Дузина пронационалистически младежки организации – преследващи се една друга – в името на Народ, Цар и Корона!) В по-късни лета под дълбока запрета и запуст, (Честване на Трети Март възпретено!). Подир това, с огромно закъснение установено, (Изселване на нашенци в Турско – 1988-1989.!), колко много е пропуснато да бъде сторено. (За политически грешки в Мати Болгария разстрелват едва, по време на окупация!)
Колкото да се счита непрестижно, както да бъдат подминавани и прикривани проблемите на Патриотизма, (Предхождащ всеки Национализъм!), той не престава да кълни дори при настоящите - на едро - транснационалистически експерименти. Централно инспирирани и директирани, (Не е тоталитаризъм -изобщо!), от шепа добре топ-бизнесмени, които закон не ги лови. Не, че те именно го създават. Защото умело го деструктурират в посока свои цели. Въобразили си, че биха могли да обхванат и решат проблемите на Съвременния Свят. (Промишлено омърсяваща го!) За който всъщност, съвсем слабо ги еня. Удивително обаче остава, как изненадващо откриваш и Патриотизъм, и Национализъм, и Прогнозизъм, всред случайно срещната неопозната от никого тротоарна младеж. (Стане ли реч - за Мати Болгария Всевечна!) Неизкушени млади хора, родени подир половинвековен авторитаризъм. (От Цар Борис Трети-28.10.1932., през Вълко Червенков до Тодор Живков-10.11.1989., и насам!) Светла веха на бъдещето, едва-едва поддържаща поръждясалият имидж на нацията. Презрян и загърбен от официална власт и медии, за сметка внос на тропически пирани в девствени балкански езера и водоеми. Приведен в подчинение на предплатена историография. Харесваща технологически обезпечено иманярство на едро, в повърхностните слоеве на умишлено загърбеното древно. Фундаментален компонент, до съвършенство очертаващ ликът на Българската Нация. Загадъчен и опасен. Не толкова поради неговото прекалено слабо присъствие в учебните програми на едно напълно дезориентирано – поради импакт на безброй субкултури – подрастващо поколение. (Рано-късно всеки идва на себе си!) Опасността иде от това, че Патриотизмът – по същество притаена национална болка, прекалено лесно би могъл да попадне в ръцете на пишман-национал-патриоти. (Послужват си с него бая отдавна!) За да си го оттъргуват - като едно нищо. Та, Патриотизмът ни, е бил търгуван не веднъж – не дваж. Дали това не продължава?
Погрешно би било да се счита, че Патриотизмът експлоатира единствено възхваляване и възвеличаване, на минали и настоящи, (Реални или не!), победи на нацията на бойното поле. Такъв подход е примитивен и погрешен. Патриотизмът е преди всичко и най-вече дългосрочен процес на диагностициране състоянието на всяка една нация, на намиране на нейното поносимо място, висотинно равнище и динамично състояние, на пазара на нациите в преход към глобалистична икономика. Светът става все повече плосък, но единствено в технологично-информационно отношение. (Всеки има всичко навсякъде – всеки знае всичко за всеки – в точка-време – докато пукне от прекалена информираност!) Технологиите все по-рядко са израз на духа на нацията, докато информатиката е все по-отчайващо бездуховна. Патриотизмът стърчи подозрително неравнинен, пространствен и национално всеобемен. Докато задачата на Национализма е различна. Да изкристализира реалната духовно-креативна същност на строго определена нация, лимитирана географски и не само географски, щом гарантира компактен клон-раса. (По реда на рядко осъзнавани евристични: реминисцентен анализ, текуща диагноза и дългосрочна прогноза за стратегия и тактика на устойчиво развитие на компакта във Времето и Пространството, с цел неплоскостно оцеляване!) Проблемът е тримерно глобалену особено за управленците - всъде по света. Миниатюрни расови подгрупи и мозаечни свръхнации продължават да залагат на патриотизма, (Развяване на национални флагове над празни джебове!), а подир това на национализма. (Щом видят зор!) Най-напред и най-вече, във вечно търсещата себе си Съвременна Русия. Която, провиждайки своят си Евразийски Път на Развитие, (Н. Т. Трубецкой-1912.!), държи на опазване и самоидентификация на нациите по расов и подрасов признак, вместо съшитата с бели конци номадическа транснивелация на съвременния Глобализъм.
НА ЕДНА НЕОТДАВНАШНА КРЪГЛА МАСА, (Москва-Юлий 2008.!), заслужилият учител на Руската Федерация Евгений ЯМБУРГ напомня: “изучаването на Руски Език в средните училища на настояща Русия, е сведено от 400 на 200 учебни часа годишно”. Което съвпада с хорариума часове в действащите училища в окупираната от Фашистка Германия част от бившата СССР по време на Втората Световна Война (1942-1945.!).
Коментарът е излишен. Проблемът е крещящ. Унижението е глобално. Нима не вървим и ние, в Мати Болгария Вечнопресносола, по същият път на игнориране на националното за сметка на транснациоиналното? Не разполагаме с точни данни, какво е дириджето в това отношение, в старата балканска страна наричана все още България. Който ги има - предпочита да не ги оповестява. (Няма цензура!) Под въздействие на какви центробежни сили, връхлита подобен феномен на преклонение пред иноземното, връз нациите на средноизточното православие? Чиито народи с огромно историческо закъснение консумират лелеяни права и свободи. Да пътуват и се наемат на работа зад граница. Най-вече, като интелектуализирани роби. Комунизмът бе вреден за подопечните му нации. Но, колко много полезен се оказа за Съвременното Глобалното Общество? Кой дава тъй – доктор на науките – портиер на хотел!?! Не, това едва ли е свобода на избор.
Какво е инфактум реалното съотношение в хорариума за изучаване на Български Език и Национална Литература, в границите на Мати България преди 10.11.1989., и понастоящем? Ще го посочи ли някой? Не така отдавна, (До реформата-1947.!), дори в “реалните” курсове на средното образование, (Освен в класицистичните!), задължително се изучава и Църковнославянски Език. Премахнат от комунистите, чрез изравняване на програмите под фалшиви интернационалистични предлози. За сметка изучаване на предмети с политическа, и насилно наложена професионално-практическа насоченост. Що пречи да бъде възвърнато неговото изучаване понастоящем? Какво би могло да се очаква? Да бъде компаративно наложен езикът на някоя южна съседка? (Под оглушителен вой за съмнително проектирана “оптимизация”, се извършва широка разпродажба и деструктуриране на възрожденски градени училища, села и градове!) Часовете по дисциплините изучавани в средните училища – все още изцяло държавни - са силно окастрени откъм проблематиката на съвременния национал-патриотизъм. Часовете са пренасочени към математика, информатика и чужди езици, а това определено накърнява характерната духовност на Българската Нация.
НЕОТДАВНА, Павел ТАРАКАНОВ, оглавяващ Комитета за младежта при Държавната Дума на Руската Федерация, настоя за специален Закон за Патриотическо Възпитание на Младежта. Друг е въпросът, дали бюрократично-управленски мерки биха могли да присадят всичко онова, което е на път да заглъхне. Дали не е време за подобен подход и, по нашенско? Без да сме поземлен парцел на Русия, духовните връзки са така искрено дълбоки, че дори умишленото занемаряване изучаване на Руски Език в средният курс не би могло да ги погуби. Компютеризацията попрекъсна този спонтанен славянофилски процес напомняйки, че с модерността шега не бива. Компютърно-анимационните игри принасочиха локалния патриотизъм на подрастващите, към приказни миражи от върховете на Албион. Православието бива индустриално подменяно с демонизъм, (Хари Потър и Компания!) а това е нищо повече от възвръщане на езическите времена на тоталното човекоядство (Лев Слуцки-1922.!). Жалките маскаради от естрадата в Каварна, (И не само там!), където под воят на чудесни китари, се върши антинационална и антирелигиозна пропаганда напомнят, че свободният пазар на мисълта, не е чак толкова много свободен. Някога, бащите, майките и децата, цялото семейство, задължително сядаха заедно на закуска, обяд и вечеря. Прочитайки обичайна молитва. Какво пречи да го правят веднъж седмично понастоящем? Какво пречи ли? Медиите! Те избягват да го напомнят. Без да пропуснат да възвеличаят безвкусните “Макдоналдс”, (Цени за автомобилни състезатели!), едва ли толкова диетично-хигиенични, колкото на пръвом изглеждат. Ще кажете – зависи кой плаща. Не вярвам българските медии да са пропуснали да чопнат фондове от държавната трапеза. Следователно не бива да забравят, че са Български Медии за Български Граждани на територията на Република България. Кой би следвало да им го напомня!?! До преди двадесетина години, патриотическото възпитание на младежта се градеше, не толкова върху суховатите през куп-за грош сказки в часовете на класния ръководител, колкото върху доказаните победи на български спортисти и артисти зад граница. Които държавата така добре възмездяваше, че мнозина станаха първа ръка колекционери на изящно изкуство. Върху разкази на патили-препатили, за героическо минало. Макар това минало да бе неофициално подругавано. Особено се явяваха; едва търпими от партийните секретари по места; учители-българисти и историци, сменили расо с учителска катедра. Да си спомня някой за тях? Да ги поменува? Следдипломната квалификация, нафалшивена доколкото е възможно от порочно заложената балканджийска бюрокрация, подмени апостолическата устремност на тези самоотвержени постапостоли. По националните училища, на които до едно им се клатят икономическите устои, мижави витрини – рядко училищни музеи. Налице са училища подлежащи на закриване, (С послания към поколенията на бъдещето в техните темели!), но не училища пребъдили през вековете Духовна безчувственост е фукнала и броди, низ пустеещи и разграбени храмове и църкви. През сринати със земята джамии и текета. Низ синагоги превърнати в спортни зали, в интерес на нарастващи в брой псевдорелигии. Интернет си позволява да толерира битова омраза на младежта не само към всичко технологически остаряло, (ОК!), но и към стареещи родители (Non OK!) На ползователите на този противоречив инструмент на новото време. В глобалната мрежа съществуват буйстват форуми и се надсмиват модератори-безотечественици, които откровено насъскват децата срещу едва свързващите двата края бащи и майки, срещу свещенната клетка на елементарното семейство. Насаждайки възгледи за надругаване над Вяра, Патриотизъм и Морал. Безбройните явни и неявни агенции за държавна цензура, (Гдето я няма по закон!), пропускат да наблюдават и рядко преследват подобна антинационална дейност. Докато снемане на еди-два мегабайта музика, която едва ли някой никъде слуша, бива проследявано до дупка. Не е известна институция, която през годините, да среща випускниците от различни поколения. (Безсмислено ли? Не е. Пренася се вербално Ноу-Хау!) Онова, което се прави чрез побългарен интернет, проблясва черно-жълто. То остава космично надалеч от прочутото щатско Alumni, поддържащо делова връзка, през целият смислен живот, на съвипускниците от една и съща академична общност. Книгоиздателската дейност произвежда подозрително луксозни издания, (След прочитане – в коша!), докато т.н. “ученически” издания почти не се срещат. Да не говорим, че творците всякак са оставени сами на себе си.
ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, атеистичното възпитание претърпя позорен крах. Оказа се, че атеистите всъщност изповядват самообявили се фетиши. (Интернационализирани в примитивни криогенни камери!) Официализирайки надсмиването над Свещенният Дух на Православието, комунизмът широко отвори портите за новоезичество. Уравнителния управленски подход към проблемите на Патриотизма – без отчитане на регионалните обичаи, вери и култури, доведе до настоящият неустойчив морал на нацията. Отчитано от съмнителни държавници, като напредък и развитие. Като строго регионална интерпретация на проблема за нашите дела человечешки, в лоното на Всевишния, Патриотизмът остава органична универсална панацея за оцеляване на нацията. (Мироглед – Идеология – Вяра – Семейство - Устойчивост – Напредък!) Суверенна демокрация – отнета на България чрез принудително разоръжаване – материално, морално и ментално.
CHICHE OR BECAUSE OF THE LAW ARTICEL, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 149 - Коментари: 1
Чиче или Заради буквата на Закона
Чиче или Заради буквата на Закона
© 2008 – Bogomil Koatoff AVRAMOV-HEMY
ЧИЧЕ
или
ЗАРАДИ БУКВАТА НА ЗАКОНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО НА 07.09.1944. вратите на Плевенския затвор се отварят, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, една от неопетнените гордости на Българската Работническа Партия – Комунисти, не е посрещнат от никого. Жена му Люба Топенчарова, заедно с техният син роден в Москва, е изселена из селата на Делиормана. “Новото Време” за което са мечтали, страдали, гладували и самоотвержено работили, е дошло. Войната, гладът и лишенията са дотегнали всекиму. С какво руснаците са по-лоши от германците? По набързо издигнати трибуни, Трайчо КОСТОВ открива безброй пребоядисали се, на които познава и юмруците, и зъбите, и арестантската чорба. Особено опасният враг на Царщината, пипва влакът за столицата, която е в развалини. Няколко тежки съюзнически бомбардировки са дали на Регентите да разберат, от где духа вятърът на победата. Играта с “неутралитета” по отношение на Матушка Рус е приключил. Страната е окупирана от СССР, макар на Чам-Кория да е вирнала антени американска разузнавателна мисия още на 03.09.1944 призори. Мисията ще напусне страната едва в началото на петдесетте години. За да се завърне като музикален експедиционен корпус в Източните Родопи, че да бъдат прогонени заедно с посолството от Вълко ЧЕРВЕНКОВ. В салоните на посолството остава единствено фолклорната карта на Царство България, с разбит буркан конфитюр върху нея.
НА 11.09.1944., ТРАЙЧО КОСТОВ ДЖУНЕВ, член на ЦК на БРП(k), заема своето изборно място в набързо сформирания ЦК в столицата. Налице е процес на кооптиране в Партията на щяло-нещяло, че да нарастне в обем и докара подкрепа. По-късно, когато Партията започне да се чисти от непоносимото, най-напред ще паднат именно онези първични нейни членове, наивно поели върху своите плещи отговорността на въоръжената съпротива. Късметлии - пропуснали да оставят кости в горите, нивята и затворите на страната. Тази най-пламенна едва оцеляла част, ще бъде запратена незабавно на фронта. Където, под командата на безпощадния кавалерийски генерал Владимир СТОЙЧЕВ, (Следвоенен посланик във Вашингтон!), по същество полковник от резерва и известен превратдажия, с викове за дружба с народите на СССР и Другарят Сталин, ще погине под минометния огън на SS-дивизията “Принц Юйген”. Които пък по чудо оцелеят, ги чака куршум в тила “от неизвестен извършител.” (Иван ХАДЖИЙСКИ и други!) Изчистването на интелектуалците попаднали в ЦК обаче, се оказва къде по-трудна задача. Задграничното Бюро на БРП(k) е разпуснато, (Марш домой!), но Георгий Михайлович ДИМИТРОВ все още е на квартира недалеч от Кремъл. Война е. Пропагандата на Хитлер тръби за ново оръжие, което би обърнало нещата. На 12.09.1944., една неявна окупация е приключила – друга една едва започва. Мазетата на полицейските участъци са претъпкани с монархисти, националисти, бранници, ратници и възпитаници на Дойче Шуле. По ъглите ехтят изстрели. Тричленки правят полево правосъдие. Предстои нов състав на Политбюро, оглавено от спешно тръгналия от Москва Станке Димитров-МАРЕК. (Самолетът е свален!) Мати Болгария за пореден път се лишава от изтъкнат теоретик-интелектуалец. (Потенциален конкурент на Георги ДИМИТРОВ, или обратното!) Предстои отстраняване на Трайчо КОСТОВ. Това ще изисква време. По предварителни пресмятания година-две. Точно толкова време отива за натикване на Чиче в пандела.
ПО НАРЕЖДАНЕ НА МОСКВА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, (17.06.1897-16.12.1949.!), е “избран” за Първи Секретар на ЦК на БРП(к) на мястото на разочарования Добри ТЕРПЕШЕВ, полковник-превратаджия от тридесеттях години, комбина-съратник на полковник Кимон ГЕОРГИЕВ, (Лична охрана на прогресивния варненски индустриалец Асен НИКОЛОВ!). По-късно изпратен, да подпише унизителния договор за “примирие” на преговорите в Париж, докато търси третата си официална ръкавица. На плещите на Трайчо КОСТОВ – Чиче, ляга ликвидирането на класовите врагове, и участието на целокупната Българска Войска във Втората Фаза на Войната. Между Трайчо Костов и Георги Димитров се установява трайна телефонна, телетипна, писмовна и радиовръзка. Двамата се уважават още от времената на преподавателската дейност на Чиче в Москва. В по-късни времена, народът ще остане в дълбоко недоумение, как и защо двамата се намразват издълбоко и до смърт. Върви клюка, че Трайчо КОСТОВ се е отзовал за Георги ДИМИТРОВ – като за изкуфял старец. (В леглото на жена си!) Тази връзка държи до триумфалното завръщане на Георги ДИМИТРОВ в България. Още при тържественото посрещане в залата на Народния Театър, Бай Георги бива пресрещнат с купища доноси и лъжи, фабрикувани от все същия таен мозъчен тръст. За да успеят. В края на краищата успяват.
И, с Трайчо КОСТОВ.
И, с Георги ДИМИТРОВ.
ДОКАТО ОЧАКВА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ от Москва, Чиче преоборудва любимата югоизточна ъглова приемна на О Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител; от където е като на длан цялата “Царя”; в осъвременен работен кабинет за вожда. Тук Татко Димитров, ще пуши лула, докато пийва чай с водка. Сецесионът на короната отстъпва пространство и площ, на пролеткултовски Баухауз от началото на тридесеттях. Отоплението остава непокътнато. Георги ДИМИТРОВ ще си се топли по царски.
СТРАНСТВАЩ РЕВОЛЮЦИОНЕР, Трайчо Костов ДЖУНЕВ професионално е изключително добре подготвен. (Днес бихме го нарекли терорист!) След като е работил като стенограф в апарата на Народното Събрание, той е съден за списването нва „Работнически Вестник“, и осъден на осем години затвор. През 1929. е амнистиран, и незабавно заминава за СССР. Където следва ред политически школи. (1933.!) Многократно прогонван от учебната скамейка в своята страна, Чиче e все пак е завършил право в Софийския университет, владее няколко езика включително английски, и професионална стенография. (Подозрителни опции подир 09.09.1944.!) През 1936., Трайчо КОСТОВ отново е в Москва, през Истанбул и Одеса. В Москва Трайчо КОСТОВ преподава в Комунистическия университет на националните малцинства. За нещастие му хрумва да напише дисертация. Поднесена на Васил КОЛАРОВ, тя получава благоприятен отзив, но Трайчо КОСТОВ окончателно бива върнат в България (1938.!). Където бива смъртоносно забъркан в голямата конспиративна каша, натресена от алкохолизирания диверсант Антов ИВАНОВ, на Комунистическата партия на България. Дело, по което бива привлечен и разстрелян, и народният поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Работата с Чиче също отива към смъртна присъда независимо, че неопровержими доказателства за диверсионна дейност по Трайчо КОСТОВ не могат да бъдат събрани. По коронно задължение и професионален навик, Цар Борис Трети Обединител преглежда лично делата на всеки осъден на смърт. Между тях открива очарователния стенографист от Народното Събрание Трайчо Костов ДЖУНОВ, за който вече е ходатайствал неговият секретар Станислав БАЛАН. Намесва се и генерал Никифор НИКИФОРОВ, високопоставена руска разведка от преди революцията. Революционерът не е доказан терорист. И - отървава кожата затръшнат до живот в Плевенския затвор.
ПРЕЗ 1946, ТРЪГВА ЛИЦЕМЕРНА СЪВЕТИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА. Чиче не подозира какво му предстои. Като секретар на ЦК на БРП(k) и Председател на Държавния комитет за стопански и културни въпроси, му е предоставен секвестиран апартамент на “народен враг” на последния етаж на булевард “Македония” № 40. София е все още в руини. Народният съд е отминал. Рядко ползва един от мощните руски “ЗИС”, предоставени за министри. Най-често се прибира пеш. Невисок средна възраст мъж, в хубав костюм и мека шапка. Силно диоптрични очила. Зад тях очи, които виждат всичко. Винаги усмихнат. (Бих казал – виновно усмихнат!). С кожена чанта под мишница. Съвсем не наперен. За разлика от кварталния партиен секретар, от който блокът потреперва, като при бомбардировки. Един милиционер на входа. Толкоз. Чиче не подозира, че неговият последен отказ за окончателна физическа разправа с останалите “народни врагове”, които БРП(k) рои ежедневно, е докладван в Москва. Предстои следвоенен лов на вещици по целия свят. Че и, в Народна Република БЪЛГАРИЯ. От където чрез фалшив референдум Царчето е прогонено. (Не трогайте мальчика! – Й. В. Сталин) Някъде, към 1947, проектът за физическо унищожаване на Трайчо КОСТОВ и споменът за него, е окончателно готов. Очаква се одобрение на Москва.
ГЕОРГИЙ МИХАЙЛОВИЧ ДИМИТРОВ, харесва да общува с млади хора. Особено, ако са висша партийна номенклатура. Едва окопитил се в столицата, той бива привикан обратно в Москва. И тръгва, (05.12.1948!) съпроводен от двама съперници - Трайчо КОСТОВ и Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Искани пряко при Татко СТАЛИН, за дребни обяснения по външната политика на още суровата НРБ. Стопанската криза подир войната е отвратителна. Русия е опустошена. За да се вдигне и укрепне, е необходима цялостна политическа подръжка и безусловно подчинение на окупираните зони с постановените “народни” правителства. Предвижда се създаване на СИВ. Икономиката на Блока следва да бъде синхронизирана. Но, какви са тези сигнали подавани от София? Затова ли освободихме тази страна от веригите на капитализма? Как така в горите ще действат някакви Горяни? Пачему НРБ се пазари за цените на тютюна с представителите на СССР? Какви са тези двустранни търговски контакти с Бизония, където предстои Планът Маршал? Полша, Унгария, Югославия не се уморяват да създават политически проблеми. Остава България да ги последва. В Полша и Унгария, на всеки който се е опънал на политическата линия на Москва, му е видяна сметката. С Югославия отношенията са скъсани. Какви са тези Българо-Югославски преговори за Балканска Федерация? Това не може да не е английска политика. Какъв е този бивш политзатворник Трайчо КОСТОВ? Как така е приет в редиците на ВКП(б)? Къде си бута гагата в международната политика? Защо упреква Молотов за Македония и Кавала? Редиците да се затегнат. Немедлено!
ТРАЙЧО КОСТОВ Е НАЯСНО, с подобни слухове до къде се стига. Но, какво би могъл да стори? Той гледа да върже държавният бюджет. Без активна търговия това е невъзможно. С какво би могла да търгува НРБ? Тютюн, зърно и сирене – най-напред. С кого би могла да го върши най-успешно? С Русия естествено. Чиче не подозира, доколко качествено е наклеветен. Позволил си е да посреща югославския посланик в своят кабинет, без своевремено да уведоми Москва. А, на своя външен дипломатически авторитет, Москва държи от векове – за векове.
АКО ХВЪРЛИМ ПОГЛЕД НАЗАД, няма как да не се натъкнем на спешно прегрупиране на членовете на Политбюро и ЦК на БРП(k). Групировки, конкуренти в борбата за власт, докато в края на петдесетте – за дълги години, бъдат озаптени от невзрачна личност, периферна къртица на Москва в Министерството на Войната.
1. КОНЦЛАГЕРИСТИ – начело с Тодор ПАВЛОВ, изкарали годините на Войната в концлагерите на Царството;
2. ПОЛИТЗАТВОРНИЦИ – пипнати за дребни противодържавни престъпления нещастници, (Псуване на властта, слушане на черни станции, черна борса, джебчийство и др.!), на които се е разминало с една-две оки бой;
3. ПАРТИЗАНИ-ВЕТЕРАНИ – пипнали гората за година-две хайдук-селяци, без да бъдат пушнати от шпиц-команда;
4. ПАРТИЗАНИ-ПАРВЕНЮТА – изкарали около Девети 24 часа под открито небе, в търсене на забягналите свои булки;
5. ЧЕРВЕН ПРОФЕСОРАТ – българи-емигранти със съветско гражданство, изкарали войната под стените на Кремъл;
6. ПРОГРЕСИВНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ – бистрили булевардна политика по кафенета и стъгди, след денонощно слушане на Радио Лондон, (Гласът на Америка – едва се чува!),
7. ЗАВЪРНАЛИ СЕ ОТ АМЕРИКА И ЕВРОПА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ – прекалено малък процент претопен напълно.
Като се има пред вид, как чуждестранните разузнавания не престават да се кахърят за съдбините на следвоенно Царство БЪЛГАРИЯ, лесно е да си представим сложността на положението на нещата.
Вървят процеси срещу верски лица, че да баламосат московските наблюдатели, как със шпионажа на Запада е свършено – веднъж завинаги. Тече всеобща национализация, предназначена да изкара бившето Царство България страхотна икономическа сила. (Предстои СИВ!) Вървят скроени политически процеси срещу националистически настроени кадрови офицери, че да бъдат сплашени фатмаците във войската. Предстои превъоръжаване със съветска техника, изхвърлена от употреба. Електрификация и строеж на язовирни стени, позиционирани върху вековни археологически ценности. Пресяване на учащи и студенти. (Непокорните – вън!) Парична обмяна и тоталитарно преструктуриране на Банковото Дяло. Разгъване на всенародно здравеопазване – ваксинации до дупка. Индустриализация, която би стреснала прословутия Запад.
Предстои – всичко – освен рахатлък.
БЕЗ ДА ПОДОЗИРА ЗА КАКВО ЩЕ СТАНЕ ДУМА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ се е подготвил да докладва Сталину, как у дома всичко е потръгнало към социализъм. Макар не по мед и масло. Но върви, и този братски народ е изкарал и поповете по бригади. Обръгналият на полицейщина политзатворник не може да си представи, какво го очаква под престижната звезда на Кремъл. И се оказва, съвсем неподготвен за номерата, които един школуван световен доносник, все още по ниските етажи на властта в София, му е приготвил. Съгласувано със зетя на Георги ДИМИТРОВ - Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Който подир години, ще се окуми по същият начин пред зиновиевеца Никита Сергеевич ХРУШЧОВ. Но комунизмът се е префасонирал, и Бай Вълко, позволяващ си да прави по няколко намаления на съестните продукти годишно, че и да внася „Вартбург“ от ГДР, ще отърве кожата по здравословни причини. Протестантизмът пипа меко. И, подготвя преходи.
На 06.12.1948., бащата на всички народи (В това има доза истина!) Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН, приема в Кремъл високоуважаемата тричленна делегация на прясносолата НР БЪЛГАРИЯ. От руска страна присъства Вячеслав МОЛОТОВ. Изтеглянето на българската власт, от отвоювания по дипломатически път от Цар Борис Трети Обединител исконен исторически излаз на България на Бяло Море, е исторически показател за неговата пагубна дипломатическа активност. Доколко е бил упрекван от СТАЛИН за изпуснатия излаз в Медитерана? Доколко е бил подразнен от изпреварващите успехи на Трайчо КОСТОВ за сближаване с Югославия? Доколко се е опасявал от гнева на Сталин? Това никога няма да стане известно. Сталин, без да чака да кипнат чай, гневно се нахвърля с безброй обвинения срещу делегацията, и в частност срещу Трайчо КОСТОВ. Стъписан, Чиче поема жертвения удар. Не е допускал, че е доведен тук - при Другарят Сталин, за да бъде отстранен от върховете на БРП(к) в България. Старото очарование по Вожда се изпарява. Разочарование измества първичния страх. Големият играч не търпи дребни играчи. Но, тук става дума за “измама и възгордяване”, а той принципно е надалеч от тях.
ПРОБЛЕМЪТ:
Народното Събрание е приело Закон за държавната тайна, списван под надзора на Москва. В съгласие с този Закон, като Председател на Министерския Съвет, Трайчо КОСТОВ е ограничил достъп на съветски специалисти до поверителни стопански и военни сведения. Оплакванията-доноси до Сталин ще са били подробни и жестоки. Сталин излиза от нерви. Интелигентно почуква с пръст по диоптричните очила на партийният другар-интернационалист: “С ТОВА ИМЕННО ЗАПОЧНА И НАШИЯТ КОНФЛИКТ С ТИТО.” И отново натъртва, за “измама и възгордяване”.
РЕЗУЛТАТЪТ:
До една година Трайчо КОСТОВ е качен на бесилото. Никой от неговите съратници не помръдва пръст в негова защита. Сам си слага въжето на шията: “СТРАХ МЕ Е ДА НЕ СИ СЧУПЯ ОЧИЛАТА!”
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ, в рамките на пролетарското приличие, защитават Трайчо КОСТОВ. Сталин не се успокоява: “…ВИЕ НИ ИМАТЕ ЗА ДУРАЧКИ, А САМИТЕ ВИЕ - ЕВРОПЕЙЦИ.” Кристалночистият партиен интригант Вълко ЧЕРВЕНКОВ (Тодор Живков ще го надмине!) се прави, че е дълбоко изненадан: “това е гръм от ясно небе”. Трайчо КОСТОВ не се обезпокоява достатъчно. (Винаги си носи резервни очила!) Зад него стои здраво партийно алиби, и Закон одобрен от Народно Събрание. Години на нелегална борба и зандани. Но – какво значение! На следващия ден трагикомедията продължава. Делегацията е изправена пред цялото Политбюро на ВКП(б). Под натиск на Димитров и Червенков Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, е кандардисан да признае, че е “ДОПУСНАЛ ГРЕШКА”. (Спазвайки закон редактиран от съветски експерти!) ПБ на ВКП(б) не е единодушно по проблема. Сталин изведнъж става болшевишки-демократичен. Успял да смачка поредната балканска идентичност, пестеливо процежда: “ЩОМ ПРИЗНАВАТЕ СВОЯТА ГРЕШКА, ЩЕ ЗАБРАВИМ ВСИЧКО ТОВА!” Чиче приема с доверие тази присъда. С мнозина от ПБ се е срещал преди Войната. С малцина е работил през нея. И, отново си посипва главата с пепел. За учудване на софийските тайни докладчици несвестни, делегацията се завръща в пълен състав. Изкупителната жертва на България е постановена. Сценарият е в чантата на Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Той е насочен на кого да се опре. Всред посрещачите, повече от тях охрана, един каскетлия се опитва да прочете по лицата на делегатите, до къде са стигнали нещата.
ЖЕСТОКА АСТМА мъчи Георги ДИМИТРОВ, но той успява да изложи пред ЦК на БКП (09.12.1948.!) в подробности всичко онова, което се е случило зад стените на Кремъл.
1. Критиката на Иосиф Висарионович СТАЛИН е точна, съзидателна и основателна;
2. Законът за държавната тайна – не важи за Братската СССР – да не се прилага;
3. Земите по Беломорието завинаги остават небългарски – Молотов няма никаква вина.
За мнозина е ясно, че Георги ДИМИТРОВ вече е пътник от този свят, а за заместник ще остави Васил КОЛАРОВ, който е още по-пътник. Сталин също е пътник, но иска да остави здрав СССР, че нова световна война се задава. Очевидно срещата е била предназначена Сталин да огледа, реши и подбере подходящ кадър. (Интелектуальцы – вон!)
На останалите им е все едно. Предстои преразпределяне на благата. Отначало на час по лъжичка. После – кой колкото захапе. Ако има прекалено много законност, това няма как да стане. Ненапразно са излезли своевременно от кръчмите - в горите. (06.09.1944.!)
Чиче е сериозно изплашен. Женен е за българка. Има православен брак. Синът му е роден в Москва, но кръстен в църква. Това не укрепва кой знае как Свещената Българо-Съветска Дружба. Ентусиазиран както винаги, той се захваща с ежедневната своя работа. Работа, която изведнъж престава да върви.
ПРЕЗ ЯНУАРИЙ 1949., (5-8.01.1949.!), в Москва се учредява интегралният СИВ. НРБ бива представена от Васил КОЛАРОВ, Добри ТЕРПЕШЕВ, и Антон ЮГОВ. И тримата имат сметки за уреждане с Трайчо КОСТОВ. Някога Васил КОЛАРОВ е бил очарован и подплашен от същността на неговият дисертационен труд, чрез който в ранните тридесет години на двадесети век, марксисът изследва, заявява и предсказва. Добри ТЕРПЕШЕВ, не може да му прости, че по Девети Септември бива снет от секретарския пост в ЦК и заместен с Трайчо КОСТОВ. Антон ЮГОВ е бесен, че пред самият Сталин, Трайчо КОСТОВ се е отнесъл с резерви към неговите полицейско-политически успехи. Никой от тях не пропуска да долее отрова в бездънната чаша на клеветата. Вячеслав МОЛОТОВ ги заяжда за Трайчо КОСТОВ. Проблемът за Беломорието се е бистрил по време на преговорите между Йосип Броз ТИТО и Георги ДИМИТРОВ за Балканска Федерация в Евксиноград, а по-късно и в Блед, при активно участие на Чиче, без това да бъде съгласувано с Москва. Докато Георги ДИМИТРОВ си измива ръцете, като не престава да възхвалява почтеността на Трайчо КОСТОВ в такива граници, че тази почтеност става съмнителна. Линията за саморазправа е дадена.
ДЪРЖАВНАТА РАБОТА ПРЕУМОРЯВА. Особено, ако е съчетана с партийна. Трайчо КОСТОВ не е почивал години. ЦК решава, и го изпраща заедно с неговата съпруга на почивка в Борвиха край Москва. С тях е и семейството на Вълко ЧЕРВЕНКОВ, (Вълко има брак със сестрата на Георги ДИМИТРОВ – Елена!), че ЦК да знае що става с предстоящата жертва. Бъдещият диктатор на България почива, но не престава да разработва Чиче. Жизненият опит на Чиче е предимно, с фашистки полицейски агенти. Не и, с агенти на Комунистическия Интернационал. Двамата претенденти за мястото на Георги ДИМИТРОВ, в името на Партия и партиен морал, активно контактуват. Някога Трайчо КОСТОВ, като член на червения професорат в Москва, е чел лекции и изпитвал Вълко ЧЕРВЕНКОВ. (Слухът между народа – писал му двойка!) Сега редът е обратен. Дълбоко ощетен от недоверието и неразбирането към неговата дейност, изплашен за съдбата на своето семейство, горд с постиженията на страната по негово време, несъмнено подтикнат от Вълко ЧЕРВЕНКОВ, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ написва обяснителна записка (Писмо!) до ЦК на ВКП(б) в лицето на Г. М. МАЛЕНКОВ, с копие до ЦК на БКП – Васил КОЛАРОВ. Където излага свои виждания за държавността през ерата на развития социализъм. Тази детинска постъпка отпушва канал за нови проверки – умишлено недостоверни. Води до йезуитски обвинения – трудни за опровергаване. Едно от тях е най-тежко - “НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗЪМ”. Трайчо КОСТОВ усеща до къде е стигнал едва, когато отново бива изправен пред различни партийни органи и разследващи другари. За които, улисан в стопанските проблеми на страната, не е подозирал че биха могли да съществуват. Взема се колективно решение, да бъде снет от длъжността която заема. Съпротивителните сили на един от малкото опазени партийни интелектуалци биват смазани успешно. На едно официално честване в кино БИАД, годишнина от разстрела на Никола Йонков ВАПЦАРОВ, Чиче изнася пленарен доклад. Подставено лице вдига ръка.
- Моля, кажете?
- Ами ти, Бай Другарю, как отърва кожата – твойта сметка арестантска!?!
Трайчо КОСТОВ рухва.
НЯКОГА ВЪТРЕШНОПАРТИЙНИ БОРБИ доведоха до пълен разпад и преосмисляне идеите на Френската Революция. В наше време подобни борби изпратиха Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, човекът който знаеше всичко за унищожаването на Българската Интелектуална Мисъл подир 09.09.1944., в роля на Балкански РОБЕСПИЕР - на бесило. Обвинен, че се е превърнал във “втори ръководен център” на Партия и Държава. Независимо, че неговото обяснение пред Политбюро на ВКП(б), (Не е известно да е изключен от ВКП(б)!) е намерено “ВПОЛНЕ УДОВЛЕТВОРИТЕЛЬНО” от съответния анкетиращ апаратчик (Мошеров). Удовлетворително кому – за какво? (Йосиф Висарионович СТАЛИН: "Не знаете какво се върши у вас! . . . Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим.")
По повод унищожаването на Трайчо Костов ДЖУНЕВ от висшата клика на БКП-ВКП(б), би могло да се дискутира безкрайно. Днес това не интересува никого. Българската историография е сторила малко. Частни изследователи обаче твърдят, че неговото унищожение е свързано не толкова с опазване на някаква „държавна тайна“; станала за подигравка незабавно подир окупирането на Царство България от войските на СССР; а именно това, че е знаел прекалено много за саморазправите с Националната Интелигенция и членовете на Народното Събрание, подир Сакралната Дата Девети Септемврий 1944... Без всякакво съмнение Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН е бил вбесен – от факта, че един прекрасен ден цялата вина за този безсмислен балкански геноцид ще бъде прехвърлен върху раменете на Русия.
Налице е „секретно“ писмо на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ в Москва:
"Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки".
Георги ДИМИТРОВ отговаря (19.04.1945 г.):
"В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи. Да се оставят тези хора в местата, където са живели, означава да се запазят в градовете и селата огнища на реакцията, източници за агенти на врага..."
Кому са нужни коментари?
Някой е направил необходимото. Един интелектуален сатрап да слезе от политическата сцена, замлъквайки завинаги. Че да бъде заменен с меката желязна ръкавица на посредствеността.
Амин!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: 666 Дата: 2008-09-26 18:43:44
Статията е много точна.
Малко съм учуден, защото досега мислех сайтът за болшевишки.
Може би трябва да се напише една цяла книга за убитите от комунистите "врагове с партиен билет". Тогава кат се съберат наедно имената на хората, ще стане ясно колко жестока е борбата на комунистите не за благоденствието на народа, а за властта.
Прегледи: 149 - Коментари: 1
Чиче или Заради буквата на Закона
Чиче или Заради буквата на Закона
© 2008 – Bogomil Koatoff AVRAMOV-HEMY
ЧИЧЕ
или
ЗАРАДИ БУКВАТА НА ЗАКОНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО НА 07.09.1944. вратите на Плевенския затвор се отварят, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, една от неопетнените гордости на Българската Работническа Партия – Комунисти, не е посрещнат от никого. Жена му Люба Топенчарова, заедно с техният син роден в Москва, е изселена из селата на Делиормана. “Новото Време” за което са мечтали, страдали, гладували и самоотвержено работили, е дошло. Войната, гладът и лишенията са дотегнали всекиму. С какво руснаците са по-лоши от германците? По набързо издигнати трибуни, Трайчо КОСТОВ открива безброй пребоядисали се, на които познава и юмруците, и зъбите, и арестантската чорба. Особено опасният враг на Царщината, пипва влакът за столицата, която е в развалини. Няколко тежки съюзнически бомбардировки са дали на Регентите да разберат, от где духа вятърът на победата. Играта с “неутралитета” по отношение на Матушка Рус е приключил. Страната е окупирана от СССР, макар на Чам-Кория да е вирнала антени американска разузнавателна мисия още на 03.09.1944 призори. Мисията ще напусне страната едва в началото на петдесетте години. За да се завърне като музикален експедиционен корпус в Източните Родопи, че да бъдат прогонени заедно с посолството от Вълко ЧЕРВЕНКОВ. В салоните на посолството остава единствено фолклорната карта на Царство България, с разбит буркан конфитюр върху нея.
НА 11.09.1944., ТРАЙЧО КОСТОВ ДЖУНЕВ, член на ЦК на БРП(k), заема своето изборно място в набързо сформирания ЦК в столицата. Налице е процес на кооптиране в Партията на щяло-нещяло, че да нарастне в обем и докара подкрепа. По-късно, когато Партията започне да се чисти от непоносимото, най-напред ще паднат именно онези първични нейни членове, наивно поели върху своите плещи отговорността на въоръжената съпротива. Късметлии - пропуснали да оставят кости в горите, нивята и затворите на страната. Тази най-пламенна едва оцеляла част, ще бъде запратена незабавно на фронта. Където, под командата на безпощадния кавалерийски генерал Владимир СТОЙЧЕВ, (Следвоенен посланик във Вашингтон!), по същество полковник от резерва и известен превратдажия, с викове за дружба с народите на СССР и Другарят Сталин, ще погине под минометния огън на SS-дивизията “Принц Юйген”. Които пък по чудо оцелеят, ги чака куршум в тила “от неизвестен извършител.” (Иван ХАДЖИЙСКИ и други!) Изчистването на интелектуалците попаднали в ЦК обаче, се оказва къде по-трудна задача. Задграничното Бюро на БРП(k) е разпуснато, (Марш домой!), но Георгий Михайлович ДИМИТРОВ все още е на квартира недалеч от Кремъл. Война е. Пропагандата на Хитлер тръби за ново оръжие, което би обърнало нещата. На 12.09.1944., една неявна окупация е приключила – друга една едва започва. Мазетата на полицейските участъци са претъпкани с монархисти, националисти, бранници, ратници и възпитаници на Дойче Шуле. По ъглите ехтят изстрели. Тричленки правят полево правосъдие. Предстои нов състав на Политбюро, оглавено от спешно тръгналия от Москва Станке Димитров-МАРЕК. (Самолетът е свален!) Мати Болгария за пореден път се лишава от изтъкнат теоретик-интелектуалец. (Потенциален конкурент на Георги ДИМИТРОВ, или обратното!) Предстои отстраняване на Трайчо КОСТОВ. Това ще изисква време. По предварителни пресмятания година-две. Точно толкова време отива за натикване на Чиче в пандела.
ПО НАРЕЖДАНЕ НА МОСКВА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, (17.06.1897-16.12.1949.!), е “избран” за Първи Секретар на ЦК на БРП(к) на мястото на разочарования Добри ТЕРПЕШЕВ, полковник-превратаджия от тридесеттях години, комбина-съратник на полковник Кимон ГЕОРГИЕВ, (Лична охрана на прогресивния варненски индустриалец Асен НИКОЛОВ!). По-късно изпратен, да подпише унизителния договор за “примирие” на преговорите в Париж, докато търси третата си официална ръкавица. На плещите на Трайчо КОСТОВ – Чиче, ляга ликвидирането на класовите врагове, и участието на целокупната Българска Войска във Втората Фаза на Войната. Между Трайчо Костов и Георги Димитров се установява трайна телефонна, телетипна, писмовна и радиовръзка. Двамата се уважават още от времената на преподавателската дейност на Чиче в Москва. В по-късни времена, народът ще остане в дълбоко недоумение, как и защо двамата се намразват издълбоко и до смърт. Върви клюка, че Трайчо КОСТОВ се е отзовал за Георги ДИМИТРОВ – като за изкуфял старец. (В леглото на жена си!) Тази връзка държи до триумфалното завръщане на Георги ДИМИТРОВ в България. Още при тържественото посрещане в залата на Народния Театър, Бай Георги бива пресрещнат с купища доноси и лъжи, фабрикувани от все същия таен мозъчен тръст. За да успеят. В края на краищата успяват.
И, с Трайчо КОСТОВ.
И, с Георги ДИМИТРОВ.
ДОКАТО ОЧАКВА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ от Москва, Чиче преоборудва любимата югоизточна ъглова приемна на О Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител; от където е като на длан цялата “Царя”; в осъвременен работен кабинет за вожда. Тук Татко Димитров, ще пуши лула, докато пийва чай с водка. Сецесионът на короната отстъпва пространство и площ, на пролеткултовски Баухауз от началото на тридесеттях. Отоплението остава непокътнато. Георги ДИМИТРОВ ще си се топли по царски.
СТРАНСТВАЩ РЕВОЛЮЦИОНЕР, Трайчо Костов ДЖУНЕВ професионално е изключително добре подготвен. (Днес бихме го нарекли терорист!) След като е работил като стенограф в апарата на Народното Събрание, той е съден за списването нва „Работнически Вестник“, и осъден на осем години затвор. През 1929. е амнистиран, и незабавно заминава за СССР. Където следва ред политически школи. (1933.!) Многократно прогонван от учебната скамейка в своята страна, Чиче e все пак е завършил право в Софийския университет, владее няколко езика включително английски, и професионална стенография. (Подозрителни опции подир 09.09.1944.!) През 1936., Трайчо КОСТОВ отново е в Москва, през Истанбул и Одеса. В Москва Трайчо КОСТОВ преподава в Комунистическия университет на националните малцинства. За нещастие му хрумва да напише дисертация. Поднесена на Васил КОЛАРОВ, тя получава благоприятен отзив, но Трайчо КОСТОВ окончателно бива върнат в България (1938.!). Където бива смъртоносно забъркан в голямата конспиративна каша, натресена от алкохолизирания диверсант Антов ИВАНОВ, на Комунистическата партия на България. Дело, по което бива привлечен и разстрелян, и народният поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Работата с Чиче също отива към смъртна присъда независимо, че неопровержими доказателства за диверсионна дейност по Трайчо КОСТОВ не могат да бъдат събрани. По коронно задължение и професионален навик, Цар Борис Трети Обединител преглежда лично делата на всеки осъден на смърт. Между тях открива очарователния стенографист от Народното Събрание Трайчо Костов ДЖУНОВ, за който вече е ходатайствал неговият секретар Станислав БАЛАН. Намесва се и генерал Никифор НИКИФОРОВ, високопоставена руска разведка от преди революцията. Революционерът не е доказан терорист. И - отървава кожата затръшнат до живот в Плевенския затвор.
ПРЕЗ 1946, ТРЪГВА ЛИЦЕМЕРНА СЪВЕТИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА. Чиче не подозира какво му предстои. Като секретар на ЦК на БРП(k) и Председател на Държавния комитет за стопански и културни въпроси, му е предоставен секвестиран апартамент на “народен враг” на последния етаж на булевард “Македония” № 40. София е все още в руини. Народният съд е отминал. Рядко ползва един от мощните руски “ЗИС”, предоставени за министри. Най-често се прибира пеш. Невисок средна възраст мъж, в хубав костюм и мека шапка. Силно диоптрични очила. Зад тях очи, които виждат всичко. Винаги усмихнат. (Бих казал – виновно усмихнат!). С кожена чанта под мишница. Съвсем не наперен. За разлика от кварталния партиен секретар, от който блокът потреперва, като при бомбардировки. Един милиционер на входа. Толкоз. Чиче не подозира, че неговият последен отказ за окончателна физическа разправа с останалите “народни врагове”, които БРП(k) рои ежедневно, е докладван в Москва. Предстои следвоенен лов на вещици по целия свят. Че и, в Народна Република БЪЛГАРИЯ. От където чрез фалшив референдум Царчето е прогонено. (Не трогайте мальчика! – Й. В. Сталин) Някъде, към 1947, проектът за физическо унищожаване на Трайчо КОСТОВ и споменът за него, е окончателно готов. Очаква се одобрение на Москва.
ГЕОРГИЙ МИХАЙЛОВИЧ ДИМИТРОВ, харесва да общува с млади хора. Особено, ако са висша партийна номенклатура. Едва окопитил се в столицата, той бива привикан обратно в Москва. И тръгва, (05.12.1948!) съпроводен от двама съперници - Трайчо КОСТОВ и Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Искани пряко при Татко СТАЛИН, за дребни обяснения по външната политика на още суровата НРБ. Стопанската криза подир войната е отвратителна. Русия е опустошена. За да се вдигне и укрепне, е необходима цялостна политическа подръжка и безусловно подчинение на окупираните зони с постановените “народни” правителства. Предвижда се създаване на СИВ. Икономиката на Блока следва да бъде синхронизирана. Но, какви са тези сигнали подавани от София? Затова ли освободихме тази страна от веригите на капитализма? Как така в горите ще действат някакви Горяни? Пачему НРБ се пазари за цените на тютюна с представителите на СССР? Какви са тези двустранни търговски контакти с Бизония, където предстои Планът Маршал? Полша, Унгария, Югославия не се уморяват да създават политически проблеми. Остава България да ги последва. В Полша и Унгария, на всеки който се е опънал на политическата линия на Москва, му е видяна сметката. С Югославия отношенията са скъсани. Какви са тези Българо-Югославски преговори за Балканска Федерация? Това не може да не е английска политика. Какъв е този бивш политзатворник Трайчо КОСТОВ? Как така е приет в редиците на ВКП(б)? Къде си бута гагата в международната политика? Защо упреква Молотов за Македония и Кавала? Редиците да се затегнат. Немедлено!
ТРАЙЧО КОСТОВ Е НАЯСНО, с подобни слухове до къде се стига. Но, какво би могъл да стори? Той гледа да върже държавният бюджет. Без активна търговия това е невъзможно. С какво би могла да търгува НРБ? Тютюн, зърно и сирене – най-напред. С кого би могла да го върши най-успешно? С Русия естествено. Чиче не подозира, доколко качествено е наклеветен. Позволил си е да посреща югославския посланик в своят кабинет, без своевремено да уведоми Москва. А, на своя външен дипломатически авторитет, Москва държи от векове – за векове.
АКО ХВЪРЛИМ ПОГЛЕД НАЗАД, няма как да не се натъкнем на спешно прегрупиране на членовете на Политбюро и ЦК на БРП(k). Групировки, конкуренти в борбата за власт, докато в края на петдесетте – за дълги години, бъдат озаптени от невзрачна личност, периферна къртица на Москва в Министерството на Войната.
1. КОНЦЛАГЕРИСТИ – начело с Тодор ПАВЛОВ, изкарали годините на Войната в концлагерите на Царството;
2. ПОЛИТЗАТВОРНИЦИ – пипнати за дребни противодържавни престъпления нещастници, (Псуване на властта, слушане на черни станции, черна борса, джебчийство и др.!), на които се е разминало с една-две оки бой;
3. ПАРТИЗАНИ-ВЕТЕРАНИ – пипнали гората за година-две хайдук-селяци, без да бъдат пушнати от шпиц-команда;
4. ПАРТИЗАНИ-ПАРВЕНЮТА – изкарали около Девети 24 часа под открито небе, в търсене на забягналите свои булки;
5. ЧЕРВЕН ПРОФЕСОРАТ – българи-емигранти със съветско гражданство, изкарали войната под стените на Кремъл;
6. ПРОГРЕСИВНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ – бистрили булевардна политика по кафенета и стъгди, след денонощно слушане на Радио Лондон, (Гласът на Америка – едва се чува!),
7. ЗАВЪРНАЛИ СЕ ОТ АМЕРИКА И ЕВРОПА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ – прекалено малък процент претопен напълно.
Като се има пред вид, как чуждестранните разузнавания не престават да се кахърят за съдбините на следвоенно Царство БЪЛГАРИЯ, лесно е да си представим сложността на положението на нещата.
Вървят процеси срещу верски лица, че да баламосат московските наблюдатели, как със шпионажа на Запада е свършено – веднъж завинаги. Тече всеобща национализация, предназначена да изкара бившето Царство България страхотна икономическа сила. (Предстои СИВ!) Вървят скроени политически процеси срещу националистически настроени кадрови офицери, че да бъдат сплашени фатмаците във войската. Предстои превъоръжаване със съветска техника, изхвърлена от употреба. Електрификация и строеж на язовирни стени, позиционирани върху вековни археологически ценности. Пресяване на учащи и студенти. (Непокорните – вън!) Парична обмяна и тоталитарно преструктуриране на Банковото Дяло. Разгъване на всенародно здравеопазване – ваксинации до дупка. Индустриализация, която би стреснала прословутия Запад.
Предстои – всичко – освен рахатлък.
БЕЗ ДА ПОДОЗИРА ЗА КАКВО ЩЕ СТАНЕ ДУМА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ се е подготвил да докладва Сталину, как у дома всичко е потръгнало към социализъм. Макар не по мед и масло. Но върви, и този братски народ е изкарал и поповете по бригади. Обръгналият на полицейщина политзатворник не може да си представи, какво го очаква под престижната звезда на Кремъл. И се оказва, съвсем неподготвен за номерата, които един школуван световен доносник, все още по ниските етажи на властта в София, му е приготвил. Съгласувано със зетя на Георги ДИМИТРОВ - Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Който подир години, ще се окуми по същият начин пред зиновиевеца Никита Сергеевич ХРУШЧОВ. Но комунизмът се е префасонирал, и Бай Вълко, позволяващ си да прави по няколко намаления на съестните продукти годишно, че и да внася „Вартбург“ от ГДР, ще отърве кожата по здравословни причини. Протестантизмът пипа меко. И, подготвя преходи.
На 06.12.1948., бащата на всички народи (В това има доза истина!) Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН, приема в Кремъл високоуважаемата тричленна делегация на прясносолата НР БЪЛГАРИЯ. От руска страна присъства Вячеслав МОЛОТОВ. Изтеглянето на българската власт, от отвоювания по дипломатически път от Цар Борис Трети Обединител исконен исторически излаз на България на Бяло Море, е исторически показател за неговата пагубна дипломатическа активност. Доколко е бил упрекван от СТАЛИН за изпуснатия излаз в Медитерана? Доколко е бил подразнен от изпреварващите успехи на Трайчо КОСТОВ за сближаване с Югославия? Доколко се е опасявал от гнева на Сталин? Това никога няма да стане известно. Сталин, без да чака да кипнат чай, гневно се нахвърля с безброй обвинения срещу делегацията, и в частност срещу Трайчо КОСТОВ. Стъписан, Чиче поема жертвения удар. Не е допускал, че е доведен тук - при Другарят Сталин, за да бъде отстранен от върховете на БРП(к) в България. Старото очарование по Вожда се изпарява. Разочарование измества първичния страх. Големият играч не търпи дребни играчи. Но, тук става дума за “измама и възгордяване”, а той принципно е надалеч от тях.
ПРОБЛЕМЪТ:
Народното Събрание е приело Закон за държавната тайна, списван под надзора на Москва. В съгласие с този Закон, като Председател на Министерския Съвет, Трайчо КОСТОВ е ограничил достъп на съветски специалисти до поверителни стопански и военни сведения. Оплакванията-доноси до Сталин ще са били подробни и жестоки. Сталин излиза от нерви. Интелигентно почуква с пръст по диоптричните очила на партийният другар-интернационалист: “С ТОВА ИМЕННО ЗАПОЧНА И НАШИЯТ КОНФЛИКТ С ТИТО.” И отново натъртва, за “измама и възгордяване”.
РЕЗУЛТАТЪТ:
До една година Трайчо КОСТОВ е качен на бесилото. Никой от неговите съратници не помръдва пръст в негова защита. Сам си слага въжето на шията: “СТРАХ МЕ Е ДА НЕ СИ СЧУПЯ ОЧИЛАТА!”
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ, в рамките на пролетарското приличие, защитават Трайчо КОСТОВ. Сталин не се успокоява: “…ВИЕ НИ ИМАТЕ ЗА ДУРАЧКИ, А САМИТЕ ВИЕ - ЕВРОПЕЙЦИ.” Кристалночистият партиен интригант Вълко ЧЕРВЕНКОВ (Тодор Живков ще го надмине!) се прави, че е дълбоко изненадан: “това е гръм от ясно небе”. Трайчо КОСТОВ не се обезпокоява достатъчно. (Винаги си носи резервни очила!) Зад него стои здраво партийно алиби, и Закон одобрен от Народно Събрание. Години на нелегална борба и зандани. Но – какво значение! На следващия ден трагикомедията продължава. Делегацията е изправена пред цялото Политбюро на ВКП(б). Под натиск на Димитров и Червенков Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, е кандардисан да признае, че е “ДОПУСНАЛ ГРЕШКА”. (Спазвайки закон редактиран от съветски експерти!) ПБ на ВКП(б) не е единодушно по проблема. Сталин изведнъж става болшевишки-демократичен. Успял да смачка поредната балканска идентичност, пестеливо процежда: “ЩОМ ПРИЗНАВАТЕ СВОЯТА ГРЕШКА, ЩЕ ЗАБРАВИМ ВСИЧКО ТОВА!” Чиче приема с доверие тази присъда. С мнозина от ПБ се е срещал преди Войната. С малцина е работил през нея. И, отново си посипва главата с пепел. За учудване на софийските тайни докладчици несвестни, делегацията се завръща в пълен състав. Изкупителната жертва на България е постановена. Сценарият е в чантата на Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Той е насочен на кого да се опре. Всред посрещачите, повече от тях охрана, един каскетлия се опитва да прочете по лицата на делегатите, до къде са стигнали нещата.
ЖЕСТОКА АСТМА мъчи Георги ДИМИТРОВ, но той успява да изложи пред ЦК на БКП (09.12.1948.!) в подробности всичко онова, което се е случило зад стените на Кремъл.
1. Критиката на Иосиф Висарионович СТАЛИН е точна, съзидателна и основателна;
2. Законът за държавната тайна – не важи за Братската СССР – да не се прилага;
3. Земите по Беломорието завинаги остават небългарски – Молотов няма никаква вина.
За мнозина е ясно, че Георги ДИМИТРОВ вече е пътник от този свят, а за заместник ще остави Васил КОЛАРОВ, който е още по-пътник. Сталин също е пътник, но иска да остави здрав СССР, че нова световна война се задава. Очевидно срещата е била предназначена Сталин да огледа, реши и подбере подходящ кадър. (Интелектуальцы – вон!)
На останалите им е все едно. Предстои преразпределяне на благата. Отначало на час по лъжичка. После – кой колкото захапе. Ако има прекалено много законност, това няма как да стане. Ненапразно са излезли своевременно от кръчмите - в горите. (06.09.1944.!)
Чиче е сериозно изплашен. Женен е за българка. Има православен брак. Синът му е роден в Москва, но кръстен в църква. Това не укрепва кой знае как Свещената Българо-Съветска Дружба. Ентусиазиран както винаги, той се захваща с ежедневната своя работа. Работа, която изведнъж престава да върви.
ПРЕЗ ЯНУАРИЙ 1949., (5-8.01.1949.!), в Москва се учредява интегралният СИВ. НРБ бива представена от Васил КОЛАРОВ, Добри ТЕРПЕШЕВ, и Антон ЮГОВ. И тримата имат сметки за уреждане с Трайчо КОСТОВ. Някога Васил КОЛАРОВ е бил очарован и подплашен от същността на неговият дисертационен труд, чрез който в ранните тридесет години на двадесети век, марксисът изследва, заявява и предсказва. Добри ТЕРПЕШЕВ, не може да му прости, че по Девети Септември бива снет от секретарския пост в ЦК и заместен с Трайчо КОСТОВ. Антон ЮГОВ е бесен, че пред самият Сталин, Трайчо КОСТОВ се е отнесъл с резерви към неговите полицейско-политически успехи. Никой от тях не пропуска да долее отрова в бездънната чаша на клеветата. Вячеслав МОЛОТОВ ги заяжда за Трайчо КОСТОВ. Проблемът за Беломорието се е бистрил по време на преговорите между Йосип Броз ТИТО и Георги ДИМИТРОВ за Балканска Федерация в Евксиноград, а по-късно и в Блед, при активно участие на Чиче, без това да бъде съгласувано с Москва. Докато Георги ДИМИТРОВ си измива ръцете, като не престава да възхвалява почтеността на Трайчо КОСТОВ в такива граници, че тази почтеност става съмнителна. Линията за саморазправа е дадена.
ДЪРЖАВНАТА РАБОТА ПРЕУМОРЯВА. Особено, ако е съчетана с партийна. Трайчо КОСТОВ не е почивал години. ЦК решава, и го изпраща заедно с неговата съпруга на почивка в Борвиха край Москва. С тях е и семейството на Вълко ЧЕРВЕНКОВ, (Вълко има брак със сестрата на Георги ДИМИТРОВ – Елена!), че ЦК да знае що става с предстоящата жертва. Бъдещият диктатор на България почива, но не престава да разработва Чиче. Жизненият опит на Чиче е предимно, с фашистки полицейски агенти. Не и, с агенти на Комунистическия Интернационал. Двамата претенденти за мястото на Георги ДИМИТРОВ, в името на Партия и партиен морал, активно контактуват. Някога Трайчо КОСТОВ, като член на червения професорат в Москва, е чел лекции и изпитвал Вълко ЧЕРВЕНКОВ. (Слухът между народа – писал му двойка!) Сега редът е обратен. Дълбоко ощетен от недоверието и неразбирането към неговата дейност, изплашен за съдбата на своето семейство, горд с постиженията на страната по негово време, несъмнено подтикнат от Вълко ЧЕРВЕНКОВ, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ написва обяснителна записка (Писмо!) до ЦК на ВКП(б) в лицето на Г. М. МАЛЕНКОВ, с копие до ЦК на БКП – Васил КОЛАРОВ. Където излага свои виждания за държавността през ерата на развития социализъм. Тази детинска постъпка отпушва канал за нови проверки – умишлено недостоверни. Води до йезуитски обвинения – трудни за опровергаване. Едно от тях е най-тежко - “НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗЪМ”. Трайчо КОСТОВ усеща до къде е стигнал едва, когато отново бива изправен пред различни партийни органи и разследващи другари. За които, улисан в стопанските проблеми на страната, не е подозирал че биха могли да съществуват. Взема се колективно решение, да бъде снет от длъжността която заема. Съпротивителните сили на един от малкото опазени партийни интелектуалци биват смазани успешно. На едно официално честване в кино БИАД, годишнина от разстрела на Никола Йонков ВАПЦАРОВ, Чиче изнася пленарен доклад. Подставено лице вдига ръка.
- Моля, кажете?
- Ами ти, Бай Другарю, как отърва кожата – твойта сметка арестантска!?!
Трайчо КОСТОВ рухва.
НЯКОГА ВЪТРЕШНОПАРТИЙНИ БОРБИ доведоха до пълен разпад и преосмисляне идеите на Френската Революция. В наше време подобни борби изпратиха Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, човекът който знаеше всичко за унищожаването на Българската Интелектуална Мисъл подир 09.09.1944., в роля на Балкански РОБЕСПИЕР - на бесило. Обвинен, че се е превърнал във “втори ръководен център” на Партия и Държава. Независимо, че неговото обяснение пред Политбюро на ВКП(б), (Не е известно да е изключен от ВКП(б)!) е намерено “ВПОЛНЕ УДОВЛЕТВОРИТЕЛЬНО” от съответния анкетиращ апаратчик (Мошеров). Удовлетворително кому – за какво? (Йосиф Висарионович СТАЛИН: "Не знаете какво се върши у вас! . . . Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим.")
По повод унищожаването на Трайчо Костов ДЖУНЕВ от висшата клика на БКП-ВКП(б), би могло да се дискутира безкрайно. Днес това не интересува никого. Българската историография е сторила малко. Частни изследователи обаче твърдят, че неговото унищожение е свързано не толкова с опазване на някаква „държавна тайна“; станала за подигравка незабавно подир окупирането на Царство България от войските на СССР; а именно това, че е знаел прекалено много за саморазправите с Националната Интелигенция и членовете на Народното Събрание, подир Сакралната Дата Девети Септемврий 1944... Без всякакво съмнение Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН е бил вбесен – от факта, че един прекрасен ден цялата вина за този безсмислен балкански геноцид ще бъде прехвърлен върху раменете на Русия.
Налице е „секретно“ писмо на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ в Москва:
"Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки".
Георги ДИМИТРОВ отговаря (19.04.1945 г.):
"В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи. Да се оставят тези хора в местата, където са живели, означава да се запазят в градовете и селата огнища на реакцията, източници за агенти на врага..."
Кому са нужни коментари?
Някой е направил необходимото. Един интелектуален сатрап да слезе от политическата сцена, замлъквайки завинаги. Че да бъде заменен с меката желязна ръкавица на посредствеността.
Амин!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: 666 Дата: 2008-09-26 18:43:44
Статията е много точна.
Малко съм учуден, защото досега мислех сайтът за болшевишки.
Може би трябва да се напише една цяла книга за убитите от комунистите "врагове с партиен билет". Тогава кат се съберат наедно имената на хората, ще стане ясно колко жестока е борбата на комунистите не за благоденствието на народа, а за властта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)