ЗА РАКИЯТА ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА - ФБ-Р.ВЕЛЧЕВА - 18.12.2013.

Истинската история

Българската средновековна ракия се прави от вино

Нови археологически находки разкриват ранната история на „празноглавицата” по българските земи

Иван Петрински

Съдовете за дестилация, цели или на чирепи, от времето на Второто българско царство са вече най-малко 12. Тяхното разпространение е указание за честото им използване в домашни условия, най-вероятно. Вляво - съд за дестилация, с. Хотница, Ловешко, ХIII в., Исторически музей-Велико Търново; Малката вместимост на бъклиците от Българското средновековие ги определят сигурно като съдове за специални течности, Може би в такива малки трапезни съдове се поднася точно "ракиня", с. Хотница, Ловешко, края на ХIII в.-първата четвърт на ХIV в., Исторически музей-Велико Търново; В средата: Чаши с функционална вместимост от половин котила или 3 киата (= 136, 8 мл), от Търновград и от средновековния град Червен, края на ХIII в.-ХIV в., Национален исторически музей-София; В средата горе: Чиреп от неголяма чаша с надпис "Аз пих на празника ракиня", със стрелка е посочено твърде голямото разстояние между буквите "к" и "и", което, може би, означава несигурност при изписването на думата - с едно или с две "к", от хълма Трапезица във Велико Търново, начало на ХIV в.

Преди малко повече от две години при археологически разкопки на хълма Трапезица бе открит чиреп с надраскан върху него надпис "Аз пих на празника ракиня". Интересът към находката (разкопки на Константин Тотев) бе напълно оправдан, дестилацията през Средновековието е високотехнологична дейност и данните за нея са особено важни за да преценим мястото на България в средновековното технологично развитие, особено когато изворите свидетелстват за ранното масовизиране на една толкова специализирана дейност.

Освен разискваните вече археологически данни за дестилация по българските земи, още в най-първия текст от поредицата "Истинската история" (вж. Свързани текстове) бе предречена скорошната поява и на писмен извор за добиването и употребата на ракия най-малко за времето след края на ХII в. Наистина нямаше как да се откриват дестилационни съдове, тогава те бяха даже наполовина по-малко, а да не се стигне, рано или късно, и до откриването на писмено свидетелство.

Струва ми се крайно важно, че откриването на надписа от Трапезица трябва най-сетне да сложи край на безумните арабско-турски потни и плодови етимологически обяснения. Думата "ракиня" е образувана правилно с обичайната наставка за женски род в старобългарския език. Тук ще си позволя да предположа произход на основата на думата не от някакъв арабски, а от старобългарската дума "ракка", означаваща "празноглав, смахнат" (вж. Старобългарски речник, 2009), смисълът безспорно е ясен.



* * *



Отново ще трябва да се подчертае, че ускоряването на процеса на увеличаване на количеството на българските средновековни съдовете за дестилация, както и, разбира се, откриването на надписа от Трапезица, ще ни принуди да променим изобщо отношението си към разпространението на "ракинята" в Средновековна България. Находката на част от дестилационен съд от Плиска (Ст. Станчев, Ст. Иванов, 1958) остава и досега единствена за времето на Първото българско царство, при това нейните характеристики я определят по-скоро като внос, без съмнение от земите, населени по това време с араби. В същото време находките на такива съдове, датирани след края на ХII в., нараства неудържимо и те са вече най-малко 12.

Ще трябва да се отбележи и друга особеност на тези находки. Повечето от дестилационните съдове от времето на Второто българско царство са с обичаен за времето си изглед, те вече никак не притежават свойствата на особени или необичайни съдове. Изглежда, че всички те са местно производство, даже някои са наистина безлични, като всекидневната кухненска керамика, например. Загубата на изключителност в характеристиките на тоя тип керамични съдове, според законите на археологическото изследване, означават само едно - съдовете за дестилация се масовизират, особено след края на ХII в., когато чрез местно производство се задоволява една очевидно нараснала потребност.

Обичайният изглед на дестилационните съдове във времето на Второто българско царство, добавен към главоломно увеличаващият се брой находки (за 6 години броят им бе увеличен двойно), ще ни задължи да направим и друг извод, още повече, че съдовете са сравнително малки, до 26, 7 см височина, и включването им в масово занаятчийско производство на дестилати изглежда изключена. По всичко личи, че откритите досега по българските земи съдове за дестилация от края на ХII в. до края на ХIV в. са предназначени за домашна употреба. Разбирам, че такова категорично твърдение може да предизвика негодувание, но характеристиките на находките и стремглавото им увеличаване не оставят възможност за никакво друго заключение.

Не е известно да е правено измерване на вместимостта на откритите досега съдовете за дестилация, дори на целия от местността Досело при с. Хотница (срав. Йордан Алексиев, 1992). Въпреки това е съвсем ясно, че указаните размери и при измерената дебелина на чирепите на съдовете, които са открити на части, вместимостта им със сигурност не може да надхвърли съществено два литра, при това съдовете са много подобни на големина. Изразено според средновековните балкански мерки за вместимост, тия съдове ще трябва да са събирали точно 8 котили (= 2, 176 л). Вярно, не разполагаме с обилни данни за употребата на античната котила в Същинското и в Късното Средновековие на Балканите, но изглежда това е вън от съмнение (Ив. Петрински, Ив. Чокоев, 2009), доколкото едни малки съдчета за оцет от п-в Столец (Стария Созопол), открити напълно запазени, се оказаха с вместимост точно 1 котила.

По всичко личи, че античната котила съдържа 272 мл (Е. Schilbach, Byzantinische metrologie, 1970), преизчислена от котила с масло (0, 302 л). Като мярка за вместимост изглежда се употребява още и античният киат, който е половин котила. Такъв извод се наложи след мащабно измерване на чаши от сбирките на Националния исторически музей-София, а и на много чаши от сбирките на други български музеи, от времето на Второто българско царство. Измерването показа, че чашите от това време имат функционална вместимост 3, 4, 5 или 6 киата*, тоест от половин до една котила. Точното съвпадане на вместимостта на чашите с античния киат категорично ни уверява в неговата средновековна употреба.

Имаме право, струва ми се, да предположим тук, че за "ракиня" се ползват най-малките от известните ни чашки (вж. Съставното изображение), откривани у нас. Малките чашки са най-общо два типа - едните приземисти, като съвременните чашки за кафе, а другите - разлати, на столчета, наподобяващи днешните чаши за ракия, но с по-ниски стени. Изглежда чашите на столчета, като тези от Националния исторически музей-София, са точно обичайните чаши за "ракиня", още повече, че върху част от стената на една такава чаша е нанесен и надписът от Трапезица. Един рядък съд от времето на Второто българско царство ще предположим като използван за съхраняване и поднасяне на ракия - бъклицата. Глинените бъклици се срещат и през IХ-ХI в., и по-сетне до ХIV в. (Рашо Рашев, 1979; Петър Славчев, 1985), те са с малък обем (измервания отсъстват) и са много тясно устие, което предпазва съдържанието. Така описани глинените бъклици са напълно подходящи за съхраняване и поднасяне на ракия.

Остава да видим с какво всъщност се пълнят откритите досега по българските земи средновековни дестилационни съдове. Специалистите са категорични (срав. инж. Филка Портарска, 2008), че в съдове, като тези, които обсъждаме тук, може да се добива смес от вода, спирт и аромати, тоест ракия, единствено от вино. Този процес протича само при загряване на съда, което обяснява следите от опушване по някои от дъната на съдовете. За да се втечнят парите, кухата отвеждаща тръба на съда трябва да се охлажда непрекъснато, а готовият продукт да се събира в друг, допълнителен съд. Трябва също да бъде уточнено, че използваното вино не трябва да е долнокачествено, то трябва да е ароматно, за да е добра и получената "ракиня". Така ще трябва да заключим, че "ракинята" е всъщност днешната "винена ракия", а ако е оставяна да престои в бъчви, то технологично тя ще напомня днешния коняк.

Виното от българските земи, направено от грозде, се търси усилено на тържищата във Византия, средновековните автори го дават като пример за хубаво вино, в противовес, например, на виното от Египет, което било с устойчиво лошо качество, безизразно, разредено и невкусно. Не само българското вино, но изглежда и "ракинята" се изнася, не остава само за домашна употреба. Всъщност засега не разполагаме с данни за производството на дестилати в околните балкански земи, което предполага точно такъв български износ, но това е друга тема, към която ще се върнем със сигурност при удобен случай.

Не бе напразно горното ни твърдение, че виното през цялото Балканско средновековие, е правено предимно от грозде. Всъщност вино се прави също, но в по-ограничени количества, и от ябълки, от круши, от нар, от мед, от пелин (срав. византийската селскостопанска енциклопедия Геопоника (Х в.), кн. V, гл. 15). Понеже българското вино е хубаво и ароматно, то следва да предположим също, че добиваната от него "ракиня" е била също с хубаво качество. Последното ни твърдение ще трябва да обясни ентусиазма на тоя търновски чирак или калфа, комуто дали да си пийне "ракиня" на "празника", а той после възторжено е споделил това с всички нас, надрасквайки го от вътрешната страна на глинена чаша.

Съдове с неголяма вместимост - 2-3 литра, се ползват масово във всекидневието на българските средновековни домове, това е ясно от десетките хиляди археологически находки по българските земи. По всичко личи, че именно през ХIII-ХIV в. добиването на "ракиня" от вино в домашни условия изглежда добива повсеместност. Ако предположението ни за вместимост на съдовете от 8 котили е вярно, и според особеностите на използваното вино, от едно зареждане на някой от откритите досега дестилационни съдове могат да се добият котила до котила и половина (=6-9 киата; = 2-3 чаши) "ракиня". Понеже доброто вино, като българското през ХIII-ХIV в., не е евтино, ще трябва да предположим и висока цена на дребно на "ракинята", което ще ни послужи все пак, за да допуснем съвсем не честа употреба, обичайно. Както се вижда и от надписа от Трапезица, "ракиня" се пие на празник.



______________

* Цялостните резултати от изследването, разбира се, авторът ще обнародва надлежно.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=330061

http://www.segabg.com/article.php?id=357268

ШАХ-ДЕНИЗ-Б - 19.12.2013.

17 Декември 2013 | 14:50 | Агенция "Фокус"

Брюксел. Европейската комисия (ЕК) приветства днешното инвестиционно решение за добиването на газ от газовото находище Шах Дениз II в Азербайджан, съобщиха от представителството на ЕК. Това дългоочаквано решение потвърждава, че Европа ще получава по 10 млрд. м3 годишно от края на 2019 г. Всички досегашни решения за газовият транзит от Азербайджан – включително изборът на тръбопровода TAP за доставките до Европа, зависеха от това финално решение.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви по този повод: „Днешното решение на консорциума „Шах Дениз ІІ“ отваря стратегическа възможност за по-стабилна енергийна сигурност в Европа. След съвместната декларация, която подписахме с президента Алиев през януари 2011 г., този важен ход ще осигури на ЕС директен достъп до газ от Каспийско море. Това е ключов момент за диверсификацията на енергийните ни доставки, от която ще се възползват европейските потребители и предприятия.“

Европейският комисар по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер заяви: „„Решението за отварянето на южния газов коридор е истински пробив. По-нататъшното му разширяване има потенциал да задоволи до 20 % от газовите нужди на ЕС в дългосрочен план.“

Официалната церемония по подписване бе проведена днес в Баку в присъствието на президента на Азербайджан Илхам Алиев, европейския комисар по енергетика Гюнтер Йотингер и други официални лица. Повече от 18 млрд. евро ще бъдат инвестирани в платформи и изграждането на подводни кладенци за добив на 16 млрд. м3 газ годишно. Съгласно предишни споразумения, от края на 2019 г. Турция ще получава по 6 млрд. м3, а Европа – 10 млрд. м3 годишно.

Договорите за продажба на природен газ за Европа бяха подписани през септември 2013 г. Компаниите, които ще купуват газ в Италия, Гърция и България са общо девет: Axpo Trading AG, Булгаргаз ЕАД, DEPA Public Gas Corporation of Greece SA, ENEL Trade SpA, E.ON Global Commodities SE, Gas Natural Aprovisionamientos SDG SA, GDF SUEZ SA, Hera Trading srl, и Shell Energy Europe Limited. 

ШАХ-ДЕНИЗ-А-19.12.2013.

17 Декември 2013 | 21:20 | Агенция "Фокус"

София. Консорциумът "Шах Дениз" обяви окончателното си инвестиционно решение за разработването на газовото находище "Шах Дениз" в Каспийско море. Това решение отключва плановете за разширяване на Южнокавказкия газопровод през Азербайджан и Грузия, изграждането на Трансанадолския газопровод (TANAP) през Турция и за изграждането на Трансадриатическия газопровод (TAP), преминаващ през Гърция и Албания и достигащ до Италия. Взети заедно, тези проекти, както и газопреносната инфраструктура към България, ще създадат нов Южен газов коридор към Европа. Общата стойност на проектите за разширяване на втория етап на "Шах Дениз" и Южнокавказкия газопровод (SCP) ще бъде около 28 млрд. долара. 16 милиарда кубически метра газ годишно, произведени от находището Шах Дениз, ще бъдат пренасяни близо 3500 км. за да осигурят енергия за милиони потребители в България, Грузия, Турция, Гърция и Италия. Първите доставки на газ се очакват в края на 2018 г. с продажби за Грузия и Турция; първите доставки за Европа ще бъдат осъществени около година по-късно. Направихме реална стъпка по отношение на диверсификацията на доставките на газ към България, заяви министър-председателят Пламен Орешарски в Баку. Премиерът Пламен Орешарски присъства на официалната церемония по подписване на крайното инвестиционно решение на проекта “Шах Дениз 2” и се срещна с президента на Азербайджанската република Илхам Алиев. Премиерът Орешарски благодари за поканата и определи церемонията като историческа.
Министър-председателят Орешарски се срещна с Илхам Алиев в резиденцията на президента. „Енергетиката е само част от нашите двустранни отношения и тя би могла да бъде много мощен стимулатор за развитието им“, заяви по време на разговора президентът Алиев. От своя страна министър-председателят Пламен Орешарски изтъкна, че днешната церемония е дала добри възможности за дискусия с лидерите на различните държави. На срещата между премиера Орешарски и президента Алиев беше обсъдена възможността за стартирането на авиолиния между България и Азербайджан с цел по- активни контакти между двете държави, привличането на повече инвестиции от Азербайджан в България и повече туристи.
Теми на разговора бяха и възможностите за партньорство и инвестиции в областта на газификацията, банковия сектор и туризма. Премиерът Орешарски и президентът Алиев се договориха през следващата година да се проведе заседание на Смесената комисия на България и Азербайджан. Преди това ще бъдат уточнени реалните възможности в секторите, в които двете страни могат да си партнират с цел инвестиции. „Енергийните проекти са само началото на доброто ни партньорство“, изтъкна президентът Алиев. България е главният партньор от първия етап на проекта, като в същото време от консуматор тя може да се превърне в транзитна страна по отношение на доставките. „Ние сме инвеститор номер едно в Грузия, инвестираме в Швейцария, в Румъния, в Русия, във Франция“, подчерта президентът и добави, че политиката им е да инвестират само в страни, в които имат споразумение с правителството. Той отбеляза, че може да се работи съвместно и за газификацията в България.
„За нас Азербайджан е стратегически партньор и ще продължаваме да ви подкрепяме“, категоричен беше по време на срещата министър-председателят Пламен Орешарски.
Премиерът Орешарски се срещна и с министъра на културата и туризма на Азербайджан Абулфаз Караев. По време на разговора също беше обсъдена възможността да има авиолиния между България и Азербайджан. Беше решено в края на април 2014г. да се проведат Дни на културата на България в Азербайджан, след като се проведе туристическо изложение на 5 и 6 април. Обсъдени бяха и различни възможности за партньорство в областта на туризма и по-специално – азербайджански компании да инвестират в България, както и различни начини за обмен на информация между двете страни. Беше разгледан и въпросът за подписване на споразумение в областта на инвестициите и максимално да се ускори процесът за издаване на визи между двете страни.
Европейската комисия (ЕК) приветства инвестиционното решение за добиването на газ от газовото находище Шах Дениз II в Азербайджан, съобщиха от представителството на ЕК. Това дългоочаквано решение потвърждава, че Европа ще получава по 10 млрд. м3 годишно от края на 2019 г. Всички досегашни решения за газовият транзит от Азербайджан – включително изборът на тръбопровода TAP за доставките до Европа, зависеха от това финално решение.
Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви по този повод: „Днешното решение на консорциума „Шах Дениз ІІ“ отваря стратегическа възможност за по-стабилна енергийна сигурност в Европа. След съвместната декларация, която подписахме с президента Алиев през януари 2011 г., този важен ход ще осигури на ЕС директен достъп до газ от Каспийско море. Това е ключов момент за диверсификацията на енергийните ни доставки, от която ще се възползват европейските потребители и предприятия.“
Европейският комисар по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер заяви: „Решението за отварянето на южния газов коридор е истински пробив. По-нататъшното му разширяване има потенциал да задоволи до 20 % от газовите нужди на ЕС в дългосрочен план“.
Официалната церемония по подписване бе проведена днес в Баку в присъствието на президента на Азербайджан Илхам Алиев, европейския комисар по енергетика Гюнтер Йотингер и други официални лица. Повече от 18 млрд. евро ще бъдат инвестирани в платформи и изграждането на подводни кладенци за добив на 16 млрд. м3 газ годишно. Съгласно предишни споразумения, от края на 2019 г. Турция ще получава по 6 млрд. м3, а Европа – 10 млрд. м3 годишно.
Договорите за продажба на природен газ за Европа бяха подписани през септември 2013 г. Компаниите, които ще купуват газ в Италия, Гърция и България са общо девет: Axpo Trading AG, Булгаргаз ЕАД, DEPA Public Gas Corporation of Greece SA, ENEL Trade SpA, E.ON Global Commodities SE, Gas Natural Aprovisionamientos SDG SA, GDF SUEZ SA, Hera Trading srl, и Shell Energy Europe Limited. 

ФБ-КОМЕНТАР-СПОМЕНИ - 18.12.2013.

КАТО ПОМНЯ - КАК ВЕРМАХТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ ИЗМЕТЕ ИЗ ВАРНА-ГРАД - А КАЗАЦИТЕ ДОВТАСАХА - НЕ МОГА ДА НЕ СЕ РАЗСМЕЯ. ПОДИР ГЕРМАНЦИТЕ ОСТАНА ЕДНО ДОЙЧЕ ШУЛЕ - ОСНОВАНО 1923. - ДНЕС ИЗКОРЕНЕНО И ПРЕВЪРНАТО В ПРИМИТИВЕН ПАРКИНГ НАСРЕД ВАРНА-ГРАД. ТОВА ВЕЧЕ - Е ЗА ПЛАЧ.

КАТО ПОМНЯ - КАК МАХЛЕНСКИЯТ БРАННИК СТАНА ПЪРВА ПРОБА КОМУНИСТ - ОЩЕ ПОВЕЧЕ НЕ НАПИРА ОТВЪД - ДОБРЕ ЧЕ СЪМ СИ У ДОМА. ДО НЕОТДАВНА БЕ ЖИВ. ВСЕ ОЩЕ СИ СЕ ХВАЩА ЗА КАМИЧКАТА ЩОМ СИ МЕ ВИДИ - ГДЕ ОВРЕМЕ ХВЪРЛИ В КАНАЛИЗАЦИЯТА ЗАЕДНО С ПИЩОВЧЕТО. БЕШЕ ИЗПОНАРЪГАЛ ДЕЧУРЛИГАТА ИЗ МАХАЛАТА С БРАННИЧЕСКИЯ НОЖ - БЕЗ ДУМА ДА МУ КАЖАТ - ЗА ВАРНА-ГРАД ГОВОРЯ . . .

КАТО ПОМНЯ - КАК СЛЕЗЛИТЕ ОТ БАЛКАНА - СЕ ИЗПОЖЕНИХА ЗА ДЪЩЕРИТЕ НА ВАРНЕНСКИТЕ ДУМБАЗИ - ОЩЕ ПОВЕЧЕ МЕ НАПЪВА. НЕ МОГА ОБАЧЕ САМО ЕДНО ДА СИ ОБЯСНЯ - ОКУПАЦИОННИТЕ СИЛИ ПО НАТО У НАС - ГДЕ ХВЪРЛЯТ СЕМЕТО . . .