(C) 2009 Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДАЛЕКО – ДАЛЕКО ЗАБАЙКАЛОМ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
РАЗБИРА СЕ, РУСИЯ Е БЕЗБРЕЖНА. Едно единствено споменуване, и пред нас мисловно се разстилат безбрежните сибирски полета. Които, едва ли някой някога би могъл да обживее. (Освен някой жълтеникав брат от югозапад!) Настоящето културно-информационнно затъмнение, прави тази безбрежност да надъни, и нашите души. Където винаги има място за нещо съвсем руско. Тези нашенски Балкани. Та, не оцеляват ли те – завинаги – чрез Русия? Правете каквото искате с тях. Разделяйте ги – преразпределяйте ги. Именовайте – преименовайте ги. Попрекръствайте ги. Не пропускайте обаче – да се посъветвате с Русия. Тя не е толкова далеч. Защото е в самите си нас – балканджиите на двадесет и първи век.
Настоящето информационно затъмнение, дотолкова перфидно че чак противозаконно, хвърля нова пелена на непроницаемост върху тази велика земя. За чиито проблеми знаем еднакво малко – както за нейният текущ просперитет. Чийто капацитет и перспективи се видяха ясно на ПЕТИЯТ БАЙКАЛСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ (08.11.2008.!) проведен съвсем неотдавна в Иркутск. Проведен под патронажа на Федералното Събрание на Руската Федерация, на администрацията на ИРКУТСК, на две министерства, и още двадесетина тежки ведомства. Става дума за глобалистична икономика вътре в държавните граници на страна, която трудно би възприела режимните принципи на съвременният безпощаден щатски глобализъм.
В действителност, Иркутск се намира на границата между изтока и запада. Регионално погледнато, това е сърцето на ЕВРАЗИЯ. А идеята за ЕВРАЗИЯ, все по-често коментирана понастоящем, е нищо повече от транснационалната идея за т.н. ПАНСЛАВИЗЪМ. Който така и не можа да стане щатски, независимо от проведеният първи панславянски конгрес непосредствено подир Втората Световна Война (Чикаго-1945.!). Бъдеща политическа платформа на РУСИЯ - съвсем не за подценяване.
Ако някоя страна се задъхва от боллук на природни ресурси, и хитричко управляем отвън инвестиционен вакуум, това най-напред е РУСИЯ. Ресурсите са безбрежни. Перспективите огромни. Завистта - прекомерна. Което обяснява някогашни тежки рестрикционни режими. Както и, настоящата инвестиционна безизходица.
На ижеупоменитуият по-горе форум, бяха представени повече от 75 проекта за инвестиции и развитие. Насочени към усвояване на територии, и разгъване на регионални инфраструктури. Върви изграждането на огромно гражданско летище “ИРКУТСК-НОВыЙ”. Осъвременено се разработват огромни залежи от никел, манган, магнезий и желязо. Номенклатурата на настоящите и бъдещи възможности е толкова широка, че човек потръпва. Основният проблем са пограничните области, за които се предвижда разработване и въвеждане на “креативна идеология на растеж”, която да привлича жители и да ги заселва, вместо да прогонва. Случайният наблюдател остава с впечатление, че изоставените от леката ръка на ЕЛЦИН индустриално-енергийни ресурси на бившата СССР, наново се изграждат. Една разширена програма за регионално развитие предсказва, устойчиви тенденции за местен бездефицитен бюджет.
За скъжаления промените в световният климат и слабото опазване на природните ресурси се усещат и тук. Изключителната питейна вода на световното езеро БАЙКАЛ, някога експортирана в ЧЕХОСЛОВАКИЯ за производство на луксозна бира, днес е сериозно замърсена от действащият Байкалски Целулозно-Хартиен Комбинат. Подобрение се очаква, но едва ли пред 2050..
…
неделя, 20 септември 2009 г.
1945 – 2009.! УПРАВЛЯЕМ ХАОС ИЛИ ПЕРМАНЕНТНА СВЕТОВНА ВОЙНА от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
1945 – 2009.!
УПРАВЛЯЕМ ХАОС
ИЛИ ПЕРМАНЕНТНА СВЕТОВНА ВОЙНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКО СЕ ВГЛЕДАМЕ в състоянието на света понастоящем, прекалено лесно ще открием, че НАСТОЯЩАТА КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ НА ФОНДОВИТЕ БОРСИ – а прекалено малко българи за сега зависят пряко от тях – е свързана с ПРИЯТЕЛСКОТО ПРИСЪСТВИЕ НА АМЕРИКАНСКИ ВОЙСКИ В ИРАК И АФГАНИСТАН. (Останалото щатско военно присъствие по света не се има пред вид в настоящето разглеждане!) На практика, тяхното придвижване е толкова затруднено, че този огромен военен контингент, е всъщност замразен прекалено надалеч от ВАШИНГТОН. Да се разчита на съвременните средства за придвижване и комуникация на такива огромни разстояние е привлекателно, но все още недостатъчно съвършено и недостатъчно успешно. Това прави, САЩ да не хранят надежди за спечелване на някаква война на по-широк плацдарм от настоящия. Политическите и психологически проблеми са сериозни, обемни, трудно прогнозируеми. Счита се, че с политическата хегемония на САЩ отдавна е свършено, при несъмнен принос на РУСИЯ И СТРАНИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА. С други думи – БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТРАДИЦИОННО ХАОТИЧНАТА ЕВРАЗИЯ, все по-широко насищана с европейски ценности и структури. С БИПОЛЯРНОСТТА НА СВЕТА навярно е свършено. Налице ли е обаче така желаната МНОГОФАЦЕТНОСТ? Неудържимото нахлуване цифровите технологии води до неудържимо ИЗРАВНЯВАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ МОЩНОСТИ, ПРИ ПОЧТИ ЕДНАКВА СКОРОСТ НА ТЯХНОТО ДИСПЕРГИРАНЕ ПО СВЕТА. Резултатът не е ДИСПЕРГИРАНЕ НА ПРАВОВ РЕД И ПОЛИТИЧЕСКИ ПОРЯДЪК, а УСТОЙЧИВО ХАОТИЗИРАНЕ РЕСПЕКТИВНО КРИМИНАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО. Безконтролното разпространение на безусловно всичмки видове оръжия, отдавна е факт, а тяхното обезконтролирано приложение е полицейско ежедневие. За съжаление, наред с традиционното въоръжение върви разпространение и на ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ПОРАЗЯВАНЕ, и „НЕВИННОТО“ на пръв поглед ОРЪЖИЕ ЗА ГРАДСКА ПАРТИДАНСКА ВОЙНА. Медиите, в своят стремвеж към незабавни печалби, не се свенят да ги рекламират. За сега опосредствено – чрез занимателни криминалета или вонно-възпитаващи продукции. И, тъй като вече не остана почти нищо свято, в подобни продукции прекалено често се изявяват БОЖЕСТВА от всякакъв род и калибър.
ЗА НЯКОЙ НАЦИИ, ядреното оръжие е остаряла практика. То е подменено със значително по-икономичното ОРЪЖИЕ ЗА ВИСОКОТОЧНА УПОТРЕБА. Гигантските зони на тежко наднормативно радиоактивно поражение отпадат. И без това СВЕТЪТ достатъчно е замърсен радиоактивно. Но, масова защита срещу ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ все още не е известна, и в това отношение светът остава незащитен. Дали в това отношение е добре охраняем? Трудно е да бъде установено. Но, традиционната ядрена война е все още една непосредствена перспектива. САЩ и СССР не успяха да я постигнат. ТРЕТИЯТ СВЯТ – като нищо би я наложил. Дехуманизираните полуинтелигенти – там са в излишък. Експерт-съветниците на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ са налице. В СЪВРЕМЕННИЯТ ПОЛУПРОЗРАЧЕН СВЯТ на свръхкомуникации, теоритичните постановки са отдавна известни. И, не е никакъв пропаганден фалш, че уранова бомба би могло да се произведе във всяка една школска лаборатория по химия. Което разбира се – не е безопасно и е доста по-скъпо, отколкото да си
я купиш наготово. РУСИЯ, САЩ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ФРАНЦИЯ, КИТАЙ, ИНДИЯ, ПАКИСТАН, ИЗРАЕЛ, ЮАР, СЕВЕРНА КОРЕЯ, а някога се говореше и за ЮГОСЛАВИЯ – за БЪЛГАРИЯ няма данни, са основно подозреваемите източници на нелегални ядрени глави. Пазарът съществува. Трафикът – рядко става известен. Учените – биват пазени под стража. Всяка възможност за утечка на информация бива пресичана овреме. Дори САУДИТСКА АРАБИЯ, последната от последните абсолютни монархии в света, е складирала 25-50 крилати ракети китайско производство за които се знае, че притежават ПАКИСТАНСКИ ЯДРЕНИ ГЛАВИ. А САУДИТСКА АРАБИЯ НЕ СИ ИГРАЕ - тя финансира съвсем открито безусловно всички фундаменталистки ислямски терористични групировки от ФИЛИПИНИТЕ през ТУРЦИЯ до АЛБАНИЯ и КОСОВО. И, защото ПАКИСТАН е все още сравнително надалече, разработките на ИРАН в областта на ядрените технологии и копирането точ-в-точ на СЕВЕРНОКОРЕЙСКИ ОПЕРАТИВНО-ТАКТИЧЕСКИ РАКЕТИ, вървят под любопитният взор на САУДИТСКАТА МОНАРХИЯ.
НО СВЕТЪТ НЕ Е ЕДИНСТВЕНО ЕВРАЗИЯ – светът е и АФРИКА. Неотдавна става ясно, че НИГЕРИЯ официално се опитва да се снабди с пакистанско ядрено оръжие. Което означава, че вече е в наличност. ПАКИСТАН не престава да търгува своите ядрени технологии, по същество крадени от КИТАЙ, срещу всеизвестните севернокорейски ракети. Нищо чудно в недалечно бъдеще ПАКИСТАН да изстреля свой космонавт. Островните полигони за подготовка на космонавти на КИТАЙ са съвсем наблизо. Подготовката за ядрена война между ПАКИСТАН и ИНДИЯ върви усилено, и навярно предстои да бъдем свидетели най-малкото на историческа ядрена битка между двете велики страни. Което означава, че ОБЩИЯТ РАДИОАКТИВЕН ФОН НА ЗЕМНОТО КЪЛБО ще нарасне в непрогозируеми по обем и площ критични за околната среда ареали. Що се отнася до СЪВРЕМЕННА ГЕРМАНИЯ и ЯПОНИЯ, техният научно-производствен капацитет е извън всякакво съмнение. Което означава, че досежно ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ, едва ли са се посвенили да не си го произведат – че да си го имат. ДВЕТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИ ВЕЛИКИ СТРАНИ работеха по неговото създаване далеч преди ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. При наличие на една НОВА ОБЕДИНЕНА КОРЕЯ = СЕВЕРНА + ЮЖНА, а по този проблем се работи усилено, независимо от херметичността на СЕВЕРНА КОРЕЯ, балансът по отношение на ядреното въоръжаване на света отново ще бъде сериозно нарушен. Предполага се, едва тогава ЯПОНИЯ да се изяви в ролята на регионален политико-военен балансьор, разкривайки наличието на СОБСТВЕН ЯДРЕН ПОТЕНЦИАЛ. Своеобразен ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН МЕХАНИЗЪМ срещу чуждестранна инвазия.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ, то химическото и биологическото оръжия са значително по-лесни за производство, и много повече достъпни. Те не изискват огромен промишлен потенциал, нито някакво особено НОУ-ХАУ. Те са на официално и неофициално въоръжение в огромен брой съвременни държави, но често са притежание и на НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ СУБЕКТИ. Което означава лесен достъп от страна на нарастващите от ден в ден безброй терористически и криминални групировки. През март 1995., това бе доказано на практика в ТОКИЙСКОТО МЕТРО, където японската секта „АЮМ ШРИНИКЬО“ успя да разпръсне зарин.
ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, светът прави разчети и се равнява по информацията предоставяна от АРМИЯТА НА САЩ, често пъти учудващо точни. Още по време на ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА става ясно, че АМЕРИКА воюва пропорционално. Тоест до определен процент загуби на фронта. Щом този процент бъде достигнат, тя оттегля своите части – за да се завърне освежена. Но, война без загуби няма. И, повечето държави, навярно от страх от национално възмездие, дълги години крият ЦИФРИТЕ НА ИСТИНАТА от своите народи.
ДАННИ ЗА ЗАГУБИ НА САЩ ВЪВ ВОДЕНИТЕ ОТ НЕЯ ВОЙНИ ПОДИР 1945.:
КОРЕЙСКА ВОЙНА 1950-1953.: 33 629 убити; 2806 умрели; 21 невъзвръщенци!;
ВИЕТНАМСКА ВОЙНА 1964-1973.: ...............................................................61 430;
ВОЙНА С ИРАК 1990—1991.: ................................................................................383.;
ОПЕРАЦИЯ ЛИВАН 1982—1984.: ........................................................................265.;
ОПЕРАЦИЯ ГРЕНАДА 1983.: ................................................................................19. ;
ОПЕРАЦИЯ ПАНАМА 1989.: ...................................................................................23. ;
ОПЕРАЦИЯ СОМАЛИЯ 1992—94.: ........................................................................43. ;
ВТОРА ВОЙНА В ИРАК 20.03.2003. – 27.08.2008.: ............................................4150.;
ВОЙНА АФГАНИСТАН 7.10.01 – 27.08.2008.: ..............................................Над 500. .
При това, при едно преобладаващо равнище на военни технологии и логистика. В недалечно бъдеще, в съответствие с концепцията за МРЕЖОВОЦЕНТРОВА ВОЙНА, САЩ ще притежават ЕДИНЕН РАЗУЗНАВАТЕЛНО-УДАРЕН ЦЕНТЪР за комплексно водене на война във всяка една точка на земната повърхност. При това – с изключителна точност. С приложение на безпилотни самолети, наземни роботи, и напълно компютеризирани военни поделения и войници.
В УСЛОВИЯТА НА ПРЕДНАМЕРЕН НАЦИОНАЛЕН РАЗПАД, и тенденция към КОАГУЛАТИВНИ СВРЪХДЪРЖАВНИ СТРУКТУРИ, самоотбранителната способност на МАТИ БОЛГАРИЯ е под всякаква аналитична критика. Участието й в ЧУЖДИ ВОЙНИ ДАЛЕЧ ЗАД ГРАНИЦА е най-вече репрезентативно и носи възможности за национален военно-политически крах. Струва прекалено скъпо на държавния бюджет, яде пенсионните и всякакви фондове, води към неявна финансово-организационна хаотизация на държавния апарат, генерира вътрешен морално-финансов кризис, води към дефицит на ресурси – така необходими за оптимални местни управленски решения. Несъмнено МАТИ БОЛГАРИЯ, продукт на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ, не може да не следва нечии внушения и предначертания. Става дума доколко – и в какви граници. Защото напълно е възможно, управляемият хаотизъм на съвременният свят, да рухне най-банално върху всички нас.
THE END/16.03.2009/13:56 pm
1945 – 2009.!
УПРАВЛЯЕМ ХАОС
ИЛИ ПЕРМАНЕНТНА СВЕТОВНА ВОЙНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКО СЕ ВГЛЕДАМЕ в състоянието на света понастоящем, прекалено лесно ще открием, че НАСТОЯЩАТА КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ НА ФОНДОВИТЕ БОРСИ – а прекалено малко българи за сега зависят пряко от тях – е свързана с ПРИЯТЕЛСКОТО ПРИСЪСТВИЕ НА АМЕРИКАНСКИ ВОЙСКИ В ИРАК И АФГАНИСТАН. (Останалото щатско военно присъствие по света не се има пред вид в настоящето разглеждане!) На практика, тяхното придвижване е толкова затруднено, че този огромен военен контингент, е всъщност замразен прекалено надалеч от ВАШИНГТОН. Да се разчита на съвременните средства за придвижване и комуникация на такива огромни разстояние е привлекателно, но все още недостатъчно съвършено и недостатъчно успешно. Това прави, САЩ да не хранят надежди за спечелване на някаква война на по-широк плацдарм от настоящия. Политическите и психологически проблеми са сериозни, обемни, трудно прогнозируеми. Счита се, че с политическата хегемония на САЩ отдавна е свършено, при несъмнен принос на РУСИЯ И СТРАНИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА. С други думи – БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТРАДИЦИОННО ХАОТИЧНАТА ЕВРАЗИЯ, все по-широко насищана с европейски ценности и структури. С БИПОЛЯРНОСТТА НА СВЕТА навярно е свършено. Налице ли е обаче така желаната МНОГОФАЦЕТНОСТ? Неудържимото нахлуване цифровите технологии води до неудържимо ИЗРАВНЯВАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ МОЩНОСТИ, ПРИ ПОЧТИ ЕДНАКВА СКОРОСТ НА ТЯХНОТО ДИСПЕРГИРАНЕ ПО СВЕТА. Резултатът не е ДИСПЕРГИРАНЕ НА ПРАВОВ РЕД И ПОЛИТИЧЕСКИ ПОРЯДЪК, а УСТОЙЧИВО ХАОТИЗИРАНЕ РЕСПЕКТИВНО КРИМИНАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО. Безконтролното разпространение на безусловно всичмки видове оръжия, отдавна е факт, а тяхното обезконтролирано приложение е полицейско ежедневие. За съжаление, наред с традиционното въоръжение върви разпространение и на ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ПОРАЗЯВАНЕ, и „НЕВИННОТО“ на пръв поглед ОРЪЖИЕ ЗА ГРАДСКА ПАРТИДАНСКА ВОЙНА. Медиите, в своят стремвеж към незабавни печалби, не се свенят да ги рекламират. За сега опосредствено – чрез занимателни криминалета или вонно-възпитаващи продукции. И, тъй като вече не остана почти нищо свято, в подобни продукции прекалено често се изявяват БОЖЕСТВА от всякакъв род и калибър.
ЗА НЯКОЙ НАЦИИ, ядреното оръжие е остаряла практика. То е подменено със значително по-икономичното ОРЪЖИЕ ЗА ВИСОКОТОЧНА УПОТРЕБА. Гигантските зони на тежко наднормативно радиоактивно поражение отпадат. И без това СВЕТЪТ достатъчно е замърсен радиоактивно. Но, масова защита срещу ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ все още не е известна, и в това отношение светът остава незащитен. Дали в това отношение е добре охраняем? Трудно е да бъде установено. Но, традиционната ядрена война е все още една непосредствена перспектива. САЩ и СССР не успяха да я постигнат. ТРЕТИЯТ СВЯТ – като нищо би я наложил. Дехуманизираните полуинтелигенти – там са в излишък. Експерт-съветниците на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ са налице. В СЪВРЕМЕННИЯТ ПОЛУПРОЗРАЧЕН СВЯТ на свръхкомуникации, теоритичните постановки са отдавна известни. И, не е никакъв пропаганден фалш, че уранова бомба би могло да се произведе във всяка една школска лаборатория по химия. Което разбира се – не е безопасно и е доста по-скъпо, отколкото да си
я купиш наготово. РУСИЯ, САЩ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ФРАНЦИЯ, КИТАЙ, ИНДИЯ, ПАКИСТАН, ИЗРАЕЛ, ЮАР, СЕВЕРНА КОРЕЯ, а някога се говореше и за ЮГОСЛАВИЯ – за БЪЛГАРИЯ няма данни, са основно подозреваемите източници на нелегални ядрени глави. Пазарът съществува. Трафикът – рядко става известен. Учените – биват пазени под стража. Всяка възможност за утечка на информация бива пресичана овреме. Дори САУДИТСКА АРАБИЯ, последната от последните абсолютни монархии в света, е складирала 25-50 крилати ракети китайско производство за които се знае, че притежават ПАКИСТАНСКИ ЯДРЕНИ ГЛАВИ. А САУДИТСКА АРАБИЯ НЕ СИ ИГРАЕ - тя финансира съвсем открито безусловно всички фундаменталистки ислямски терористични групировки от ФИЛИПИНИТЕ през ТУРЦИЯ до АЛБАНИЯ и КОСОВО. И, защото ПАКИСТАН е все още сравнително надалече, разработките на ИРАН в областта на ядрените технологии и копирането точ-в-точ на СЕВЕРНОКОРЕЙСКИ ОПЕРАТИВНО-ТАКТИЧЕСКИ РАКЕТИ, вървят под любопитният взор на САУДИТСКАТА МОНАРХИЯ.
НО СВЕТЪТ НЕ Е ЕДИНСТВЕНО ЕВРАЗИЯ – светът е и АФРИКА. Неотдавна става ясно, че НИГЕРИЯ официално се опитва да се снабди с пакистанско ядрено оръжие. Което означава, че вече е в наличност. ПАКИСТАН не престава да търгува своите ядрени технологии, по същество крадени от КИТАЙ, срещу всеизвестните севернокорейски ракети. Нищо чудно в недалечно бъдеще ПАКИСТАН да изстреля свой космонавт. Островните полигони за подготовка на космонавти на КИТАЙ са съвсем наблизо. Подготовката за ядрена война между ПАКИСТАН и ИНДИЯ върви усилено, и навярно предстои да бъдем свидетели най-малкото на историческа ядрена битка между двете велики страни. Което означава, че ОБЩИЯТ РАДИОАКТИВЕН ФОН НА ЗЕМНОТО КЪЛБО ще нарасне в непрогозируеми по обем и площ критични за околната среда ареали. Що се отнася до СЪВРЕМЕННА ГЕРМАНИЯ и ЯПОНИЯ, техният научно-производствен капацитет е извън всякакво съмнение. Което означава, че досежно ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ, едва ли са се посвенили да не си го произведат – че да си го имат. ДВЕТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИ ВЕЛИКИ СТРАНИ работеха по неговото създаване далеч преди ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. При наличие на една НОВА ОБЕДИНЕНА КОРЕЯ = СЕВЕРНА + ЮЖНА, а по този проблем се работи усилено, независимо от херметичността на СЕВЕРНА КОРЕЯ, балансът по отношение на ядреното въоръжаване на света отново ще бъде сериозно нарушен. Предполага се, едва тогава ЯПОНИЯ да се изяви в ролята на регионален политико-военен балансьор, разкривайки наличието на СОБСТВЕН ЯДРЕН ПОТЕНЦИАЛ. Своеобразен ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН МЕХАНИЗЪМ срещу чуждестранна инвазия.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ, то химическото и биологическото оръжия са значително по-лесни за производство, и много повече достъпни. Те не изискват огромен промишлен потенциал, нито някакво особено НОУ-ХАУ. Те са на официално и неофициално въоръжение в огромен брой съвременни държави, но често са притежание и на НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ СУБЕКТИ. Което означава лесен достъп от страна на нарастващите от ден в ден безброй терористически и криминални групировки. През март 1995., това бе доказано на практика в ТОКИЙСКОТО МЕТРО, където японската секта „АЮМ ШРИНИКЬО“ успя да разпръсне зарин.
ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, светът прави разчети и се равнява по информацията предоставяна от АРМИЯТА НА САЩ, често пъти учудващо точни. Още по време на ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА става ясно, че АМЕРИКА воюва пропорционално. Тоест до определен процент загуби на фронта. Щом този процент бъде достигнат, тя оттегля своите части – за да се завърне освежена. Но, война без загуби няма. И, повечето държави, навярно от страх от национално възмездие, дълги години крият ЦИФРИТЕ НА ИСТИНАТА от своите народи.
ДАННИ ЗА ЗАГУБИ НА САЩ ВЪВ ВОДЕНИТЕ ОТ НЕЯ ВОЙНИ ПОДИР 1945.:
КОРЕЙСКА ВОЙНА 1950-1953.: 33 629 убити; 2806 умрели; 21 невъзвръщенци!;
ВИЕТНАМСКА ВОЙНА 1964-1973.: ...............................................................61 430;
ВОЙНА С ИРАК 1990—1991.: ................................................................................383.;
ОПЕРАЦИЯ ЛИВАН 1982—1984.: ........................................................................265.;
ОПЕРАЦИЯ ГРЕНАДА 1983.: ................................................................................19. ;
ОПЕРАЦИЯ ПАНАМА 1989.: ...................................................................................23. ;
ОПЕРАЦИЯ СОМАЛИЯ 1992—94.: ........................................................................43. ;
ВТОРА ВОЙНА В ИРАК 20.03.2003. – 27.08.2008.: ............................................4150.;
ВОЙНА АФГАНИСТАН 7.10.01 – 27.08.2008.: ..............................................Над 500. .
При това, при едно преобладаващо равнище на военни технологии и логистика. В недалечно бъдеще, в съответствие с концепцията за МРЕЖОВОЦЕНТРОВА ВОЙНА, САЩ ще притежават ЕДИНЕН РАЗУЗНАВАТЕЛНО-УДАРЕН ЦЕНТЪР за комплексно водене на война във всяка една точка на земната повърхност. При това – с изключителна точност. С приложение на безпилотни самолети, наземни роботи, и напълно компютеризирани военни поделения и войници.
В УСЛОВИЯТА НА ПРЕДНАМЕРЕН НАЦИОНАЛЕН РАЗПАД, и тенденция към КОАГУЛАТИВНИ СВРЪХДЪРЖАВНИ СТРУКТУРИ, самоотбранителната способност на МАТИ БОЛГАРИЯ е под всякаква аналитична критика. Участието й в ЧУЖДИ ВОЙНИ ДАЛЕЧ ЗАД ГРАНИЦА е най-вече репрезентативно и носи възможности за национален военно-политически крах. Струва прекалено скъпо на държавния бюджет, яде пенсионните и всякакви фондове, води към неявна финансово-организационна хаотизация на държавния апарат, генерира вътрешен морално-финансов кризис, води към дефицит на ресурси – така необходими за оптимални местни управленски решения. Несъмнено МАТИ БОЛГАРИЯ, продукт на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ, не може да не следва нечии внушения и предначертания. Става дума доколко – и в какви граници. Защото напълно е възможно, управляемият хаотизъм на съвременният свят, да рухне най-банално върху всички нас.
THE END/16.03.2009/13:56 pm
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY СИНДРОМЪТ "VARNA BISANTICON VULGARICON" от Godlieb Kosstass ABRAMS
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СИНДРОМЪТ "VARNA BISANTICON VULGARICON"
от
Godlieb Kosstass ABRAMS
НАВРЪХ ПОРЕДНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА (07.04.2009.!); сякаш МАТИ БОЛГАРИЯ някога е излизала от криза; в залите на МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО - ВАРНА, натикан от властниците в местната епархия в една едва опазена дървена къщица от средата на деветнадесети век; (Отбит номер – докато някому хареса местото за строеж!), един слабоизвестен за медиите автор, някой си Костадин КОСТАДИНОВ; изненада варненското гражданство с малка по обем, но болезнено значима книга. Предназначена да тури пръст в незарастналите псевдопатриотарски рани на СТАРА ВАРНА, почти напълно загубила своят романтичен възрожденски облик. Набрана с дребният шрифт на сиромашлъка, (Парата за подпомагане на искрения патриотизъм винаги е кът!), "АНТИГРЪЦКОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВАРНА", К. Константинов, (ISBN 978-954-92064-3-2, 63 п.стр., Самоиздат, Варна-2009.!), носи характерният за тези географски ширини отмъстителски-изследователски характер. Което е значително по-лесно, отколкото отвратилното занятие да се търси общият друм, по който двата народа през вековете са вървяли. (О, има го – бол-бол-бол!) Стискане на кесията - стане ли дума за духовни ценности, превърнало се в евтинджийски разхлопана китайска обувка, така се е вкоренило във всички нас, че не ни стиска гък да обелим срещу зулумите, до които води подобен обществен цинцарлък. Предназначен да превърна мислещите слоеве от остатъчното насаление на БЪЛГАРИЯ, хем да не се пълзи - пък докато приритва на място – да не се фърка. Става дума за нещо изключително дълбоко и съществено от съвсем близката история на СТАРА ВАРНА, (Че и документирана донейде!), докато по-далечната е от мъглява по-мъгла. Изследването – на ниво гимназиален трактат, е посветено на т.н. ГРЪКОМАНСТВО по БЪЛГАРСКИТЕ БРЕГОВЕ - от РЕЗОВО до ДУРАНКУЛК и по-нагоре, но най-вече във ВАРНА ГРАДА ГОЛЯМА. Което – да си признаем с ръка на сърце - държи и понастоящем. Не зная, кое ни пречи - да си припомняме корени и коренища – да издирваме близки и далечни. Можеби именно страхът, че от нейде ще се пръкне някой прекалено компетентно запознат с въпроса, който да ни ливне в лице такъв поток информация, който ДА НАПОМНИ ВСИНЦА, че ОСВЕН КОМУНИЗМА – ФАШИЗМЪТ СЪЩО НЕ Е МЪРТЪВ. Макар да е донейде невъзможно. Нахлулите подир КРИМСКАТА ВОЙНА (1850-1855.!) протестантски проповедници - не от другаде ами от ДИВИЯТ ЗАПАД, докато създават молитвени домове, училища и школи успяват, да кандардисат българина, да подменя периодично, (Почти автоматично!), своето си фамилно име. Така, всяко ново поколение българановци води, своето си фамилно име обичайно от баща - по-рядко от прадед. Та, как тази ПОРОЧНА ГРЪКОМАНИЯ да не продължи да тлее през вековете, безпрестанно претендирайки за наследствени имоти; тук-там шитвайки в пандела някой неудобен държавен чиновник; тук-там прецаквайки за дребни мангизи някой безобиден варненски книгоиздател. Не зная, дали уважаемият господин Констадин КОСТАДИНОВ знае, как проблясват очите на гръкоманите стане ли дума за оригинална българска култура. Някой пишещи добре познават това. Нека бъда разбран правилно. Не се гаси това – що не гасне. И, не се гаси огън с масло – а единствено с пепел.
Такивамити работи ...
ИСТОРИЯТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАНИМАТЕЛНА МАТЕРИЯ. Особено регионалната. Поверена в ръцете на какви ли не специалисти, тя се превръща в безпощаден демиург. Не вярвам въпросната книжка да има подобни претенции. Подбрала едностранно факти, (Нито един ползван елинистичен източник, а съществуват такива и на новобългарски!), книжката величае ВАРНЕНСКИТЕ НЕСВЕСТНИ ПОГРОМИ над малцинствата от началото на деветнадесети век, от които би следвало дълбоко да се срамим. Вместо по мутренски да се гордеем. Каквато и горчивина да има наслоена в сърцата ни. Защото са свързани преди всичко и най-вече, с прогонване на един особен първично европеизиран – чрез идеята за елинизма – новоструктуриран интелектуален слой. Написана и подредена дисертабелно, „АНТИГРЪЦКОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВАРНА“ от Костадин КОСТАДИНОВ напомня, че откъснатите с помощта на РУСКАТА КОРОНА земи на султаната за КРАЛСТВО ГЪРЦИЯ, (1821.!), все пак не са останали безчувствени към съдбата на сърби, българия, македонци и власи, независимо от обичайните завоевателски апетити на безусловно всяко новопръкнало династично коляно. А, що се отнася до амалгамиране на най-активната част от БАЛКАНСКИТЕ ПЛЕМЕНА – БЪЛГАРИТЕ, то масови насилия по подобие на агарянина – наистина са известни. Макар мащабите да са различни. Питам се, дали тази книга не е поредна политическа спекулация, предназначена леко да прпжони, и със закъснение от сто лета, вторично да попетни паметта на мнозина наши предци-варненци? И отговарям си – по-скоро едно деликатно насилие е то. Па дори да изглежда безобидно-книжно. Па дори да вони на християн-славянско благочестие в интерес на една църковна институция, която все още е схизма. Не зная, дали самосезирано или оперативно-директивно е раждането на тази увлекателно списана книга. Едно е ясно. За кореняците варненци този срамен период отдавна-отдавна, прекалено отдавна, е приключил.
НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, когато над АКРОПОЛЪТ се вее знамето на ГЪРЦИЯ заедно със знамето на СЪВЕТСКА РУСИЯ, а АТИНА е болшевизирана за кратко – до влизане на британските войски. Йосиф ВИСАРИОНОВИЧ разчита повече на своите нелегални терористи, отколкото на редовните български войски в КАВАЛА, принудени да се оттеглят обратно в ЦАРСТВОТО. От планините слизат андартите. В планините на ГЪРЦИЯ се качват партизаните. Когато биват окончателно разбити, мнозина емигрират през НР БЪЛГАРИЯ в КАЗАХСТАН, и по света. Други отсядат завинаги в СТАРА ВАРНА. Да се е чуло, за възраждане на ГРЪКОМАНСТВО – не се помни и знае. Освен един странен поет – Димитриос НИКОЛАИДИС, безумно смело отстояващ гръцко потекло в СТАРА ВАРНА поради фактът, че творчеството му бе престъпно игнорирано от ДИ „Георги БАКАЛОВ“-Варна. Но, ако търсим беди и конфликти, - няма как да ни се разминат. МАТИ БОЛГАРИЯ испокон веков е заредена с такава мултиетническа болка, че всяко погавряне с нея е нищо повече от рисков асоциален фактор.
БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯТ АНТАГОНИЗЪМ В СТАРА ВАРНА И ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, няма как да не е резултат на политически колизии. Самият факт, че „родолюбивото“ движение, погаврило се с гръцкият владика, е основано от курсанти на т.н. ВОЕННО-МОРСКИ ОФИЦЕРСКИ ШКОЛИ, няма как да не ни поведе по стръмнага пътека към морето. Където кротко се полюшва яхтата „КАМЧИЯ“ на Цар ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТА. Във време, когато вървят интензивни тайни преговори за обявяване на княжеството за ЦАРСТВО, а финансовите лостове все още са в ръцете на ОСТАТЪЧНИ КОЛОНИЗАТОРИ, с които турската власт някога се е съобразявала, а сега ползва за свои цели, един бъдещ монарх клонящ към АБСОЛЮТА, няма как да не захване игра с незрелият варненски популизъм. Из страната все още върлуват разбойнически банди. Поне в големите градове, където консулите на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ слухтят, би следвало да бъде спокойно. И, отдушникът е предоставен – ВСЕНАРОДНО „РОДОЛЮБИВО“ ДВИЖЕНИЕ. Именно това е компонента убягнал в парциалното осветяване на БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯТ АНТАГОНИЗЪМ в СТАРА ВАРНА.
В НАШЕ ВРЕМЕ, всичко това е забравено, а за нахлулите от кол и въже НОВОВАРНЕНЦИ рядко представлява някакъв съществен интерес; които освен че ни учат на светофарно движение чрез ежедневни пътни катастрофи, но се опитват да ни поучават, от къде и как да се захванем със съседа, който не е живял много по-добро от назека. Но, сто години от тогава, ЗА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ, катедралната църква „СВЕТА БОГОРОДИЦА ВАРНЕНСКА“, подслонява значителен брой потомци на прокудените по онова време – заради парично-политически интереси – ВАРНЕНСКИ ГЪРЦИ. Наши хора, така масово да се черкуват в обратната посока – не е известно. По онова време натискът от ДВОРЕЦА требе да е бил забележителен. На преследване ще да са били подложени безусловно всички БЪЛГАРСКИ СЕМЕЙСТВА НАЗНАЙВАЩИ ГРЪЦКИ ЕЗИК – ПРАВОСЛАВНИЯТ ЕЗИК НА ВЕРСКАТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ОТОМАНА в началото и средата на деветнадесети век. За да може подир десетина години земно време, добре изплашеният и обезправен варненски народец, да бъде юрнат в една от най-братоубийствените войни на БАЛКАНИТЕ – МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА.
НАЦИОНАЛИЗМЪТ, е доходоносно занятие. За онези где дърпат конците на расовата, политическата, религиозната и етническа нетърпимост. При това прекалено доходоносно. Предполага ли, уважаемият автор господин Костадин КОСТАДИНОВ, че СЪР БАЗИЛ БАЗИЛЕВ – ЦАР НА ОРЪЖЕЙНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ до ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, всъщност е от варненски произход – от странната ГРЪЦКА МАХАЛА? Не вярвам да е бил гръкоман, т.к. е завършил РОБЕРТ КОЛЕЖ в ЦАРИГРАД, като българско сираче. В този колеж се обучават на една скамейка редом арменци, гърци, българи и албанци. По нарядко - турски мекерета. Първата вълна български общественици са от тази генерация. Людмила ЖИВКОВА добре знаеше това.
ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ГРОБА ГОСПОДЕН винаги дава обществено полезни предимства. Но, изисква и налага рестрикции. Рестрикциите на десетте БОЖИ ЗАПОВЕДИ. Една от които е – струва ми се – НЕ ЛЪЖИ! И наистина. Устното комюнике, за взетото македоно-арменско решение „ГРЪЦКАТА МАХАЛА ВЕЧЕ ДА СЕ НАЗОВАВА СТАРА ВАРНА“, прозвучало така императивно по време на премиерата на книгата, едва ли би притеснило ГОСПОД-БОГ УНИВЕРСАЛНИЙ. Който и без това си има доста работа. Щото „СТАРИЯТ ГРАД“ и „СТАРА ВАРНА“, вече е писано и казано от незначителния варненски автор – от години на свободна практика - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ: в негови интервюта във вестник „АБВ“-София, от осемдесеттях години на миналият век; в сборникът морски новели „ЩУРЕЦ В ЧОВКА“, Профиздат-1998; в неговият роман „МАРИФЕЯ ИЛИ ДА РАЗГОВАРЯШ С ДЕЛФИНИ“, (ISBN 954-8530-04-X;, в публицистична „ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА“ (ISBN 954-8530-17-1; www.heritage.varnalife.com). Да не говорим за публикуваните обеми по страниците на вестници, списания, и електронни медии (www.cult.bg!).
Но – какво значение, би казал някой.
За един хаджилък – за друг докторат – а за трети гола минерална вода.
Амин ...
11.04.2009 г./18:08:11
СИНДРОМЪТ "VARNA BISANTICON VULGARICON"
от
Godlieb Kosstass ABRAMS
НАВРЪХ ПОРЕДНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА (07.04.2009.!); сякаш МАТИ БОЛГАРИЯ някога е излизала от криза; в залите на МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО - ВАРНА, натикан от властниците в местната епархия в една едва опазена дървена къщица от средата на деветнадесети век; (Отбит номер – докато някому хареса местото за строеж!), един слабоизвестен за медиите автор, някой си Костадин КОСТАДИНОВ; изненада варненското гражданство с малка по обем, но болезнено значима книга. Предназначена да тури пръст в незарастналите псевдопатриотарски рани на СТАРА ВАРНА, почти напълно загубила своят романтичен възрожденски облик. Набрана с дребният шрифт на сиромашлъка, (Парата за подпомагане на искрения патриотизъм винаги е кът!), "АНТИГРЪЦКОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВАРНА", К. Константинов, (ISBN 978-954-92064-3-2, 63 п.стр., Самоиздат, Варна-2009.!), носи характерният за тези географски ширини отмъстителски-изследователски характер. Което е значително по-лесно, отколкото отвратилното занятие да се търси общият друм, по който двата народа през вековете са вървяли. (О, има го – бол-бол-бол!) Стискане на кесията - стане ли дума за духовни ценности, превърнало се в евтинджийски разхлопана китайска обувка, така се е вкоренило във всички нас, че не ни стиска гък да обелим срещу зулумите, до които води подобен обществен цинцарлък. Предназначен да превърна мислещите слоеве от остатъчното насаление на БЪЛГАРИЯ, хем да не се пълзи - пък докато приритва на място – да не се фърка. Става дума за нещо изключително дълбоко и съществено от съвсем близката история на СТАРА ВАРНА, (Че и документирана донейде!), докато по-далечната е от мъглява по-мъгла. Изследването – на ниво гимназиален трактат, е посветено на т.н. ГРЪКОМАНСТВО по БЪЛГАРСКИТЕ БРЕГОВЕ - от РЕЗОВО до ДУРАНКУЛК и по-нагоре, но най-вече във ВАРНА ГРАДА ГОЛЯМА. Което – да си признаем с ръка на сърце - държи и понастоящем. Не зная, кое ни пречи - да си припомняме корени и коренища – да издирваме близки и далечни. Можеби именно страхът, че от нейде ще се пръкне някой прекалено компетентно запознат с въпроса, който да ни ливне в лице такъв поток информация, който ДА НАПОМНИ ВСИНЦА, че ОСВЕН КОМУНИЗМА – ФАШИЗМЪТ СЪЩО НЕ Е МЪРТЪВ. Макар да е донейде невъзможно. Нахлулите подир КРИМСКАТА ВОЙНА (1850-1855.!) протестантски проповедници - не от другаде ами от ДИВИЯТ ЗАПАД, докато създават молитвени домове, училища и школи успяват, да кандардисат българина, да подменя периодично, (Почти автоматично!), своето си фамилно име. Така, всяко ново поколение българановци води, своето си фамилно име обичайно от баща - по-рядко от прадед. Та, как тази ПОРОЧНА ГРЪКОМАНИЯ да не продължи да тлее през вековете, безпрестанно претендирайки за наследствени имоти; тук-там шитвайки в пандела някой неудобен държавен чиновник; тук-там прецаквайки за дребни мангизи някой безобиден варненски книгоиздател. Не зная, дали уважаемият господин Констадин КОСТАДИНОВ знае, как проблясват очите на гръкоманите стане ли дума за оригинална българска култура. Някой пишещи добре познават това. Нека бъда разбран правилно. Не се гаси това – що не гасне. И, не се гаси огън с масло – а единствено с пепел.
Такивамити работи ...
ИСТОРИЯТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАНИМАТЕЛНА МАТЕРИЯ. Особено регионалната. Поверена в ръцете на какви ли не специалисти, тя се превръща в безпощаден демиург. Не вярвам въпросната книжка да има подобни претенции. Подбрала едностранно факти, (Нито един ползван елинистичен източник, а съществуват такива и на новобългарски!), книжката величае ВАРНЕНСКИТЕ НЕСВЕСТНИ ПОГРОМИ над малцинствата от началото на деветнадесети век, от които би следвало дълбоко да се срамим. Вместо по мутренски да се гордеем. Каквато и горчивина да има наслоена в сърцата ни. Защото са свързани преди всичко и най-вече, с прогонване на един особен първично европеизиран – чрез идеята за елинизма – новоструктуриран интелектуален слой. Написана и подредена дисертабелно, „АНТИГРЪЦКОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВАРНА“ от Костадин КОСТАДИНОВ напомня, че откъснатите с помощта на РУСКАТА КОРОНА земи на султаната за КРАЛСТВО ГЪРЦИЯ, (1821.!), все пак не са останали безчувствени към съдбата на сърби, българия, македонци и власи, независимо от обичайните завоевателски апетити на безусловно всяко новопръкнало династично коляно. А, що се отнася до амалгамиране на най-активната част от БАЛКАНСКИТЕ ПЛЕМЕНА – БЪЛГАРИТЕ, то масови насилия по подобие на агарянина – наистина са известни. Макар мащабите да са различни. Питам се, дали тази книга не е поредна политическа спекулация, предназначена леко да прпжони, и със закъснение от сто лета, вторично да попетни паметта на мнозина наши предци-варненци? И отговарям си – по-скоро едно деликатно насилие е то. Па дори да изглежда безобидно-книжно. Па дори да вони на християн-славянско благочестие в интерес на една църковна институция, която все още е схизма. Не зная, дали самосезирано или оперативно-директивно е раждането на тази увлекателно списана книга. Едно е ясно. За кореняците варненци този срамен период отдавна-отдавна, прекалено отдавна, е приключил.
НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, когато над АКРОПОЛЪТ се вее знамето на ГЪРЦИЯ заедно със знамето на СЪВЕТСКА РУСИЯ, а АТИНА е болшевизирана за кратко – до влизане на британските войски. Йосиф ВИСАРИОНОВИЧ разчита повече на своите нелегални терористи, отколкото на редовните български войски в КАВАЛА, принудени да се оттеглят обратно в ЦАРСТВОТО. От планините слизат андартите. В планините на ГЪРЦИЯ се качват партизаните. Когато биват окончателно разбити, мнозина емигрират през НР БЪЛГАРИЯ в КАЗАХСТАН, и по света. Други отсядат завинаги в СТАРА ВАРНА. Да се е чуло, за възраждане на ГРЪКОМАНСТВО – не се помни и знае. Освен един странен поет – Димитриос НИКОЛАИДИС, безумно смело отстояващ гръцко потекло в СТАРА ВАРНА поради фактът, че творчеството му бе престъпно игнорирано от ДИ „Георги БАКАЛОВ“-Варна. Но, ако търсим беди и конфликти, - няма как да ни се разминат. МАТИ БОЛГАРИЯ испокон веков е заредена с такава мултиетническа болка, че всяко погавряне с нея е нищо повече от рисков асоциален фактор.
БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯТ АНТАГОНИЗЪМ В СТАРА ВАРНА И ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, няма как да не е резултат на политически колизии. Самият факт, че „родолюбивото“ движение, погаврило се с гръцкият владика, е основано от курсанти на т.н. ВОЕННО-МОРСКИ ОФИЦЕРСКИ ШКОЛИ, няма как да не ни поведе по стръмнага пътека към морето. Където кротко се полюшва яхтата „КАМЧИЯ“ на Цар ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТА. Във време, когато вървят интензивни тайни преговори за обявяване на княжеството за ЦАРСТВО, а финансовите лостове все още са в ръцете на ОСТАТЪЧНИ КОЛОНИЗАТОРИ, с които турската власт някога се е съобразявала, а сега ползва за свои цели, един бъдещ монарх клонящ към АБСОЛЮТА, няма как да не захване игра с незрелият варненски популизъм. Из страната все още върлуват разбойнически банди. Поне в големите градове, където консулите на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ слухтят, би следвало да бъде спокойно. И, отдушникът е предоставен – ВСЕНАРОДНО „РОДОЛЮБИВО“ ДВИЖЕНИЕ. Именно това е компонента убягнал в парциалното осветяване на БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯТ АНТАГОНИЗЪМ в СТАРА ВАРНА.
В НАШЕ ВРЕМЕ, всичко това е забравено, а за нахлулите от кол и въже НОВОВАРНЕНЦИ рядко представлява някакъв съществен интерес; които освен че ни учат на светофарно движение чрез ежедневни пътни катастрофи, но се опитват да ни поучават, от къде и как да се захванем със съседа, който не е живял много по-добро от назека. Но, сто години от тогава, ЗА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ, катедралната църква „СВЕТА БОГОРОДИЦА ВАРНЕНСКА“, подслонява значителен брой потомци на прокудените по онова време – заради парично-политически интереси – ВАРНЕНСКИ ГЪРЦИ. Наши хора, така масово да се черкуват в обратната посока – не е известно. По онова време натискът от ДВОРЕЦА требе да е бил забележителен. На преследване ще да са били подложени безусловно всички БЪЛГАРСКИ СЕМЕЙСТВА НАЗНАЙВАЩИ ГРЪЦКИ ЕЗИК – ПРАВОСЛАВНИЯТ ЕЗИК НА ВЕРСКАТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ОТОМАНА в началото и средата на деветнадесети век. За да може подир десетина години земно време, добре изплашеният и обезправен варненски народец, да бъде юрнат в една от най-братоубийствените войни на БАЛКАНИТЕ – МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА.
НАЦИОНАЛИЗМЪТ, е доходоносно занятие. За онези где дърпат конците на расовата, политическата, религиозната и етническа нетърпимост. При това прекалено доходоносно. Предполага ли, уважаемият автор господин Костадин КОСТАДИНОВ, че СЪР БАЗИЛ БАЗИЛЕВ – ЦАР НА ОРЪЖЕЙНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ до ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, всъщност е от варненски произход – от странната ГРЪЦКА МАХАЛА? Не вярвам да е бил гръкоман, т.к. е завършил РОБЕРТ КОЛЕЖ в ЦАРИГРАД, като българско сираче. В този колеж се обучават на една скамейка редом арменци, гърци, българи и албанци. По нарядко - турски мекерета. Първата вълна български общественици са от тази генерация. Людмила ЖИВКОВА добре знаеше това.
ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ГРОБА ГОСПОДЕН винаги дава обществено полезни предимства. Но, изисква и налага рестрикции. Рестрикциите на десетте БОЖИ ЗАПОВЕДИ. Една от които е – струва ми се – НЕ ЛЪЖИ! И наистина. Устното комюнике, за взетото македоно-арменско решение „ГРЪЦКАТА МАХАЛА ВЕЧЕ ДА СЕ НАЗОВАВА СТАРА ВАРНА“, прозвучало така императивно по време на премиерата на книгата, едва ли би притеснило ГОСПОД-БОГ УНИВЕРСАЛНИЙ. Който и без това си има доста работа. Щото „СТАРИЯТ ГРАД“ и „СТАРА ВАРНА“, вече е писано и казано от незначителния варненски автор – от години на свободна практика - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ: в негови интервюта във вестник „АБВ“-София, от осемдесеттях години на миналият век; в сборникът морски новели „ЩУРЕЦ В ЧОВКА“, Профиздат-1998; в неговият роман „МАРИФЕЯ ИЛИ ДА РАЗГОВАРЯШ С ДЕЛФИНИ“, (ISBN 954-8530-04-X;, в публицистична „ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА“ (ISBN 954-8530-17-1; www.heritage.varnalife.com). Да не говорим за публикуваните обеми по страниците на вестници, списания, и електронни медии (www.cult.bg!).
Но – какво значение, би казал някой.
За един хаджилък – за друг докторат – а за трети гола минерална вода.
Амин ...
11.04.2009 г./18:08:11
ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ ПО ИНДИЙСКИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В КРАЯТ НА 1998., индийските фундаменталисти; трудно е да бъдат изброени всички категории; предлагат да бъде построен нов Божи Храм в местността ПОКХАРАН. Това е едва на 50 километра от мястото, където през април същата година са проведени успешни експерименти с индийска ядрена бомба. Съгласно тяхно учение план-програма, това би било 53. пример на ШАКТИПИЙТС – израз на Божията Воля. Не е известно дали това се е случило. Властите едва насмогват.
Друг подобен „духовен“ център се явява новият храм на РАМА в АЮДИЯ. Построен на местото на джамията БАРБИ, разрушена по време на хинду-бъркотии през декемврий 1992..
Някой фундаменталиски гласове успяха да прокламират, щото радиоактивния прах от изследователския ядрен полигон, да бъде разпратен на далечни и близки съмишленици, под форма на ПРАСАД – вид хиндуиско причастие. В случая то би било съвсем ефективно. Няколко значително по-трезви глави възпрепятстваха тази съмнителна фундаменталистка идея. Която сама по себе си говори, с какво именно се занимава фундаментализмът по света. В чий интерес работи, това е повече от ясно. Във всеки един случай – едва ли в интерес на вярващите. Индийските фундаменталисти, често подкрепяни от видни учени не престават да твърдят, че в древните индуси наистина са владеели тайната на ядреното оръжие, наричано в старите писания - ОРЪЖИЕ-АУМ. Безброй анализатори настояват, че именно военните прослойки във всяка една страна стоят зад разгъването на всевъзможен фундаментализъм. Индийската военна клика твърди, че в това отношение прави изключение, но индийските военни не пропуснаха да ударят тъпана на примитивно-верския радикален ентусиазъм на плебса. Наричайки своята ядрена бомба АГНИ – по името на древноиндийският бог на войната. ПАКИСТАН не остана по-назад и нарече своята ядрена бомба ГЯУРИ по името на един индийски Бог от Южна Индия. Последователите на загадъчната фундаменталистка секта ШРИ ШЕНА от МУМБАЙ се намесиха овреме. Прокламирайки, че подир ядрените изпитания на ИНДИЯ, индийците повече не са евнуси; забележете!; а се изправят пред света КАТО ИСТИНСКИ МЪЖЕ.
ЯДРЕНИТЕ ОПИТИ И ЛОКАЛНИТЕ ВОЙНИ ОКОЛО КАШМИР, ДОПРИНАСЯТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФУНДАМЕНТАЛИСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. Преди стотици години, древните крале на ИНДИЯ преди да влязат в бой за завоюване на своите комшии, принасят в полза на боговете дузини черни биволи в жертва до тогава, докато не им се прояви БЛАГОВОЛЕНИЕТО ДУРГА. Няма как да не предположим, че фундаменталистите са го сторили непосредствено преди боевете в КАШМИР.
В краят на краищата И ИНДИЙСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ – КАКТО ВСЕКИ ДРУГ мрънка И ВОЮВА за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ИНДИЙСКА ИМПЕРИЯ. Която няма как да не е обгръща целият съвременен свят. От АФГАНИСТАН насам – през всичките страни на ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ, които изповядват будизъм, а на север включвайки ТИБЕТ. вСЕ исконни АРИЙСКИ земи съгласно тяхната си ДОЯНАНДА САРАСВАТИ. ГРАНИЧЕЩИ на северозапад с КАМБОДЖА, където да бъде възстановено КХМЕРСКОТО ЦАРСТВО на АНГКОР ВАТ и СЕВЕРЕН ВИЕТНАМ, а на юг включващо ЯВА, където три милиона индиЙски колонизатори все още си живеят. Всичко това прекалено твърдо напомня ЦИОНИСТКИТЕ КАРТИ НА ВЕЛИК ИЗРАЕЛ или плановете на фу,ндаменталистите-калвинисти за нови КОНФЕДЕРАТИВНИ ЩАТИ НА АМЕРИКА, където ОБОЖЕСТВЕНИТЕ АНГЛО-КЕЛТСКИ ЖРЕБЦИ-МЪЖЕ ЩЕ УПРАВЛЯВАТ СВОИТЕ СТОПАНСТВА В ТЯХНАТА АВТОНОМНА си им НАЦИЯ ОБХВАЩАЩА 15 ЩАТА.
ИЗТОЧНИЦИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯТ ИНДИЙСКИ РЕЛИГИОЗЕН НАЦИОНАЛФАНАТИЗЪМ, е резултат на продължително развитие на субкултурите на ИНДИЙСКИЯТ КОНТИНЕНТ. Те биват обобщени и изследвани най-напред от В. Д. САВАКАР в неговата книга „ХИНДУТВА“-1923.. Чиито идеи коренят и водят към началото на 19 век, когато съпротивата срещу колонизаторите намира обожествен религиозен израз. Внимателният читател обаче би открил в тези писания ярко влияние на живият ЕВРОПЕЙСКИ ОРИЕНТАЛИЗЪМ, и неговите археологически и лингвистични научни постижения. нАИСТИНА, влиянието на културата и кръвта на ДРЕВНА ИНДИЯ върху евразийската цивилизация и ЕВРОПА е несъмнена. Нейни идеи биха могли лесно да се поткрият не само трудовете на ВОЛТЕР, ХАЙДЕР, КАНТ, ШЕГЕЛ, ШЕЛИНГ, ШОПЕНХАУЕР, МАРКС И ЕНГЕЛС, но и в древните старобългарски правила и обичаи. В ново време съвременни религиозни философи като АУРОБИНДО и НЕРУ, като ВИВИКАНДА и ГАНДИ, разширЯВАТ идеите и поубоздаВАТ примитивния фундаментализъм а някой от тях изграждАТ градове на бъдещето със съвременни университетски центрове, ПРОЕКТИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТИ, където немският идеализъм се изучава успоредно с древната индийска философия и методи на СЪВОКУПЛЕНИЕ С бОЖЕСТВОТО .
АФРОАМЕРИКАНЕЦЪТ Мартин Лутър КИНГ, за когото така и не се установи кой го гръмна, бе последовател именно на индийския фундаментализъм на МАХАТМА ГАНДИ и неговите практики на монизъм, несилова съпротива на всяко едно насилие, медитация, и фанатична себеотрицателност. Независимо от това, съмненията за съпричастнст на М.Л. КИНГ в разстрела на ДЖИЕФКЕЙ и до днес остават.
И, тъй като келепира клати феса, още през 1870., англикански теософи обръщат внимание на индийския фундаментализъм, с опити да превърнат АРИА САМАЖ – Дружеството на АРИЙЦИТЕ, в световна федерация на арийците начело с с прочутата суфражистка-вегетарианка АНИ БЕСАНТ. Настояването, че ИНДИЙЦИТЕ са единствените ИСТИНСКИ АРИЙЦИ, незабавно води в подножието на съвременния войнстващ ОРИЕНТАЛИЗЪМ, прекалено напреднал през ЕВРОПА и СВЕТА. При това ХРИСТИЯЬНСКИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ се оказва съвсем невинен. От него е потръгнало възраждането на всякакъв вид ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Преди това СДРУЖЕНИЕ НА АРИЙЦИТЕ, в КАЛКУТА съществува СДРУЖЕНИЕТО БРАХМА, основано 1828., от РАМОХАН РОЙ, също така индийски пророк, учител и в краят на карищата общественик. ДАБЕНДРАНАТ ТАГОРЕ – баща на РАБИНДРАНАТ ТАГОРЕ, СЪТРУДНИЧИ С РОЙ за обосноваване на ВЕДИЧЕСКА ВЛАСТ, по-късно се превръща в европеиден модернист, рационалист и хуманист, работгещ за утвърждаване на индийската идентичност и националиност. Заедно с КЕШАБ ЧАНДРА СЕН, той настоява ХИНДУИЗМА ДА БЪДЕ ... ХРИСТИЯНИЗИРАН.
ПРОБЛЕМАТИКАТА според Бажнарин БАСУ горе-доле се състои в следното:
Изключителната ИНДИЙСКА НАЦИЯ се събужда подир вековен сън;
Тя напредва по божествен път по пътя на прогреса и богатството;
Тази нация възражда света, чрез своето древно знание, внечна духовност и съвременна ктултура;
Тя ще завладее света.
РАЖНАРЕЙН отрича МЮСЮЛЬМАНСТВОТО в ИНДИЯ, защото не е оригинално индуистко верую. Но промените настъпват и заедно с тва се модернизира и ИНДУСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Отхвърляне на детските бракове, отхвърляне на неприкасяемостта, разрешение за брак на вдовици, решаване проблемите с кастите независимо че той се гради именно върхе кастовата структурна система.
КАКТО ПРИ ВСИЧКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ, всичко започва ск преименуване на градове, улици и свещенни места. Английските названи я едно подир друго мбиват отхвърляни, а ОБМАБЙ е наречен МУМБАЙ, МАДРАС е преименован на ХИНДУВТА, и това се представя като обществен напредък. Една доста объркана работа, поради безбройните идеалистични философски разклонения на ХИНДУИЗМА. Обобщени в т.н НЕОХИДУИЗЪМ , или СЕМИТИЗИРАН ХИНДУИЗЪМ. Твърдящ, че АРИЙЦИТЕ наистина произлизат от ТИБЕТ, хипотеза изследвана от двете нацистки експедиции на ЕРНСТ ШИЙФЪР и БРУНО БЕРГЕР, в средата на придесетте години на двадесети век, за резултати от които се знае прекалено малко. Но това не е било достатъчно. И нацистите тръгват да изследват и идеята на хиндуфундаменталиста Б. Г. ТИЛАК, който твърди че АРИЙЪЦИТЕ произхождат от континента АРКТИКА, но са потеглили по света от ТИБЕТ.
Dayananda saw the Aryans as paragons of virtue and the world=s first monotheists. Even though he uses the Hindu epics as proof of the Golden Age, he argued that only the Vedas and the Upanishads have religious authority. (Oddly enough, the members of the Ayra Samaj retained the Vedic fire ritual for their services.) He rejected the authority of the priests to interpret scripture and set himself up, in a way very similar to some preachers in the Abrahamic religion, as the only one that could interpret the Vedas correctly. He saw the Vedas and Upanishads as the literal Word of God and as the infallible text of the one true Hindu church, a concept alien to the Indian religious tradition, but one again very similar to the Abrahmanic religions. Setting the stage for 20th Century Hindutva, Dayananda lauched systematic attacks on traditional Hindus, Buddhists, Jains, Sikhs, Christians, and Buddhists.
On the plus side Dayananda believed that the subjugation of women came with the decline of Hinduism and declared that this was a social ill that needed corrected. He also spoke out against the thousand plus subcastes (jati) that divide Indians according to specific vocations and prevent lateral movement in Indian society. With regard to the four main castes Dayananda thought that it was a mistake to think of them as hereditary, a position that was an advance over Gandhi, who, while rejecting the oppression of the Dalits, still maintained the hereditary nature of the four main castes.
After Dayananda=s death there was a campaign to reconvert Dalits whose families had gone over to Christianity and syncretistic Muslims who, because they so fully participated in Hindu celebrations, ought, according to Arya Samaj, to return to the fold of the true faith. This campaign of reconversion is still at the forefront of Hindu fundamentalist efforts today, especially among the Vishwa Hindu Parishad.
A key figure in the transition from the Brahmo Samaj and the Arya Samaj is Chandranath Basu who is the author that coined the term Hindutva (Hinduness) and he turned Hindu nationalism in a decidedly conservative and reactionary direction. In 1892 he published HindutvaBAn Authentic History of the Hindus in which he defended traditional views Hindu ritual, caste, restriction of women=s education and civil rights, and the maintenance of male authority. Chandranath was firmly committed to demonstrating the superiority of Hinduism over Christianity, especially after the wide spread concern that conversions to Christianity were increasing in the latter half of the century.
In the novels and commentaries of Bankimchandra Chattopadhyaya we see again the profound influence that European philosophy had on the rise of Indian nationalism. Particularly important was the work of Immanuel Kant, Herbert Spencer, John Stuart Mill, and Auguste Comte. Interestingly enough, Bankim early support for women=s equality, presumably under Mill=s influence, disappeared in his later works, which also contain stronger claims to Hindu supremacy and more stringent anti-Muslim comments. He criticized Mill and Comte for their atheism and substituted Krishna=s religion of love as the key to human spiritual cultivation and progress. Nineteenth Century Indian nationalists were fully caught up in the idea of evolution and Bankim proposed that Hinduism was the perfect candidate for Comte=s idea of Apositive religion,@ the final stage of human perfection. Huxley=s Perennial Philosophy finds a new Indo-European home, but it has a new humanistic twist. Bankim rejects both the abstract monotheism he finds in Abrahamic religions and the impersonal monism of his own Brahmo Samaj in favor of the divine incarnation of Krishna as a human being.
At the turn of the century one of the most important Indian nationalist figure is B. G. Tilak, whose importance and standing in the Congress Party was second only to Gandhi. For purposes of our study of Hindu fundamentalism, Tilak was instrumental in inventing a powerful new form of devotionalism centered on the elephant god Ganesha. Tilak=s strategy was calculated and very effective: the new Ganesha festival (first celebrated in 1893) would compete with the Muslim festival of Muharram, which Hindus had always attended. Hindu nationalists in the state of Maharastra were successful in creating a new division between Muslims and Hindus that would intensify decade by decade into the new century. The Ganesha festival in Bombay is now so huge that it is common to see pictures and stories of it in the international press.
Tilak also resurrected King Shivaji, who, by the grace of his patron goddess Bhawani, was by far the most successful Hindu warrior king against the Mughal Empire during the 17th Century. Hindu fundamentalists admire Shivaji=s courage and excuse his ruthlessness against the Muslims he defeated. Tilak also instigated celebrations honoring Shivaji but many of them in the 1890s turned violent, the beginnings of the communal conflict that was to increase in the next century but was an uncommon occurrence in earlier times. Tilak used the Bhagavad-gita to justify Shivaji=s campaigns against the Mughals but also the violence that may be necessary to keep the Muslims of his day in line. Shivaji has become a hero and a model for a militant leader who will bring back the glory of all things Hindu. It is significant, however, in terms of the historical Shivaji that while Muslims repeatedly declared jihad against him, Shivaji principal motivations were Maratha nationalism rather than a broader Hindu nationalism based on the concept of the Indian Sub-Continent as one nation and the idea of Hinduism as a universal religion. Tilak also ignored the fact that Shivaji not only had Muslim allies but employed Muslims in his army and administration, demonstrating that his concept of a Martha nation included non-Hindus as well. Nonetheless, the revival and revision of Shivaji=s reign resulted in a number of Shivaji societies that believed that violence against British rule was a religious duty.
Tilak was also involved in researching and writing about the origins of Hinduism and the Hindu nation. I have already mentioned his wacky thesis, defended in a book entitled The Arctic Home of the Vedas, that Aryan culture actually goes all the way back to the last Ice Age. Drawing on astronomical allusions in the Vedas, Tilak takes Vedic history back 8,000 years and argues that the Vedic gods were polar deities worshiped by arctic Aryans. From all of his research he drew the same conclusion that many other 19th Century Indian nationalists did, and I will conclude with this illustrative but problematic passage:
During Vedic times, India was a self-contained country. It was united as great nation. That unity has disappeared bringing great degradation and it becomes the duty of the leaders to revive that union. A Hindu of this place [Varanasi] is as much a Hindu as one from Madras or Bombay. The study of the Gita, Ramayana, and Mahabharata produce the same ideas throughout the country. Are not these. . . our common heritage? If we lay stress on forgetting all the minor differences that exist between the different sects, then by the grace of Providence we shall ere long be able to consolidate all the different sects into a mighty Hindu nation. This ought to be the ambition of every Hindu.
The sects of which Tilak speaks the Sikhs, the Jains, and the Buddhists. Not at all included, unless they pledge allegiance to Hindutva (conversion itself is not mandatory), are India=s 40 million Christians and 120 million Muslims.
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В КРАЯТ НА 1998., индийските фундаменталисти; трудно е да бъдат изброени всички категории; предлагат да бъде построен нов Божи Храм в местността ПОКХАРАН. Това е едва на 50 километра от мястото, където през април същата година са проведени успешни експерименти с индийска ядрена бомба. Съгласно тяхно учение план-програма, това би било 53. пример на ШАКТИПИЙТС – израз на Божията Воля. Не е известно дали това се е случило. Властите едва насмогват.
Друг подобен „духовен“ център се явява новият храм на РАМА в АЮДИЯ. Построен на местото на джамията БАРБИ, разрушена по време на хинду-бъркотии през декемврий 1992..
Някой фундаменталиски гласове успяха да прокламират, щото радиоактивния прах от изследователския ядрен полигон, да бъде разпратен на далечни и близки съмишленици, под форма на ПРАСАД – вид хиндуиско причастие. В случая то би било съвсем ефективно. Няколко значително по-трезви глави възпрепятстваха тази съмнителна фундаменталистка идея. Която сама по себе си говори, с какво именно се занимава фундаментализмът по света. В чий интерес работи, това е повече от ясно. Във всеки един случай – едва ли в интерес на вярващите. Индийските фундаменталисти, често подкрепяни от видни учени не престават да твърдят, че в древните индуси наистина са владеели тайната на ядреното оръжие, наричано в старите писания - ОРЪЖИЕ-АУМ. Безброй анализатори настояват, че именно военните прослойки във всяка една страна стоят зад разгъването на всевъзможен фундаментализъм. Индийската военна клика твърди, че в това отношение прави изключение, но индийските военни не пропуснаха да ударят тъпана на примитивно-верския радикален ентусиазъм на плебса. Наричайки своята ядрена бомба АГНИ – по името на древноиндийският бог на войната. ПАКИСТАН не остана по-назад и нарече своята ядрена бомба ГЯУРИ по името на един индийски Бог от Южна Индия. Последователите на загадъчната фундаменталистка секта ШРИ ШЕНА от МУМБАЙ се намесиха овреме. Прокламирайки, че подир ядрените изпитания на ИНДИЯ, индийците повече не са евнуси; забележете!; а се изправят пред света КАТО ИСТИНСКИ МЪЖЕ.
ЯДРЕНИТЕ ОПИТИ И ЛОКАЛНИТЕ ВОЙНИ ОКОЛО КАШМИР, ДОПРИНАСЯТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФУНДАМЕНТАЛИСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. Преди стотици години, древните крале на ИНДИЯ преди да влязат в бой за завоюване на своите комшии, принасят в полза на боговете дузини черни биволи в жертва до тогава, докато не им се прояви БЛАГОВОЛЕНИЕТО ДУРГА. Няма как да не предположим, че фундаменталистите са го сторили непосредствено преди боевете в КАШМИР.
В краят на краищата И ИНДИЙСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ – КАКТО ВСЕКИ ДРУГ мрънка И ВОЮВА за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ИНДИЙСКА ИМПЕРИЯ. Която няма как да не е обгръща целият съвременен свят. От АФГАНИСТАН насам – през всичките страни на ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ, които изповядват будизъм, а на север включвайки ТИБЕТ. вСЕ исконни АРИЙСКИ земи съгласно тяхната си ДОЯНАНДА САРАСВАТИ. ГРАНИЧЕЩИ на северозапад с КАМБОДЖА, където да бъде възстановено КХМЕРСКОТО ЦАРСТВО на АНГКОР ВАТ и СЕВЕРЕН ВИЕТНАМ, а на юг включващо ЯВА, където три милиона индиЙски колонизатори все още си живеят. Всичко това прекалено твърдо напомня ЦИОНИСТКИТЕ КАРТИ НА ВЕЛИК ИЗРАЕЛ или плановете на фу,ндаменталистите-калвинисти за нови КОНФЕДЕРАТИВНИ ЩАТИ НА АМЕРИКА, където ОБОЖЕСТВЕНИТЕ АНГЛО-КЕЛТСКИ ЖРЕБЦИ-МЪЖЕ ЩЕ УПРАВЛЯВАТ СВОИТЕ СТОПАНСТВА В ТЯХНАТА АВТОНОМНА си им НАЦИЯ ОБХВАЩАЩА 15 ЩАТА.
ИЗТОЧНИЦИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯТ ИНДИЙСКИ РЕЛИГИОЗЕН НАЦИОНАЛФАНАТИЗЪМ, е резултат на продължително развитие на субкултурите на ИНДИЙСКИЯТ КОНТИНЕНТ. Те биват обобщени и изследвани най-напред от В. Д. САВАКАР в неговата книга „ХИНДУТВА“-1923.. Чиито идеи коренят и водят към началото на 19 век, когато съпротивата срещу колонизаторите намира обожествен религиозен израз. Внимателният читател обаче би открил в тези писания ярко влияние на живият ЕВРОПЕЙСКИ ОРИЕНТАЛИЗЪМ, и неговите археологически и лингвистични научни постижения. нАИСТИНА, влиянието на културата и кръвта на ДРЕВНА ИНДИЯ върху евразийската цивилизация и ЕВРОПА е несъмнена. Нейни идеи биха могли лесно да се поткрият не само трудовете на ВОЛТЕР, ХАЙДЕР, КАНТ, ШЕГЕЛ, ШЕЛИНГ, ШОПЕНХАУЕР, МАРКС И ЕНГЕЛС, но и в древните старобългарски правила и обичаи. В ново време съвременни религиозни философи като АУРОБИНДО и НЕРУ, като ВИВИКАНДА и ГАНДИ, разширЯВАТ идеите и поубоздаВАТ примитивния фундаментализъм а някой от тях изграждАТ градове на бъдещето със съвременни университетски центрове, ПРОЕКТИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ АРХИТЕКТИ, където немският идеализъм се изучава успоредно с древната индийска философия и методи на СЪВОКУПЛЕНИЕ С бОЖЕСТВОТО .
АФРОАМЕРИКАНЕЦЪТ Мартин Лутър КИНГ, за когото така и не се установи кой го гръмна, бе последовател именно на индийския фундаментализъм на МАХАТМА ГАНДИ и неговите практики на монизъм, несилова съпротива на всяко едно насилие, медитация, и фанатична себеотрицателност. Независимо от това, съмненията за съпричастнст на М.Л. КИНГ в разстрела на ДЖИЕФКЕЙ и до днес остават.
И, тъй като келепира клати феса, още през 1870., англикански теософи обръщат внимание на индийския фундаментализъм, с опити да превърнат АРИА САМАЖ – Дружеството на АРИЙЦИТЕ, в световна федерация на арийците начело с с прочутата суфражистка-вегетарианка АНИ БЕСАНТ. Настояването, че ИНДИЙЦИТЕ са единствените ИСТИНСКИ АРИЙЦИ, незабавно води в подножието на съвременния войнстващ ОРИЕНТАЛИЗЪМ, прекалено напреднал през ЕВРОПА и СВЕТА. При това ХРИСТИЯЬНСКИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ се оказва съвсем невинен. От него е потръгнало възраждането на всякакъв вид ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Преди това СДРУЖЕНИЕ НА АРИЙЦИТЕ, в КАЛКУТА съществува СДРУЖЕНИЕТО БРАХМА, основано 1828., от РАМОХАН РОЙ, също така индийски пророк, учител и в краят на карищата общественик. ДАБЕНДРАНАТ ТАГОРЕ – баща на РАБИНДРАНАТ ТАГОРЕ, СЪТРУДНИЧИ С РОЙ за обосноваване на ВЕДИЧЕСКА ВЛАСТ, по-късно се превръща в европеиден модернист, рационалист и хуманист, работгещ за утвърждаване на индийската идентичност и националиност. Заедно с КЕШАБ ЧАНДРА СЕН, той настоява ХИНДУИЗМА ДА БЪДЕ ... ХРИСТИЯНИЗИРАН.
ПРОБЛЕМАТИКАТА според Бажнарин БАСУ горе-доле се състои в следното:
Изключителната ИНДИЙСКА НАЦИЯ се събужда подир вековен сън;
Тя напредва по божествен път по пътя на прогреса и богатството;
Тази нация възражда света, чрез своето древно знание, внечна духовност и съвременна ктултура;
Тя ще завладее света.
РАЖНАРЕЙН отрича МЮСЮЛЬМАНСТВОТО в ИНДИЯ, защото не е оригинално индуистко верую. Но промените настъпват и заедно с тва се модернизира и ИНДУСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Отхвърляне на детските бракове, отхвърляне на неприкасяемостта, разрешение за брак на вдовици, решаване проблемите с кастите независимо че той се гради именно върхе кастовата структурна система.
КАКТО ПРИ ВСИЧКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ, всичко започва ск преименуване на градове, улици и свещенни места. Английските названи я едно подир друго мбиват отхвърляни, а ОБМАБЙ е наречен МУМБАЙ, МАДРАС е преименован на ХИНДУВТА, и това се представя като обществен напредък. Една доста объркана работа, поради безбройните идеалистични философски разклонения на ХИНДУИЗМА. Обобщени в т.н НЕОХИДУИЗЪМ , или СЕМИТИЗИРАН ХИНДУИЗЪМ. Твърдящ, че АРИЙЦИТЕ наистина произлизат от ТИБЕТ, хипотеза изследвана от двете нацистки експедиции на ЕРНСТ ШИЙФЪР и БРУНО БЕРГЕР, в средата на придесетте години на двадесети век, за резултати от които се знае прекалено малко. Но това не е било достатъчно. И нацистите тръгват да изследват и идеята на хиндуфундаменталиста Б. Г. ТИЛАК, който твърди че АРИЙЪЦИТЕ произхождат от континента АРКТИКА, но са потеглили по света от ТИБЕТ.
Dayananda saw the Aryans as paragons of virtue and the world=s first monotheists. Even though he uses the Hindu epics as proof of the Golden Age, he argued that only the Vedas and the Upanishads have religious authority. (Oddly enough, the members of the Ayra Samaj retained the Vedic fire ritual for their services.) He rejected the authority of the priests to interpret scripture and set himself up, in a way very similar to some preachers in the Abrahamic religion, as the only one that could interpret the Vedas correctly. He saw the Vedas and Upanishads as the literal Word of God and as the infallible text of the one true Hindu church, a concept alien to the Indian religious tradition, but one again very similar to the Abrahmanic religions. Setting the stage for 20th Century Hindutva, Dayananda lauched systematic attacks on traditional Hindus, Buddhists, Jains, Sikhs, Christians, and Buddhists.
On the plus side Dayananda believed that the subjugation of women came with the decline of Hinduism and declared that this was a social ill that needed corrected. He also spoke out against the thousand plus subcastes (jati) that divide Indians according to specific vocations and prevent lateral movement in Indian society. With regard to the four main castes Dayananda thought that it was a mistake to think of them as hereditary, a position that was an advance over Gandhi, who, while rejecting the oppression of the Dalits, still maintained the hereditary nature of the four main castes.
After Dayananda=s death there was a campaign to reconvert Dalits whose families had gone over to Christianity and syncretistic Muslims who, because they so fully participated in Hindu celebrations, ought, according to Arya Samaj, to return to the fold of the true faith. This campaign of reconversion is still at the forefront of Hindu fundamentalist efforts today, especially among the Vishwa Hindu Parishad.
A key figure in the transition from the Brahmo Samaj and the Arya Samaj is Chandranath Basu who is the author that coined the term Hindutva (Hinduness) and he turned Hindu nationalism in a decidedly conservative and reactionary direction. In 1892 he published HindutvaBAn Authentic History of the Hindus in which he defended traditional views Hindu ritual, caste, restriction of women=s education and civil rights, and the maintenance of male authority. Chandranath was firmly committed to demonstrating the superiority of Hinduism over Christianity, especially after the wide spread concern that conversions to Christianity were increasing in the latter half of the century.
In the novels and commentaries of Bankimchandra Chattopadhyaya we see again the profound influence that European philosophy had on the rise of Indian nationalism. Particularly important was the work of Immanuel Kant, Herbert Spencer, John Stuart Mill, and Auguste Comte. Interestingly enough, Bankim early support for women=s equality, presumably under Mill=s influence, disappeared in his later works, which also contain stronger claims to Hindu supremacy and more stringent anti-Muslim comments. He criticized Mill and Comte for their atheism and substituted Krishna=s religion of love as the key to human spiritual cultivation and progress. Nineteenth Century Indian nationalists were fully caught up in the idea of evolution and Bankim proposed that Hinduism was the perfect candidate for Comte=s idea of Apositive religion,@ the final stage of human perfection. Huxley=s Perennial Philosophy finds a new Indo-European home, but it has a new humanistic twist. Bankim rejects both the abstract monotheism he finds in Abrahamic religions and the impersonal monism of his own Brahmo Samaj in favor of the divine incarnation of Krishna as a human being.
At the turn of the century one of the most important Indian nationalist figure is B. G. Tilak, whose importance and standing in the Congress Party was second only to Gandhi. For purposes of our study of Hindu fundamentalism, Tilak was instrumental in inventing a powerful new form of devotionalism centered on the elephant god Ganesha. Tilak=s strategy was calculated and very effective: the new Ganesha festival (first celebrated in 1893) would compete with the Muslim festival of Muharram, which Hindus had always attended. Hindu nationalists in the state of Maharastra were successful in creating a new division between Muslims and Hindus that would intensify decade by decade into the new century. The Ganesha festival in Bombay is now so huge that it is common to see pictures and stories of it in the international press.
Tilak also resurrected King Shivaji, who, by the grace of his patron goddess Bhawani, was by far the most successful Hindu warrior king against the Mughal Empire during the 17th Century. Hindu fundamentalists admire Shivaji=s courage and excuse his ruthlessness against the Muslims he defeated. Tilak also instigated celebrations honoring Shivaji but many of them in the 1890s turned violent, the beginnings of the communal conflict that was to increase in the next century but was an uncommon occurrence in earlier times. Tilak used the Bhagavad-gita to justify Shivaji=s campaigns against the Mughals but also the violence that may be necessary to keep the Muslims of his day in line. Shivaji has become a hero and a model for a militant leader who will bring back the glory of all things Hindu. It is significant, however, in terms of the historical Shivaji that while Muslims repeatedly declared jihad against him, Shivaji principal motivations were Maratha nationalism rather than a broader Hindu nationalism based on the concept of the Indian Sub-Continent as one nation and the idea of Hinduism as a universal religion. Tilak also ignored the fact that Shivaji not only had Muslim allies but employed Muslims in his army and administration, demonstrating that his concept of a Martha nation included non-Hindus as well. Nonetheless, the revival and revision of Shivaji=s reign resulted in a number of Shivaji societies that believed that violence against British rule was a religious duty.
Tilak was also involved in researching and writing about the origins of Hinduism and the Hindu nation. I have already mentioned his wacky thesis, defended in a book entitled The Arctic Home of the Vedas, that Aryan culture actually goes all the way back to the last Ice Age. Drawing on astronomical allusions in the Vedas, Tilak takes Vedic history back 8,000 years and argues that the Vedic gods were polar deities worshiped by arctic Aryans. From all of his research he drew the same conclusion that many other 19th Century Indian nationalists did, and I will conclude with this illustrative but problematic passage:
During Vedic times, India was a self-contained country. It was united as great nation. That unity has disappeared bringing great degradation and it becomes the duty of the leaders to revive that union. A Hindu of this place [Varanasi] is as much a Hindu as one from Madras or Bombay. The study of the Gita, Ramayana, and Mahabharata produce the same ideas throughout the country. Are not these. . . our common heritage? If we lay stress on forgetting all the minor differences that exist between the different sects, then by the grace of Providence we shall ere long be able to consolidate all the different sects into a mighty Hindu nation. This ought to be the ambition of every Hindu.
The sects of which Tilak speaks the Sikhs, the Jains, and the Buddhists. Not at all included, unless they pledge allegiance to Hindutva (conversion itself is not mandatory), are India=s 40 million Christians and 120 million Muslims.
ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ HIGH TECHNOLOGIES разказ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
© 2000 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
HIGH TECHNOLOGIES
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Из сложената под печат “THE AMERICAN LOG BOOK”
В ТЕЗИ ДУШНИ ЛЕТНИ ДНИ, полувисше местно началство съвестно се бе заело, да изтръгва стари градски електрически стълбове из корен. Вечни чугунени отливки, а ла сецесион, очертаващи особения артистичен профил на всевечният наш Белоград. Някога, преди толкова много години, първият белоградски кмет, разтропан възпитаник на Роберт Колеж в Цариград – пък неизкушен православец, внесъл стълбовете заедно с малка дизелова централа. През океана – право от Америка. Подир изложение в Чикаго. Сега, безпощадно изкореняваните стълбове, трябваше да поемат път своят несвестен път за претопяване. Вирнати през далечната 1901., те отдавна не служеха за друго освен да напомнят, че прекалено отдавна Европа корени в Америка. Но, кой има интерес към спомени днес? Никой – освен шайка побелели местни откачоси, които се правят че издриват, докато всъщност перфидно погубват.
МЕСТНОТО ПОЛУНАЧАЛСТВО, лицемерно ухилено до уши, се появи и на нашата улица. Възпитано и учтиво даде обяснение всекиму. Обяснението бе от просто по-просто. Премахва се визуалното замърсяване от една отминала епоха, която е отрекла да ползва тези стълбове, зарязала ги, и видиш ли – прокарала подземно електроснабдяване – Нейната Мама Кумунистическъ! Сега времената са „инакви”. Не каза „нови”, и аз разбрах, че срещу мен стои истински професионалист. От друга страна, продължи да се хили – че и да се кланя без да има кому, изнася се цял кораб истинско старо желязо. (Ето, каква била работата!) Общинският бюджет ще се напълни, допълни, като нищо ще прелее. Тогаз Белоград - приказка ще стане. Не можех да не се затрогна.
Ето - общински менежер - искрено загрижен за род и поминък.
Ето – обслужване на гражданското общество - на пълни обороти.
Ето . . . Ето – Ба! . . . Ето . . .
Знаех, че на Сотби; така информираше “Таймс”; подобни реликви се търгуват на цени еднакви, с прочутите лондонски телефонни кабини. От които става и будка за бодигард, и душ-кабина за резиденция, че и душегубка – ако някой някъде постанови. Реших че нашият човек – знаех го от многобройните фалшименто-митинги, с тези прокълнати ръждавейки трудно би стигнал, дори на общинска сметка. Освен - в най-близката леярна. А такава тъдява нямаше – и слава Богу – все още няма.
ТАЗИ ОТКРИТА НАГЛОСТ МЕ ВБЕСИ. Реших по граждански да предприема нещо. Независимо, че жена ми тайничко ме подръпваше за крачола. Не видиш ли що е станало, шептеше тя, всеки прави що ще – а никой що требе. Това ме възпря. Вместо да пипна предприемача за гушата, че да го натикам под крадените железарии в зацапания пухтящ камион, реших да напиша писмо на Президента. Той е доктор на политическите науки – не може да не отбира от древни електрически стълбове. После се отказах. С това ли ще се занимава държавен глава на държава в преход? На него му дай да бистри глобалните дела на планетата Земя. По-добре, посъветва ме един близък от кофите за смет, напиши до Брюксел. Там имат Парламент – който мамата си трака. Виж, каза скромният бивш професор по История на КПСС, дори кофите за смет ги подмениха с пластмасови – к’во от туй че са цветни – в Белград винаги всичко е карма-карашик? Точно така щях да сторя. В Брюксел следят за всяка стъпка на всеки Раб Божий на Балканите и Тъдява. Но, преди да седна зад старата „Ремингтън“, реших да установя броят на изтръгнатите електрически стълбове в локален мащаб. Натъпках раницата с минерална вода и закуски. Заредих джиесема – всичко става. Издебнах жена ми да отсъства – случва се все по-често. Преметнах раница на гръб. И поех, през задрямалия в очакване на задокеанска царевица Белоград, да броя прясно изкопани дупки. Подир мен се втурнаха бездомните квартални псета. Винаги усещат – нося ли им хапки.
ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ УСТАНОВИХ, как броейки - дупка подир дупка - съм попаднал в старата моя родна Гръцка Махала. Край старият наш Стойнов Хан. На брега на ухаещото на нефт и отпадни води безбрежно Черно Море. Седнах на тротоара потънал в спомени.
Някога, летният прахоляк с цвят на кехлибар, ухаеше на врани файтонджийски коне. Тук се риташе топ – платнен футбол от прежда и парцали. (Can You imagine!). Прецелвахме се в пики, съградени с плоски камъни подбрани по брега на морето. Въртеше се пумпал под камшик, наричан “тупач”. Играеше се челик-сопа с някое изплъзнало се от Двореца национално Величие. Пиеше се ледена лимонада, без тя да се нарича “Швепс” със странни добавки. Изчакваше се завръщането на Кьор Стойчо Сладоледчията. За да се нахвърлим боричкайки се, върху полупразните калайдисани баки с непродаден домашно приготвен уханен сладолед. Докато старецът развеселен, си пие кафето.
Не подозирахме, че асфалтът наричан “Кетон”, ще се спусне от Евксиноград, и разпростре в града и около града, за да потопи природата в цивилизован траур и безбройни баири смет.
Не се интересувахме, ще има ли нова и стара телевизия, кабелен и безжичен интернет.
Не гадаехме, как върви пазара с наркотици, че държавността да оцелее.
Избягвах да посещавам старата родна Гръцка Махала на баира над Морето, а ето, че невежествено прекопания град, сам си ме възвърна. Сърцето ми се сгърчи в отврат. Всичко бе безумно, безсмислено, безпощадно и – О Боже! – непрактично променено. Бях преброил 2009 празни дупки - от изтръгнатите из корен - стари белоградски електрификационни стълбове. Зеещи, без някой да ги подравни и запълни.
Хвана ме главоболие.
Пипна ме сърце. Огледах се за тоалет.
ОТСЕДНАХ В ГАРАЖ – КАПАНЧЕ. И, що да видя. Пред бара си се клатушка, насам – натам, в такт с удушлива музика и чаша спирт в ръка, моят някогашен съученик Горчо, като си се хили срещу поплютия от мухи телевизор, с най-лъчезарната усмивка, каквато би могъл да излъчи един шестдесетинагодишен бродяга. Възрадван до немай-къде, че си ме вижда отново. Не харесвам подобни срещи. В тях прозира някаква фаталичност. Друго си е, ако се договориш предварително.
Всяко лято,Горчо качва Трабанта в столицата, за да изкара месец-два любовни занятия по плажа. Отсядайки в домът на Чичо Коста Явлението. Някогашен концертмайстор, безплатен учител по цигулка на вси момчетия в махалата, лютиер на вълшебни цигулки за конкурса в Провадия. Починал с длето в ръка, на деветдесет и девет годишна възраст, (Без да каже ах – ох!), под рева на булдозери рушнали последните остатъци от древен Белоград.Не бях виждал Горчо от години. (Дали, защото не бях се мярвал тъдява?)
От античната Гръцка Махала на Белоград, градена с камънаци от старата градска крепостна стена, не бе останал камък върху камък. Даже знаменитата Къща на Слънцето на страхотния някога род Николиди, вече я нямаше никаква. На нейно място извисяваше ръст безобразен блок от стоманобетон, чиито алуминиеви черчевета трябваше да напомнят кораб.
От стогодишната липа на Дядо Вергиев не бе останала дори сламка. Някогашните кленове бяха изсечени пряко ред и закон. Не се разбрало, кому пречат всъщност тези здрави-читави дървеса.
На мястото на къщата, в която се бях родил, из чийто плочест двор някога се носеха песните на Леля Зорка-Песнопойка, бучеше квартален трафопост с разбити стоманени врати. Само да ти стиска – влезай и граби.
На мястото на домът, в който бе отраснал Горчо, и в чийто двор някога бликаше целебен извор, зееше безобразна яма запълнена с найлонови отпадъци и миризлив жабуняк.
Две съкровни съседни улици, по приумица на известен архитект, бяха превърнати в безлична асфалтирана площ. По нея се надлайваха тълпи освирепели безстопанствени кучета, а по тротоарите домуваха клошари.
В гаражите процъфтяваше икономика в сиво: “Куку-Магазин”; Погребална агенция „Бъдеще за всички”; Продавач на домашен мед Do-It-Yourself”; Храни за домашни любимци от внос; Компютри втора употреба – от внос; Агенция за задгранични запознанства; Огромен магазин за дрехи втора употреба “International Pick-Pockets”; джебното гаражно барче “Аризона” в което бях отседнал поради нужди от всеобщо естество. А над гаражите вървеше обичайният, майсторски прикрит, Потомствен Белоградски Глад. Никакъв остатък от китен двор, в който да лежи; под наниз чироз и асма, под аломатна смоковница и мъдър нар, между бодлив финап и красна райска ябълка; прясно калъфатена гемия ухаеща на мерлуза. От аромата на Стар Белоград не бе останало нищо. Освен можеби кош ментета в музея. Натъжих се до безкрай. Понякога ми се струва, че само аз го мога. Мнозина твърдят, че Великолепното Всесилно Черно Море, Всевечния Темарин, отдавна не отбива вълни с безумна сила - както някога, а прави това с притаеното гневно безразличие на потърпевш умирающ. Не съм убеден, че е именно така. Но, ако е – горко нам.
Горко нам ...
Горко на идещите подир нас ...
САМО ДО ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ВРЕМЕ, харесвах да си се завръщам всред античните плочести дворове. Да отсядам под афузали-асма. Да вдишвам от разцъфтялата липа. Да припалвам глинена лула с качак отстоял в мед, узо и карамфил. Да разприказвам последни старици и старци. В наше време избягвам да го правя. Старци и старици, все още се намират. Ала, нищо не би могло да възвърне вкусът на отминалото време, всред настоящата асфалтова пустиня. Обградена вместо с дувари, с безлични фасади, остъклени с непрогледни огледални стъкла. Все по-често си се питам – защо? Отговарям си – институционализиране до дупка. Институционализирането на чувства и желания, отдавна предхожда вземането на решения. Такава е модата. Да не се влиза в конфликти. Всъщност – да не се предприема нищо.
ГОРЧО Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МЛАД.
На възраст, а къде-къде по зрял в ум. Затова - далеч повече напреднал. Професор, доктор на науките, член на международни академии и клубове, по целият цивилизован свят. Директор на стратегическо направление в строго засекретен институт.
- Дошъл съм за “Мястото”, - изтърси Горчо, а аз кой знае защо си припомних неговото разплакано, някога, детско лице, - наздраве!
- Наздраве, бе, наздраве …
Портите на нашите къщи, преди години, бяха разположени геометрически точно една срещу друга. Ние обитавахме две стаи и кухня в пристройката за прислуга на Баба Дона Милионна. Огромното многочислено семейство на Горчо се разполагаше в общирна аристократска къща с баня, самостоятелен двор с тераса и асмалък, пиано в хол с маслени картини по стените, и гараж с разбита стоманена рулетка, където с момчешка помощ се разпадаше занемарен “Форд” с дървено кормило. Родът Горчо притежаваше безкрайни хектари земя по баирите над Белоград. Баща му, полковник от запаса, по време на Войната бе служебен кмет на село Среден Чифлик, околия Белоградска, област Варна, Царство България. По време на размириците предхождащи руската окупация, отървал куршум, но подир това за дълго настанен на топло.
ПОМНЯ КАТО ДНЕС ДЕНЯТ. Когато нещастният човечец, бившият военновременен служебен селски кмет, бе доведен под конвой да оправя уличния плочник. Точно пред вратата на собствения си дом. Робство нямаше – вече бе свобода, но затворниците даваха труд на бригадни начала.
Помня там, зад металната ограда, лицето на Горчо обляно в сълзи. Как се гледат един – друг, без да могат дума да си кажат. Горчо в ученическа униформа, и ярка червена вратовръзка. Баща му – в раираните дрехи на политически затворник. И милиционер с трофеен шмайзер между тях. От тогава бяха изминали петдесет години време. Но споменът, бе особено тежък. Щом на мен' тежи, рекох си - как ли не тежи на Горчо?
- Имаме едно семейно “Място”, - повтори и потрети Горчо, - специално за него си взех отпуск. Да го окося. Да го полея. Да го обгрижа …
- Времето - ще стигне ли?
- Малко са два месеца за това “Място” - тъй да знайш!
Какво ли искаше да каже?
През онези страшни, диви следвоенни години, кварталната месопродавница бе преустроена в млекоцентрала. Докато строежът вървеше, отбор махленски момчурляци всяка вечер влизахме през почупените прозорци. Потъвахме всред лепкав и загадъчен полумрак. Убеждавахме се един – друг в храброст. Разбивайки с мечти - задължителната по онова време кърмъзъ-тъмнота. Проскърцваха ръждиви вентилатори. Невидимо пърхаха прилепи. Пробягваха нападливи плъхове. Придвижвахме се по необезопасените етажи, способни да рухнем в бездънното подземие. За което се знаеше, че води до древни катакомби. Белоград е стар колкото света. Но, кого интересува всичко това освен вечни момчурляци като нас?
ПОДИР ДЕНЯТ ЗА БАЩИНА ПОПРАВКА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛОЧНИК,
пред родния дом на Горчо, в полунощ, двамата проникнахме в неохранявания от никого строеж. Седнахме до каца с вар, върху купчина пясък. Над главите ни гукаха гълъби. Цвърчаха разбудени ластовици. Времето на Времената бродеше през нас.
Бях готов да задрема, когато Горчо тихо обяви.
- Сега … Ще си тегля … Ъх! … Куршума …
- С патлангач, ли? – умееше да се шегува.
- С парабела на Стария.
- Ха де!
- На Папà парабела конфискуваха. На Дядо не успяха …
- Бре де-де!?!
Помислих, че ако е полудял то ще да е било точно по обед. Когато Горчо надуваше безгласен плач, а баща му хапваше от алуминиева купичка постен затворнически боб. На земята на пресния тротоар, от другата страна на предвидливо заключената врата. Под погледите на съседи и съседки.
В мрака Горчо се размърда, и аз чух, как затворът на един пистолет изтрака.
- Недей!
- Ще …
Захванахме да се борим. Студеното желязо запълзя. Ударих Горчо през ръцете. Пушкалото пропадна през етажите надолу, където глухо изгърмя. Високото хале отрази многократно. Телефон зазвъня неудържимо. Хукнахме изплашени навън.
СЕТИХ СЕ ЗА ВСИЧКО ТОВА, А ГОРЧО СИ СЕ ХИЛЕШЕ НАСРЕЩА.
- Онзи пищов, - припомних, - още е в мене …
- Ха де! – отсече по хлапашки. – Да ми го върнеш – а!?!
- Той си е твой!
- На Дядо е …
Отново заговори за “Мястото”, как едва го опазил, как столичната управа се обадила на варненската, а тя на кмета на Белоград. В тази страна, заяви Горчо, законът върви, ама няма кой да го движи.
- Има ли кой да го движи – законът върви! – заяви и замлъкна.
Просветна ми - става дума за гробищно место. Бе време на авангарден проект за преместване гробищата извън града, че да се построи на тяхно мясно Бизнес Парк с хотел-ресторант. Както някога, в краят на тридесетте, това бе сторено с Гръцките Гробища в Морската Градина на Белоград.
- Това е гробница, - отсече Горчо, - знаеш, бяхме състоятелни хора. Намерих я разбита.
Изрече го дръзко и високо. Разбрах, че бе пиян.
- Инаф виски, - рекох, - и на бирата инаф, че хората ни гледат!
- Ще видят те, - изтърси Горчо. Бе същият, но понапълнял и побелял, - ще почувстват …
Замълчахме. Бяхме ли си казали всичко? Приятелството и откровенността отминават, заедно с годините. Остават общите спомени. Повечето от горчиви.
ПО ПЪТЯ КЪМ ДОМА, във виещия на завоите „Трабант”, Горчо се отвори да разказва.
Правел наука, истинска наука, която се прави на земята, но лети в космоса. Обиколил целият лъжовен свят. От партиотически подбуди отказал - да остане в Щатите – където пара се лее из ведро.
Не харесвал, че съм се изоставил.
Какви са тези оредели коси? Защо е този гол череп?
Не спортувам ли – тенисът вече е достъпен?
Ами голф – игрища колко щеш! Каква е тази рошава брада? Защо се нося така оръфан? За писател ли се имам, или за пророк? От какво ли, би могъл да преживява един непризнат писател в провинциален Белоград? Беше си отговорил сам.
- От подаяния …
- На ранина – по тъмнина, - допълних, - обикалям кофите за смет, та събирам отпадни картонени кутии.
- В други страни, това е сериозен бизнес. – отсече. – Ще ти изпратя една неръждаема количка. Токущо я завърнахме от Луната. Бракувахме я – макар да не е радиоактивна. Някакъв метеорит я цапнал право по герба, а това е обидно.
Премълчах. Тези връзки на върха – винаги изненадват. После се разядосах. С космическа карета – хартия да събирам – ха де!
- Заран, като стана от пишещата машина, - промълвих с гнусота в душата - тръгвам по кофите за смет. Мимоходом сортирам откритото. Което е за четене – у дома. Няма нужда да ходя на библиотека. Към обед занасям двадесетина килограма в приемателния пункт. Всред онази мръсота! Аз, писателят с толкоз много книги. Но за обед, о!, за обед разполагам със стотинки за едно кебапче.
- Що ще чиниш – карай! - И се захвана да звъни за лунната карета – по DHL незабавно да ми я изпратят.
Щом оправи нещата, Горчо отново заговори за принципи, за хипотези и за постижения. На някакъв много висок симпозиум - черно на бяло даказал, че пръстените на Сатурн не са нищо друго освен масирано изстрелване на изкуствени спътници преди милиони години от жителите на планетата Сатурн, които вече никакви ги няма. Защо ли? Защото са се преселили на Земята.
Според вас, какво бих могъл да добавя?
- Сбъркали са, тези сатурнианци – не на място са попаднали!
Помълчахме. Нищо друго не оставаше, освен да го изслушам.
- Третото хилядолетие, - продължи Горчо, - третото хилядолетие е хилядолетие, на масово достъпни високи технологии. За всичко, и за всички.
- Така е, - отвърнах, - и с рециклирането на кашони е така. Достъпно е за всеки. Трябва само да имаш хубава ръчна количка. Качва производителността …
СТИГНАХМЕ ДОМА. Не пожела да влезе. (Допуснах, че си се страхува, да не го откраднат!) Втурнах се в мазето. Там, в дървена бъчва с вехтории, съхранявах парабела на покойния полковник о.з. на Н.В. - Горчо Горанов Горачев. Намираше се, в изкормена книга с твърди дървени корици. Налучках книгата опипом. Излязох на улицата. Поогледах се, па бутнах книгата в жабката на колата. Едва се побра. Горчо благодари, па ме прегърна и целуна. По бузата ми остана влага. Даде мръснишка газ, и изчезна зад недалечния ъгъл, където зееше поредната дупка на трайното беззаконие, обхванало тези земи от как свят светува. Знаех, че отново отпрашва към старата Гръцка Махала, където ще отседне в същото скапано бистро, за да продължи през питиета-фалшименто. Съзерцавайки нощните очертания на онова пусто подобие на площад, където от Къщата, Липата, Гаража, Асмата, Терасата, Банята и Целебното Изворче в двора, бе му останал единствено маломерен пуст апартамент, и дълбока яма лански жабуняк.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЗАРЯЗАХ ИЗДИРВАНЕТО НА ХАРТИЯ.
Хванах пътя и - право на гробищата. Където успокоени веднъж завинаги - рамо до рамо кротуват; мошеници и знаменитости, велможи и глупци, невинни жертви и почтени разбойници. Иначе казано нещастни белоградци. Носех букет карамфили, заедно свещ като копраля. Старото приятелство изисква жертви, казвах си, а гладуването е достойно и полезно. Всичко зависи от това, как го правиш. И, разбира се, закъснях.
НА ГРОБИЩАТА ЦАРЕШЕ СУЕТНЯ.
С мъка си пробих път през тълпата. Една линейка изпищя и дойде, и се разтвори. От нея измъкнаха носилка, разпнаха черен найлонов чувал. Върху отрупаната със сладости панихидна маса, лежеше старият парабел всред локва кръв.
- Дошъл да прави панихида, - отвърна отчето щом ме позна, - никой не се отзовал. Бил поканил – по партийна повеля - половин Белоград. Чакал, чакал, чакал, пил една ракия, че и втора, че и трета, па се гръмнал в устата. С този ръждив парабел. От къде го е набарал? Чакаме полиция.
Ама, че поп, рекох си, изповяда се като на Дядо Владика. Страх го е да не го пипнат за мюшерия? Дядо Попе, Дядо Попе - взема ли душ, направо на ченге изглеждам. Представям си що ще да е – втурна ли се с космичната карета напреки през Белоград – картон да събирам – пари за кебапче в криза да изкарам.
ПОБЪРЗАХ ДА СЕ ОТДАЛЕЧА.
Не биваше да губя време. На идване към гробищата бях открил чистичко микросметище, с купища хубав картон за ковчези. Щях да изкарам, и за бира, и за кебабче. По целият път до дома, не преставах да си повтарям, какво, че през третото хилядолетие високите технологии ще бъдат масово достъпни.
Кой като нас …
16.8.2009 г. 11:46:46
Hemy VARNALIS
ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
HIGH TECHNOLOGIES
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Из сложената под печат “THE AMERICAN LOG BOOK”
В ТЕЗИ ДУШНИ ЛЕТНИ ДНИ, полувисше местно началство съвестно се бе заело, да изтръгва стари градски електрически стълбове из корен. Вечни чугунени отливки, а ла сецесион, очертаващи особения артистичен профил на всевечният наш Белоград. Някога, преди толкова много години, първият белоградски кмет, разтропан възпитаник на Роберт Колеж в Цариград – пък неизкушен православец, внесъл стълбовете заедно с малка дизелова централа. През океана – право от Америка. Подир изложение в Чикаго. Сега, безпощадно изкореняваните стълбове, трябваше да поемат път своят несвестен път за претопяване. Вирнати през далечната 1901., те отдавна не служеха за друго освен да напомнят, че прекалено отдавна Европа корени в Америка. Но, кой има интерес към спомени днес? Никой – освен шайка побелели местни откачоси, които се правят че издриват, докато всъщност перфидно погубват.
МЕСТНОТО ПОЛУНАЧАЛСТВО, лицемерно ухилено до уши, се появи и на нашата улица. Възпитано и учтиво даде обяснение всекиму. Обяснението бе от просто по-просто. Премахва се визуалното замърсяване от една отминала епоха, която е отрекла да ползва тези стълбове, зарязала ги, и видиш ли – прокарала подземно електроснабдяване – Нейната Мама Кумунистическъ! Сега времената са „инакви”. Не каза „нови”, и аз разбрах, че срещу мен стои истински професионалист. От друга страна, продължи да се хили – че и да се кланя без да има кому, изнася се цял кораб истинско старо желязо. (Ето, каква била работата!) Общинският бюджет ще се напълни, допълни, като нищо ще прелее. Тогаз Белоград - приказка ще стане. Не можех да не се затрогна.
Ето - общински менежер - искрено загрижен за род и поминък.
Ето – обслужване на гражданското общество - на пълни обороти.
Ето . . . Ето – Ба! . . . Ето . . .
Знаех, че на Сотби; така информираше “Таймс”; подобни реликви се търгуват на цени еднакви, с прочутите лондонски телефонни кабини. От които става и будка за бодигард, и душ-кабина за резиденция, че и душегубка – ако някой някъде постанови. Реших че нашият човек – знаех го от многобройните фалшименто-митинги, с тези прокълнати ръждавейки трудно би стигнал, дори на общинска сметка. Освен - в най-близката леярна. А такава тъдява нямаше – и слава Богу – все още няма.
ТАЗИ ОТКРИТА НАГЛОСТ МЕ ВБЕСИ. Реших по граждански да предприема нещо. Независимо, че жена ми тайничко ме подръпваше за крачола. Не видиш ли що е станало, шептеше тя, всеки прави що ще – а никой що требе. Това ме възпря. Вместо да пипна предприемача за гушата, че да го натикам под крадените железарии в зацапания пухтящ камион, реших да напиша писмо на Президента. Той е доктор на политическите науки – не може да не отбира от древни електрически стълбове. После се отказах. С това ли ще се занимава държавен глава на държава в преход? На него му дай да бистри глобалните дела на планетата Земя. По-добре, посъветва ме един близък от кофите за смет, напиши до Брюксел. Там имат Парламент – който мамата си трака. Виж, каза скромният бивш професор по История на КПСС, дори кофите за смет ги подмениха с пластмасови – к’во от туй че са цветни – в Белград винаги всичко е карма-карашик? Точно така щях да сторя. В Брюксел следят за всяка стъпка на всеки Раб Божий на Балканите и Тъдява. Но, преди да седна зад старата „Ремингтън“, реших да установя броят на изтръгнатите електрически стълбове в локален мащаб. Натъпках раницата с минерална вода и закуски. Заредих джиесема – всичко става. Издебнах жена ми да отсъства – случва се все по-често. Преметнах раница на гръб. И поех, през задрямалия в очакване на задокеанска царевица Белоград, да броя прясно изкопани дупки. Подир мен се втурнаха бездомните квартални псета. Винаги усещат – нося ли им хапки.
ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ УСТАНОВИХ, как броейки - дупка подир дупка - съм попаднал в старата моя родна Гръцка Махала. Край старият наш Стойнов Хан. На брега на ухаещото на нефт и отпадни води безбрежно Черно Море. Седнах на тротоара потънал в спомени.
Някога, летният прахоляк с цвят на кехлибар, ухаеше на врани файтонджийски коне. Тук се риташе топ – платнен футбол от прежда и парцали. (Can You imagine!). Прецелвахме се в пики, съградени с плоски камъни подбрани по брега на морето. Въртеше се пумпал под камшик, наричан “тупач”. Играеше се челик-сопа с някое изплъзнало се от Двореца национално Величие. Пиеше се ледена лимонада, без тя да се нарича “Швепс” със странни добавки. Изчакваше се завръщането на Кьор Стойчо Сладоледчията. За да се нахвърлим боричкайки се, върху полупразните калайдисани баки с непродаден домашно приготвен уханен сладолед. Докато старецът развеселен, си пие кафето.
Не подозирахме, че асфалтът наричан “Кетон”, ще се спусне от Евксиноград, и разпростре в града и около града, за да потопи природата в цивилизован траур и безбройни баири смет.
Не се интересувахме, ще има ли нова и стара телевизия, кабелен и безжичен интернет.
Не гадаехме, как върви пазара с наркотици, че държавността да оцелее.
Избягвах да посещавам старата родна Гръцка Махала на баира над Морето, а ето, че невежествено прекопания град, сам си ме възвърна. Сърцето ми се сгърчи в отврат. Всичко бе безумно, безсмислено, безпощадно и – О Боже! – непрактично променено. Бях преброил 2009 празни дупки - от изтръгнатите из корен - стари белоградски електрификационни стълбове. Зеещи, без някой да ги подравни и запълни.
Хвана ме главоболие.
Пипна ме сърце. Огледах се за тоалет.
ОТСЕДНАХ В ГАРАЖ – КАПАНЧЕ. И, що да видя. Пред бара си се клатушка, насам – натам, в такт с удушлива музика и чаша спирт в ръка, моят някогашен съученик Горчо, като си се хили срещу поплютия от мухи телевизор, с най-лъчезарната усмивка, каквато би могъл да излъчи един шестдесетинагодишен бродяга. Възрадван до немай-къде, че си ме вижда отново. Не харесвам подобни срещи. В тях прозира някаква фаталичност. Друго си е, ако се договориш предварително.
Всяко лято,Горчо качва Трабанта в столицата, за да изкара месец-два любовни занятия по плажа. Отсядайки в домът на Чичо Коста Явлението. Някогашен концертмайстор, безплатен учител по цигулка на вси момчетия в махалата, лютиер на вълшебни цигулки за конкурса в Провадия. Починал с длето в ръка, на деветдесет и девет годишна възраст, (Без да каже ах – ох!), под рева на булдозери рушнали последните остатъци от древен Белоград.Не бях виждал Горчо от години. (Дали, защото не бях се мярвал тъдява?)
От античната Гръцка Махала на Белоград, градена с камънаци от старата градска крепостна стена, не бе останал камък върху камък. Даже знаменитата Къща на Слънцето на страхотния някога род Николиди, вече я нямаше никаква. На нейно място извисяваше ръст безобразен блок от стоманобетон, чиито алуминиеви черчевета трябваше да напомнят кораб.
От стогодишната липа на Дядо Вергиев не бе останала дори сламка. Някогашните кленове бяха изсечени пряко ред и закон. Не се разбрало, кому пречат всъщност тези здрави-читави дървеса.
На мястото на къщата, в която се бях родил, из чийто плочест двор някога се носеха песните на Леля Зорка-Песнопойка, бучеше квартален трафопост с разбити стоманени врати. Само да ти стиска – влезай и граби.
На мястото на домът, в който бе отраснал Горчо, и в чийто двор някога бликаше целебен извор, зееше безобразна яма запълнена с найлонови отпадъци и миризлив жабуняк.
Две съкровни съседни улици, по приумица на известен архитект, бяха превърнати в безлична асфалтирана площ. По нея се надлайваха тълпи освирепели безстопанствени кучета, а по тротоарите домуваха клошари.
В гаражите процъфтяваше икономика в сиво: “Куку-Магазин”; Погребална агенция „Бъдеще за всички”; Продавач на домашен мед Do-It-Yourself”; Храни за домашни любимци от внос; Компютри втора употреба – от внос; Агенция за задгранични запознанства; Огромен магазин за дрехи втора употреба “International Pick-Pockets”; джебното гаражно барче “Аризона” в което бях отседнал поради нужди от всеобщо естество. А над гаражите вървеше обичайният, майсторски прикрит, Потомствен Белоградски Глад. Никакъв остатък от китен двор, в който да лежи; под наниз чироз и асма, под аломатна смоковница и мъдър нар, между бодлив финап и красна райска ябълка; прясно калъфатена гемия ухаеща на мерлуза. От аромата на Стар Белоград не бе останало нищо. Освен можеби кош ментета в музея. Натъжих се до безкрай. Понякога ми се струва, че само аз го мога. Мнозина твърдят, че Великолепното Всесилно Черно Море, Всевечния Темарин, отдавна не отбива вълни с безумна сила - както някога, а прави това с притаеното гневно безразличие на потърпевш умирающ. Не съм убеден, че е именно така. Но, ако е – горко нам.
Горко нам ...
Горко на идещите подир нас ...
САМО ДО ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ВРЕМЕ, харесвах да си се завръщам всред античните плочести дворове. Да отсядам под афузали-асма. Да вдишвам от разцъфтялата липа. Да припалвам глинена лула с качак отстоял в мед, узо и карамфил. Да разприказвам последни старици и старци. В наше време избягвам да го правя. Старци и старици, все още се намират. Ала, нищо не би могло да възвърне вкусът на отминалото време, всред настоящата асфалтова пустиня. Обградена вместо с дувари, с безлични фасади, остъклени с непрогледни огледални стъкла. Все по-често си се питам – защо? Отговарям си – институционализиране до дупка. Институционализирането на чувства и желания, отдавна предхожда вземането на решения. Такава е модата. Да не се влиза в конфликти. Всъщност – да не се предприема нищо.
ГОРЧО Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МЛАД.
На възраст, а къде-къде по зрял в ум. Затова - далеч повече напреднал. Професор, доктор на науките, член на международни академии и клубове, по целият цивилизован свят. Директор на стратегическо направление в строго засекретен институт.
- Дошъл съм за “Мястото”, - изтърси Горчо, а аз кой знае защо си припомних неговото разплакано, някога, детско лице, - наздраве!
- Наздраве, бе, наздраве …
Портите на нашите къщи, преди години, бяха разположени геометрически точно една срещу друга. Ние обитавахме две стаи и кухня в пристройката за прислуга на Баба Дона Милионна. Огромното многочислено семейство на Горчо се разполагаше в общирна аристократска къща с баня, самостоятелен двор с тераса и асмалък, пиано в хол с маслени картини по стените, и гараж с разбита стоманена рулетка, където с момчешка помощ се разпадаше занемарен “Форд” с дървено кормило. Родът Горчо притежаваше безкрайни хектари земя по баирите над Белоград. Баща му, полковник от запаса, по време на Войната бе служебен кмет на село Среден Чифлик, околия Белоградска, област Варна, Царство България. По време на размириците предхождащи руската окупация, отървал куршум, но подир това за дълго настанен на топло.
ПОМНЯ КАТО ДНЕС ДЕНЯТ. Когато нещастният човечец, бившият военновременен служебен селски кмет, бе доведен под конвой да оправя уличния плочник. Точно пред вратата на собствения си дом. Робство нямаше – вече бе свобода, но затворниците даваха труд на бригадни начала.
Помня там, зад металната ограда, лицето на Горчо обляно в сълзи. Как се гледат един – друг, без да могат дума да си кажат. Горчо в ученическа униформа, и ярка червена вратовръзка. Баща му – в раираните дрехи на политически затворник. И милиционер с трофеен шмайзер между тях. От тогава бяха изминали петдесет години време. Но споменът, бе особено тежък. Щом на мен' тежи, рекох си - как ли не тежи на Горчо?
- Имаме едно семейно “Място”, - повтори и потрети Горчо, - специално за него си взех отпуск. Да го окося. Да го полея. Да го обгрижа …
- Времето - ще стигне ли?
- Малко са два месеца за това “Място” - тъй да знайш!
Какво ли искаше да каже?
През онези страшни, диви следвоенни години, кварталната месопродавница бе преустроена в млекоцентрала. Докато строежът вървеше, отбор махленски момчурляци всяка вечер влизахме през почупените прозорци. Потъвахме всред лепкав и загадъчен полумрак. Убеждавахме се един – друг в храброст. Разбивайки с мечти - задължителната по онова време кърмъзъ-тъмнота. Проскърцваха ръждиви вентилатори. Невидимо пърхаха прилепи. Пробягваха нападливи плъхове. Придвижвахме се по необезопасените етажи, способни да рухнем в бездънното подземие. За което се знаеше, че води до древни катакомби. Белоград е стар колкото света. Но, кого интересува всичко това освен вечни момчурляци като нас?
ПОДИР ДЕНЯТ ЗА БАЩИНА ПОПРАВКА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛОЧНИК,
пред родния дом на Горчо, в полунощ, двамата проникнахме в неохранявания от никого строеж. Седнахме до каца с вар, върху купчина пясък. Над главите ни гукаха гълъби. Цвърчаха разбудени ластовици. Времето на Времената бродеше през нас.
Бях готов да задрема, когато Горчо тихо обяви.
- Сега … Ще си тегля … Ъх! … Куршума …
- С патлангач, ли? – умееше да се шегува.
- С парабела на Стария.
- Ха де!
- На Папà парабела конфискуваха. На Дядо не успяха …
- Бре де-де!?!
Помислих, че ако е полудял то ще да е било точно по обед. Когато Горчо надуваше безгласен плач, а баща му хапваше от алуминиева купичка постен затворнически боб. На земята на пресния тротоар, от другата страна на предвидливо заключената врата. Под погледите на съседи и съседки.
В мрака Горчо се размърда, и аз чух, как затворът на един пистолет изтрака.
- Недей!
- Ще …
Захванахме да се борим. Студеното желязо запълзя. Ударих Горчо през ръцете. Пушкалото пропадна през етажите надолу, където глухо изгърмя. Високото хале отрази многократно. Телефон зазвъня неудържимо. Хукнахме изплашени навън.
СЕТИХ СЕ ЗА ВСИЧКО ТОВА, А ГОРЧО СИ СЕ ХИЛЕШЕ НАСРЕЩА.
- Онзи пищов, - припомних, - още е в мене …
- Ха де! – отсече по хлапашки. – Да ми го върнеш – а!?!
- Той си е твой!
- На Дядо е …
Отново заговори за “Мястото”, как едва го опазил, как столичната управа се обадила на варненската, а тя на кмета на Белоград. В тази страна, заяви Горчо, законът върви, ама няма кой да го движи.
- Има ли кой да го движи – законът върви! – заяви и замлъкна.
Просветна ми - става дума за гробищно место. Бе време на авангарден проект за преместване гробищата извън града, че да се построи на тяхно мясно Бизнес Парк с хотел-ресторант. Както някога, в краят на тридесетте, това бе сторено с Гръцките Гробища в Морската Градина на Белоград.
- Това е гробница, - отсече Горчо, - знаеш, бяхме състоятелни хора. Намерих я разбита.
Изрече го дръзко и високо. Разбрах, че бе пиян.
- Инаф виски, - рекох, - и на бирата инаф, че хората ни гледат!
- Ще видят те, - изтърси Горчо. Бе същият, но понапълнял и побелял, - ще почувстват …
Замълчахме. Бяхме ли си казали всичко? Приятелството и откровенността отминават, заедно с годините. Остават общите спомени. Повечето от горчиви.
ПО ПЪТЯ КЪМ ДОМА, във виещия на завоите „Трабант”, Горчо се отвори да разказва.
Правел наука, истинска наука, която се прави на земята, но лети в космоса. Обиколил целият лъжовен свят. От партиотически подбуди отказал - да остане в Щатите – където пара се лее из ведро.
Не харесвал, че съм се изоставил.
Какви са тези оредели коси? Защо е този гол череп?
Не спортувам ли – тенисът вече е достъпен?
Ами голф – игрища колко щеш! Каква е тази рошава брада? Защо се нося така оръфан? За писател ли се имам, или за пророк? От какво ли, би могъл да преживява един непризнат писател в провинциален Белоград? Беше си отговорил сам.
- От подаяния …
- На ранина – по тъмнина, - допълних, - обикалям кофите за смет, та събирам отпадни картонени кутии.
- В други страни, това е сериозен бизнес. – отсече. – Ще ти изпратя една неръждаема количка. Токущо я завърнахме от Луната. Бракувахме я – макар да не е радиоактивна. Някакъв метеорит я цапнал право по герба, а това е обидно.
Премълчах. Тези връзки на върха – винаги изненадват. После се разядосах. С космическа карета – хартия да събирам – ха де!
- Заран, като стана от пишещата машина, - промълвих с гнусота в душата - тръгвам по кофите за смет. Мимоходом сортирам откритото. Което е за четене – у дома. Няма нужда да ходя на библиотека. Към обед занасям двадесетина килограма в приемателния пункт. Всред онази мръсота! Аз, писателят с толкоз много книги. Но за обед, о!, за обед разполагам със стотинки за едно кебапче.
- Що ще чиниш – карай! - И се захвана да звъни за лунната карета – по DHL незабавно да ми я изпратят.
Щом оправи нещата, Горчо отново заговори за принципи, за хипотези и за постижения. На някакъв много висок симпозиум - черно на бяло даказал, че пръстените на Сатурн не са нищо друго освен масирано изстрелване на изкуствени спътници преди милиони години от жителите на планетата Сатурн, които вече никакви ги няма. Защо ли? Защото са се преселили на Земята.
Според вас, какво бих могъл да добавя?
- Сбъркали са, тези сатурнианци – не на място са попаднали!
Помълчахме. Нищо друго не оставаше, освен да го изслушам.
- Третото хилядолетие, - продължи Горчо, - третото хилядолетие е хилядолетие, на масово достъпни високи технологии. За всичко, и за всички.
- Така е, - отвърнах, - и с рециклирането на кашони е така. Достъпно е за всеки. Трябва само да имаш хубава ръчна количка. Качва производителността …
СТИГНАХМЕ ДОМА. Не пожела да влезе. (Допуснах, че си се страхува, да не го откраднат!) Втурнах се в мазето. Там, в дървена бъчва с вехтории, съхранявах парабела на покойния полковник о.з. на Н.В. - Горчо Горанов Горачев. Намираше се, в изкормена книга с твърди дървени корици. Налучках книгата опипом. Излязох на улицата. Поогледах се, па бутнах книгата в жабката на колата. Едва се побра. Горчо благодари, па ме прегърна и целуна. По бузата ми остана влага. Даде мръснишка газ, и изчезна зад недалечния ъгъл, където зееше поредната дупка на трайното беззаконие, обхванало тези земи от как свят светува. Знаех, че отново отпрашва към старата Гръцка Махала, където ще отседне в същото скапано бистро, за да продължи през питиета-фалшименто. Съзерцавайки нощните очертания на онова пусто подобие на площад, където от Къщата, Липата, Гаража, Асмата, Терасата, Банята и Целебното Изворче в двора, бе му останал единствено маломерен пуст апартамент, и дълбока яма лански жабуняк.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЗАРЯЗАХ ИЗДИРВАНЕТО НА ХАРТИЯ.
Хванах пътя и - право на гробищата. Където успокоени веднъж завинаги - рамо до рамо кротуват; мошеници и знаменитости, велможи и глупци, невинни жертви и почтени разбойници. Иначе казано нещастни белоградци. Носех букет карамфили, заедно свещ като копраля. Старото приятелство изисква жертви, казвах си, а гладуването е достойно и полезно. Всичко зависи от това, как го правиш. И, разбира се, закъснях.
НА ГРОБИЩАТА ЦАРЕШЕ СУЕТНЯ.
С мъка си пробих път през тълпата. Една линейка изпищя и дойде, и се разтвори. От нея измъкнаха носилка, разпнаха черен найлонов чувал. Върху отрупаната със сладости панихидна маса, лежеше старият парабел всред локва кръв.
- Дошъл да прави панихида, - отвърна отчето щом ме позна, - никой не се отзовал. Бил поканил – по партийна повеля - половин Белоград. Чакал, чакал, чакал, пил една ракия, че и втора, че и трета, па се гръмнал в устата. С този ръждив парабел. От къде го е набарал? Чакаме полиция.
Ама, че поп, рекох си, изповяда се като на Дядо Владика. Страх го е да не го пипнат за мюшерия? Дядо Попе, Дядо Попе - взема ли душ, направо на ченге изглеждам. Представям си що ще да е – втурна ли се с космичната карета напреки през Белоград – картон да събирам – пари за кебапче в криза да изкарам.
ПОБЪРЗАХ ДА СЕ ОТДАЛЕЧА.
Не биваше да губя време. На идване към гробищата бях открил чистичко микросметище, с купища хубав картон за ковчези. Щях да изкарам, и за бира, и за кебабче. По целият път до дома, не преставах да си повтарям, какво, че през третото хилядолетие високите технологии ще бъдат масово достъпни.
Кой като нас …
16.8.2009 г. 11:46:46
Hemy VARNALIS
ЗА ВОЙНАТА от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ВОЙНАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПЕТИ МАЙ – ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА, ознаменува срещата на армиите на СЪЮЗНИЦИТЕ на ЕЛБА. (За БНА – в Клагенфурт, Австрия!) Капитулацията на ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ бе окончателна и крайна. Историята доказа, че ПОСТРОЕНОТО ВЪРХУ ОМРАЗА И КОРУПЦИЯ Е КРЕХКО И НЕТРАЙНО. Адолф ХИТЛЕР, бе въвел т.н. „ДИРИЖИРАНА КОРУПЦИЯ“, с която се опитваше да превземе света. Изчезването на фамозният най-отговорен специалист по всичко Адолф ХИТЛЕР, и днес е загадка. Твърди се, че се е оттегли овреме в АРЖЕНТИНА. Както и това, че през шестдесеттях години на миналият век е починал ... в НЮ-ЙОРК. (По-късно се оказа, че това е негов далечен братовчед!) Краят на военните действия на сушата в морето и по въздуха обаче, даде тласък на началото на нестихващи по сей-ден подозрения между БИВШИТЕ СЪЮЗНИЦИ, дали мило и драго за да унищожат идеологията на ФАШИЗМА. РАЗДЕЛЯНЕТО НА ГЕРМАНИЯ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ЧАСТИ СЕ ОКАЗА НЕУДАЧНО. Бизония СЕ ПРЕВЪРНА В западна германия, И ТЯ ОТНОВО ОБСЕБИ СТАРА ЕВРОПА И СВЕТЪТ. За повече от петдесет години земно време – ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СВЕТА носеше фантастични печалби на едрите акционери и банките НА ЗАПАД, за сметка на ресурсите И ЦЕНТРАЛИЗИРАНИТЕ БЛАГИНИ на ИЗТОКА. В това число и малка МАТИ БОЛГАРИЯ, научила се да живее малко по-иначе, и доста по-достойно. За да бъде РАЗГРАБЕНА ЛИБЕРАЛНО, чрез механизмите на глобализма.
В НАЧАЛОТО НА МАРТ 1941., хитлеристките войски се настаниха и във ВАРНА. Плътни зелени редици, в кротък заплашителен марш, от КОМИТОВО ХАНЧЕ, в посока на МОРЕТО. Не чак толкова много, колкото би могла да изхрани СТАРА ВАРНА, но хлябът стана незабавно черен, а кюспето от маслобойната - деликатес. Търговията на черно незабавно потръгна. Вършеха я т.н. ЧЕРНОБОРСАДЖИИ, по-късно прибрани зад решетките, за да се окажат първи поборници за комунисткическа власт. Кварталните кръчми привечер се изпълваха със зелени униформи. Бяха малки кръчми по ханища. В които апапите от махалата не припарваха. В ресторант „ГРОЗД“ се видя немски джаз-балет, и това продължи доста. По улиците плъзнаха камионетки с антени върху покривите. (Историческа справка твърди за над 400 – словом четиристотин, червеноармейски радиостанции позиционирани в СТАРА ВАРНА – ПАМУЧНИЯТ КВАРТАЛ, месец преди да навлязат русите в БЪЛГАРИЯ!) Випускниците на „ДОЙЧЕ ШУЛЕ“ изпросперираха. По радиото дънеха немски маршове. Не мога да не отбележа, кварталните мъжаги и бащи, основно слушаха ВВС. Там бе неподправената истина. От време навреме – предимно обед и вечер, на вълната на РАДИО СОФИЯ се явяваше гласът на Георги ДИМИТРОВ, много успешно заглушаван. Тогава БЪЛГАРСКАТА ИСТИНА променяше честотата. Мъжете знаеха това, и също отместваха стрелката. Не, не бе загубена СТАРА ВАРНА за глобална политика. (На Варненското Промишлено Изложение през Втората Светоивна Война имаше съветски щанд с комбайн и трактор!) Вечер, подир полицейският час, звучаха престрелки. Хората знаеха, ВЛАСТТА КОГО ПРЕСЛЕДВА. Бе пълно с безплатни вестници и списания, платени от немската пропаганда. Често-често те идваха на първа страница със знаменитото „V“, но на хората бе ясно, за какво става дума. За още зърнени храни, сирене и кашкавал, за още кожени кожехчета, за какво ли не.
ПРЕЗ ЕДНА ЛУННА ЛЯТНА НОЩ НА 1943., по брега на морето излезе риба на талази. Народът газеше до колене, гребейки със шепи жива риба. За да товари легени, торби, кошове, чували и каруци. Този берекет означава – ВОЙНАТА СВЪРШВА, твърдяха стари маримани залутани край своите лодки. Над множеството ниско премина самолет. ПВО го пипна кръстосано със своите прожектори, но не се осмели да гръмне. Видя се, че не е немски. Не мина и година, и в един още по-прекрасен ден в морето се чуха гърмежи. Немците потапяха своите кораби, за да се изнесат пешком на ЗАПАД.
СТАРА ВАРНА изтърпя ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА с лишения, и надежда за нещо ново, което за тези земи винаги иде от СЕВЕР. Така стана и този път. На 05.09.1944., тясното тогава шосе ДОБРИЧ-ВАРНА, бе претъпкано от колони военна техника в две посоки. Денонощните тревоги, при които целият град хукваше в лозята, бяха отменени. Училищните занимания започнаха нормално – с поп. Преди да започне ВОДОСВЕТА, попът разбра че за дълго ще е излишен. Бащите от махалата отидоха на фронта. Някой от тях не се завърнаха. Които се завърнаха, бяха окаяници тръгнали по доктори.
ТОГАВА СЕ ПОТЪРСИ СМЕТКА. Тръгна т.н. „НАРОДЕН СЪД“, днес упрекван в НЕПРАВДОЛЮБИЕ от мнозина. Като гледам либералните управляющи, как налагат СИСТЕМНО ДИРИЖИРАНА КОРУПЦИЯ си мисля, ПРИМИТИВЕН АЛА СПРАВЕДЛИВ ще да е бил този, непонятен за хлапаците тогава, СЪД. Подир кончината на ЗАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ, ПРАВИТЕЛСТВОТО-РЕГЕНСТВО НА СИМЕОН ВТОРИ, бе в открита война със своят си народ. Бе успяло официално – ПО РЕДА НА ЗДД - да се саморазправи с 10 000 партизани, 20 000 ятаци, 60 000 политически затворници, с повече от 30 000 концлагеристи, По бойните полета от СТРАЦИН до БЕРЛИН, под водачеството на генерал Владимир СТОЙЧЕВ, от половин милионната армия участвала в бойните действия загинаха над 10 000 човека. Много от тях партизани-доброволци. Мнозина – от изтъкнатия БЪЛГАРСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ЕЛИТ ОТ ПРЕДИ ВОЙНАТА. На ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА МИР-1945., ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бе върнато в неговите граници от преди 1941.. ВАТЕНКАТА се превърна в ежедневна дреха. Прокламираха се промени, които – ЗАБЕЛЕЖЕТЕ! - бяха планомерно осъществена. Промени от ДОЗИРАНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЦЕНТРАЛИЗИРАН СЪВЕТСКИ ТИП, с изключителни материални натрупванията. РУСИЯ се намесваше, не толкова да контролира, колкото да координира. Дали го правеше успешно? Историята ще ни покаже. Натрупванията? Менте-комунистите нахлули в БКП подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ ги туриха в джоб.
И сега – ОТНАЧАЛО ...
ЗА ВОЙНАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПЕТИ МАЙ – ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА, ознаменува срещата на армиите на СЪЮЗНИЦИТЕ на ЕЛБА. (За БНА – в Клагенфурт, Австрия!) Капитулацията на ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ бе окончателна и крайна. Историята доказа, че ПОСТРОЕНОТО ВЪРХУ ОМРАЗА И КОРУПЦИЯ Е КРЕХКО И НЕТРАЙНО. Адолф ХИТЛЕР, бе въвел т.н. „ДИРИЖИРАНА КОРУПЦИЯ“, с която се опитваше да превземе света. Изчезването на фамозният най-отговорен специалист по всичко Адолф ХИТЛЕР, и днес е загадка. Твърди се, че се е оттегли овреме в АРЖЕНТИНА. Както и това, че през шестдесеттях години на миналият век е починал ... в НЮ-ЙОРК. (По-късно се оказа, че това е негов далечен братовчед!) Краят на военните действия на сушата в морето и по въздуха обаче, даде тласък на началото на нестихващи по сей-ден подозрения между БИВШИТЕ СЪЮЗНИЦИ, дали мило и драго за да унищожат идеологията на ФАШИЗМА. РАЗДЕЛЯНЕТО НА ГЕРМАНИЯ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ЧАСТИ СЕ ОКАЗА НЕУДАЧНО. Бизония СЕ ПРЕВЪРНА В западна германия, И ТЯ ОТНОВО ОБСЕБИ СТАРА ЕВРОПА И СВЕТЪТ. За повече от петдесет години земно време – ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СВЕТА носеше фантастични печалби на едрите акционери и банките НА ЗАПАД, за сметка на ресурсите И ЦЕНТРАЛИЗИРАНИТЕ БЛАГИНИ на ИЗТОКА. В това число и малка МАТИ БОЛГАРИЯ, научила се да живее малко по-иначе, и доста по-достойно. За да бъде РАЗГРАБЕНА ЛИБЕРАЛНО, чрез механизмите на глобализма.
В НАЧАЛОТО НА МАРТ 1941., хитлеристките войски се настаниха и във ВАРНА. Плътни зелени редици, в кротък заплашителен марш, от КОМИТОВО ХАНЧЕ, в посока на МОРЕТО. Не чак толкова много, колкото би могла да изхрани СТАРА ВАРНА, но хлябът стана незабавно черен, а кюспето от маслобойната - деликатес. Търговията на черно незабавно потръгна. Вършеха я т.н. ЧЕРНОБОРСАДЖИИ, по-късно прибрани зад решетките, за да се окажат първи поборници за комунисткическа власт. Кварталните кръчми привечер се изпълваха със зелени униформи. Бяха малки кръчми по ханища. В които апапите от махалата не припарваха. В ресторант „ГРОЗД“ се видя немски джаз-балет, и това продължи доста. По улиците плъзнаха камионетки с антени върху покривите. (Историческа справка твърди за над 400 – словом четиристотин, червеноармейски радиостанции позиционирани в СТАРА ВАРНА – ПАМУЧНИЯТ КВАРТАЛ, месец преди да навлязат русите в БЪЛГАРИЯ!) Випускниците на „ДОЙЧЕ ШУЛЕ“ изпросперираха. По радиото дънеха немски маршове. Не мога да не отбележа, кварталните мъжаги и бащи, основно слушаха ВВС. Там бе неподправената истина. От време навреме – предимно обед и вечер, на вълната на РАДИО СОФИЯ се явяваше гласът на Георги ДИМИТРОВ, много успешно заглушаван. Тогава БЪЛГАРСКАТА ИСТИНА променяше честотата. Мъжете знаеха това, и също отместваха стрелката. Не, не бе загубена СТАРА ВАРНА за глобална политика. (На Варненското Промишлено Изложение през Втората Светоивна Война имаше съветски щанд с комбайн и трактор!) Вечер, подир полицейският час, звучаха престрелки. Хората знаеха, ВЛАСТТА КОГО ПРЕСЛЕДВА. Бе пълно с безплатни вестници и списания, платени от немската пропаганда. Често-често те идваха на първа страница със знаменитото „V“, но на хората бе ясно, за какво става дума. За още зърнени храни, сирене и кашкавал, за още кожени кожехчета, за какво ли не.
ПРЕЗ ЕДНА ЛУННА ЛЯТНА НОЩ НА 1943., по брега на морето излезе риба на талази. Народът газеше до колене, гребейки със шепи жива риба. За да товари легени, торби, кошове, чували и каруци. Този берекет означава – ВОЙНАТА СВЪРШВА, твърдяха стари маримани залутани край своите лодки. Над множеството ниско премина самолет. ПВО го пипна кръстосано със своите прожектори, но не се осмели да гръмне. Видя се, че не е немски. Не мина и година, и в един още по-прекрасен ден в морето се чуха гърмежи. Немците потапяха своите кораби, за да се изнесат пешком на ЗАПАД.
СТАРА ВАРНА изтърпя ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА с лишения, и надежда за нещо ново, което за тези земи винаги иде от СЕВЕР. Така стана и този път. На 05.09.1944., тясното тогава шосе ДОБРИЧ-ВАРНА, бе претъпкано от колони военна техника в две посоки. Денонощните тревоги, при които целият град хукваше в лозята, бяха отменени. Училищните занимания започнаха нормално – с поп. Преди да започне ВОДОСВЕТА, попът разбра че за дълго ще е излишен. Бащите от махалата отидоха на фронта. Някой от тях не се завърнаха. Които се завърнаха, бяха окаяници тръгнали по доктори.
ТОГАВА СЕ ПОТЪРСИ СМЕТКА. Тръгна т.н. „НАРОДЕН СЪД“, днес упрекван в НЕПРАВДОЛЮБИЕ от мнозина. Като гледам либералните управляющи, как налагат СИСТЕМНО ДИРИЖИРАНА КОРУПЦИЯ си мисля, ПРИМИТИВЕН АЛА СПРАВЕДЛИВ ще да е бил този, непонятен за хлапаците тогава, СЪД. Подир кончината на ЗАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ, ПРАВИТЕЛСТВОТО-РЕГЕНСТВО НА СИМЕОН ВТОРИ, бе в открита война със своят си народ. Бе успяло официално – ПО РЕДА НА ЗДД - да се саморазправи с 10 000 партизани, 20 000 ятаци, 60 000 политически затворници, с повече от 30 000 концлагеристи, По бойните полета от СТРАЦИН до БЕРЛИН, под водачеството на генерал Владимир СТОЙЧЕВ, от половин милионната армия участвала в бойните действия загинаха над 10 000 човека. Много от тях партизани-доброволци. Мнозина – от изтъкнатия БЪЛГАРСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ЕЛИТ ОТ ПРЕДИ ВОЙНАТА. На ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА МИР-1945., ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бе върнато в неговите граници от преди 1941.. ВАТЕНКАТА се превърна в ежедневна дреха. Прокламираха се промени, които – ЗАБЕЛЕЖЕТЕ! - бяха планомерно осъществена. Промени от ДОЗИРАНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЦЕНТРАЛИЗИРАН СЪВЕТСКИ ТИП, с изключителни материални натрупванията. РУСИЯ се намесваше, не толкова да контролира, колкото да координира. Дали го правеше успешно? Историята ще ни покаже. Натрупванията? Менте-комунистите нахлули в БКП подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ ги туриха в джоб.
И сега – ОТНАЧАЛО ...
АСЕН ЗЛАТАРОВ – ЛЮБИМЕЦЪТ НА МЛАДЕЖТА от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
IN MEMORIAM
АСЕН ЗЛАТАРОВ – ЛЮБИМЕЦЪТ НА МЛАДЕЖТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕЗ 2005., се навършиха 120 години от рождението на един органичен оригинален български просветител – Професор Доктор Асен ЗЛАТАРОВ. Не е известно някой да се бе сетил, та да ознаменува важното за нацията именувана българска събитие.
ПРЕЗ 2006., се навършиха 70 години от смъртта на един от най-светлите умове на Българската Наука. Не е известно БАН да бе сторил тържествена сесия.
Всъщност – за кого става дума? Слабо известно име на не чак толкова високият хоризонт на Българската Наука. Име, някога обединител на различните крила на студентската младеж. В името на Майка БЪЛГАРИЯ. За разлика от РУСИЯ, а навярно и от още ред страни, Българската Нация ненавижда своите извисени умове. И – бърза – ако не да ги разстреля – възможно най-скоростно да ги забрави. Горко ни – като нация. Щом сме готови да плюнем върху самите себе си. О – това много си го можем.
ЗНАМЕНИТИЯТ НЯКОГА ЗА БЪЛГАРСКАТА СТУДЕНТСКА МЛАДЕЖ ПРОФЕСОР ДОКТОР ИВАЕН-АСЕН ЗЛАТАРОВ, е роден в Хасково на 04.02.1885..Христо ЗЛАТАРОВ – негов баща, е боен съратник на Васил ЛЕВСКИ-АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА. Поради което – заточен в ДИАРБЕКИР, където изтрайва до ОСВОБОЖДЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ. Подир завръщането си, той е последователно аптекар, съдия, адвокат и виден народен представител. Тъй като баща му е класифициран аптекар, той от малък е в непосредствена близост с химията и ботаниката и биологията. Това е време, когато лечебните продукти все са продукти на Природата. Той се задълбочава във френските и руски класици. Гимназист в София, той ползва няколко чужди езици. През 1903. става студент по химия в СДУ. Позволява си да слуша лекции по философия и литература, а в тези науки напредъкът на неговото Време на Времената е безспорен. На следващата година вече е стипендиант в ЖЕНЕВА, където става ученик на големият натурфилософ Емил ЮНГ. На една лекция по политическа икономия, се среща и запознава с големият социален деец от ппреди Първата Световна Война Жан ЖОРЕС. В началото на 1907. взема докторат в ГРЕНОБЪЛ, където има и други български студенти, а името на Петъор БЕРОН все още не е окончателно забравено. Изхранването на населението винаги е било световен проблем, а МЛАДА БЪЛГАРИЯ става все повече известна със своите съестни продукти. Асен ЗЛАТАРОВ заминава за МЮНХЕН, където специализира химия на хранителните продукти. ГЕРМАНИЯ е водеща в областта на химията, и такава ще остане до краят на Втората Световна война. През учебната 1908-1909. той е вече в Пловдив, където е гимназиален учител. Негова съпруга става Евдокия Николова АТАНАСОВА, от която има двама сина. През 1910. е асистент в СДУ, а през 1922. е доцент. По време на Първата Световна Война, той е началник на Индустриалния отдел на Дирекцията за ГРАЖДАНСКА ОТБРАНА. През 1927. бива произведен за извънреден професор, а на 11.12.1935. - редовен професор. По онова време – чак до сакралната дата 09.09.1944., учените биват търсени да изнасят т.н. сказки. Това е пряк досег на елитарната интелигенция с масовият гражданин. Прохесор Асен ЗЛАТАРОВ изнася стотици сказки по наболели въпроси на народното стопанство и масовото здравеопазване, из всичмки краища на страната. Неговите научни постижения биват обнародвани в български и чуждестранни издания. Десетина популярни брошури, стотици статии и учебни пособия, излизат сякаш денонощно под неговото огнено перо. Както и три белетристични книга подписани с псевдонима „АУРА“. Редактор на списания „ХИМИЯ И ИНДУСТРИЯ“, „ЧЕРВЕНА ТРИБУНА“, „ПРИРОДА И НАУКА“, библиотека „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО“, в която българският читател за пръв път открива понятието „ЕКОЛОГИЯ“, на изключителното списание „ПРИРОДА И НАУКА“, което и сега се чете с увлечение. Председател на БЪЛГАРСКОТО ХИМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО и на прочутият по онова време „ДОМ НА ИЗКУСТВАТА“ в столицата.
През 1932. година в цялото ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бива чествана 25 годишната негова научна дейност. По този случай излиза обемен алманах. Болестите обаче винаги изчакват но недочакват. Професор Асен ЗЛАТАРОВ тежко заболява. В краят на 1936. той бива опериран във ВИЕНА от злокачествен тумор. Където и почива в пълно съзнание на 22.12.1936., потапяйки в скръб цяла БЪЛГАРИЯ. Неговото погребение е изключително тържествено и държавни почести на 27.12.1936.
ДЪЛГИ ГОДИНИ поди неговата смърт, поколения негови студенти и слрущшатели от народните аудитории, ще си спомнят и скърбят за неговата младост и плам.
През своят кратък но плодотворен живот, Асен ЗЛАТАРОВ дриблира в посока на СОЦИАЛИЗМА. Сериозна дума – днес превърната в посмешище от шепа духовни спекуланти, които все пак ни го обещаваха и – за подир прехода. Той става убеден социалист подир посещение на СССР през ....
АСЕН ЗЛАТАРОВ – ЛЮБИМЕЦЪТ НА МЛАДЕЖТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕЗ 2005., се навършиха 120 години от рождението на един органичен оригинален български просветител – Професор Доктор Асен ЗЛАТАРОВ. Не е известно някой да се бе сетил, та да ознаменува важното за нацията именувана българска събитие.
ПРЕЗ 2006., се навършиха 70 години от смъртта на един от най-светлите умове на Българската Наука. Не е известно БАН да бе сторил тържествена сесия.
Всъщност – за кого става дума? Слабо известно име на не чак толкова високият хоризонт на Българската Наука. Име, някога обединител на различните крила на студентската младеж. В името на Майка БЪЛГАРИЯ. За разлика от РУСИЯ, а навярно и от още ред страни, Българската Нация ненавижда своите извисени умове. И – бърза – ако не да ги разстреля – възможно най-скоростно да ги забрави. Горко ни – като нация. Щом сме готови да плюнем върху самите себе си. О – това много си го можем.
ЗНАМЕНИТИЯТ НЯКОГА ЗА БЪЛГАРСКАТА СТУДЕНТСКА МЛАДЕЖ ПРОФЕСОР ДОКТОР ИВАЕН-АСЕН ЗЛАТАРОВ, е роден в Хасково на 04.02.1885..Христо ЗЛАТАРОВ – негов баща, е боен съратник на Васил ЛЕВСКИ-АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА. Поради което – заточен в ДИАРБЕКИР, където изтрайва до ОСВОБОЖДЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ. Подир завръщането си, той е последователно аптекар, съдия, адвокат и виден народен представител. Тъй като баща му е класифициран аптекар, той от малък е в непосредствена близост с химията и ботаниката и биологията. Това е време, когато лечебните продукти все са продукти на Природата. Той се задълбочава във френските и руски класици. Гимназист в София, той ползва няколко чужди езици. През 1903. става студент по химия в СДУ. Позволява си да слуша лекции по философия и литература, а в тези науки напредъкът на неговото Време на Времената е безспорен. На следващата година вече е стипендиант в ЖЕНЕВА, където става ученик на големият натурфилософ Емил ЮНГ. На една лекция по политическа икономия, се среща и запознава с големият социален деец от ппреди Първата Световна Война Жан ЖОРЕС. В началото на 1907. взема докторат в ГРЕНОБЪЛ, където има и други български студенти, а името на Петъор БЕРОН все още не е окончателно забравено. Изхранването на населението винаги е било световен проблем, а МЛАДА БЪЛГАРИЯ става все повече известна със своите съестни продукти. Асен ЗЛАТАРОВ заминава за МЮНХЕН, където специализира химия на хранителните продукти. ГЕРМАНИЯ е водеща в областта на химията, и такава ще остане до краят на Втората Световна война. През учебната 1908-1909. той е вече в Пловдив, където е гимназиален учител. Негова съпруга става Евдокия Николова АТАНАСОВА, от която има двама сина. През 1910. е асистент в СДУ, а през 1922. е доцент. По време на Първата Световна Война, той е началник на Индустриалния отдел на Дирекцията за ГРАЖДАНСКА ОТБРАНА. През 1927. бива произведен за извънреден професор, а на 11.12.1935. - редовен професор. По онова време – чак до сакралната дата 09.09.1944., учените биват търсени да изнасят т.н. сказки. Това е пряк досег на елитарната интелигенция с масовият гражданин. Прохесор Асен ЗЛАТАРОВ изнася стотици сказки по наболели въпроси на народното стопанство и масовото здравеопазване, из всичмки краища на страната. Неговите научни постижения биват обнародвани в български и чуждестранни издания. Десетина популярни брошури, стотици статии и учебни пособия, излизат сякаш денонощно под неговото огнено перо. Както и три белетристични книга подписани с псевдонима „АУРА“. Редактор на списания „ХИМИЯ И ИНДУСТРИЯ“, „ЧЕРВЕНА ТРИБУНА“, „ПРИРОДА И НАУКА“, библиотека „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО“, в която българският читател за пръв път открива понятието „ЕКОЛОГИЯ“, на изключителното списание „ПРИРОДА И НАУКА“, което и сега се чете с увлечение. Председател на БЪЛГАРСКОТО ХИМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО и на прочутият по онова време „ДОМ НА ИЗКУСТВАТА“ в столицата.
През 1932. година в цялото ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бива чествана 25 годишната негова научна дейност. По този случай излиза обемен алманах. Болестите обаче винаги изчакват но недочакват. Професор Асен ЗЛАТАРОВ тежко заболява. В краят на 1936. той бива опериран във ВИЕНА от злокачествен тумор. Където и почива в пълно съзнание на 22.12.1936., потапяйки в скръб цяла БЪЛГАРИЯ. Неговото погребение е изключително тържествено и държавни почести на 27.12.1936.
ДЪЛГИ ГОДИНИ поди неговата смърт, поколения негови студенти и слрущшатели от народните аудитории, ще си спомнят и скърбят за неговата младост и плам.
През своят кратък но плодотворен живот, Асен ЗЛАТАРОВ дриблира в посока на СОЦИАЛИЗМА. Сериозна дума – днес превърната в посмешище от шепа духовни спекуланти, които все пак ни го обещаваха и – за подир прехода. Той става убеден социалист подир посещение на СССР през ....
събота, 12 септември 2009 г.
ஐரோபெஇடல் புல்காரியா - டோடளிடரியாடியால் பென்ச்சிஒன்ஸ், பி போகோமில் கொஸ்தொப்ப் அவ்ரமொவ்-HEMY
© 2009 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЕВРОПЕИДНА БЪЛГАРИЯ – ТОТАЛИТАРОИДНИ ПЕНСИИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia
АКО СИ ЖИВЯЛ ПОД ПЕНСИОНЕН ПОХЛУПАК в условията на т.н. преходно съвремие по-длъжко време - пък си оцелял, не може да не установиш, че демоде финансови комунистически практики, предназначени да забаламосват обществеността; на която й е отнет не само хляба - но и думата; продължават да властват и светуват по закон. Дали, и по Конституция!?! Защото, под изплашеният взор на обществеността, значителен брой средноевропейски граждани, (мнозина от тях напълно работоспособни!), отдали себе си за изграждане на неотдавнашна промишлена България - до корен разорена, са напълно излишни. И, че в крайна сметка, (от нас да мине!), тяхното място е пред кофите за смет. Безпокоен факт позорящ, не толкова все още живите пенсионерски останки, колкото европеидно натаманената МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Дотолкова вътрешнозаможна, че все още централизирано разпродавана, разграбвана, едва ли не подарявана. Каква съдба, подигравка, и позор.
Но, кому пука!?!
КОГАТО ПОД ОГЛУШИТЕЛЕН МЕДИЕН ШУМ, Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се престраши да напомни, че ЕО следва да поеме специални гаранции: за екуализация месечните иждивения на последните милион-два пенсионирани въз основа на заработки положени по време на различна икономическа система. Трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, че изведнъж ще рухне. Бе забранено дори да помислят. Оказа се че; независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права, свободи и труд, ратифицирани не само от безбройните правителства от 1989. насам, но и от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по чрез закон, в две основни групи:
• Пенсионирани преди 1999. година,
• Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, устойчиво намаляваща, до неотдавна получаваше пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро. С навлизане в сферата на световната икономическа криза, явление пипнало МАТИ БОЛГАРИЯ за гуша непосредствено подир освобождение от под турско, подир дрън-дрън фокуси на дребно, тази сума бе смешно завишена. За втората група пенсиите биваха пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика. Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен балкански сметкаджилък, че да останат фондове за премиални в интерес на бюрократи – на практика не вършещи нищо. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава по комсомолски - напълно чист. Освен, че е изключително несправедливо, подобно състояние е изцяло нетърпимо. То продължава да изправя нашите бедстващи бащи и майки пред единствена дилема: или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на прекалено добре урежданото пенсионно дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за туширане на предстоящи социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлят цифра сто? Колко са понастоящем? Ето една статистика, за която социалното ведомство избягва да държи сметка. Нима не е пределно ясно, че българинът-пенсионер следва да получава най-напред и първом - задължителната социална пенсия за безусловно всеки жител на страната; и ато законно допълнение - пенсията за трудов стаж. Какво толкова има да се хитрува? Отдавна е известно, че минималната пенсия по света възлиза на около 500 долара, при 30 процента социално-обществени бенефиции, и задължителни бонуси за електрическа енергия, газ и питейна вода. Ние ли трябва да го заявим?
НАЛАГА СЕ МНЕНИЕ, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни пенсионни фондове. Включили овреме всички онези преддеветосептемврийски трудово-осигурителни натрупвания, всички онези многобройни частни осигурителни фондове национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ. Отчаяно прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, натоварен своевременно от ЦК на БКП да управлява валутния резерв на НРБ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване. Означава ли това, че значителните пенсионни фондове на НРБ са превърнати във валута и вложени в т.н. ъфшорни фондове? Това не би могъл да каже никой. Но подходящо вещо разследване, би могло да ги изяви и върне в скапаният бюджет на съвременната българска държава. Дорде е време.
ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които мнажуство висшисти и изявени преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата - невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява, докато продължава да се разширява. Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво: Това не било в неговите задължения. В Народното Събрание имало специализирана комисия, която без да бърза, си се труди по проблема; Предстояла „широка обществена дискусия по проблема“, но такава и днес се невиди.
В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи високоуважаемата г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава бившата социална министърка да предприеме спешни мерки, и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (По това време около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“. Странно е, че при наличие на доказано експертен апарат, Министерство на социалните грижи, съвместно с подходящите служби, не се наема да издири съдбата на зачезналите пенсионни фондове на НРБ. Че да ги има за опора.
КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, се престрашават, и изпращат жалба до Европейския Съд в Страсбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за ефективен отговор. Поразена от прогресиращ ганстеризъм и намалена раждаемост; ежедневна дребна престъпност и пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и коруптивност; все по-тежкокризисен екологически импакт; предстояща енергийна криза и унищожителна шосейна произшественост; оптимизиране на неуправляемо национално образование; безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага; малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Може би. Но, не и за онези – които си отиват ...
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЕВРОПЕИДНА БЪЛГАРИЯ – ТОТАЛИТАРОИДНИ ПЕНСИИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia
АКО СИ ЖИВЯЛ ПОД ПЕНСИОНЕН ПОХЛУПАК в условията на т.н. преходно съвремие по-длъжко време - пък си оцелял, не може да не установиш, че демоде финансови комунистически практики, предназначени да забаламосват обществеността; на която й е отнет не само хляба - но и думата; продължават да властват и светуват по закон. Дали, и по Конституция!?! Защото, под изплашеният взор на обществеността, значителен брой средноевропейски граждани, (мнозина от тях напълно работоспособни!), отдали себе си за изграждане на неотдавнашна промишлена България - до корен разорена, са напълно излишни. И, че в крайна сметка, (от нас да мине!), тяхното място е пред кофите за смет. Безпокоен факт позорящ, не толкова все още живите пенсионерски останки, колкото европеидно натаманената МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Дотолкова вътрешнозаможна, че все още централизирано разпродавана, разграбвана, едва ли не подарявана. Каква съдба, подигравка, и позор.
Но, кому пука!?!
КОГАТО ПОД ОГЛУШИТЕЛЕН МЕДИЕН ШУМ, Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се престраши да напомни, че ЕО следва да поеме специални гаранции: за екуализация месечните иждивения на последните милион-два пенсионирани въз основа на заработки положени по време на различна икономическа система. Трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, че изведнъж ще рухне. Бе забранено дори да помислят. Оказа се че; независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права, свободи и труд, ратифицирани не само от безбройните правителства от 1989. насам, но и от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по чрез закон, в две основни групи:
• Пенсионирани преди 1999. година,
• Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, устойчиво намаляваща, до неотдавна получаваше пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро. С навлизане в сферата на световната икономическа криза, явление пипнало МАТИ БОЛГАРИЯ за гуша непосредствено подир освобождение от под турско, подир дрън-дрън фокуси на дребно, тази сума бе смешно завишена. За втората група пенсиите биваха пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика. Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен балкански сметкаджилък, че да останат фондове за премиални в интерес на бюрократи – на практика не вършещи нищо. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава по комсомолски - напълно чист. Освен, че е изключително несправедливо, подобно състояние е изцяло нетърпимо. То продължава да изправя нашите бедстващи бащи и майки пред единствена дилема: или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на прекалено добре урежданото пенсионно дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за туширане на предстоящи социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлят цифра сто? Колко са понастоящем? Ето една статистика, за която социалното ведомство избягва да държи сметка. Нима не е пределно ясно, че българинът-пенсионер следва да получава най-напред и първом - задължителната социална пенсия за безусловно всеки жител на страната; и ато законно допълнение - пенсията за трудов стаж. Какво толкова има да се хитрува? Отдавна е известно, че минималната пенсия по света възлиза на около 500 долара, при 30 процента социално-обществени бенефиции, и задължителни бонуси за електрическа енергия, газ и питейна вода. Ние ли трябва да го заявим?
НАЛАГА СЕ МНЕНИЕ, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни пенсионни фондове. Включили овреме всички онези преддеветосептемврийски трудово-осигурителни натрупвания, всички онези многобройни частни осигурителни фондове национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ. Отчаяно прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, натоварен своевременно от ЦК на БКП да управлява валутния резерв на НРБ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване. Означава ли това, че значителните пенсионни фондове на НРБ са превърнати във валута и вложени в т.н. ъфшорни фондове? Това не би могъл да каже никой. Но подходящо вещо разследване, би могло да ги изяви и върне в скапаният бюджет на съвременната българска държава. Дорде е време.
ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които мнажуство висшисти и изявени преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата - невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява, докато продължава да се разширява. Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво: Това не било в неговите задължения. В Народното Събрание имало специализирана комисия, която без да бърза, си се труди по проблема; Предстояла „широка обществена дискусия по проблема“, но такава и днес се невиди.
В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи високоуважаемата г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава бившата социална министърка да предприеме спешни мерки, и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (По това време около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“. Странно е, че при наличие на доказано експертен апарат, Министерство на социалните грижи, съвместно с подходящите служби, не се наема да издири съдбата на зачезналите пенсионни фондове на НРБ. Че да ги има за опора.
КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, се престрашават, и изпращат жалба до Европейския Съд в Страсбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за ефективен отговор. Поразена от прогресиращ ганстеризъм и намалена раждаемост; ежедневна дребна престъпност и пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и коруптивност; все по-тежкокризисен екологически импакт; предстояща енергийна криза и унищожителна шосейна произшественост; оптимизиране на неуправляемо национално образование; безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага; малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Може би. Но, не и за онези – които си отиват ...
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
петък, 27 март 2009 г.
България над всичко
Прегледи: 76 - Коментари: 1
ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП!
ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП! ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП!
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ОППА – ВАРНА РЕЖИОНАЛ – ОППА-ОП!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На снимките: Катедралата в Барселона и рухналата козирка на баня "Гъбата" у нашего града
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за възстановяване на автомобилното движение по улица "27ми ЮЛИ", напреки на единствената пешеходна зона в СТАРА ВАРНА, за лишен път напомня, че апетитите към ново строителство ИМЕННО В ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА АПЕТИТНА ПРИЧЕРНОМОРСКА ВАРНА едва ли някога ще отминат напълно. Феноменът "ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА ДУПКА"; около която дриблират няколко ЕООД-та и кой знае колко минидъщерни фирми; някога обезпечена с красив безлимитен проект на хартия за централен търговски дом – все още на ниво "ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ДУПКА", досадно често си се приповтаря. Проектът бе спрян именно ПОРАДИ БЕЗИЗХОДИЦАТА С ТРАНСПОРТНИТЕ ПОТОЦИ ЗА НЕГОВОТО 24-ри ЧАСОВО ЗАХРАНВАНЕ СЪС СТОКИ.
ПОРЕДНОТО "НОВО" ТРАНСПОРТНО РЕШЕНИЕ обезпечено от ОБЩИНА ВАРНА, на практика осигурява ЕДНОПОСОЧЕН ТРАНСПОРТЕН ПОДХОД към прекалено апетитния парцел на ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА БАНЯ-ГЪБА. Оригинален архитектурен комплекс и артефакт, обслужвал ВАРНА-ГРАД десетилетия, днес изстискан напълно, (При никаква техническа подръжка от 1988 г. насам!), до степен на естествено (Изкуствено ли – това е невъзможно!?!) рухване на челната козирка върху паркирани леки транспортни средства. Обичайно явление за този мил причерноморски град, в който апетитите за макдоналд-банички надхвърлят компетенциите по транспорта. Комплекс, оценен някога от тоталитарни зцавистници-критикари като прекалено модернистичен, а архитектът - доколкото знаем умничко натирен в далечна ЛИБИЯ – че дано ВАРНА-ГРАД не види подобен проект никогиж. И защото, все пак някой успява и напомня, че отдолу – под този зарязан от собствениците имот, (Независимо от плановете за в бъдеще – длъжни са да го поддържат в безопасна изправност!), лежат руините на СТАРАТА ВАРНЕНСКА КРЕПОСТ, и на предкрепостния град. А още по-отдолу тече каптирана СТАРАТА РЕКА ВАРНА по своя узаптен в началото на тридесетте години на двадесети век път към морето. Фактология пренебрегвана от мнозина, но задължителна за напомняне.
ДНЕС ЕДИН ПЪТЕШЕСТВЕНИЧЕСКИ ЕКИП, в който едва единият член е КОРЕНЯК-ВАРНЕНЕЦ, успява и ни навира в лице ОПИТЪТ НА ДАЛЕЧНА БАРЦЕЛОНА. Така някога ни навираха в очи ОПИТЪТ НА БРАТСКА РУСИЯ, къде по-успешно на престъпна евтиния. Със СЛУЧАЯТ БАРЦЕЛОНА, се е захванало топтан цялото ГРАДСКО ОБЩИНСКО ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО, оглавено от ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА. Което знаменателно напомня, че го оглавява човек с вкус към НАУКА, ИЗКУСТВО и ПРОГРЕС. Когото строителните асове така нахално са пипнали за пешовете на академичната роба, че и космодрум да решат, и космодрум биха вдигнали на мястото на АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ, без да им трепне око.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ, че всякаквите строително-архитектурно-транспортни забежки в границите на ГРАД ВАРНА, на практика винаги се оказват сбъдати БЕЗ КМЕТСКА ВЕРИФИКАЦИЯ. Ето защо била тя необходима - ЦЯЛАТА РАЗДУТА БЮРОКРАТИЧЕСКА МРЕЖА НА ОБЩИНА ВАРНА И НЕЙНИТЕ ПОДКМЕТСТВА! За да прескачат – и още по-лошо – ЗА ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ ВРОДЕНОТО БЛАГОРАЗУМИЕ НА КМЕТА. И успяват. О, как успяват.
НА 26.03.2009 г., В ЗАЛА 37 НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, пред журналисти от всякакъв калибър, бяха представени впечатленията на възхитените членове на ВАРНЕНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ ПОСЕТИЛА КМЕТСТВО БАРЦЕЛОНА. Информацията, поднесена от главния архитект на общината, от главния юрист на общината и от една неизвестна млада архитектка, както тези на самия високоуважаем кмет, бяха крайно съществени и интересни. Особено в онази част, в която се говореше за поредното провинциално щение, щото ИНСТИТУТ ПО ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА – СОФИЯ, възпретил рушването на т.н. КАРТОФЕНА КЪЩА, (Днес вече изцяло я няма!), да не се меси във ВАРНЕНСКИТЕ РАБОТИ. За целта се предлага да бъде създадена ВАРНЕНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРА, КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ПЕРСПЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГРАДА. Много успешна работа, ама за ИСПАНИЯ. (Барцелончани най-добре знаят!) Където частната инициатива никога не бе погубена умишлено, уважението към град, род и родина успешно бе опазено, а народът не бе отучен да има свой дом и бизнес дори, по време на отвратителния франкистки тоталитаризъм. И, защото такова звено у нас все още го няма, а и трудно ще бъде въведено в работа, (Кой ли би ги слушал!), с БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ е подписано съответно СЪГЛАШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, (Услуги без стоки не вървят!), ЗА ПОРЕДНОТО ОПРАВЯНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА ВАРНА-ГРАД. И, едва ли някой се запитва, поради что ФЕДЕРАЛНА БРАЗИЛИЯ финансира нова столица през петдесеттях години на двадесети век? Ами – поради тежките инфраструктурни проблеми в тогавашната столица РИО ДЕ ЖАНЕЙРО (До 1960 г.!). Да припомняме ли азбучната истина за фаталната разходка на Франк-Лойд РАЙТ и кметът на Ню-ЙОРК малко преди Втората Световна Война, под сипещи се от небостъргачите корнизи и козирки. Архитектите я знаят.
НЯКОГА НОВОПОСТАНОВЕНИТЕ БАЩИ на СТАРА ВАРНА бяха направили промишлените предприятия да им бъдат на разкрач от дома, едва ли не в центъра на града ("МЕТАЛ", "ЛОРМ", "ЕЛПРОМ", "МАСЛОБОЙНА" …), и докато бъдат ситуирани там където им е мястото, отмина доста национално време. Днес нещата се преповтарят чрез произволното, и позволете!, безпощадно курортно-жилищно строителство по възлови инфраструктурни места, които архитектите от БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ няма как да не отбележат за рушване. (Независимо дали ще бъде възприето – или не!) В това отношение тяхното сътрудничество няма как да не се окаже полезно. Поне за онези, нагърбили се да докарат от девет реки вода и дойни крави, че да впечатлят света с "ВАРНЕНСКИ НЕБОСТЪРГАЧИ". Гдето подир двадесетина години ще започнат да се разкапват. Една подобна сграда има изключително сериозна техническа подръжка. Вие как мислите? Прословутият "ЕМПАЙР СТЕЙТ БИЛДИНГ" на Доналд ТРАМП натоварва ли се оптимално и изцяло? Аз твърдя обратното. Вървете и проверете! Щото, мили мои съграждани варненски от АКСАКОВО до КАСТРИЦА, и през ГАЛАТА до ВЛАДИСЛАВОВО, докладът на знаменитите варненски пътешественици нищо не казва за крайбрежните хотели около БАРЦЕЛОНА и тяхната настояща и бъдеща съдба.
Прегледи: 76 - Коментари: 1
ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП!
ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП! ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП!
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ОППА – ВАРНА РЕЖИОНАЛ – ОППА-ОП!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На снимките: Катедралата в Барселона и рухналата козирка на баня "Гъбата" у нашего града
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за възстановяване на автомобилното движение по улица "27ми ЮЛИ", напреки на единствената пешеходна зона в СТАРА ВАРНА, за лишен път напомня, че апетитите към ново строителство ИМЕННО В ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА АПЕТИТНА ПРИЧЕРНОМОРСКА ВАРНА едва ли някога ще отминат напълно. Феноменът "ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА ДУПКА"; около която дриблират няколко ЕООД-та и кой знае колко минидъщерни фирми; някога обезпечена с красив безлимитен проект на хартия за централен търговски дом – все още на ниво "ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ДУПКА", досадно често си се приповтаря. Проектът бе спрян именно ПОРАДИ БЕЗИЗХОДИЦАТА С ТРАНСПОРТНИТЕ ПОТОЦИ ЗА НЕГОВОТО 24-ри ЧАСОВО ЗАХРАНВАНЕ СЪС СТОКИ.
ПОРЕДНОТО "НОВО" ТРАНСПОРТНО РЕШЕНИЕ обезпечено от ОБЩИНА ВАРНА, на практика осигурява ЕДНОПОСОЧЕН ТРАНСПОРТЕН ПОДХОД към прекалено апетитния парцел на ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА БАНЯ-ГЪБА. Оригинален архитектурен комплекс и артефакт, обслужвал ВАРНА-ГРАД десетилетия, днес изстискан напълно, (При никаква техническа подръжка от 1988 г. насам!), до степен на естествено (Изкуствено ли – това е невъзможно!?!) рухване на челната козирка върху паркирани леки транспортни средства. Обичайно явление за този мил причерноморски град, в който апетитите за макдоналд-банички надхвърлят компетенциите по транспорта. Комплекс, оценен някога от тоталитарни зцавистници-критикари като прекалено модернистичен, а архитектът - доколкото знаем умничко натирен в далечна ЛИБИЯ – че дано ВАРНА-ГРАД не види подобен проект никогиж. И защото, все пак някой успява и напомня, че отдолу – под този зарязан от собствениците имот, (Независимо от плановете за в бъдеще – длъжни са да го поддържат в безопасна изправност!), лежат руините на СТАРАТА ВАРНЕНСКА КРЕПОСТ, и на предкрепостния град. А още по-отдолу тече каптирана СТАРАТА РЕКА ВАРНА по своя узаптен в началото на тридесетте години на двадесети век път към морето. Фактология пренебрегвана от мнозина, но задължителна за напомняне.
ДНЕС ЕДИН ПЪТЕШЕСТВЕНИЧЕСКИ ЕКИП, в който едва единият член е КОРЕНЯК-ВАРНЕНЕЦ, успява и ни навира в лице ОПИТЪТ НА ДАЛЕЧНА БАРЦЕЛОНА. Така някога ни навираха в очи ОПИТЪТ НА БРАТСКА РУСИЯ, къде по-успешно на престъпна евтиния. Със СЛУЧАЯТ БАРЦЕЛОНА, се е захванало топтан цялото ГРАДСКО ОБЩИНСКО ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО, оглавено от ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА. Което знаменателно напомня, че го оглавява човек с вкус към НАУКА, ИЗКУСТВО и ПРОГРЕС. Когото строителните асове така нахално са пипнали за пешовете на академичната роба, че и космодрум да решат, и космодрум биха вдигнали на мястото на АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ, без да им трепне око.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ, че всякаквите строително-архитектурно-транспортни забежки в границите на ГРАД ВАРНА, на практика винаги се оказват сбъдати БЕЗ КМЕТСКА ВЕРИФИКАЦИЯ. Ето защо била тя необходима - ЦЯЛАТА РАЗДУТА БЮРОКРАТИЧЕСКА МРЕЖА НА ОБЩИНА ВАРНА И НЕЙНИТЕ ПОДКМЕТСТВА! За да прескачат – и още по-лошо – ЗА ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ ВРОДЕНОТО БЛАГОРАЗУМИЕ НА КМЕТА. И успяват. О, как успяват.
НА 26.03.2009 г., В ЗАЛА 37 НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, пред журналисти от всякакъв калибър, бяха представени впечатленията на възхитените членове на ВАРНЕНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ ПОСЕТИЛА КМЕТСТВО БАРЦЕЛОНА. Информацията, поднесена от главния архитект на общината, от главния юрист на общината и от една неизвестна млада архитектка, както тези на самия високоуважаем кмет, бяха крайно съществени и интересни. Особено в онази част, в която се говореше за поредното провинциално щение, щото ИНСТИТУТ ПО ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА – СОФИЯ, възпретил рушването на т.н. КАРТОФЕНА КЪЩА, (Днес вече изцяло я няма!), да не се меси във ВАРНЕНСКИТЕ РАБОТИ. За целта се предлага да бъде създадена ВАРНЕНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРА, КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ПЕРСПЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГРАДА. Много успешна работа, ама за ИСПАНИЯ. (Барцелончани най-добре знаят!) Където частната инициатива никога не бе погубена умишлено, уважението към град, род и родина успешно бе опазено, а народът не бе отучен да има свой дом и бизнес дори, по време на отвратителния франкистки тоталитаризъм. И, защото такова звено у нас все още го няма, а и трудно ще бъде въведено в работа, (Кой ли би ги слушал!), с БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ е подписано съответно СЪГЛАШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, (Услуги без стоки не вървят!), ЗА ПОРЕДНОТО ОПРАВЯНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА ВАРНА-ГРАД. И, едва ли някой се запитва, поради что ФЕДЕРАЛНА БРАЗИЛИЯ финансира нова столица през петдесеттях години на двадесети век? Ами – поради тежките инфраструктурни проблеми в тогавашната столица РИО ДЕ ЖАНЕЙРО (До 1960 г.!). Да припомняме ли азбучната истина за фаталната разходка на Франк-Лойд РАЙТ и кметът на Ню-ЙОРК малко преди Втората Световна Война, под сипещи се от небостъргачите корнизи и козирки. Архитектите я знаят.
НЯКОГА НОВОПОСТАНОВЕНИТЕ БАЩИ на СТАРА ВАРНА бяха направили промишлените предприятия да им бъдат на разкрач от дома, едва ли не в центъра на града ("МЕТАЛ", "ЛОРМ", "ЕЛПРОМ", "МАСЛОБОЙНА" …), и докато бъдат ситуирани там където им е мястото, отмина доста национално време. Днес нещата се преповтарят чрез произволното, и позволете!, безпощадно курортно-жилищно строителство по възлови инфраструктурни места, които архитектите от БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ няма как да не отбележат за рушване. (Независимо дали ще бъде възприето – или не!) В това отношение тяхното сътрудничество няма как да не се окаже полезно. Поне за онези, нагърбили се да докарат от девет реки вода и дойни крави, че да впечатлят света с "ВАРНЕНСКИ НЕБОСТЪРГАЧИ". Гдето подир двадесетина години ще започнат да се разкапват. Една подобна сграда има изключително сериозна техническа подръжка. Вие как мислите? Прословутият "ЕМПАЙР СТЕЙТ БИЛДИНГ" на Доналд ТРАМП натоварва ли се оптимално и изцяло? Аз твърдя обратното. Вървете и проверете! Щото, мили мои съграждани варненски от АКСАКОВО до КАСТРИЦА, и през ГАЛАТА до ВЛАДИСЛАВОВО, докладът на знаменитите варненски пътешественици нищо не казва за крайбрежните хотели около БАРЦЕЛОНА и тяхната настояща и бъдеща съдба.
събота, 21 февруари 2009 г.
Пирамида висока 8 милиарда $
Пирамида висока 8 милиарда $
(C) 2009 - Bogomil Kfijfl Avramov-Hemy
ПИРАМИДА ВИСОКА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА
от
Хеми ВАРНАЛИС
СЪЩЕСТВУВА ТЕОРИЯ, че безусловно всичко на този лъжовен свят, заедно с Божията Света Опека, притежава йерархичен характер с аналог на египетска пирамида. Такива са и финансовите пирамиди. Все повече популярни инструменти за обогатяване на едри спекуланти, чрез послужване с дребни вложители. Тези финансови пирамиди рухват незабавно, започне ли да дриблира стоковата борса. Попаднала в поредна финансова криза, АМЕРИКА бърза да се отърве - колкото се може по-скоро от повечето от тях, чрез специфичен правно-изпълнителен механизъм, на който светът не престава да се удивлява.
Подобен е случаят и, с рухналата пирамида на Алън СТЕНФЪРД, успяла чрез забаламосване на дребни играчи, да натрупа официално над 8 000 000 000. Колко са останалите - никой не може да каже. Поне за сега. Алън СТЕНФЪРД е един от най-богатите хора на света.
Миналият вторник, КОМИСИЯТА ЗА ЦЕННИ КНИЖА И БОРСИ (SEC) на САЩ, предназначена за задържане на крупни борсови спекуланти - прекрачат ли границата на Закона, предяви иск към 58 годишният Алан СТАНФОРД, находящ се едва на 605. място в стравочника ФОРБС със своите лични 2 000 000 000 долара. Става дума за рухване на неговата банка СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК, както инвестиционната СТЕНФЪРД ГРУУП КЪМПАНИ, и консултантската къща СТЕНФЪРД КЕПИТЪЛ МЕНЕЖМЕНТ. Тяхната дейност е замразена, а на техните топ-менежери е постановено да не напускат населените места до второ разпореждане. В тази връзка, Линда Четмън ТОМСЪН, началник на отдел в SEC заяви: "Стенфърд заедно със свои приятели и родственици е организирал мошеническа схема основана на фалшиви обещания и фалшиви данни за доходоносност на вложените инвестиции". Работата е в това, че чрез мрежа агенти, СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК е продала т.н. депозитни сертификати на обща сума 8 000 000 000 долара. Дребна сума за щатските мащаби, но не и за сравнително бедните вложители. Банката е предлагала на потенциалните инвеститори необосновано висока - необезпечена - доходност, чрез своя собствена "УНИКАЛНА СТРАТЕГИЯ". Уверенията - от А до Я - включват обещания че всичко е напълно безопасно, т.к. постъпленията се инвестират в доказано ликвидни финансови инструменти, докато за състоянието на пазара следи нонстоп-команда от 20 видни аналитици. На практика пристигащите все по-крупни вложения са влагани в недвижимост и частни компании собственост на приближени на СТЕНФЪРД, съгласно основният комунистически принцип - принципът на личната преданост и общата отговорност. От своя страна, прекалено опитният Алън СТЕНФЪРД тайно инвестира крупни суми в пирамидата на Бернард МЕДОФ, която съвсем неотдавна рухна. Независимо от това, следвайки своята "УНИКАЛНА СТРАТЕГИЯ" - такива се намират бол-бол в ИНТЕРНЕТ, СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК продължава да успокоява своите клиенти твърдейки, че няма никаква връзка с операциите на МЕДЪФ. Комисията SEC - едно финансово ФБР, осланяйки се на заклети финансови специалисти установява, че това твърдение е изцяло недостоверно. Предприемат се стъпки, които водят до закриване на банката и всички структури свързани с нея.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Калъчката Дата: 2009-02-19 10:25:14
Само калъчката ще ги оправи.
2. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-02-19 13:34:52
Тази криза ще пипне за гушата и нашите олигарси - вече става - дано докрай!
Пирамида висока 8 милиарда $
(C) 2009 - Bogomil Kfijfl Avramov-Hemy
ПИРАМИДА ВИСОКА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА
от
Хеми ВАРНАЛИС
СЪЩЕСТВУВА ТЕОРИЯ, че безусловно всичко на този лъжовен свят, заедно с Божията Света Опека, притежава йерархичен характер с аналог на египетска пирамида. Такива са и финансовите пирамиди. Все повече популярни инструменти за обогатяване на едри спекуланти, чрез послужване с дребни вложители. Тези финансови пирамиди рухват незабавно, започне ли да дриблира стоковата борса. Попаднала в поредна финансова криза, АМЕРИКА бърза да се отърве - колкото се може по-скоро от повечето от тях, чрез специфичен правно-изпълнителен механизъм, на който светът не престава да се удивлява.
Подобен е случаят и, с рухналата пирамида на Алън СТЕНФЪРД, успяла чрез забаламосване на дребни играчи, да натрупа официално над 8 000 000 000. Колко са останалите - никой не може да каже. Поне за сега. Алън СТЕНФЪРД е един от най-богатите хора на света.
Миналият вторник, КОМИСИЯТА ЗА ЦЕННИ КНИЖА И БОРСИ (SEC) на САЩ, предназначена за задържане на крупни борсови спекуланти - прекрачат ли границата на Закона, предяви иск към 58 годишният Алан СТАНФОРД, находящ се едва на 605. място в стравочника ФОРБС със своите лични 2 000 000 000 долара. Става дума за рухване на неговата банка СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК, както инвестиционната СТЕНФЪРД ГРУУП КЪМПАНИ, и консултантската къща СТЕНФЪРД КЕПИТЪЛ МЕНЕЖМЕНТ. Тяхната дейност е замразена, а на техните топ-менежери е постановено да не напускат населените места до второ разпореждане. В тази връзка, Линда Четмън ТОМСЪН, началник на отдел в SEC заяви: "Стенфърд заедно със свои приятели и родственици е организирал мошеническа схема основана на фалшиви обещания и фалшиви данни за доходоносност на вложените инвестиции". Работата е в това, че чрез мрежа агенти, СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК е продала т.н. депозитни сертификати на обща сума 8 000 000 000 долара. Дребна сума за щатските мащаби, но не и за сравнително бедните вложители. Банката е предлагала на потенциалните инвеститори необосновано висока - необезпечена - доходност, чрез своя собствена "УНИКАЛНА СТРАТЕГИЯ". Уверенията - от А до Я - включват обещания че всичко е напълно безопасно, т.к. постъпленията се инвестират в доказано ликвидни финансови инструменти, докато за състоянието на пазара следи нонстоп-команда от 20 видни аналитици. На практика пристигащите все по-крупни вложения са влагани в недвижимост и частни компании собственост на приближени на СТЕНФЪРД, съгласно основният комунистически принцип - принципът на личната преданост и общата отговорност. От своя страна, прекалено опитният Алън СТЕНФЪРД тайно инвестира крупни суми в пирамидата на Бернард МЕДОФ, която съвсем неотдавна рухна. Независимо от това, следвайки своята "УНИКАЛНА СТРАТЕГИЯ" - такива се намират бол-бол в ИНТЕРНЕТ, СТЕНФЪРД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЕНК продължава да успокоява своите клиенти твърдейки, че няма никаква връзка с операциите на МЕДЪФ. Комисията SEC - едно финансово ФБР, осланяйки се на заклети финансови специалисти установява, че това твърдение е изцяло недостоверно. Предприемат се стъпки, които водят до закриване на банката и всички структури свързани с нея.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Калъчката Дата: 2009-02-19 10:25:14
Само калъчката ще ги оправи.
2. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-02-19 13:34:52
Тази криза ще пипне за гушата и нашите олигарси - вече става - дано докрай!
четвъртък, 12 февруари 2009 г.
THE STONES ARE FALLING FROM THEN SKY, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 80 - Коментари: 2
Камъните падат от небето
Камъните падат от небето
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КАМЪНИТЕ ПАДАТ ОТ НЕБЕТО
от
Хеми ВАРНАЛИС
ПОДИР МИНАЛОГОДИШНАТА ТРАГЕДИЯ във влака КАРДАМ - СОФИЯ - КАРДАМ мнозина напомниха, че именно на този час и ден, от небето са се сипели космически отпадъци от ликвидирани изкуствени спътници. На тази хипотеза никой не обърна внимание, и тя остана да гние във форуми и тетрадки. Опасността обаче е напълно реална, и нараства. Нищо чудно някой прекрасен Божи Ден да осъмнем затрупани с остатъците на все по-тежките орбитални станции. Министерството на аварийните ситуации - готово ли е за подобна беда? Внезапните пожари из БАЛКАНА - не са ли резултат - и от това? Рядко ще се намери кой да отговори.
РАЗМЕРИТЕ НА ОСТАТЪЦИТЕ от тези взривени може би с превантивна цел орбитални станции, имат размери от микрон до 10 сантиметра в диаметър. Така, че попоглеждайте от време навреме в кебапчето което консумирате. Не всичко в него е отпадна кост. Една програма на НАСА е предназначена специално да се занимава подробно с подобни проблеми. Това е т.н. ORBITAL DEBRIS PROGRAM. Тази програма следи не само количеството и качеството на КОСМИЧЕСКИТЕ ОТПАДЪЦИ, но и ареалите на попадения. Това става с помощта на омразните американски радарни станции, успяващи да прихванат едновременно до 11 000 хиляди отпадни космически обекти над 10 см. в диаметър. Останалите? С тях - да става що ще. Голата истина обаче обаче е, че по този начин земята се замърсява с ядрени остатъци. Първите изкуствени спътници на земята се захранваха от миниатюрни ядрени инсталации. Техните остатъци и сега падат върху главите ни. И, не се заблуждавайте, че това става в ТИХИЯ или АТЛАНТИЧЕСКИЯ океани. Това става непрестанно - върху всички нас. Ненапразно в една песен се пее "КАМЪНИТЕ ПАДАТ ОТ НЕБЕТО".
В ПЕРИОДА 1961 - 1988, СССР извежда в околоземна орбита 31 комуникационни спътници за целите на ВМС. Изпреварвайки САЩ, която го прави едва от 1965, та до днес. В тези свръх-портативни реактори се използва енергоемисионна схема на основата на ПЛУТОНИЙ-238. Знаейки доколко са опасни, при приключване на експлоатация, техните създатели ги извеждат от 300 километровата работна околоземна орбита на 900 километрова орбита - наричана "паркинг". Което означава, че един прекрасен ден биха могли да бъдат върнати обратно на Земята за повторна употреба. Тази концепция се оказва неудачна. На 25.01.1978, съветският спътник "КОСМОС-954" не успява да паркира и, се завръща на земята. Разсейвайки радиоактивни обломки над Великите Езера на Канада. Канадското правителство е възмутено, и СССР компенсира регенериране на поразените площи с 6 000 000 долара кеш. "КОСМОС-954" бе разпръснал в откритият Космос едва 164 килограма специален хладилен агент, разпределени в 116 000 по-дребни частици, които беяха до една радиоактивни. Не бива да се мисли, че в безвъздушното пространство влиянието на земните въздушни маси не се отразява. Това се случва дори на 900 километра висота, и безусловно всички частици се завърнаха в атмосферата на земята. Никой не отчете това за провал.
НА 03. и 04.02.2009, МНОЗИНА НАБЛЮДАВАХА с просто око - а някои ги заснеха - огнени кълба в нощното небе. В резултат на постъпване в земната атмосфера на две американски ракети - ЦЕНТАВЪР (14.04.2008!) - тегло 2 000 килограма, и ДЕЛТА-3 (23.08.2000!) - тегло 2 500 килограма. Тези ракети бяха извели важни военни комуникационни съоръжения. По данни на вездесъщата НАСА към края на 2008, в космически орбити са се намирали общо 3 190 изкуствени спътници на земята - както живи - така и мъртви; 9 611 степени от ракети-носители и ред "неопознати" обекти, с размери над 50 милиметра в диаметър. Останалите не се броят поради проблеми с паметта на ползваната изчислителна техника. И поради това, че техните попадения върху земната биосфера рядко се усещат.
В НАЧАЛОТО НА ФЕВРУАРИ 2008, в небето над СИБИР на около 790 километра орбита, успяха да се сблъскат лице в лице, щатски и руски разузнавателни спътници. Генерал Майк КЕРИ от Обединеното стратегическо командване на САЩ заяви, че това е руският "КОСМОС-2251", изведен от употреба преди десетина години земно време и американският търговски комуникационен сателит "ИРИДИУМ". В резултат на този сблъсък се образува облак от 600 видими къса, останали на старата си орбита. Проучванията на движението на тези късове-спътници в посока земната повърхност продължават, с не особено бързи темпове. Тяхното общо тегло се предполага да е около 2 х 450 килограми или всичко - почти един тон. Генералът уверено заяви, че не става въпрос за протаранване на един спътник от друг, а за случайно съвпадение на коригирани орбити. Но опасността за МЕЖДУНАРОДНАТА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ Е ВИДНА - парчетиите летят по нейната си орбита. Подир това - КАМЪНИТЕ ПАДАТ ОТ НЕБЕТО ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Ям всичко Дата: 2009-02-13 02:19:56
Статията си я бива.
Ние изобщо не си даваме сметка "накъде пътуваме". Дано не сме влезли в улица без изход.
2. Потребител: Най-важното Дата: 2009-02-13 02:46:19
Не само камъни падат. Падат освен боклуци и метеорити. Български учени в Америка са доказали, че метеорит на орбита около Земята може да падни върху нея. Той обикаля слънцето за 3,5 земни години и при скорошни обиколки може да ни удари.
Затова - секс и веселие.
Прегледи: 80 - Коментари: 2
Камъните падат от небето
Камъните падат от небето
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КАМЪНИТЕ ПАДАТ ОТ НЕБЕТО
от
Хеми ВАРНАЛИС
ПОДИР МИНАЛОГОДИШНАТА ТРАГЕДИЯ във влака КАРДАМ - СОФИЯ - КАРДАМ мнозина напомниха, че именно на този час и ден, от небето са се сипели космически отпадъци от ликвидирани изкуствени спътници. На тази хипотеза никой не обърна внимание, и тя остана да гние във форуми и тетрадки. Опасността обаче е напълно реална, и нараства. Нищо чудно някой прекрасен Божи Ден да осъмнем затрупани с остатъците на все по-тежките орбитални станции. Министерството на аварийните ситуации - готово ли е за подобна беда? Внезапните пожари из БАЛКАНА - не са ли резултат - и от това? Рядко ще се намери кой да отговори.
РАЗМЕРИТЕ НА ОСТАТЪЦИТЕ от тези взривени може би с превантивна цел орбитални станции, имат размери от микрон до 10 сантиметра в диаметър. Така, че попоглеждайте от време навреме в кебапчето което консумирате. Не всичко в него е отпадна кост. Една програма на НАСА е предназначена специално да се занимава подробно с подобни проблеми. Това е т.н. ORBITAL DEBRIS PROGRAM. Тази програма следи не само количеството и качеството на КОСМИЧЕСКИТЕ ОТПАДЪЦИ, но и ареалите на попадения. Това става с помощта на омразните американски радарни станции, успяващи да прихванат едновременно до 11 000 хиляди отпадни космически обекти над 10 см. в диаметър. Останалите? С тях - да става що ще. Голата истина обаче обаче е, че по този начин земята се замърсява с ядрени остатъци. Първите изкуствени спътници на земята се захранваха от миниатюрни ядрени инсталации. Техните остатъци и сега падат върху главите ни. И, не се заблуждавайте, че това става в ТИХИЯ или АТЛАНТИЧЕСКИЯ океани. Това става непрестанно - върху всички нас. Ненапразно в една песен се пее "КАМЪНИТЕ ПАДАТ ОТ НЕБЕТО".
В ПЕРИОДА 1961 - 1988, СССР извежда в околоземна орбита 31 комуникационни спътници за целите на ВМС. Изпреварвайки САЩ, която го прави едва от 1965, та до днес. В тези свръх-портативни реактори се използва енергоемисионна схема на основата на ПЛУТОНИЙ-238. Знаейки доколко са опасни, при приключване на експлоатация, техните създатели ги извеждат от 300 километровата работна околоземна орбита на 900 километрова орбита - наричана "паркинг". Което означава, че един прекрасен ден биха могли да бъдат върнати обратно на Земята за повторна употреба. Тази концепция се оказва неудачна. На 25.01.1978, съветският спътник "КОСМОС-954" не успява да паркира и, се завръща на земята. Разсейвайки радиоактивни обломки над Великите Езера на Канада. Канадското правителство е възмутено, и СССР компенсира регенериране на поразените площи с 6 000 000 долара кеш. "КОСМОС-954" бе разпръснал в откритият Космос едва 164 килограма специален хладилен агент, разпределени в 116 000 по-дребни частици, които беяха до една радиоактивни. Не бива да се мисли, че в безвъздушното пространство влиянието на земните въздушни маси не се отразява. Това се случва дори на 900 километра висота, и безусловно всички частици се завърнаха в атмосферата на земята. Никой не отчете това за провал.
НА 03. и 04.02.2009, МНОЗИНА НАБЛЮДАВАХА с просто око - а някои ги заснеха - огнени кълба в нощното небе. В резултат на постъпване в земната атмосфера на две американски ракети - ЦЕНТАВЪР (14.04.2008!) - тегло 2 000 килограма, и ДЕЛТА-3 (23.08.2000!) - тегло 2 500 килограма. Тези ракети бяха извели важни военни комуникационни съоръжения. По данни на вездесъщата НАСА към края на 2008, в космически орбити са се намирали общо 3 190 изкуствени спътници на земята - както живи - така и мъртви; 9 611 степени от ракети-носители и ред "неопознати" обекти, с размери над 50 милиметра в диаметър. Останалите не се броят поради проблеми с паметта на ползваната изчислителна техника. И поради това, че техните попадения върху земната биосфера рядко се усещат.
В НАЧАЛОТО НА ФЕВРУАРИ 2008, в небето над СИБИР на около 790 километра орбита, успяха да се сблъскат лице в лице, щатски и руски разузнавателни спътници. Генерал Майк КЕРИ от Обединеното стратегическо командване на САЩ заяви, че това е руският "КОСМОС-2251", изведен от употреба преди десетина години земно време и американският търговски комуникационен сателит "ИРИДИУМ". В резултат на този сблъсък се образува облак от 600 видими къса, останали на старата си орбита. Проучванията на движението на тези късове-спътници в посока земната повърхност продължават, с не особено бързи темпове. Тяхното общо тегло се предполага да е около 2 х 450 килограми или всичко - почти един тон. Генералът уверено заяви, че не става въпрос за протаранване на един спътник от друг, а за случайно съвпадение на коригирани орбити. Но опасността за МЕЖДУНАРОДНАТА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ Е ВИДНА - парчетиите летят по нейната си орбита. Подир това - КАМЪНИТЕ ПАДАТ ОТ НЕБЕТО ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Ям всичко Дата: 2009-02-13 02:19:56
Статията си я бива.
Ние изобщо не си даваме сметка "накъде пътуваме". Дано не сме влезли в улица без изход.
2. Потребител: Най-важното Дата: 2009-02-13 02:46:19
Не само камъни падат. Падат освен боклуци и метеорити. Български учени в Америка са доказали, че метеорит на орбита около Земята може да падни върху нея. Той обикаля слънцето за 3,5 земни години и при скорошни обиколки може да ни удари.
Затова - секс и веселие.
вторник, 10 февруари 2009 г.
AND AFTER THAT!?!, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 96 - Коментари: 1
Ами тогаз!?!
Ами тогаз!?!
(C) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АМИ ТОГАЗ!?!
от
Хеми ВАРНАЛИС
ЗА ГРАЖДАНИН НА СТРАНА, където мечкадарството - един старинен занаят, е под държавна възбрана; взривяването на леки транспортни средства под прозорците на пеленачета - ненаказуемо ежедневие, а проблемите на пенсионерите - хитричко подставени под целева насмешка; изявленията на един личен мъж - столичният кмет, по отношение на ЦИГАНИ, ТУРЦИ И ПЕНСИОНЕРИ, е нищо повече от вредна самодейна непредпазливост. Доказваща, до къде са стигнали работите в МАТИ БОЛГАРИЯ. Така перфектно представена чрез зачумберената инсталация в БРЮКСЕЛ. Само че - това са думи черно на бяло - как - и кой да ги зачули?
ЗА КМЕТ НА ПОПУЛЯРЕН СТОЛИЧЕН ГРАД, поканен да представи своята страна на знаменателна президентска закуска, подобни изказвания са доста повече от политическа интимност. Те просто фиксират основната черта на БЪЛГАРСКОТО ПОЛИТИКАНСТВАЩО ПЛЕМЕ - изключителен гьонсуратлък - настане ли време да се дава отчет за несвършена работа и оцапани алтернативи.
Че почти нищо не е у ред в МАТИ БОЛГАРИЯ - не е новина от днес за утре.
Че цигани и турци преобръщат нацията с козината навън - не е новина от вчера за днес.
Но, че един кандидат за висши управленски позиции си позволява, да критикува СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА - ДАЛЕЧ ИЗВЪН НЕЯ, без никой да го пита, без никой да му е гласувал подобни права и свободи, виж - това вече е една бая-бая-бая драматична новина. Особено за международните информационни агенции. Не искаме и да знаем, какви биха били масовите национални отзиви в една недалечна демократична нашенска съседка, където нобелисти биват замеряни с яйца, обявявани и съдени като държавни врагове, само и само защото са казали истината за отминалото време на Султанието.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО БЪЛГАРСКИТЕ ПЕНСИОНЕРИ, чиито социални фондове така и не се разбра как и къде изчезнаха, те заслужават да им се натяква. Щом не са край кофите със смет - за фирмено сметосъбиране общините се плащат жежко; щом не са по кафенета и кръчми - как да го сторят; щом не са по пропагандно предплатени имиджови курорти - къде другаде биха могли да бъдат? Пенсионери бихме могли често да срещнем из залите на бюрата по труда, и агенциите за набиране на работна сила. Мнозина от тях здравословно са си у ред - и се самопредлагат да си се трудят наравно с т.н. "младеж". Чиято трудоспособност все по-често се доказва в бинго зали, злокобни дискотеки и ментешки игрални казина. На тези пенсионери работа не се предлага. На тези пенсионери и насочващо писмо да се даде - работа не дават. Макар да носят в себе си ДОБРОТО НОУ-ХАУ на една доказано креативна епоха, над тях държавните чиновници не престават да се надсмиват, при това прекалено кресливо. Съществува някаква ЦЕНТРАЛНА ВЪЗБРАНА ВЪРХУ УПРАЖНЯВАНЕ НА КВАЛИФИЦИРАН ТРУД ОТ СТРАНА НА ПЕНСИОНЕРИ, и Високоуважаемият Столичен Кмет не би могъл да не знае. Нещо, като ЧЕРВЕНИЯТ ВЯТЪР НА НЕГОВИЯТ ДЯДО - ако изобщо имал такъв.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО МЛАДОСТТА, наистина, тя никога няма да се завърне. Поне такава - каквато е била. Все пак стратегическият проход ХАИНБОАЗ бе построен от настоящите пенсионери. Не е известно през двадесетината години разбойно "демократическо" време, да е построено така нашироко, така капитално. С такъв учудващ вкус за БЪДЕЩЕ. В замяна на това, от информационните канали се лее сладникаво многообещаващо и никога случващо се "ЩЕ ... ЩЕ ... ЩЕ ..." Но, на практика, освен пустеещи молове вдигнати на мястото на унищожени заводи - до неотдавна работили най-вече за износ, и рискови хранителни спекулации, много друго се не види. Докато пауперизирането на населението централно управленски се пришпорва.
ДОБРЕ СЕ ЗНАЕ, че ЦИГАНИТЕ НЕ СА ТОЛКОВА РАСОВО - КОЛКОТО СОЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ. Както и това, че БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ, независимо колко джамии ще им вдигнат чужди фондации в селото, задължително се изявяват като БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛ-ПАТРИОТИ. И, не може да не се запитаме, защо именно в ЧИКАГО-ГРАД, един симпатичен за мнозина "успешен" столичен кмет, ДИСПЕРГИРАЛ СТОЛИЧНАТА СМЕТ ИЗ ЦЯЛАТА СТРАНА НАРИЧАНА ВСЕ ОЩЕ БЪЛГАРИЯ, изненадващо внезапно се изявява като расист-самодеец. Побързал да задвижи собственият си пропаганден апарат за незабавно оневиняване. И - нищо чудно - креещите още от време на ФАШИСТКАТА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ профашистки групировки - да решат и утвърдят РАСИЗМА - КАТО НОВА ИДЕОЛОГИЯ НА СТРАНАТА.
Ами тогаз!?!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Олигофрен и пожарникар Дата: 2009-02-10 01:04:36
На снимката са олигофрен и пожарникар. Като се знае, че са си лика-прилика.
Прегледи: 96 - Коментари: 1
Ами тогаз!?!
Ами тогаз!?!
(C) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АМИ ТОГАЗ!?!
от
Хеми ВАРНАЛИС
ЗА ГРАЖДАНИН НА СТРАНА, където мечкадарството - един старинен занаят, е под държавна възбрана; взривяването на леки транспортни средства под прозорците на пеленачета - ненаказуемо ежедневие, а проблемите на пенсионерите - хитричко подставени под целева насмешка; изявленията на един личен мъж - столичният кмет, по отношение на ЦИГАНИ, ТУРЦИ И ПЕНСИОНЕРИ, е нищо повече от вредна самодейна непредпазливост. Доказваща, до къде са стигнали работите в МАТИ БОЛГАРИЯ. Така перфектно представена чрез зачумберената инсталация в БРЮКСЕЛ. Само че - това са думи черно на бяло - как - и кой да ги зачули?
ЗА КМЕТ НА ПОПУЛЯРЕН СТОЛИЧЕН ГРАД, поканен да представи своята страна на знаменателна президентска закуска, подобни изказвания са доста повече от политическа интимност. Те просто фиксират основната черта на БЪЛГАРСКОТО ПОЛИТИКАНСТВАЩО ПЛЕМЕ - изключителен гьонсуратлък - настане ли време да се дава отчет за несвършена работа и оцапани алтернативи.
Че почти нищо не е у ред в МАТИ БОЛГАРИЯ - не е новина от днес за утре.
Че цигани и турци преобръщат нацията с козината навън - не е новина от вчера за днес.
Но, че един кандидат за висши управленски позиции си позволява, да критикува СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА - ДАЛЕЧ ИЗВЪН НЕЯ, без никой да го пита, без никой да му е гласувал подобни права и свободи, виж - това вече е една бая-бая-бая драматична новина. Особено за международните информационни агенции. Не искаме и да знаем, какви биха били масовите национални отзиви в една недалечна демократична нашенска съседка, където нобелисти биват замеряни с яйца, обявявани и съдени като държавни врагове, само и само защото са казали истината за отминалото време на Султанието.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО БЪЛГАРСКИТЕ ПЕНСИОНЕРИ, чиито социални фондове така и не се разбра как и къде изчезнаха, те заслужават да им се натяква. Щом не са край кофите със смет - за фирмено сметосъбиране общините се плащат жежко; щом не са по кафенета и кръчми - как да го сторят; щом не са по пропагандно предплатени имиджови курорти - къде другаде биха могли да бъдат? Пенсионери бихме могли често да срещнем из залите на бюрата по труда, и агенциите за набиране на работна сила. Мнозина от тях здравословно са си у ред - и се самопредлагат да си се трудят наравно с т.н. "младеж". Чиято трудоспособност все по-често се доказва в бинго зали, злокобни дискотеки и ментешки игрални казина. На тези пенсионери работа не се предлага. На тези пенсионери и насочващо писмо да се даде - работа не дават. Макар да носят в себе си ДОБРОТО НОУ-ХАУ на една доказано креативна епоха, над тях държавните чиновници не престават да се надсмиват, при това прекалено кресливо. Съществува някаква ЦЕНТРАЛНА ВЪЗБРАНА ВЪРХУ УПРАЖНЯВАНЕ НА КВАЛИФИЦИРАН ТРУД ОТ СТРАНА НА ПЕНСИОНЕРИ, и Високоуважаемият Столичен Кмет не би могъл да не знае. Нещо, като ЧЕРВЕНИЯТ ВЯТЪР НА НЕГОВИЯТ ДЯДО - ако изобщо имал такъв.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО МЛАДОСТТА, наистина, тя никога няма да се завърне. Поне такава - каквато е била. Все пак стратегическият проход ХАИНБОАЗ бе построен от настоящите пенсионери. Не е известно през двадесетината години разбойно "демократическо" време, да е построено така нашироко, така капитално. С такъв учудващ вкус за БЪДЕЩЕ. В замяна на това, от информационните канали се лее сладникаво многообещаващо и никога случващо се "ЩЕ ... ЩЕ ... ЩЕ ..." Но, на практика, освен пустеещи молове вдигнати на мястото на унищожени заводи - до неотдавна работили най-вече за износ, и рискови хранителни спекулации, много друго се не види. Докато пауперизирането на населението централно управленски се пришпорва.
ДОБРЕ СЕ ЗНАЕ, че ЦИГАНИТЕ НЕ СА ТОЛКОВА РАСОВО - КОЛКОТО СОЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ. Както и това, че БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ, независимо колко джамии ще им вдигнат чужди фондации в селото, задължително се изявяват като БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛ-ПАТРИОТИ. И, не може да не се запитаме, защо именно в ЧИКАГО-ГРАД, един симпатичен за мнозина "успешен" столичен кмет, ДИСПЕРГИРАЛ СТОЛИЧНАТА СМЕТ ИЗ ЦЯЛАТА СТРАНА НАРИЧАНА ВСЕ ОЩЕ БЪЛГАРИЯ, изненадващо внезапно се изявява като расист-самодеец. Побързал да задвижи собственият си пропаганден апарат за незабавно оневиняване. И - нищо чудно - креещите още от време на ФАШИСТКАТА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ профашистки групировки - да решат и утвърдят РАСИЗМА - КАТО НОВА ИДЕОЛОГИЯ НА СТРАНАТА.
Ами тогаз!?!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Олигофрен и пожарникар Дата: 2009-02-10 01:04:36
На снимката са олигофрен и пожарникар. Като се знае, че са си лика-прилика.
неделя, 8 февруари 2009 г.
WHO DESTROY THE BARELEFS IN THE VARNA MAIN POST OFFICE, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HE
България над всичко
Прегледи: 157 - Коментари: 1
Кой погуби барелефите във варненската поща
Кой погуби барелефите във варненската поща
©1983-2005-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ПОЩА
от
Богомил К. Аврамов-Хеми
В НАЧАЛОТО на месец май 1930., в изключително тържествена обстановка, бива положен основният камък на Варненската Пощенска Станция, символично именувана "Пощенска Палата". Монархът, който харесва да се съобразява с държавната хазна и дереджето на народа, има респектиращо чувство за държавност и просперитет. Всевъзможните съоръжения за обществено ползване трайно биват именувани "палати". Такива са, дори залите на Варненското Промишлено Изложение, което по време на Втората Световна Война представя предвоенната промишленост на воюваща Русия. Градоустройствения план от онова време, днес напълно игнориран от прясно заквасени пишман-държавници, предвижда изграждане на "Сметна Палата", (ДКЦ "Света Екатерина"!), в непосредствена близост до Варненската Пощенска и Телеграфна Станция. Стара Варна категорично се нуждае от модерна телефонна, телеграфна и пощенска система. Година-две подир, ще бъде реализиран краткотраен въздушен мост София-Варна за “Въздушна Поща” със символично значение. Царска България, обвързана с тежки двустранни договори, няма време и сили да прокламира присъединяване към Европа. Тя е неразделна част от нея. Така твърди дори предубедения Иля ЕРЕНБУРГ в своите прецедени мемоари. А той познаваше нещата на света.
ПОДИР ПО-МАЛКО ОТ ПЕТ ГОДИНИ ВРЕМЕ, на 18-и Април, 1935-а, всичко е изпипано както трябва. "Пощата", ще наричат варненци това класическо за родната архитектурна школа функционално здание, бива тържествено открита. В града домуват над 30 консулски служби, при нищожен трафик на кораби в почти ново пристанище. Местни поети, композитори, музиканти и - представете си - и изобретатели, се опитват да положат фундамент, начало и основи. Наивно вярвайки, че техния искрен национал-патриотизъм би им донесъл елементарно признание, временна слава и устойчив финансов успех. Малцина от тях биват временно признати, за да бъдат незабавно опозорени. После - забравени завинаги. Атмосферата на всеки приморски град е скудоумна и махленска. Тук би могъл да живееш както щеш. При условие, че не привличаш общественото внимание. За да не пречишна трансграничната търговийка на черно.
"ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ"; както вестниците в Берлин, Париж и Брюксел, (Платена реклама на Варненската Туристическа Лига!), величаят скромните постижения на Стара Варна; прилична Железопътна Гара, забележителен Народен Театър, модернистичен портал на Морска Градина със скулптиран фонтан с подводно осветление в централната част на тази стилова по виенски градина. Великолепно здание на Варненската Търговско-Индустриална Камара, (Днес ВМС-НАТО!), изградено върху темелите на древният венециански кастел, който дори отоманеца не посмял да рушне, обслужвал отбраната на града до Берлинския Конгрес (13.06.1878.!) Съвсем нови “Топли и Студени Общински Морски Бани”, с мост върху железни релси стотина метра в морето увенчан със състезателна кула за скокове във вода. Пристанище със сносен вълнолом, (Още служи!), и първокласни товарни места оборудвани с повдигателни съоръжения "Шкода". Уникален самоповдигащ се железопътен мост, (Унищожен напълно!), над канала море-езеро. Няколко пестеливо асфалтирани (Китонирани!) булеварди с платани и липи, а останалото сив паваж, чукано шосе и калдаръм. Доста индустрия плюс мераклийско начинаещо корабостроене, заедно с кораборемонт в плаващ док втора употреба (ПД "Принц Кирил"). Дузина частни и държавни банки, всяка една от тях със собствена програма за наука, изкуство и култура (!?!). Морска Биологична Станция - Аквариум, (Монарсите бърникат биологията - неизживяно феодално право!), нова модерна кланница (Вече никаква я няма!). Безброй занаятчии и еснафи от началото на булевард “Владислав ВАРНЕНЧИК”, до морето и на кръст. Прекалено много търговци и поради това - първото в страната Висше Търговско Училище. Варненска Международна Изложба с изключително модерни изложбени палати – (С постановление изкоренени!) Доста общообразователни и специални училища, с будни директории. Едно-две официални казина с рулетки. Градът е дотолкова добре струк-туриран, че една нова
ПОЩЕНСКА ПАЛАТА, във всяко отношение е насъщна гражданска необходимост. И ето, че Варна успява. Малко преди средата на Двадесети век, Варна-Град е трайно подготвен за задаващия се Нов Милениум. Не чак толкова отдалечен. Днес, когато всичко нашенско е на подбив; (Консумативното нашенско общество чрез чужди технологии доказва, че му е все тая – дали ще спастри род и корен!), хвърлено в забвение и безмилостно разрушавано, само и само младежта да мачка транснационални виртуални цици; длъжни сме да напомним за това и днес модерно съоръжение. Което някога, държавните институции (Царски!), не се поскъпиха да наситят с утилитарна помпозност.
Още на 17.11.1937-а, в това стилово двуетажно здание, което и днес поразява с пропорции, функционалност и якост, бива настанено студиото на новоодържавеното Радио Варна. Където то остава до краят на петдесетте години на двадесети век. При проектиране на Варненската Пощенската Станция се залагат средства за обшиване на фасада, стени и тавани с програмни барелефи и фризове - че възпитано патриотически поколение да има.. Фризовете представят концептуално официалната история на Царство България - през миналото, настоящето и бъдещето на световните комуникационни мрежи.
ХОМЕОСТАТИЧНО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ, поставено на органична основа, е трайна предпоставка за всяко обществено-социално развитие. Рядко осъзнавано навреме. Винаги откривано постфактум. Задължително възправяно срещу нахлуването на унищожителна безнравственост, която, в условията на съвременния плосък свят на транснационални телекомуникации и аутсорсинг, биха могли да бъдат всякакви. Съдейки по жалките останки от тези барелефи, и по спомени от отминали години, в тях е заключена единствената окончателно сбъднала се концептуална прогноза за бъдещето на България. Съвсем не случайна. Докрай далновидна. Учудващо глобална.
За изработване на тази вътрешна и външна украса, бива привлечен един забележителен скулптор от украинско-полски произход - Маестро Михайло ПАРАСЧУК. Дипломатически агент на кратко просъществувалата националистическа Република Украйна, където посланик е престарелият Дядо Вазов, скулпторът - ученик на Огюст Роден, решава и отсяда завинаги под Небето на Майка България.
За да преживее превратностите на своята побългарена артистична съдба.
За да отговори достойно на заявките, на Времето на Времената.
За да остави талант - претворен в камък и бетон, по стените на обществени здания в столицата, и провинцията на България.
И по време на Цар Борис Трети Обединител.
И по време на Людмила Живкова.
Поради което ненавиждан. Счита се, че пробивната устойчивост и артистизъм на неговото изкуство, е скритата първопричина за варварско безпощадно отношение, (Маестро Михайло Парасчук, без да бъде член компарии, е дясната ръка на Людмила Живкова по реставриране на Народния Театър в София!), към напълно завършения комплексен ансамбъл във Варненската Пощенска Станция. Цел - да бъде сломен.
Неговите творения из страната, без да бъдат обявявани за упадъчни – не са, с учудваща методичност биват обезличавани. При това безвъзвратно. Което води до преждевременната кончина на артиста.
Михайло Парасчук успява напълно да завърши започнатото, в поставения под ремонт "Народен Театър Иван Вазов", където системно е подругаван от невежи. (Предимно негови студенти!) Но, загубата на комплекса барелефи на Варненската Поща, (Копия и картонни зарисовки не можаха да се открият!), той не успява да прежали.
В тази странна балканска страна, все още наричана България, професионализъм и самороден талант се ценят единствено, за да бъдат подложени на всенароден присмех. Често без да има защо. Най-вече, поради отсъствие на компактна гражданска критериалност. Стара Варна може много да разкаже за това.
Натурализиран българин, Маестро Михайло ПАРАСЧУК (1878-1964.!), оставя ум, сърце и ръце, по фасадите на безброй обществени и частни сгради, в столицата и провинцията. Успявайки да вкуси от горчивините на славата и безпомощността; от пелина на разочарование и унижение. Страна, която си позволява да гледа на усилията на онези, които си позволяват безкористно да я обичат, с презрение на невежа и сатрап.
В КРАЯТ НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ, на миналия двадесети век, зданието на Варненската Пощенска Палата чувствително отеснява. Радио Варна отдавна е в самостоятелна сграда. Навлиза нова техника. Създавайки възможности и доказвайки предимства, тази техника изисква нови инженерни пространства. Архитектът е бил достатъчно предвидлив по фундамента. Зданието бива надстроено и, (Гледай ти!), издържа и до днес.
Не биват забравени фоайетата и салоните за граждани.
Где що има скулптурни фигури и барелефи, (Напомнят единението на Хан Кубрат, чрез сноп под корона!), биват безотговорно, (Или можеби достатъчно отговорно!), унищожени. Дали, защото интерпретират една достойно представена история? Дали защото не пасват на нечий рудиментарен партийно нивелиран вкус? Това остава да изясни бившето ръководство на Централна Поща - Варна. (Живо-здраво, под пенсионерска пара, преразпределено на ръководни позиции отново!) Да е станала работата без специална "художествено-творческа" комисия? Не е за вярване. Както не е за вярване, че днес, четиридесетина години подир това национално светотатство, същото общо фоайе бе подложено на поредни "освежавания" и реконструкции. Финансирани от лесно подменяните “нови собственици" на харизания народен залък наричан БТК. Това погубва окончателно надеждите за реновиране на знаменитите барелефи. Въпреки, че жалки останки от скромното великолепие на барелефната облицовка, и днес личат тук и там. Остатъци от пословичния Кубратов сноп, все още се се надпреварват с крило от самолет. Таванът е избягнат от хоросанаджиите. И майстор да си, ще ти се запълнят очите.
МЕДИИТЕ от дъжд на вятър повдигат проблема, с погубените произведения на Маестро Михайло ПАРАСЧУК, украинец по рождение, европеец по възпитание, българин по сърце и дух. Пропускайки да споменат неговите варненски творения.
Още през 1983., време на централизирано затопляне на дребно, в-к "Отечествен Фронт", дава место на критична бележка по проблема. Редакцията на вестника, с писмо под номер 6738/01.12.1983, задължава Окръжен Народен Съвет - Варна, щото да даде компетентно становище. Това е период на предглобализационно отрезвяване, и Окръжния Съвет се опитва да следва реда на закона.
С писмо-отговор под номер Б-7/28.12.1983, ОНС-Варна дава донейде изчерпателен отговор. Виновниците за щетите, би следвало да понесат отговорност съгласно чл. 36, гл.V, от тогавашния Закон за Паметниците на Културата и Музеите, докато Националния Институт за Паметниците на Културата, би следвало да се произнесе по случая, съгласно чл. 14, гл.V от Правилника за устройството на НИПК. Не е известно нито е видно, да се е случило нещо подобно. Многостепеността на институциите умее да потулва поругавания над род, ред и законност. Примитивни закони, (Все още в сила!), едва ли с реално приложение. Въпреки, че всичко е възможно.
НАШЕТО СЪВРЕМИЕ УСПЯ И ДОКАЗА, как всичко е от ден до пладне. Особено, що се отнася до проблемите на просветата, науката, изкуствата, и феноменът наричан Култура. Трудно управляеми кризисни явления в мащабите на една вековно ограбвана страна. Не е известно, Варненската Пощенска Палата, някога декларирана под N 58 в Списъка на Архитектурните Паметници на Културата във Варна, дали все още фигурира в този ежегодно препиран в нечий целеви интереси “авторитетен” списък. Преработван толкова пъти, колкото на поредното парапарвеню му се прииска де си присвои нещо по-така, нещо по-апетитно. Жалко, но подир актуализиране, този Варненски Списък рядко бива оповестяван пред широката медия, а тя слабо чете “Държавен Вестник” - има ли го там!?!.
През последното десетилетие, ред международни общности отпуснаха бая пар? за възстановяване онзи облик на Стара Варна, който някога даваше право да бъде еталон за ред, чистота и красота, по иначе исконно бедните брегове на Черно Море. Ала лозунгът "Няма Пари!", продължава да звучи до смърт пронизително.
СЛУЧАЯТ С БАРЕЛЕФИТЕ, във Варненската Пощенска Станция, едва ли е изолирано явление. Той показва, доколко лека е ръката на всички онези, които със самочувствие на Балкански Фердинанд Де Лесепс, продължават да ръководят социалния и политически живот на страната. Що се отнася до пословичните снопове на Хан Кубрат, понякога наричан от историците Кубер, (Така близко до Кибер!), те все още стоят дотолкова извисени в мнозина от нас, че за да бъдат кощунно достигнати и покрусени, ще са необходими усилия безкрайни.
Да живее Варна!
Да живее България!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Юнак Дата: 2009-02-03 23:35:00
Рудиментарна статия. Барелефите само утежняваха архитектурно сградата.
Прегледи: 157 - Коментари: 1
Кой погуби барелефите във варненската поща
Кой погуби барелефите във варненската поща
©1983-2005-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ПОЩА
от
Богомил К. Аврамов-Хеми
В НАЧАЛОТО на месец май 1930., в изключително тържествена обстановка, бива положен основният камък на Варненската Пощенска Станция, символично именувана "Пощенска Палата". Монархът, който харесва да се съобразява с държавната хазна и дереджето на народа, има респектиращо чувство за държавност и просперитет. Всевъзможните съоръжения за обществено ползване трайно биват именувани "палати". Такива са, дори залите на Варненското Промишлено Изложение, което по време на Втората Световна Война представя предвоенната промишленост на воюваща Русия. Градоустройствения план от онова време, днес напълно игнориран от прясно заквасени пишман-държавници, предвижда изграждане на "Сметна Палата", (ДКЦ "Света Екатерина"!), в непосредствена близост до Варненската Пощенска и Телеграфна Станция. Стара Варна категорично се нуждае от модерна телефонна, телеграфна и пощенска система. Година-две подир, ще бъде реализиран краткотраен въздушен мост София-Варна за “Въздушна Поща” със символично значение. Царска България, обвързана с тежки двустранни договори, няма време и сили да прокламира присъединяване към Европа. Тя е неразделна част от нея. Така твърди дори предубедения Иля ЕРЕНБУРГ в своите прецедени мемоари. А той познаваше нещата на света.
ПОДИР ПО-МАЛКО ОТ ПЕТ ГОДИНИ ВРЕМЕ, на 18-и Април, 1935-а, всичко е изпипано както трябва. "Пощата", ще наричат варненци това класическо за родната архитектурна школа функционално здание, бива тържествено открита. В града домуват над 30 консулски служби, при нищожен трафик на кораби в почти ново пристанище. Местни поети, композитори, музиканти и - представете си - и изобретатели, се опитват да положат фундамент, начало и основи. Наивно вярвайки, че техния искрен национал-патриотизъм би им донесъл елементарно признание, временна слава и устойчив финансов успех. Малцина от тях биват временно признати, за да бъдат незабавно опозорени. После - забравени завинаги. Атмосферата на всеки приморски град е скудоумна и махленска. Тук би могъл да живееш както щеш. При условие, че не привличаш общественото внимание. За да не пречишна трансграничната търговийка на черно.
"ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ"; както вестниците в Берлин, Париж и Брюксел, (Платена реклама на Варненската Туристическа Лига!), величаят скромните постижения на Стара Варна; прилична Железопътна Гара, забележителен Народен Театър, модернистичен портал на Морска Градина със скулптиран фонтан с подводно осветление в централната част на тази стилова по виенски градина. Великолепно здание на Варненската Търговско-Индустриална Камара, (Днес ВМС-НАТО!), изградено върху темелите на древният венециански кастел, който дори отоманеца не посмял да рушне, обслужвал отбраната на града до Берлинския Конгрес (13.06.1878.!) Съвсем нови “Топли и Студени Общински Морски Бани”, с мост върху железни релси стотина метра в морето увенчан със състезателна кула за скокове във вода. Пристанище със сносен вълнолом, (Още служи!), и първокласни товарни места оборудвани с повдигателни съоръжения "Шкода". Уникален самоповдигащ се железопътен мост, (Унищожен напълно!), над канала море-езеро. Няколко пестеливо асфалтирани (Китонирани!) булеварди с платани и липи, а останалото сив паваж, чукано шосе и калдаръм. Доста индустрия плюс мераклийско начинаещо корабостроене, заедно с кораборемонт в плаващ док втора употреба (ПД "Принц Кирил"). Дузина частни и държавни банки, всяка една от тях със собствена програма за наука, изкуство и култура (!?!). Морска Биологична Станция - Аквариум, (Монарсите бърникат биологията - неизживяно феодално право!), нова модерна кланница (Вече никаква я няма!). Безброй занаятчии и еснафи от началото на булевард “Владислав ВАРНЕНЧИК”, до морето и на кръст. Прекалено много търговци и поради това - първото в страната Висше Търговско Училище. Варненска Международна Изложба с изключително модерни изложбени палати – (С постановление изкоренени!) Доста общообразователни и специални училища, с будни директории. Едно-две официални казина с рулетки. Градът е дотолкова добре струк-туриран, че една нова
ПОЩЕНСКА ПАЛАТА, във всяко отношение е насъщна гражданска необходимост. И ето, че Варна успява. Малко преди средата на Двадесети век, Варна-Град е трайно подготвен за задаващия се Нов Милениум. Не чак толкова отдалечен. Днес, когато всичко нашенско е на подбив; (Консумативното нашенско общество чрез чужди технологии доказва, че му е все тая – дали ще спастри род и корен!), хвърлено в забвение и безмилостно разрушавано, само и само младежта да мачка транснационални виртуални цици; длъжни сме да напомним за това и днес модерно съоръжение. Което някога, държавните институции (Царски!), не се поскъпиха да наситят с утилитарна помпозност.
Още на 17.11.1937-а, в това стилово двуетажно здание, което и днес поразява с пропорции, функционалност и якост, бива настанено студиото на новоодържавеното Радио Варна. Където то остава до краят на петдесетте години на двадесети век. При проектиране на Варненската Пощенската Станция се залагат средства за обшиване на фасада, стени и тавани с програмни барелефи и фризове - че възпитано патриотически поколение да има.. Фризовете представят концептуално официалната история на Царство България - през миналото, настоящето и бъдещето на световните комуникационни мрежи.
ХОМЕОСТАТИЧНО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ, поставено на органична основа, е трайна предпоставка за всяко обществено-социално развитие. Рядко осъзнавано навреме. Винаги откривано постфактум. Задължително възправяно срещу нахлуването на унищожителна безнравственост, която, в условията на съвременния плосък свят на транснационални телекомуникации и аутсорсинг, биха могли да бъдат всякакви. Съдейки по жалките останки от тези барелефи, и по спомени от отминали години, в тях е заключена единствената окончателно сбъднала се концептуална прогноза за бъдещето на България. Съвсем не случайна. Докрай далновидна. Учудващо глобална.
За изработване на тази вътрешна и външна украса, бива привлечен един забележителен скулптор от украинско-полски произход - Маестро Михайло ПАРАСЧУК. Дипломатически агент на кратко просъществувалата националистическа Република Украйна, където посланик е престарелият Дядо Вазов, скулпторът - ученик на Огюст Роден, решава и отсяда завинаги под Небето на Майка България.
За да преживее превратностите на своята побългарена артистична съдба.
За да отговори достойно на заявките, на Времето на Времената.
За да остави талант - претворен в камък и бетон, по стените на обществени здания в столицата, и провинцията на България.
И по време на Цар Борис Трети Обединител.
И по време на Людмила Живкова.
Поради което ненавиждан. Счита се, че пробивната устойчивост и артистизъм на неговото изкуство, е скритата първопричина за варварско безпощадно отношение, (Маестро Михайло Парасчук, без да бъде член компарии, е дясната ръка на Людмила Живкова по реставриране на Народния Театър в София!), към напълно завършения комплексен ансамбъл във Варненската Пощенска Станция. Цел - да бъде сломен.
Неговите творения из страната, без да бъдат обявявани за упадъчни – не са, с учудваща методичност биват обезличавани. При това безвъзвратно. Което води до преждевременната кончина на артиста.
Михайло Парасчук успява напълно да завърши започнатото, в поставения под ремонт "Народен Театър Иван Вазов", където системно е подругаван от невежи. (Предимно негови студенти!) Но, загубата на комплекса барелефи на Варненската Поща, (Копия и картонни зарисовки не можаха да се открият!), той не успява да прежали.
В тази странна балканска страна, все още наричана България, професионализъм и самороден талант се ценят единствено, за да бъдат подложени на всенароден присмех. Често без да има защо. Най-вече, поради отсъствие на компактна гражданска критериалност. Стара Варна може много да разкаже за това.
Натурализиран българин, Маестро Михайло ПАРАСЧУК (1878-1964.!), оставя ум, сърце и ръце, по фасадите на безброй обществени и частни сгради, в столицата и провинцията. Успявайки да вкуси от горчивините на славата и безпомощността; от пелина на разочарование и унижение. Страна, която си позволява да гледа на усилията на онези, които си позволяват безкористно да я обичат, с презрение на невежа и сатрап.
В КРАЯТ НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ, на миналия двадесети век, зданието на Варненската Пощенска Палата чувствително отеснява. Радио Варна отдавна е в самостоятелна сграда. Навлиза нова техника. Създавайки възможности и доказвайки предимства, тази техника изисква нови инженерни пространства. Архитектът е бил достатъчно предвидлив по фундамента. Зданието бива надстроено и, (Гледай ти!), издържа и до днес.
Не биват забравени фоайетата и салоните за граждани.
Где що има скулптурни фигури и барелефи, (Напомнят единението на Хан Кубрат, чрез сноп под корона!), биват безотговорно, (Или можеби достатъчно отговорно!), унищожени. Дали, защото интерпретират една достойно представена история? Дали защото не пасват на нечий рудиментарен партийно нивелиран вкус? Това остава да изясни бившето ръководство на Централна Поща - Варна. (Живо-здраво, под пенсионерска пара, преразпределено на ръководни позиции отново!) Да е станала работата без специална "художествено-творческа" комисия? Не е за вярване. Както не е за вярване, че днес, четиридесетина години подир това национално светотатство, същото общо фоайе бе подложено на поредни "освежавания" и реконструкции. Финансирани от лесно подменяните “нови собственици" на харизания народен залък наричан БТК. Това погубва окончателно надеждите за реновиране на знаменитите барелефи. Въпреки, че жалки останки от скромното великолепие на барелефната облицовка, и днес личат тук и там. Остатъци от пословичния Кубратов сноп, все още се се надпреварват с крило от самолет. Таванът е избягнат от хоросанаджиите. И майстор да си, ще ти се запълнят очите.
МЕДИИТЕ от дъжд на вятър повдигат проблема, с погубените произведения на Маестро Михайло ПАРАСЧУК, украинец по рождение, европеец по възпитание, българин по сърце и дух. Пропускайки да споменат неговите варненски творения.
Още през 1983., време на централизирано затопляне на дребно, в-к "Отечествен Фронт", дава место на критична бележка по проблема. Редакцията на вестника, с писмо под номер 6738/01.12.1983, задължава Окръжен Народен Съвет - Варна, щото да даде компетентно становище. Това е период на предглобализационно отрезвяване, и Окръжния Съвет се опитва да следва реда на закона.
С писмо-отговор под номер Б-7/28.12.1983, ОНС-Варна дава донейде изчерпателен отговор. Виновниците за щетите, би следвало да понесат отговорност съгласно чл. 36, гл.V, от тогавашния Закон за Паметниците на Културата и Музеите, докато Националния Институт за Паметниците на Културата, би следвало да се произнесе по случая, съгласно чл. 14, гл.V от Правилника за устройството на НИПК. Не е известно нито е видно, да се е случило нещо подобно. Многостепеността на институциите умее да потулва поругавания над род, ред и законност. Примитивни закони, (Все още в сила!), едва ли с реално приложение. Въпреки, че всичко е възможно.
НАШЕТО СЪВРЕМИЕ УСПЯ И ДОКАЗА, как всичко е от ден до пладне. Особено, що се отнася до проблемите на просветата, науката, изкуствата, и феноменът наричан Култура. Трудно управляеми кризисни явления в мащабите на една вековно ограбвана страна. Не е известно, Варненската Пощенска Палата, някога декларирана под N 58 в Списъка на Архитектурните Паметници на Културата във Варна, дали все още фигурира в този ежегодно препиран в нечий целеви интереси “авторитетен” списък. Преработван толкова пъти, колкото на поредното парапарвеню му се прииска де си присвои нещо по-така, нещо по-апетитно. Жалко, но подир актуализиране, този Варненски Списък рядко бива оповестяван пред широката медия, а тя слабо чете “Държавен Вестник” - има ли го там!?!.
През последното десетилетие, ред международни общности отпуснаха бая пар? за възстановяване онзи облик на Стара Варна, който някога даваше право да бъде еталон за ред, чистота и красота, по иначе исконно бедните брегове на Черно Море. Ала лозунгът "Няма Пари!", продължава да звучи до смърт пронизително.
СЛУЧАЯТ С БАРЕЛЕФИТЕ, във Варненската Пощенска Станция, едва ли е изолирано явление. Той показва, доколко лека е ръката на всички онези, които със самочувствие на Балкански Фердинанд Де Лесепс, продължават да ръководят социалния и политически живот на страната. Що се отнася до пословичните снопове на Хан Кубрат, понякога наричан от историците Кубер, (Така близко до Кибер!), те все още стоят дотолкова извисени в мнозина от нас, че за да бъдат кощунно достигнати и покрусени, ще са необходими усилия безкрайни.
Да живее Варна!
Да живее България!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Юнак Дата: 2009-02-03 23:35:00
Рудиментарна статия. Барелефите само утежняваха архитектурно сградата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)