© 2013 – BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV-HEMY
И – ЕТО ПРАЗНИКЪТ;
ОТМИНА ПРАЗНИКЪТ В НЕБИТИЕТО,
И - ГОЛА!?! -
РАДОСТТА ЕДИНСТВЕНО
ПО СНИМКИТЕ СЕ ПОМНИ,
БЕЗ ПОМИСЪЛ ЗА БЛАГОДАТ,
ЧЕ НЯКОГА БИЛО Е ПРАЗНИК;
ДОКАТО ЧАШАТА - ДО ВДЪНО!?! - Е ИЗПИТА.

И – ЕТО ЛЯТОТО;
ДОРИ И ЛЯТОТО ЗАВИНАГИ ОТМИНА,
 МОРЕТО НАВЕДНЪЖ СИ ГО ОТНЕСЕ,
ВЕДНО СЪС СЕБЕСИ -
НАКЪМТО ХОРИЗОНТА,
НА ВИС ВЪВ НЕБЕСАТА ЧУЖДИ,
ИЗЦЯЛО НАВЪЗБОГ;
ДОКАТО ЧАШАТА - ДО ДЪНО!?! - Е ИЗПИТА.

И – ЕТО ЛЮБОВТА;
 ОТНОВО НИКАКВА Я НЯМА,
 МАКАР ДА ЗНАЯ – ЧЕ БИЛА Е ЖИВА;
ЗАЩОТО ХУБАВОТО
ТРУДНО СЕ ЗАБРАВЯ,
КОГАТО Е НАИСТИНА ЛЮБОВ;
ДОКАТО ЧАШАТА - ДО ДЪНО!?! - Е ИЗПИТА.

И – ЕТО ИДЕ ЕСЕНТА;
НА ЧУЖДИТЕ И СВОИТЕ СТРЕМЕЖИ,
НА СВОИТЕ И ЧУЖДИТЕ ЛЮБОВИ,
  ДОКАТО НЕУМЕСТНО СЕ УСЕЩАШ,
 ДОКОЛКО ИСТИНСКИ СИ ОСТАРЯЛ;
А ЧАШАТА - О!?! - ЧАШАТА -
ДО ДЪНО Е ИЗПИТА.

ТОГАВА -
 НАЙ-ВНЕЗАПНО ПАДА ВЕЧЕРТА;
СЪС ТОЛКОЗ НИСКОТО НЕБЕ,
СЪС НАЙ-ВИСОКАТА ЛУНА,
СЪС НАЙ-ДЪЛБОКОТО МОРЕ,
 КЪДЕТО КРЕЕ ЖИЗНЕНАТА БЕЗПОЩАДНОСТ;
ДОКАТО ЧАШАТА - ДО ДЪНО!?! - Е ИЗПИТА.

И – ТИ СЕ ОЗОВАВАШ САМ;
ВСРЕД ИДЕЩАТА ТИШИНА,
 КОЯТО НЕ ПРЕСТАВА ДА НАШЕПВА,
РЕШЕНА ДА ПРИКРИЕ ОНОВА,
С КОЕТО ВЕЧНО СИ ЖИВЯЛ -
ЗАБВЕНИЕТО БИВА НЕИЗБЕЖНО;
ЩОМ ЧАШИТЕ - ЗАВИНАГИ!?! - СА ПРЕСУШЕНИ.
The End20.06.2013./23:00