ONTO THE TIMBALL OF THE STILLNESS. poem, Hemy VARNALIS

ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,
Морето бие хекзаметър древен,
А Пясъка е лятно сит
На Страсти,
На Безумства,
И Желания Недостижими . . .

О,
Тази Страшна Безподобна Тишина,
Обхванала Брега,
Обгърнала Морето,
Заграбила завинаги Света
След Лятото,
Което сякаш нивга не е било . . .

И ето.
Аз отново тръгвам Сам,
По Стъпките на Отлетели Птици, -
Пътека извисена към Небето,
Чиито Пътници никога не се завръщат . . .
The End-02.05.2013