(c) 2010-Bogomil Kostov Avramov Rousseff-Hemy
ПОСРЕД МОРЕ
ОТ НЕБЕСНОСИНЯ СОЛ,
(АЗ ТЮРКОАЗЪТ В ЦВЯТ НЕ РАЗПОЗНАВАМ!),
ВЪРХУ РЕХАВА СКАЛА МИТИЧЕСКИ ИЗРАСТНАЛ,
ТИ ПОТРЕПВАШ СЪС СЪРЦЕ ЖИВИТЕЛНО ЗА ВСИЧКИ НАС,
СТРАННИЦИ ЗАЛУТАНИ ПО ПЪТИЩАТА НА СВЕТА;
ПОПАДНАЛИ ПРИ ТЕБ ПОРАДИ СЛУЧАЙНОСТ,
ПРИПАДНАЛИ В КОЛЕНЕ ЗАРАДИ МИРИС НА ПРОГНИЛА ПЛЪТ
ТОЗ' АРОМАТ НА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО;
ОТ ПРЕКАЛЕНА ОБИЧ БЕЗПОДОБНА КЪМ МОРЕ,
КОЕТО НИКОЙ НЕ ПОЗНАВА КАКТО ТРЯБВА.
НЕСЕБЪР - МЕСЕМВРИЯ ВСЕБЛАГА,
ТИ СОЧИШ ПЪТ ОТ ДРЕВНОСТТА НАСАМ,
БЕЗ ДА ИЗПОЛЗВАШ ФАР - НИ ЛУСТРА - НИТО ДОРИ СВЕТЛИК;
НЕ САМО НА МОРЯЦИ БЕЗУМНО БЕЗПОСОЧНИ,
НЕ САМО НА КАПИТАНИ ВЪРЛО ПРЕСМЕТЛИВИ,
НЕ САМО НА ТРАКИЙКИ ЛЯТНО ЛЕЗБОКРИЛИ,
НО И НА БЕЗГРИЖНО СТРАНСТВАЩИ ПОЕТИ
ПОБЪРКАНИ ОТ ФИЗИКАЛЕН ГЛАД;
ЗАГРИЖЕНИ ЗА ТОЗ’ ТАКА РАЗБЛУДЕН СВЯТ,
ГОТОВ ПРИРОДАТА ДО СМЪРТ ДА ГУДИ.
СТРАННИ - ВСЕ ОЩЕ - ЖИВИ СУХОПЪТНИЦИ;
ПРЕПУСКАЩИ ВЪЗСЕДНАЛИ ОБЕЗУМЯВАЩА ПОЕЗИЯ;
ПРЕВЪРНАТА ВЪВ ХЕКЗАМЕТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РОБИ.
И ПОСРЕД ТУЙ МОРЕ БЕЗБРЕЖНО ОТ ЛАЗУР,
И ПОД НЕБЕ ЧИЕТО ДЪНО БОГ И ПТИЦИ ЕДВА УСПЯВАТ ДА ДОГОНЯТ,
МЕЧТАТЕЛЯТ ЗАВИНАГИ ОСТАВА САМ.
О, ЗНАЯ – ЗНАМ!
СВЕТЪТ Е ОНЗИ ВЕЧЕН ХРАМ ОТ СИНЯ СОЛ И ЧЕРЕН ХЛЯБ,
ОТ ЧИРОЗ СЪПРОВОДЕН СЪС БУТИЛКА УЗО;
ВСРЕД КОЙТО МЪКАТА ПОДИР НЕДОСТИЖИМИТЕ ЖЕНИ,
МЪЖЕ ОТ КОЛ И ВЪЖЕ С'БИРА НА РАЗДУМКА.
ОСТАНАЛОТО - АЗ НЕ ВЯРВАМ -
ДА СЕ ИМЕНУВА СВЯТ.
THE END
17.09.2012
17.09.2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар