сряда, 22 май 2013 г.

AMIDS A SEA OF SALT, poem, Hemy VARNALIS


(c) 2010-Bogomil Kostov Avramov Rousseff-Hemy

ПОСРЕД МОРЕ

ОТ НЕБЕСНОСИНЯ СОЛ,

(АЗ ТЮРКОАЗЪТ В ЦВЯТ НЕ РАЗПОЗНАВАМ!),

ВЪРХУ РЕХАВА СКАЛА МИТИЧЕСКИ ИЗРАСТНАЛ,

ТИ ПОТРЕПВАШ СЪС СЪРЦЕ ЖИВИТЕЛНО ЗА ВСИЧКИ НАС,

СТРАННИЦИ ЗАЛУТАНИ ПО ПЪТИЩАТА НА СВЕТА;

ПОПАДНАЛИ ПРИ ТЕБ ПОРАДИ СЛУЧАЙНОСТ,

ПРИПАДНАЛИ В КОЛЕНЕ ЗАРАДИ МИРИС НА ПРОГНИЛА ПЛЪТ

ТОЗ' АРОМАТ НА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО;

ОТ ПРЕКАЛЕНА ОБИЧ БЕЗПОДОБНА КЪМ МОРЕ,

КОЕТО НИКОЙ НЕ ПОЗНАВА КАКТО ТРЯБВА.


НЕСЕБЪР - МЕСЕМВРИЯ ВСЕБЛАГА,

ТИ СОЧИШ ПЪТ ОТ ДРЕВНОСТТА НАСАМ,

БЕЗ ДА ИЗПОЛЗВАШ ФАР - НИ ЛУСТРА - НИТО ДОРИ СВЕТЛИК;

НЕ САМО НА МОРЯЦИ БЕЗУМНО БЕЗПОСОЧНИ,

НЕ САМО НА КАПИТАНИ ВЪРЛО ПРЕСМЕТЛИВИ,

НЕ САМО НА ТРАКИЙКИ ЛЯТНО ЛЕЗБОКРИЛИ,

НО И НА БЕЗГРИЖНО СТРАНСТВАЩИ ПОЕТИ

ПОБЪРКАНИ ОТ ФИЗИКАЛЕН ГЛАД;

ЗАГРИЖЕНИ ЗА ТОЗ’ ТАКА РАЗБЛУДЕН СВЯТ,

ГОТОВ ПРИРОДАТА ДО СМЪРТ ДА ГУДИ.


СТРАННИ - ВСЕ ОЩЕ - ЖИВИ СУХОПЪТНИЦИ;

ПРЕПУСКАЩИ ВЪЗСЕДНАЛИ ОБЕЗУМЯВАЩА ПОЕЗИЯ;

ПРЕВЪРНАТА ВЪВ ХЕКЗАМЕТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РОБИ.

И ПОСРЕД ТУЙ МОРЕ БЕЗБРЕЖНО ОТ ЛАЗУР,

И ПОД НЕБЕ ЧИЕТО ДЪНО БОГ И ПТИЦИ ЕДВА УСПЯВАТ ДА ДОГОНЯТ,

МЕЧТАТЕЛЯТ ЗАВИНАГИ ОСТАВА САМ.


О, ЗНАЯ – ЗНАМ!

СВЕТЪТ Е ОНЗИ ВЕЧЕН ХРАМ ОТ СИНЯ СОЛ И ЧЕРЕН ХЛЯБ,

ОТ ЧИРОЗ СЪПРОВОДЕН СЪС БУТИЛКА УЗО;

ВСРЕД КОЙТО МЪКАТА ПОДИР НЕДОСТИЖИМИТЕ ЖЕНИ,

МЪЖЕ ОТ КОЛ И ВЪЖЕ С'БИРА НА РАЗДУМКА.

ОСТАНАЛОТО - АЗ НЕ ВЯРВАМ -

ДА СЕ ИМЕНУВА СВЯТ.

THE END
17.09.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар