(C)1992-2012-Bogomil Kostov Avramov-Hemy\

РИБЕН БУКВАР

СЯКАШ ОТ ОТВЪДНОТО ПРОСКЪРЦАЛИ,
ВСРЕД УТРОТО -
ПОЧТИ УХАЕЩО НА МЕД И ЧИСТО МАСЛО,
ЗАМИРАТ ТРОМАВИ КАРУЦИ,
ПО ОНЗИ СТРАНЕН ПРАШЕН ЧЕРЕН ПЪТ,
ПОЗНАТ ЕДИНСТВЕНО
НА ТЕЗ' ПОСЛЕДНИ ПОБЕЛЕЛИ ВОЛОВАРИ.

ОБЛЕГНАТИ УГРИЖЕНО НА РИТЛИТЕ -
ДЕКОР ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА НЕЗАБАВЕН ИЗНОС,
ТЕ НАБЛЮДАВАТ СЛЪНЦЕТО -
СЯКАШ ПРЪВ ПЪТ ГО ЗАБЕЛЯЗВАТ,
КАК НАРАСТВА - ПА СЕ ВДИГА,
ГОТОВО ВСИНЦА ДА НАТЪРКОЛИ,
ДОКАТО УЗАПТИ ДЕНЯТ,
А ПОСЛЕ ОТНОВО ДА ПОТЪНЕ В НЕПРОГЛЕДНОСТ . . .

АХ,
ТЕЗИ НАЙ-ПОСЛЕДНИ ВОЛОВАРИ;
КАК ВКУСНО ВДИШВАТ ИДЕЩАТА МАРАНЯ,
НАСИТЕНА СЪС ИЗПАРЕНИЯ НА НЕФТ,
ПОТРИВАЙКИ ПОПУКАНИТЕ РАЗРАНЕНИ ДЛАНИ,
В ОЧАКВАНЕ НА ТЕЖКИ АЛАМАНИ,
КАКВИТО ВЕЧЕ НИЙДЕ НЯМА -
ЕТО! -
ЩЕ ИЗМИНЕ ВЕК . . .

О,
СЛЪНЦЕТО Е ДИВНО ПРЪКНАЛА МОМА,
ИЗПРУЖЕНО ПО НАВИК НАД СВЕТА,
ТА НЕКА ВСЕКИ ДА МИРЯСА.


ПОСЛЕДНИ ПРЕСТАРЕЛИ ВОЛОВАРИ,
ПОСЛЕДНИ ЧЕРНИ БИВОЛИ С РОГА,
ПОСЛЕДНИ ДЪРВЕНИ КАРУЦИ СЪС КАНАТИ;
В ОЧАКВАНЕ НА БИСЕРНИЯ МОРСКИ ПЛОД,
ИЗБЪЛВАН МЕХАНИЧНО,
ОТ КОРАБНИ ТЪРБУСИ ПОД РЪЖДА;
ОКАЯНО ПРЕЛИСТВАЩИ ОКЪСАН ПРАВИЛНИК,
ИЗИСКВАЩ НАЙ-МОДЕРЕН РИБОЛОВ,
ПО БРЕГОВЕ -
КЪДЕТО ПРОСТОТИЯТА -
ЗАВИНАГИ Е ГОСПОД.
The End/12.10.2012/PM