ОСТАТЪЧНА ДЕВНЯ

24.09.2013 16:31 - SAY ME ABOUT - ЗА ЧТО ИДЕ РЕЧ, частно изявлениЕ, Хеми ВАРНАЛИУС

автор: godlieb категория: Бизнес   
прочетен: 354 коментари: 0 гласове: 

1

последна промяна: 30.01 20:49

 

ECOCONSULT-77 REMARKS:

ОСТАТЪЧНА ДЕВНЯ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНА - ЗА ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАЩИЯ ВАРНА-ГРАД. НЯКОГА СИ ПОЗВОЛИХМЕ ДА ОТБЕЛЕЖИМ, ЧЕ "СТРАТЕГИЧЕСКОТО" СТОЛИЧНО "ИЗСЛЕДВАНЕ" (А-ЛА-ГЕРБ!?!) ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА ВАРНА-ГРАД 2014-2020 - ОСВЕН ЧЕ Е ЕДВА ЛИ НЕ СЕКРЕТНО - ОСВЕН ЧЕ ПРОПУСКА ПРОБЛЕМИТЕ НА ОТВОРЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ РИСК - Е ПРЕКАЛЕНО ПЕСТЕЛИВО ЕЛЕМЕНТАРИЗИРАНО НА СТОТИНА И КУСУР ПЕЧАТНИ СТРАНИЦИ. БИХМЕ ПРИВЕЛИ СЪЩЕСТВЕН ПРИМЕР: *******ПИЛОТНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ-РИСКОВ АНАЛИЗ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ВЛАСТИ НА ШЕСТ ПОТЕНЦИАЛНF ОПАСНИ ИНДУСТРИАЛНИ ОБЕКТИ НАХОДЯЩИ СЕ В ОБЛАСТ РИЖНМЪНД - ХОЛАНДИЯ - ОБНАРОДВАНО В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК - ДЪРЖИ ОБЕМ КЪМ 787 ПЕЧАТНИ СТРАНИЦИ. (БИБЛИОТЕКА НА АН-СССР!) ОЧЕВИДНО, НАЛАГА СЕ ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕН - СПЕЦИАЛЕН ПОСТОЯННОДЕЙСТВАЩ КОМИТЕТ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА - КЪМ ОБЛАСТНА УПРАВА ВАРНА, СЪС СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЕКСПЕРТНИ ЗВЕНА. И, НИКАКВИ МЕРКАНТИЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ НА ДРЕБНО, НЕ БИВА ДА ГО ОСУЕТЯВАТ. НАЛИЧИЕТО НА РАЗПАДАЩАТА СЕ ДЕВНЕНСКА НИЗИНА, Е ЕДНА ОТ ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЧУЖДЕНЦИ СПЕШНО ДА РАЗПРОДАВАТ ИМОТИ И ДА СЕ ИЗНАСЯТ НАВЪН ОТ ОБЛАСТ ВАРНА И БЪЛГАРИЯ. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ НЯКОЙ ОТ ТЯХ ИМАТ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ, А ДРУГИ НАВЯРНО СА ЕКИПИРАНИ И СЪС ДОМАШНИ ХОМ-ЕКОЛАБОРАТОРИИ.*******КАТО ПРИБАВИМ И ПРЕДСТОЯЩИЯТ КВАДРОГАЗОПРОВОД - НАДЪНЕН ВМЕСТО ПРЕЗ ШАБЛА - ПРЕЗ ПЕРСПЕКТИВНАТА ЕДИНСТВЕНО ЗА ТУРИЗЪМ ОБЛАСТ-ВАРНА, БИ МОГЛО ДА СЕ ПРЕДПОЛАГА - ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ.

Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=77688#ixzz2foI3EGAH
Under Creative Commons License: AttributionECOCONSULT-77 СЪВЕТВА: 

01-"ЮЖЕН ПОТОК" -
ДА ВЛЕЗЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -
ОКОЛО ШАБЛА НА СЕВЕРНОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ -
КЪДЕТО ВСЕ ОЩЕ НЯМА КУРОРТНИ АГЛОМЕРАЦИИ;

02-ИМПАКТЪТ НА РЕАЛИЗАЦИЯ -
ЩЕ БЪДЕ ПАГУБЕН ЗА ОКОЛНИТЕ СЕЛИЩА -
РАБОТНАТА ПРОСЕКА ВАРИРА
МЕЖДУ 500 - 1000 ЛИНЕЙНИ МЕТРА -
НИЩО НЕ МОЖЕ ДА Я НАМАЛИ -
ПАРАЛЕЛНИ ПЪТИЩА, ПРОСЕКИ И ПОДСТЪПИ -
ЩЕ СЕ НАЛОЖАТ;

03-НЕ Е ИЗЯСНЕНО -
КАТО КАК ЩЕ БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА -
ГРАЖДАНСКАТА БЕЗОПАСНОСТ -
В РЕГИОН,
КЪДЕТО ДОКАЗАНА РОМСКА АКТИВНОСТ -
НЕ ПОДЛЕЖИ НА КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ И ДР.
ПОД.
The End/08.09.2013.

NOTE BENE:
A-LA "ATLANTIDA" ПОСТИНДУСТРИАЛНО НАТОВАРВАНЕ НА СТРАНАТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА БЪЛГАРИЯ.
01. СТАРА АЕЦ; 02. НОВА АЕЦ; 03.РУМЪНСКА АЕЦ; 04. ПРЕДСТОЯЩА ТУРСКА АЕЦ;. 05. ЮЖЕН ПОТОК; 
06. НАБУКО; 07. БУРГАС-АЛЕКСАНДРОПУЛОС; 08. ВЕТРЕНИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ; 09. СЛЪНЧЕВИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ; 10. ПОДЗЕМНО НАТЪПКВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ С ОТПАДНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ;. 
11. БЕЗБРОЙ ШЛАМООТВАЛИ; 12. СТАРОМОДНИ ТЕРМОЦЕНТРАЛИ; 13. ТАНКЕРЕН ФЛОТ; 14. ПРОГРЕСИРАЩО ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ; 15. НЯКОЛКОСТОТИН АКТИВНИ СВЛАЧИЩА;. 
16. УДИВИТЕЛНО НИСЪК ЖИЗНЕН СТАНДАРТ;. 17. ХАОТИЗИРАН АВТОМОБИЛЕН ТРАФИК;. 
18. ВЛОШЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ; 19. ПРОГРЕСИВНО НАМАЛЯВАНЕ БРОЯТ НА КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ;. 
20. ДЕПА ЗА ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ; 21.ПРЕНАТОВАРЕНО СЪС СТРОИТЕЛСТВО КРАЙБРЕЖИЕ;.
22. ЗАГИВАЩО МОРЕ; 23. НИСЪК ДОБИВ НА РИБА;.24.ЗАМЪРСЕНИ ПИТЕЙНИ ВОДИ;.
25.НЕЕФЕКТИВНИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ;.26.ПРИМИТИВЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ;.
27.ВСЕ ПО-НИСКА СОЦИАЛНА ЧУВАЕМОСТ;.28.БЕЗБРОЙ ИЗВЪНОТЧЕТНИ МИКРОЯЗОВИРИ;.
29.НАД 265 РЕГИСТРИРАНИ СВЛАЧИЩА;.НА НАД 56 000 ДЕКАРА;.НАД 28 АКТИВИРАНИ;.
НАД 2 862 ДЕКАРА АКТИВНИ СВЛАЧИЩА, И БЕЗЛОЙ ДР.П.
НЯКОЙ НЯКОГА - ПОДИР ВРЕМЕНАТА НА Д-Р ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ - ПОСТАРАЛ ЛИ СЕ Е ДА.
НАПРАВИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРЕСМЯТАНИЯ, ЗА ПОЛИФАЦЕТНОТО РИСКОВО ПРЕНАТОВАРВАНЕ.
НА ЕДИНИЦА ПОВЪРХНОСТНА ПЛОЩ. ОТ НАШАТА МАЛОМЕРНАЯ ДЕРЖАВИЦА!
КАК ТАКА - НИКОЙ! КАК ТАКА - НИКОЙ! КАК ТАКА - НИКОГА ДО ДНЕС! КАК ТАКА - НА ТЪМНО!?!
НАКЪДЕ - БЕЗ РАЗКРЕПОСТЕНА НЕКАЗИОННАЯ НАУЧНА МИСЪЛ НАРОДЕ!
The End 14.01.2013. Extract www.godlieb.blog.bg)

 

Нагоре

ВНИМАНИЕ -ВАРНЕНЦИ

14.03 13:41 - ECOCONSULT-77 TO THE VARNA CITIZENS - 14.03.2014.

автор: godlieb категория: Регионални   
прочетен: 184 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 18.05 12:31

 

ATTENTION!?!

 ВЪВ ВРЪЗКА С ОФИЦИАЛНО ОБЯВЕНИТЕ ТЕКУЩИ ВОЕННО-МОРСКИ МАНЕВРИ, КРАЙ БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ БРЕГОВЕ; ОЧЕВИДНО С ИЗХОДНО-КРАЙНА БАЗА ВАРНА; СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ ОТДЕЛИТЕ ЗА ЕКОЛОГИЯ ПРИ ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, СЪОТВЕТНОТО КМЕТСТВО И ДЕПАРТАМЕНТ "МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ" ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, СЛЕДВА ДА ОБЪРНАТ ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ, ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕЗОПАСЯВАНЕ, НА УТИЛИЗИРАНЕТО, ИЗХВЪРЛЯНЕТО В МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА И ЕВЕНТУАЛНО ЗАСКЛАДУВАНЕ НА БРЕГА (!?!), НА ОРГАНИЧЕСКИТЕ И НЕОРГАНИЧЕСКИ ОТПАДНИ ПРОДУКТИ, ОТ СТОЯЩИТЕ НА КЕЙ - НО И В ПРИЛЕЖАЩИТЕ ГРАНИЧНИ ВОДИ И ИИЗ НА ОТКРИТОТО МОРЕ - НАШИ И ГОСТУВАЩИ ВМС-КОРАБИ. ***N.B.: В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ЗАСКЛАДУВАНЕ В ОБЕМИТЕ НА ТРАДИЦИОННОТО ВАРНЕНСКО ГРАДСКО СМЕТИЩЕ. НЕЗАБАВНО ИНСИНЕРИРАНЕ - ПОД СТРОГ ОБЩИНСКИ НАДЗОР.***С УВАЖЕНИЕ И РЕСПЕКТ: ЕКОКОНСУЛТ-77, изследователско ателие.
Read more: http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=81094#ixzz2vw65g5g9
Under Creative Commons License: Attribution

МАЕСТРО - РАЗКАЗ

26.05 21:15 - МАЕСТРО, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС / MAESTRO, short-story. Hemy VARNALIUS

автор: godlieb категория: Лайфстайл   
прочетен: 257 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 18.07 08:37

(c)1965 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
МАЕСТРО

разказ,
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПЕНСИЯТА, НЕКА ПРИПОМНЯ, ЗА ДВА ДНИ ХВРЪКВА. НЯМА ДА Е

ТРУДНО ПО СЪДЕБЕН ПЪТ ДА СЕ УСТАНОВИ, КАК ЗА НИЩО НЕ СТИГА. АМА

СЪДИЛИЩАТА С ДРУГО СА ЗАЕТИ. ДА СЕ ЧЕРНИМ ЕДНИ – ДРУГ. БАЛКАНИ СА

ТУЙ! ЗНАЧИ!?! И, ЕТО ЗАЩО, ИМА-НЯМА - ЩО, ВСЕКИ ПОДИР-ОБЕД ДО ГРАДА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЛИЗАМ. ДО ЦЕНТРАЛНАТА ПОЩА НАЙ-ВЕКИ. ДА ВИДЯ,

НЯМА ЛИ ПОНЕ ВЕДНЪЖ УПРАВЛЯЮЩИТЕ, ОЩЕ ПО ЕДНА ПЕНСИЯ В ДОБАВЪК,

ВСЕКИМУ ДА ПУСНАТ. РАЗБИРА СЕ, ТОВА ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СТАНЕ. АМА

ПОНЕ, С ПОЩЕНСКИТЕ ЧИНОВНИЦИ СЕ ОПОЗНАВАМЕ. ГОЛЕМИ ШЕГОБИЙЦИ

ИМА МЕЖДУ ТЯХ. СОБСТВЕНА ПОЩЕНСКА МАРКА ЩЕЛИ ДА МИ ПУСНАТ.

ГОРЕЩИНА Е НАДВИСНАЛА НАД БЕЛОГРАД, ТЕГНЕ И НАД МЕНЕ. НЕ, ЧЕ

НИКОГА Е НЯМАЛО ПОДОБНИ ГОРЕЩИНИ. ИМАЛО Е. АМА НЕ Е БИЛО

РАЗГЛАСЯВАНО ТАКА ПОДРОБНО. МЕДИИТЕ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НИ УВЕРЯВАТ.

КОЛКО Е ГОРЕЩО – ПРЕЗ ЛЯТОТО; КОЛКО Е СТУДЕНО – ПРЕЗ ЗИМАТА. НИМА

ОТКРИВАТ ИЛИ ПРИКРИВАТ ИСТИНАТА!?! ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, В СТУД ИЛИ В ПЕК,

ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО РАБОТАТА СТАВА. ПЪЛНЯТ ШЕПАТА МИ С НЯКАКВИ

БАНКНОТИ. СРЕЩУ ПОДПИС. КАКВА НЕСРАВНИМА ДЪРЖАВНА

ПРИЗНАТЕЛНОСТ, КЪМ НЯКАКВИ СКАПАНИ ПЕНСИОНЕРИ.

СЕГА, ИМЕННО ОТ ТАМ СИ СЕ ЗАВРЪЩАМ. ЗАПОТЕНА ДЛАН НА ДВА КРАКА, ТЪПКАНА С БАНКНОТИ. (ДРУГАТА ДЛАН – ПРАЗНА!) ЩЕ СТИГНАТ, ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДРЕБНИ ДЪЛГОВЕ ПО ГАРАЖНИ МАГАЗИНИ. АКО ОСТАНАТ – ЗА ЛЕКАРСТВА. (НЕ

ОСТАВАТ!) ЧУВСТВАМ ШЕПАТА СИ ПЪЛНА С ОБИЛНА ПОТ. (ДАЛИ ОТ

ПРИЗНАТЕЛНОСТ!?!) БИХ ИСКАЛ ТЕЗИ ПАРИ ДА СА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ ДА

ПРЕЛЕЯТ ЗАЕДНО С ТАЗИ МОЯ ПОТ; А ТОВА ОЗНАЧАВА МОЯ КРЪВ; ИЗ МОЯТА

СТИСНАТА ШЕПА, ДАНО ОБЛЕЯТ УЛИЦА И ХОРА. ОХ, ДА БЕ ВЪЗМОЖНО.

С ПОМНЯМ СИ, ХУБАВО СИ СПОМНЯМ, ЕДИН ПОДОБЕН ДЕН. ОЩЕ

ЧУВСТВАМ И УСЕЩАМ, СЕГА – ПОДИР ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ, КАК КРАКАТА

МИ БИЕХА ПРАХОЛЯК ПО ПЪТЯ - КЪМ РЕКАТА. С КАКВА ЛЕКОТА ГО ПРАВЕХА,

ГОСПОДИ, С КАКВО УДОВОЛСТВИЕ, С КАКВА БЪРЗИНА. А ТРИНОЖНИКЪТ МЕ

БЛЪСКАШЕ В ГРЪБ, БЛЪСКАШЕ КУТИЯТА С БОИТЕ, ВЕСЕЛЕШЕ МЕ. КОЛКО

ГОДИНИ ОТ ТОГАВА, ГОСПОДИ, КОЛКО МНОГО ОТМИНАЛИ ЛЕТА.

КАК ПЛАВНО СЛИЗАХ КЪМ РЕКАТА.
КАК СЕ ИЗВИВАШЕ МЕЖДУСЕЛСКИЯ ПЪТ. ДНЕС, СТРУВА МИ СЕ, ТАКИВА КРИВОЛИЧЕЩИ ПЪТИЩА, С ТАКИВА НЕЖНИ РОХКАВИ ПРАХОЛЯЦИ - НЕ ОСТАНАХА. ВСИЧКО Е ЕВРОПА-ДЮС-ДИРЕКТ, И АСФАЛТ ДО ДУПКА. БРЕ ТАЯ ЗЕМЯ, КАК НАБЪЛВА АСФАЛТ ЗА ЦЯЛА ЕДНА ПЛАНЕТА!?! А РЕКАТА МЕ ЗОВЕШЕ, С АПЕТИТНА ХЛАД. ПРИЗОВАВАШЕ МЕ НАСИЛВАШЕ МЕ ДА СЕ ПОТОПЯ, ДА СЕ НАКЪПЯ.

РЕКАТА БЕ ЛАСКАВА И НЕЖНА, КАТО ЖЕНА. НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА.

ДНЕС, ТАКАВА ПЕСНЯ НЕ СЕ ЧУЙ. ОСВЕН ПО ФЕСТИВАЛИ И КОНЦЕРТИ. НАЙ-

МНОГО НЯКОЙ ТРАКТОР НА ЗАВОЙ ДА ТЕ ПОДМЕТЕ, САМОЛЕТ С БЯЛ

ПРАХОЛЯК ДА ТЕ ПОСИПЕ. С НЯКАКВА НАСИЛЕНА ИМИТАЦИЯ НА ТОР.

НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА. ПЕСЕНТА Й СЛИЗАШЕ ДО САМИТЕ ВОДИ.

ДОКОСВАШЕ ГОЛОТО МИ ТЯЛО. НАБИВАШЕ СЕ В УШИ. ГНЕЗДЕШЕ В ДУША МИ.

ЩУРЦИТЕ НАДУВАХА СКЪРЦАЩИ ПИЩЯЛКИ, СЪСТЕЗАВАЙКИ СЕ С РОМОНА НА

РЕКАТА. БЯХ ЗАРЯЗАЛ РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. НЯМАШЕ НИКАКЪВ ВЯТЪР,

НО ПЛАТНОТО ПОТРЕПВАШЕ ЛИ ПОТРЕПВАШЕ. ДНЕС НЯМА ТАКИВА ПЛАТНА.

ДА ПОТРЕПВАТ ОТ ИЗРИСУВАНОТО ВЪРХУ ТЯХ.

ТОГАВА КИКОТ НЯКАКЪВ, ПРИГЛУШЕН ПРИПЛАК, ПЛАХО ПРИДОЙДЕ.

ЗАМРЯХ В НЕДЪЛБОКАТА ВОДА. ВСРЕД ТРЪСТИКИТЕ БЕ ДОПЛУВАЛО ДЕВОЙЧЕ.

ПЕСЕНТА НА ЖЪТВАРКАТА БЕ СЕКНАЛА. ПО РЕКАТА СЕ НОСЕХА БЕЛИ

ПЛАТНИЩА.

- КРАЙ ПЪТЯ! - КРЕСНА МОМИЧЕТО ИЗДАЛЕЧ. - КРАЙ ПЪТЯ!

СКОКНА НА БРЕГА. ПОБЕГНА, А АЗ, НЕ ВЯРВАХ НА ОЧИТЕ СИ.

ТИЧАЙКИ ГОЛО-ГОЛЕНИЧКО, МОМИЧЕТО ПРОФУЧА КРАЙ ТРИНОЖНИКА. РАЗПЕРДУШИНИ ПЛАТНОТО. ПОДРИТНА КУТИЯТА С БОИ. РАЗСМЯ СЕ ДИВАШКИ, И ИЗЧЕЗНА. ИЗЛЯЗОХ ОТ ВОДАТА. ЖЪТВАРКАТА ОТНОВО БЕ ЗАПЯЛА. ПРИБРАХ

РАЗПИЛЯНИТЕ СИ ВЕЩИ. ПОГАЛИХ ПЛАТНОТО. СГЪНАХ ТРИНОЖНИКА. ПОЕХ

МЕЖДУ ДЪРВЕСА И ТРЪНАЦИ, ВСЕ ОЩЕ ЗАМАЯН ОТ ОНЗИ ДИВЕН СМЯХ,

РАЗБУДИЛ БЯСНО ЩРЪКНАЛА НЕНАВИСТ. ЗАПЪХТЯН ДОСТИГНАХ УРЕЧЕНОТО

МЯСТО. А МОМИЧЕТО, ИЗЦЕЖДАШЕ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ. СМЕЕШЕ СЕ БЕЗ ГЛАС,

И АЗ СЕ ЧУДЕХ, КАКВО ТОЛКОВА СМЕШНО ИМА В ЕДНА СРЕЩА, ЗА КОЯТО

ЗНАЕХ КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ. А, ДО БОЛКА ЩРЪКНАЛАТА МЛАДОСТ, ПРОПЪЛЗЯ ПО

СТАВИТЕ. ПРЕВЪРНА МЕ В КАМЪК. РАЗТЪРСИ МЕ ДО ПЛАЧ.

ПОЛИТНАХМЕ В КАНАВКАТА. КАРУЦА ПРИТРОПОЛИ И ОТМИНА.

СЛЪНЦЕТО ПАДНА ЗАД БАИРИТЕ. ЖЪТВАРКАТА БЕ ЗАМЛЪКНАЛА. ПОЕХХМЕ

КЪМ СЕЛОТО. МОМИЧЕ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЦЕДИ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ.

ПОДПИТАХ, КЪДЕ ДА ПРЕСПЯ.

- В КУПНИТЕ. САМО - ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИШ ...

ЗНАЧИ ТЯ МОЖЕЛА, И ДА ГОВОРИ. ТРЪГНА КЪМ СЕЛО С ПОХОДКА НА

ЖЕНА. ФУСТАТА Й МЕТЕШЕ ПРАХТА.

И, ЗАМЛЪКВАХА ЩУРЦИ.

И, ПОДПЯВАХА ЖЪТВАРКИ.

И, ВОДНИ КОНЧЕТА СЕ МЯРКАХА НАСАМ-НАТАМ.

КУПНИТЕ ЛАНСКА СЛАМА СЕ ОКАЗАХА НАБЛИЗО.

ЧУВСТВАХ СЕ ПРЕБИТ. ЛЕГНАХ И ЗАСПАХ.

ЗАСЪНУВАХ, ЧЕ СЪМ ЩУРЕЦ. С ОГРОМНА БЛЯСКАВА ЦИГУЛКА МЕЖДУ

БЕДРАТА, ПРОНИЗАНА ОТ ОГРОМЕН КАРМИНЕН ЛЪК. ПИТАХ СЕ, КАТО КАК СЪМ

СЕ ПРЕВЪРНАЛ НА ЩУРЕЦ – И ЗАЩО, КАТО НЕ МОГА ДА РАЗДВИЖА ТОЗИ

КАРМИНЕН ЛЪК. КАТО КАК НЕ МОГА ДА РАЗТВОРЯ ПИРИНЧЕНИ КРИЛЕ.

ОПИТВАХ ДА ПОЛИТНА, С ТЕЗИ ПЪСТРИ КАТО ПИСАНА ТАЛИГА КРИЛЕ, НО -

КАКВОТО И ДА ПРАВЕХ, ВСЕ ИЗЛИТАХ - ЗА ДА ТУПНА Ò ЗÈМИ. И ЗЕМЯТА,

ДРЪНЧЕШЕ КАТО МЕТАЛИЧЕСКИ САХАН. ОТ ТОВА СЕ РАЗБУДИХ. УСТАНОВИХ,

КАК СЪРЦЕТО МИ ЕЧИ В НОЩТА. КАК НОЩТА Е ЗВЕЗДНА, НО НЕ Е ЗА

ЗВЕЗДОБРОЙ. КАК ЛУНАТА Е ЛЪСКАВА, МЛАДА И ВИСОКА, И НЕДОСТИЖИМА.

ДОКАТО ЗВЕЗДИТЕ ХИТРО СЕ НАДСМИВАТ. АРОМАТИТЕ НА ПОЛЕТО МЕ ОПИЯНЯВАХА. РАЗТЪРКАХ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОЧИ. НЯМАШЕ НИКАКВА ЦИГУЛКА. НЯМАШЕ НИКАКВИ КРИЛА. НАЛИЦЕ БЕ МЪЖКАРСТВОТО НА САМОТАТА. ЗАПРЯХ С РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. ВСЛУШАН В ПРИРОДАТА. ВЗРЯН В НЕБЕТО. ПРЪВ ПЪТ ОСЪЗНАЛ СЕБЕ СИ, КАТО НЕЙНА ЧАСТИЦА. ВСИЧКО БЕ СЪН. ОСВЕН ОНЗИ ЛЪК. ЦЕЛИЯТ В ПАСПАЛ.

ТОГАВА ЖЕНАТА ОТНОВО СЕ ЯВИ. ИЗНИКНА ИЗ ТЪМНОТО. ПРОМЪКНА

СЕ. МУШНА СЕ ЛОВКО В СЛАМЕНИЯ ПОЛОГ, ГОТОВА ДА МЪТИ. ИЗЛЪЧИ

АРОМАТ НА ПРЕСЕН ХЛЯБ, И НА КЪРМА. ПОДЧИНИХ Я ОТНОВО. НА СЕБЕ СИ. НА

ТИШИНАТА. НА ПОЛЕТО ОТ ГДЕТО СЕ ЯВИ, И ПРЕЗ КОЕТО ЩЕШЕ ЗАВИНАГИ ДА

ДА СИ ОТИДЕ.

ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я БЪРЗИНАТА. ЕТО Я ВИСШАТА ТЕХНИКА. ТУК ЛИ

СА ВИСШИТЕ ИЗКУСТВА? ГОРЕ ГЛАВАТА, СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ, ПРИСТЪПЯ ЛИ

ТЕЗИ ЕДВА ЛИ НЕ СВЕЩЕННИ МОНЕТАРНИ СТЪПАЛА. ЗЪРНА ЛИ ЗАТРИТИТЕ;

БЕЗ ВИДИМ ПОВОД – ОСВЕН ТОВА ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ; БАРЕЛЕФИ ВЪВ ФОАЙЕТО.

СТОП СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ – НИКАКВИ СПОМЕНИ. СТОП СТАРЧЕ - ВРЕДНИ СА НАСЪВСЕМ. ПО-ДОБРЕ ÒЧИ ОТВАРЯЙ. ДА НЕ ТЕ ЗАБЛЪСКАТ. ДА НЕ ТЕ НАСТЪПЯТ. ДА НЕ ТЕ ПОЧУПЯТ. ДА НЕ ТЕ ОБЕРАТ. ДА НЕ ПУСНАТ БРАКУВАНИ КУЧЕТА ПО

ТЕБЕ. ЗАЩОТО ВСИЧКО НА ТОЗ' ЛЪЖОВЕН СВЯТ ЗАПОЧВА С РАНА, И ЗАВЪРШВА

С РАНА.

КАК ВСИЧКО ТУК Е СКАЛЪПЕНО, ОТ БЪРЗО ПО-БЪРЗО. ОСВЕН ПЕНСИИТЕ – ЦЯЛ МЕСЕЦ СЕ БАВЯТ. ГДЕ ДА БЯХА ДВА ПЪТИ МЕСЕЧНО - ДРУГА БИ БИЛА РАБОТАТА. ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я ТЕХНИКАТА. ЕТО Я БЪР – ЗИ – НА – ТА – А – А ...

НЕДАЛЕЧ ОТ ПОЛИКЛИНИКАТА – А - А. КЪДЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА ПРОБЛЯСВА ЗДРАВЕТО. НЕ ВИ ЛИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ПЕРСОНАЛЪТ В ТЕЗИ ДВЕ ТАКА СЪЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ, ОТДАВНА СИ Е РАЗМЕНИЛ МЕСТАТА? ПРЕДПОЛАГАМ, КВАЛИФИКАЦИИТЕ СА РАЗЛИЧНИ, НО ПРОГРАМИТЕ ДОСУЩ СА ЕДНАКВИ.

НО, КАКВО, ЗА БОГА! НЯКАКВО ЩУРО ДЕВОЙЧЕ ИДЕ СРЕЩУ МИ. ГОТОВО ДА

ВРЪХЛЕТИ ВЪРХУ МИ. НИМА СЛЕДВА ДА СЕ ОТДРЪПНА? БИ МЕ ПЛЬОСНАЛО НА

ЗЕМЯТА НАЙ-БЕЗОГЛЕДНО. ТАМАН ДА МЕ ЗАВЪРНЕ В МОИТЕ СКАПАНИ

СТАРЕШКИ СПОМЕНИ. ТОГАВА КРАЙ! ИСТИНСКИ КРАЙ! ПАДНА ЛИ – ТАМ ЩЕ ДА

ОСТАНА. НЕКА ПРЕМИНАТ ХОРАТА ВРЪЗ МЕН. НЕКА МЕ ПОЧУПЯТ ОКОНЧАТЕЛНО. (МОЛИМ ЛИНЕЙКАТА – ДА НЕ БЪРЗА!?!) А ДЕВОЙЧЕТО ЗАПЪХТЯНО; ЗА КЪДЕ ТАКА БЪРЗАШ МОЕ ДЕТЕ БЕЗЦЕННО!?!; ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ. НЯМА ДА СЕ ОТМЕСТЯ НИ' САНТИМЕТЪР. НЕКА ДЪХЪТ НА ТОВА НЕПОЗНАТО ДЕТЕ ПРЕМИНЕ ВЪРХУ МИ. НЕКА НЕГОВИЯТ ЩУР СВЯТ МЕ ПОРАЗИ. НЕКА НЕГОВИТЕ РАЗПЛЕТЕНИ КОСИ МЕ ДОКОСНАТ. ДАНО ПОЧУВСТВАМ ОТНОВО ОНАЗИ КЪРСКА ЧИСТОТА И ВСЕОТДАЙНОСТ, КОЯТО НЯКОГА ЕДНА РОДИЛКА МИ ДАРИ. ЗАЩОТО ТОВА ПРЕЛИТАЩО КРАЙ МЕНЕ ДЕВОЙЧЕ УХАЕ, НА ОНАЗИ СВЕТЛИНА ОТ МАК, КАКВАТО ТОГАВА ИЗЛЪЧИ МЕЖДУСЕЛСКАТА ЖЕНА ОТ РЕКАТА. ПРЕДИ ТОЛКОВА МНОГО, МНОГО, МНОГО ГОДИНИ.

ЕТО - ЩУРАЩОТО СЕ ДЕВОЙЧЕ – ЗАВРЪЩА СЕ. ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ.

ПОЛЪХЪТ НА НЕЙНОТО ПРЕМИНАВАНЕ МЕ ЗАЛЮЛЯВА, КАТО ЕСЕНЕН ЛИСТ.

ЗА МОЯ РАДОСТ, ТОВА Е САМО ЕДНО АРОМАТНО УСЕЩАНЕ.

АХ, СВЪРШИ СЕ – ДЕВОЙЧЕТО ОТМИНА. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, СЕКУНДА СЕ

ПОЧУВСТВАХ МЛАД. КАКТО НЯКОГА. ВЪЗМОЖНО – КАКТО НИКОГА ДО ДНЕС.

САМО НЕ ТАКА ...

КРАКАТА МИ - ХАПЧЕТАТА ...

ГОДИНИТЕ - СПОМЕНИТЕ ...

КОЛЕНАТА – ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ ...

ОБУВКИТЕ – ПОДМЕТКИТЕ …

ОЧИЛАТА - ДИОПТРИТЕ …

ПАТЕРИЦИТЕ - КОЛИЧКАТА …

КОЛИЧКАТА – АКУМУЛАТОРИТЕ ...

ЕТО НА. ПОВЕЧЕ ОТ ЧАС СТОЯ ПРЕД ОНАЗИ ВИТРИНА, ЗАД КОЯТО

ПОБЯГНА МОМИЧЕТО С ЛЪЧЕНИЕ, НА СВЕТЛИНА ОТ МАК. С ЛЪЧЕНИЕ НА

МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО. СТИСКАМ В ПОТНА ОТ ВЪЛНЕНИЕ РЪКА ЖАЛКИТЕ ЖЪЛТИ ПЕНСИОННИ СТОТИНКИ НА ДОКРАЙ ОСКОТЯЛАТА ДЪРЖАВА.

ЩОМ МОМИЧЕТО ИЗЛЕЗЕ, С ПОТНА ШЕПА ЩЕ ГО СПРА.

Thy End,18.08.1960-18.08.2012-26.05.2014.

 

ШАБЛА-ФАР- ФБ - 17.09.2014.

14 любопитни факта за фара на нос Шабла

17 септември 2014, 14:12 | DobrichUtre.bg

• 
  Снимка: 
  DobrichUtre.bg

Фарът се намира на най-източната точка на България

Дори и да сте стъпвали на най-източната точка на България – фарът на нос Шабла, не е изключено някои от следващите любопитни факти от живота му да са ви убегнали, пише peika.bg. Например че върхът на гръмоотвода му е позлатен или че има дни, в които можете да влезете вътре. Ето още какво интересно: 

1. Фарът на нос Шабла е най-старият автентичен действащ фар на Балканския полуостров.

2. Нос Шабла е най-източната точка на България.

3. В този си вид фарът се използва от лятото на 1856 г. - което означава повече от 160 години работа без прекъсване. Има данни, че по-опростено навигационно съоръжение е имало тук още от античността – заради подводния риф, който застрашава корабите в тази част на Черно море.

4. Макар днес фарът да е военна зона, има дни, в които може да се влезе вътре. През летния сезон на сайта на Община Шабла се обявяват дни за свободен достъп.

5. На караулката на фара е вграден монограм на султан Абдул Меджид. В онези времена това е било рядкост - този обект със сигурност е бил смятан за важен.

6. Това е единственият фар в България, който е в два цвята – червено и бяло. До 30-те години на миналия век фарът е бил изцяло бял. По онова време обаче Южна Добруджа е в границите на Румъния и румънските власти решават да го боядисат на ивици.

7. Фарът на Шабла има квадратна основа и 8-стенна кула. Ориентиран е по посоките и полупосоките на света, така че можете да го използвате и за компас.

8. Височината на фара от пода до върха на гръмоотвода е 32 м, само кулата е 18 м. Светлината на фара е на 36 м над морското равнище.

9. Гръмоотводът на фара е монтиран в средата на 19-и век и оттогава не е сменян. Има формата на полумесец със звезда, като горният лъч на звездата е удължен, а връхчето му е позлатено.

10. Фарът свети от залез до изгрев (по астрономическо време), като светлината му се вижда на 19 морски мили (около 30 км) при идеална видимост.

11. Сигналът на фара се излъчва три пъти на всеки 25 секунди.

12. По време на голямото калиакренско земетресение през 1901 г. с магнитуд 7,2 почти всичко в района е срутено, но фарът оцелява. След труса изграждат конструкцията от метални елементи около фара, която и досега гарантира стабилността му.

13. Измервания на местните хора показват, че брегът пред фара е намалял от 29 м през 1948 г. до 13 м през 1996 г.

14. В Шабленския фар днес е зазидано послание, което трябва да се отвори през 2056 г. Тогава ще се отчете и дали брегът е намалял още.

ПАТА НА ПАТА - 09.09.2014.

© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
П А Т А   Н А   П А Т А
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НАХЛУВАНЕТО НА СЪВЕТСКИТЕ БРАТЯ-ОСВОБОДИТЕЛИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, до сий ден остава обгърнато с мъглата на лицемерната псевдоблагодарност. Носят се легенди за пленено знаме от българската ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА, при дебаркиране през СВИЩОВ, но това са единствено вредни слухове. Става дума за знаме дарено на НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ НА РЕВОЛЮЦИ-ОННОТО ДВИЖЕНИЕ (Где са неговите фондове понастоящем!?!) Върви тежка дипломатическа разправия за господство на БАЛКАНИТЕ между англичани и руснаци. През цялата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА СССР Де Факто не е в състояние на война с БЪЛГАРИЯ. (По-късно това се случва!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Предстои специална конференция за договаряне условията за мир с ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. АНГЛИЯ е против СССР да участва (G-4245/30.08.1944.!). Нейните планове за БАЛКАНИТЕ са различни. Междувременно АНГЛИЯ прехвърля неофи-циална българска делегация в КАЙРО, че да се започнат преговори. СССР гръмко протестира. Преговорите се отлагат. Влиза в сила тежката артилерия на руската външна политика – тягостно протакане на нещата. Във ВАШИНГТОН е донесено, че предстои смяна на правителството в БЪЛГАРИЯ (D-1775/31.08.1944.!). При загадъчни обстоя-телства е ликвидирана мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН (10.06.1944.!) Това хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с БЪЛГАРИЯ е прекъсната, а онова което кодирано им “свири” пощаденият радист Кенет СКОТ, не става и за тоалетната чиния. Министър Стойчо МУШАНОВ е в КАЙРО, за да телеграфира на българският пълномощен министър в Турция БАЛАБАНОВ: “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).

• На 02.09.1944., правителството на БАГРЯНОВ пада, но МОСКВА не вярва на ничии сълзи. По решение на регентите на ЦАР СИМЕОН ВТОРИ новото правителство, сформирано от консервативни демократи и крайно десни земеделци, бива оглавено от Константин МУРАВИЕВ.
• На 05.09.1944., в 19:00 часа, СССР обявява война на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ независимо, че ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ; чиято политическа игра тепърва следва да се разнищва и анализира; пада жертва за руски интереси.
• На 06.09.1944., Иван АЛТЪНОВ, шеф на ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИРЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, посещава съветския шарже-дафер в РУСКАТА ЛЕГАЦИЯ В СТОЛИЦАТА, и представя искане за мир. Най-кратката война в историята на БАЛКАНИТЕ, е приключила. Започват безсрамни машинации между ВЕЛИКИТЕ СИЛИ за оттегляне на БЪЛГАРИЯ в нейните стари предвоенни граници от 1939. (OSS-8427-44/07.09.1944.!)

РАЙОННИЯТ КОМИТЕТ НА БРП (k) в КАВАРНА, се оказва най в час. Той въоръжава четирима “партизани”, и на 03.09.1944. ги изпраща през границата с РУМЪНИЯ, (Конекрадците я минават редовно!), със задача да се свържат с руското командване, за да го информират за бреговите укрепления и народностните настроения. (Братска помощ!) Нашите хора припряно докладват, че в градовете Шабла, Каварна и Балчик, има “случаи на разоръжаване” на отстъпващите немски окупационни войски. (Пълни глупости!) Във Варна се е стигнало до елементарни сблъсъци, при които са убити немски войници. (Чиста партенка!) Докладва се, че “партизаните” конфискуват продоволствие от богатите, и го раздават на бедните – чети - на най-близките от родата. (Селезньов до Москва/08.09.1944.!)

НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО, предварително е напълнило гащите от страх - руската мечка не си поплюва. И, моли за примирие, без да скъса окончателно с ГЕРМАНИЯ. После изведнъж кандисва, (07.08.1944.!), поразено от непреклонноста на МОСКВА. В пълен смут и хаос, незначителното балканско ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ обявява война на РАЙХА, (08.09.1944.!), без това да го спаси от падеж. НАРОДНИЯТ КОМИСАРИАТ ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА СССР,обявява, че решава да разгледа молбата на БЪЛГАРИЯ за преговори за примирие. (ТАСС/”Българските работи”/09.09.1944.!) Фукват всенародни тържества. Този ден ще бъде обявен за национален празник, щото онзи празник – ДРУГИЯТ – на ТРЕТИ МАРТ, е монархически и не е съвсем сигурно, дали не е фашистки – Царчето е КОБУРГ-ГОТА. Генерал-майор Ерих ШМИД-РИХБЕРГ, от група армии “Е” на ВЕРМАХТА констатира, че “Болшевишките сили са нахлули дълбоко в страната”, и, че “практически е налице състояние на война” с БЪЛГАРИЯ, (До неотдавна “Брудершафт”–сега “Компот с ошаф”!), поради което отдава заповед и изисква “незабавно разоръжаване на всички български сили”, като “се действа с цялата енергичност, която обстановката изисква”. Въоръжени до зъби с немска техника, БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ не се предават. И при КУЛА ядят първият хубав немски кютек. Този сблъсък дава възможност на братските руски окупационни сили да се притекат на помощ, (NAUS, T-311!), и придвижат през западната граница на БЪЛГАРИЯ в посока БЕЛГРАД – БУДАПЕЩА - ВИЕНА - БЕРЛИН.

В МОСКВА НА 224 ОРЪДИЯ БИВА РАЗДАДЕН НАРЯД за по двадесет артилерийски залпа. Докато в заповед до Армейски Генерал Ф. И. ТОЛБУХИН и Адмирал ОКТЯБЪРСКИЙ, ВЪРХОВНИЯТ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ДРУГАРЯТ ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН поздравява окупационните части за чисто проведените “операции в БЪЛГАРИЯ”, немският Генерал–Майор ХЕНРИХ ШМИД-РИХБЕРГ, докладва в ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ФЮРЕРА актуалното състояние на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА АРМИЯ:

      1. СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ: 

• 20 дивизии;
• кавалерийска бригада – една;
• бронирана бригада – една;
• гранични бригади – 2;

      2. УМЕРЕНА БОЙНА СТОЙНОСТ:

• 10 дивизии;

        3. БЕЗ БОЙНА СТОЙНОСТ:

• 1 дивизия;

        4. ДЕМОБИЛИЗИРАНА :

• 1 дивизия.

БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗАПОЧВАТ. Български батареи за пръв път стрелят по оттеглящи се германски военни части между СЕРЕС и СОЛУН. (10.09.1944.!), но около БИТОЛЯ германците обезоръжанат около 8000 редовна българска войска, (Добре разложена от войнските БРП (к) комитети!), формирайки доброволчески роти в редовете на попречистения от личен състав ВЕРМАХТ. В ПРИЛЕП командването все още е в ръцете на т.н. ЦАРСКИ ОФИЦЕРИ, и германците ядат класически пердах. При ЩИП германци и българи се бият яко. Всичките девет супермодерни български “МЕСЕРШМИТ-109”, зареждат немски бензин, и нанасят поразяващ удар над немските войски при прохода ЦАРЕВО СЕЛО (10.09.1944./14:30!). Сръбски и български партизани пипват контрол над шосето КУМАНОВО – КРИВА ПАЛАНКА (NAUS, J-311!). На война – като на война – няма място за идеологии.

ПРИ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСУЛТАТИВНА КОМИСИЯ в ЛОНДОН, ФОРЕЙН ОФИС СЕ ПАЗАРИ С МОСКВА, (До 13.09.1944.!), когато на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бива предоставен “статут на съвоюваща страна”, (В никакъв случай на “ВОЮВАЩА”!) Цели се ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ да не предяви поствоенни териториални претенции за БЕЛОМОРИЕТО и ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ, испокон веков българизирани. ЕКК решава, КОНТРОЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ номинално, да бъде съюзническа – но на практика остава доминантно руска. Где що подписи има да се полагат – “ще се полагат от руски окупационен генерал”. (F.R.O. F.O. 371/43609, pp940/13.09.1933.!) Щом всичко е готово, ПЕТА ГВАРДЕЙСКА МОТОСТРЕЛКОВА БРИГАДА И ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ МОТОЦИКЛЕТЕН ПОЛК НА СССР, (15.09.1944./19:00!), влизат в СОФИЯ. Народът е дотолкова измъчен от войната, че се спуска да прегръща, целува и посреща. На летище СОФИЯ биват пребазирани два полка от 228. изтребителна авиодивизия, един полк от 224. бомбардировъчна авиодивизия, един полк от 262-а нощна бомбардировъчна дивизия, и един полк от 306. щурмова авиодивизия. (15.09.1944./17:00!) (Арх. МО-СССР, ф.243, д.764, л.116-117.!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е завинаги освободено. Мнозина кадрови офицери слагат край на живота си - от глупост - никой не ги е заплашвал. Двама-трима журналисти изчезват безследно – тях никой не брои /по-късно пишат писма от Запад!/. Всички – до един – възпитани от династията на КОБУРГИТЕ в респект, уважение и признателност към ДЯДО ИВАН и МАТУШКА РУСЬ, през цялата война са мечтали - РУСИЯ да си се яви. Дълбоко фашизирани интелектуалци в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА на практика нямаше. А, доколкото ги имаше, бяха драснали заедно с отстъпващите войски на ВЕРМАХТА. За да бъдат открити - в късни години - из прериите на АРИЗОНА.

ВСРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ, доста разпръснати из новите земи, върви брожение. ВОЙНИШКИТЕ КОМИТЕТИ управляват. ЦАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ са обявени за некадърници и фашисти. За да бъдат първично реабилитирани едва подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ, и окончателно - в средата на деветдесеттях години на миналият двадесети век. Тяхната вина – изисквали са ред и дисциплина при опазване онова, което днес вече не бихме могли да наречем ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Следвайки инструкциите на МОСКВА, МАРШАЛ ФЕОДОР ИВАНОВИЧ ТОЛБУХИН изпраща писмо (16.09.1944.!) до ВРЕМЕННИЯ МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА ВЪВ ВРЕМЕННОТО ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ ДАМЯН ВЕЛЧЕВ: “С цел скорошното разгромяване на немските войски … смятам за необходимо да подчиня на себе си БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.” Следва скоростно изтегляне на БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ от гръцка и югославска територии; за което ВЕЛИКОБРИТАНИЯ истерично настоява; и скоростното им изпращане “НАПРЕД КЪМ БЕРЛИН”. От което МОСКВА спешно се нуждае. Провежда се доброволческа мобилизационна кампания, в резултат на която успехите на ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ под ръководството на олимпийския ездач ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ, умишлено се омаловажават. Следва шифрограма на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ, че извеждането на българските войски от БЕЛОМОРИЕТО "хубаво върви". Бил е посетен от “английска мисия и група андарти”, и като добре подготвен боец на тихия фронт – незабавно кандисал. От МОСКВА, а можеби от КРИМ – там върви пропаганден радиопредавател на български език под ръководството на забележителният войник на ПАРТИЯТА Другарят Вълко ЧЕРВЕНКОВ на вълната на РАДИО СОФИЯ, другарят Георгий Михайлович ДИМИТРОВ поучава мъдро наш Трайчо: “Необходимо е българските войски да си отидат от територията на ЮГОСЛАВИЯ.” Сякаш той ги е изпратил там.  Сякаш това не са БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ пропиляни от кликата на ФЕРДИНАНД подир ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Германците обаче си гледат съвсем съвестно работата. Началник щаб на групи армии “Е” телеграфира до началник щаб групи армии “F” (19.09.1944.!): “ докато русите не са настъпили, да нанесем на българите чувствителен удар и с това да ликвидираме техния натиск на югозапад.” (NAUS, T-311!) Което малко по-късно се случва. Германците обаче пропускат пред вид особената мобилност на руските катюши, които навреме подуспяват и решават същността на боя.

ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКАТА ВЛАСТ примира от кеф да се хвърли на врата на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ. Делегация в състав Професор Димитър МИХАЛЧЕВ, Полковник самопроизвел се в генерал Райчо СЛАВКОВ, Генерал Кирил СТАНЧЕВ, и Димитър ГАНЕВ представящ се като Димо КЪНЕВ, посещават главната квартира на Маршал ТОЛБУХИН в ЧЕРНА ВОДА в КРАЛСТВО РУМЪНИЯ. Тук откриват как един отчаян вършачкопритежател от Варненско вече ги е изпреварил. Маршалът поканва самодейната делегация, да присъства на един от първите контакти с представител на местното население на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.

- Какъв е проблемът? – Маршалът подпитва злият, посипан с прах от дълго препускане на кон, мъж.
- Проблемът е такъв, - казва човекът, а останалите слушат. Димитър ГАНЕВ добре познава този лют вършачкаджия от Варна. На младини в КОРАЛОВАГ са били в една бойна група. – Дошъл съм да Ви попитам - Вие за какво сте тук?
- За да ви освободим, - отговаря Маршалът на СССР, - от царизма и фашизма.
– Нищо подобно! – Крещи подпийналият вършачкопритежател. – За моят мотоциклет сте пристигнали!
Мотоциклетът на човека, укрит в една плевня в село Крумово-Варненско, е “конфискуван” от прекалено бързо настъпващите войски. Маршалът се разсмива. Завърта телефона. Явява се млад капитан.
- Дайте му един мотоциклет! Храна и водка – също …
Човекът си отива.
Делегацията остава.
Посрещането минава хладно, и никаква “Перцовка” не може да го размрази. До договорки не се стига. Освен вечната мечта – за власт. (NA.MMB.RG226!)
В МОСКВА са се завърнали от БЪЛГАРИЯ военните кореспонденти на “ПРАВДА”, В. КОЖЕВНИКОВ и М. СИВОЛЮБОВ. Те се чувстват задължени да изпратят информационен доклад (24.09.1944.!) до Георгий Михайлович ДИМИТРОВ. (Иля ЕРЕНБУРГ докладва на друго равнище: “България бе една малка, китна, чиста цивилизована страна!) В него личат някои “нездрави проявления” на българските граждани: липса на лозунги които призовават за борба с немците; в Ловеч – опити за линчуване на арестувани царски офицери; безброй червени знамена и нито един национален флаг; двувластие в армията; анархистични лозунги към разпалване на гражданска война; самоприсвояване на висши командирски звания от нисшия състав; страх на офицерите от войниците; министър Димо КАЗАСОВ - класически тип меншевик; България - ограбена силно от немците; кръговете на ОФ разглеждат навлизането на ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ в БЪЛГАРИЯ, като въоръжено обезпечаване установяването на съветския строй; изключително ниско културно и политическо равнище на съветските местни комендатни, и още … и още … и още. Тази вечер Георгий Михайлович ДИМИТРОВ и Роза ДИМИТРОВА са особено тревожни - чак не могат да заспят. Но, нали другарят СПИРИДОНОВ (Трайчо КОСТОВ!) е там – той ще уреди всичко – чак до тяхното посрещане на БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ. Двете Британски и Една щатска военна мисия, чрез заповед подписана от Полковник ЗАЙЦЕВ биват прогонени от СОФИЯ. И слава Богу - твърдят новоизпечени политкомисари - където са били англичани - следват братоубийствени войни, на принципа - "Разделяй и владей." Така са разделили Индия и Пакистан, където и до днес едноезичници воюват по английски сценарий. Предполагало се е мисиите да работят съвместно с русите, но това не харесва на КРЕМЪЛ. Генерал Джордж С. МАРШАЛ; началник на генералния щаб на армията на САЩ между 1939-1947; не е изненадан. Свръхсекретно писмо на директора на УСС Генерал У. ДОНОВАН до Генерал Джордж С. МАРШАЛ, коментира проблема за взаимодействие на кацналите съюзнически разузнавателни групи насочени в БЪЛГАРИЯ, с тези на руснаците (“между нас и техните хора намиращи се в тези райони.” NA.MMB.RG-218!) Което отново ни връща, към трагичната гибел на мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН, броени дни преди навлизане на русите в страната. През всичкото това време, Георгий Михайлович ДИМИТРОВ, не престава да нотифицира Трайчо КОСТОВ-СПИРИДОНОВ, като генерален секретар на ЦК, че “БЪЛГАРИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ВЪРНЕ В НЕЙНИТЕ СТАРИ ГРАНИЦИ ОТ 1941.”. Готов да подаде на тепсия извоюваните по народностен признак – па независимо с чия помощ – ВСЕВЕЧНИ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ГРАНИЦИ. Там винаги е било ПАТА НА ПАТА.

THE END

ЗА ПОТОПА - "ЗЕМЯ" - 08.09.2014.

Наводненията може да са свързани с промените в климата, но при бедствието виждаме най-вече ликвидираната държава

Има ли виновни за наводненията от последните 5-6 години?

Природата ли е виновна?

Защо у нас никой не чисти коритата на реките, деретата и водосборите?

Защо е такова състоянието на язовирите?

Кой ги стопанисва?

Преди 30 години нямаше ли проливни дъждове като днешните?

Куп въпроси, на които нямам отговор!

Но по-лошото е, че никой не желае да отговори! Къде са специалистите? Къде е държавната администрация в тази област? Къде е науката за водата и водните проблеми в БАН и в Селскостопанска Академия, в университетите?

Дълги години, институтът в който работих, този по аграрна икономика беше в една сграда с Института по хидромелиорации.

Там служеха високо квалифицирани учени и специалисти. Още в началото на 90-те години чувах от тях: „Ликвидира се хидромелиоративната система на България! Става страшно! Чакат ни бедствия.......“

Институтът бе закрит, сляха го с друг институт, спряха да приемат кандидати за учени, няма млади хора, а старите колеги ги пенсионираха.

Остана малка група, която се занимава с практични проблеми на аграрния бизнес, с капково напояване и подобни практични неща....

Колегите мълчат и затова аз, който не съм специалист в тази област, искам да напомня неща, които хората от бранша знаят по-добре от мен!

През 1998 година бе ликвидирана системата за контрол и защитни хидромелиоративни мероприятия!

Ликвидирано беше специализираното държавно предприятие “Механизация и борба с ерозията“, „Геоводинжинеринг“ и още куп други държавни фирми, който изпълняваха специфични дейности в областта на хидромелиорациите и защитата от водни бедствия.

Държавно предприятие “Механизация и борба с ерозията“ пряко осъществяваше почистване на коритата на реките, деретата и водосборите. Строеше защитни хидросъоръжения.

Техниката бе бракувана и продадена в Гърция като скрап.

Обаче, казват, че тя още работи там - в Гърция!

Ликвидиран бе и финансовият механизъм за финансиране на хидромелиоративните дейности - Фонд „Хидромелиорации“. За това настояваше представителството на Международния валутен фонд и Световната банка.

Бюджетът на Фонда бе прехвърлен в аграрното министерство.

А там министър беше Венцислав Върбанов, бивш кмет на малка община и зооинженер по образование. Той е човекът, който тогава пряко продаваше, ликвидираше и уволняваше специалистите.

Неговият подпис стои под договорите, с които бяха раздадени стотици малки и средни язовири под наем за развъждане на риба. Странното беше, че като правило, наемателите имаха добре развита спортна физика, и къси вратове......

Ако го попитате днес, този „реформатор“ ще каже, че е реформирал и преструктурирал!

Политически това се направи по времето на министър-председателя Иван Костов и СДС! Практически се ликвидира държавността в тази област!

Въпросът е, обаче, какво направиха след него останалите управляващи?

Няма разлика между 1998 г. и тогавашната неолиберална концепция за управление на водното стопанство и последяващите действия на политиците!

Продължи оттеглянето на държавата.

Сега за тези дейности отговарят три министерства, общините, частни фирми, които усвояват и без това оскъдните средства.

Какво разбира кметът на малка община като Мизия от хидромелиорации?

Има ли специалист на щат в общината по тези проблеми?

А в голяма община като Варна, има ли такива специалисти?

Има ли бюджет за подобни дейности?

Защо изведнъж във Варна се опитаха да прехвърлят всички отговорности на младия кмет, на кмета от една година?

Знам, че в климата и в климатичните явления има цикличност. Сигурно следващите години ще са по-спокойни.

Дано!

Но на това се надяват и политиците - ден да мине, друг да дойде.

Но май най-важното е далаверата да продължи.....?

И все пак няма ли начин да си върнем държавата?

Оставете идеологиите. Нужна ни е държава.

Отговорна и истинска - такава, която мисли за хората, които всъщност представлява и е призвана да защитава!

Доц. Д-р Огнян Боюклиев

Институт за икономически изследвания

БАН

IN MEMORIAM - БОРИС ТРЕТИ - ПОГРЕБЕНИЕ - 1943-2014./ФБ-ГЛАСОВЕ-29.08.2014.

Прощалният парад на Цар Борис III

2014-08-28 06:08:04 | Прочитания: 2169 | Коментари: 9ПринтирайИзпрати

Автор: Илиана Иванова, Изгубената България. Снимки: lostbulgaria.com

• 

Официален портрет на Н.В.Цар Борис III в униформа на пълен генерал с огърлието и звездата на ордена “Свети Равноапостоли Кирил и Методий” и кръста “За храброст”, около 1941 г.

Вечерта на 28 август 1943 г. из цялата страна се разнася злокобна вест – царят на българите, Борис III, е починал. България потъва в скръб. Народът губи своя обичан владетел. За смъртта на 49-годишния монарх има различни версии. Официалното лекарско заключение е инфаркт. Днес обаче, когато се навършват 71 години от кончината на Н.В. Цар Борис III, няма да се спираме на тях, а ще ви разкажем за последния парад на владетеля и за почитта, която му отдава цял един народ.

„Царят починал!"

Никому не се искаше да повярва на злокобната вест. Никой, който я бе чул, не бързаше да я предаде другиму, с потаена надежда, че може да е прибързана. Не можеше лесно да се повярва, че вече не е жив Владетелят, за когото през 25-годишното му царуване не се бе чуло да е бил някога болен или дори само неразположен. Наистина, тревожните съобщения за здравето му и тъжните мелодии по радиото не бяха предвестници на добро, но да дойде тъй бързо, внезапно, неочаквано най-лошото! На всички съмнения тури край прокламацията, прочетена по Радио София с дълбоко развълнуван глас от министър-председателя проф. Богдан Филов:

„Българи, Негово Величество Цар Борис III, нашият любим Цар-Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 г., в 16 ч. 22 м., предаде Богу дух в Двореца София, обкръжен от Царското семейство. …“

Жестока, страшна истина! Тя като люта есенна слана попари всекиго, който я узна. А узнаха я всички, когато забиха тъжовно камбаните. Заглъхнаха градове, села и хижи. Сякаш във всяка българска къща имаше мъртвец.

…

Думите са слаби, за да изразят чувствата, които българският народ преживя през дните след неочакваната смърт на своя добър Цар.

Обяви се дванадесетмесечен дворцов траур и четирдесетдневна всенародна жалейка. Отложиха се всички тържества и забави. Замлъкнаха всякакви свирни и песни. Затвориха се увеселителни заведения. Дори враждите и крамолите се спотаиха. Намаля обичайният шум на делничния живот. Разговорите станаха по-тихи. Лицата бяха сериозни. Радиото разнасяше само тъжни мелодии. В църквите се чуваха жаловни песнопения.

Всенародната скръб намери и външни изрази. Изчезнаха светлите облекла. Всеки мъж носеше черна или тъмна вратовръзка, креп на левия си ръкав или черна ивица върху петлика на дрехата си, а жените  - черни рокли или някакъв траурен знак. Жалейни знамена бяха спуснати по частните къщи и обществените заведения. По витрините бяха поставени портрети на покойния Цар всред подходна декорация от креп, цветя и запалени кандила и свещници. В столицата улиците, по които щеше да мине за сетен път нейният пръв гражданин, бяха траурно украсени. От храма „Св. Александър Невски“ по „Цар Освободител“, край Двореца, по ул. „Цар Борис“, по бул. „Дондуков“, до храма „Св. Неделя“ и по бул. „Мария Луиза“ до гарата бяха поставени величествени жертвеници. По железните стълбове, които поддържат трамвайната мрежа, висяха черни знамена. Пред гарата бе издигнат подиум, където да бъдат поставени тленните останки на покойния цар, когато родната войска ще мине пред него последния си церемониален марш. Централният вход на гарата и стените вътре цели бяха обвити в черно.

Генералите пренасят ковчега с тленните останки на Царя в катедралния храм “Александър Невски”, където ще бъде изложен за поклонение, зад тях вървят членове на правителството и политически дейци

Царица Йоанна, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда, херцог Албрехт Вюртембергски, министър-председателят професор Богдан Филов по време на погребалната церемония на цар Борис III

Пред смъртния одър

Великият Цар лежи бездиханен върху подставка в средата на храма-паметник „Св. Александър Невски“. Височайшият покойник отива на другия свят, облечен в униформа на пехотен генерал, гърдите му са украсени с ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ и два ордена за храброст. До скръстените му ръце са сложени две икони – иконата на Св. Богородица Троеручица, донесена от Троянския манастир, и образът на Св. Иван Рилски, донесен от Великата Рилска пустиня, където високият покойник неведнъж е вдигал към Бога молитвено очи и е намирал почивка и душевно успокоение. Нозете на Царя са покрити с царския щандарт.

Поклонението пред тленните останки на Н.В. цар Борис III продължава няколко дни

Грамадата от венци в подножието на ковчега расте непрестанно. До главата му е положен венецът на Н.В. Царица Йоанна, неговата скъпа другарка, майка на новия български Цар Симеон II. Всички храмови светилници горят. Четирима военачалници с черни ленти на ръкавите са застанали неподвижно от двете му страни. По-надолу са се възправили още осем души царски войници от столичния гарнизон. Отляво са наредени бойни знамена, увити в креп. Светият Синод на Българската църква е запалила за душата на блаженопочиналия Цар четири огромни бели свещи, два метра високи.

Безмълвие. Чува се само равната молитвена песен на свещеника, звънът на кандилницата и стъпките на мълчаливите поклонници. Поклонническото шествие се удължава всеки час. Най-напред неговия край стигаше до Народното събрание, сетне се проточи до Военния клуб и вече се губи надолу по улиците към църквата „Св. Седмочисленици“.

Множеството от хора, чакащи реда си да се поклонят пред своя Цар за последен път

Денем и нощем, от 30 август сутринта до полунощ срещу 5 септември, се нижеха човешки върволици и минаваха през Божия храм, за да хвърлят последен поглед към скъпия лик и да отдадат последна почит на милия покойник. Тук бяха един до друг, един зад друг, мъже, жени и деца, стари и млади, бедни и богати, знатни и прости, люде от всички слоеве на народа, столичани и хора от провинцията, дошли от градове и села след дълго пътуване, извършено от мнозина пеш. Чакаха търпеливо, не напущаха редиците и когато заваляваше дъжд; чакаха с часове, с дни. В храма всички влизаха натъжени, излизаха горко разплакани.

Излизащите от храма опечалени граждани

Последният ден

5 септември, неделя. Денят е облачен. Небето се кани да плаче. Оживлението по софийските улици не заглъхна цяла нощ. Тежко се обажда голямата камбана на „Св. Александър Невски“. По улиците маршируват колони от поклонници, упътени към храма. Твърдо отекват стъпките на войсковите части, които пристигат на площада. Пристигна една рота от италианската войска, появиха се германски войници. Влязоха в храма царските министри, областните директори, народните представители, висшите държавни чиновници, министрите от миналото. Към 9 ч. пристигнаха чуждестранните пратеници: германци, руси, унгарци, румънци, италианци, словенци, японци, испанци, аржентинци, хървати, финландци, швейцарци, шведи, французи. Три черни автомобила докараха пред храма Царицата на България Йоанна, царевия брат княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда, херцог Албрехт Вюртембергски и княгиня Мафалда Хесенска. Най-подир пред главната храмова врата застана погребалната колесница – едно оръдие с гумени колелета, теглено от конска шесторка. Две колони гвардейци обкръжиха колесницата – отляво и отдясно. В храма се отслужи тържествена заупокойна архиерейска света Златоустова литургия. Опелото на блажено починалия Цар Борис III започна в 9,30 ч. Сто души духовници – всички архиереи, множество епископи, архимандрити, свещеници и дякони – извършиха опелото. Наместник-председателят на Св. Синод , Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Неофит, произнесе надгробно слово.

Четирима генерали, четирима фелдфебели и четирима войници стояха на почетна стража край царския ковчег. Когато службата свърши, бранниците запалиха всичките жертвеници. Най-напред от църквата изнесоха полковите знамена. Офицери излязоха с венците, поднесени от членовете на царския дом и от чуждестранните държавни глави. Пред духовниците слязоха три момчета: средното носеше дървения кръст за царския гроб, а другите две – големи бели свещи. Митрополитите, беловласите архиереи, пристъпват облечени в позлатени одежди, със златни корони. Десетина души – министри, висши сановници и генерали изнесоха на ръце дървения ковчег на Царя, направен от славонски дъб, с издълбан прост надпис: „Борис III, цар на Българите“. Наместиха покойника върху оръдието и метнаха върху него царското знаме с червения лъв. Почетната дивизия замръзна. Музиката засвири „Коль славен“. Царица Йоанна стоеше с царевия брат на храмовите стъпала като видение, излязло от царството на сенките – самотна и осиротяла.

Ковчегът с тялото на цар Борис III е изнесен от храма “Св. Александър Невски” и положен на оръдеен лафет

Колесницата потегли, необикновеното погребално шествие от извънредни пратеници на чужди владетели, нарочни чуждестранни мисии, министри, дипломати, държавници, генерали, офицери и войскови части бавно почна да се движи по „Цар Освободител“. Стотици хиляди хора се трупат по плочниците, на прозорците, балконите и покривите на къщите. Щом се появи колесницата, всички падат на колене. Два реда войници – от Народното събрание до гарата – изпращат Царя с вдигнати за почест пушки.

Траурното шествие по бул. "Цар Освободител"

На площад „Александър I“ погребалната колесница спря. Към небето като ридание се възнесе „Вечная памят“. Сто души хористи пеят. Шествието продължава по ул. „Княз Борис“ и бул. „Дондуков“, ново спиране на пл. „Св. Неделя“ и оттам по бул. „Мария Луиза“ до площада при гарата. Там зад оръдейната цев се възправиха Царица Йоанна и княз Кирил. Отдясно се наредиха пратениците на чуждите владетели. Гвардейската музика засвири марша „Ний ще победим“.

По целия път стотици хора са се качили по покривите на сградите, за да наблюдават траурната процесия

Лафетът преминава край “Св. Неделя”, около него премиерът проф. Б. Филов, кметът на София инж. Иван Иванов, Павел Груев и съветници на Царя

Гвардейци ескортират конския впряг с оръдейния лафет, на който е поставен ковчегът на цар Борис III

Преминават бойните знамена на Българската армия

Офицери от различните родове войски носят венци

Чуждестранни военни и дипломатически представители

Започна последният прощален парад. Четирима генерали с извадени саби застанаха на стража. С вдигнати за почест ръце минаха генералите на Цар Борис, неговите офицери, представителните германски и италиански войскови части, удариха крак българските войници. Двамина души се появиха пред ковчега, водещи царевия хранен кон. За последен път царевите войници отправиха очи през тамяновия дим към своя Цар. В тия очи имаше голяма преданост и дълбока скръб, но цар Борис не ги видя.

На площада пред Централна гара - войскови части отдават последна почит пред ковчега с тялото на Н.В. цар Борис III

Дружина генерали смъкнаха ковчега от оръдието и го понесоха по един червен килим към почернялата столична гара. Една дружина от бронирания полк със знаме и музика отдаде почест на високия пътник, когото наместиха в открития вагон, между четири жертвеници и четирима гвардейци. Прощална молитва.Хорът запя тихо „Вечная памят“. Часът е един след обед. Всред гробовна тишина столицата изпрати със сълзи любимия си Цар към вечното му жилище.

По пътя до светата Рилска обител народът на колене, с плачове и ридания, посреща и изпраща за последен път своя Цар.

Възрастни жени палят свещи при преминаването на влака с ковчега на цар Борис III

Ковчегът на цар Борис III е натоварен на военна кола Щаер за последния етап от Кочериново до Рилския манастир. По целия път има шпалир от скърбящи хора

В Рилския манастир, в Божия храм, след тържествена заупокойка, о Бозе починалият Цар Борис III е спуснат в гроба. Три залпови гърмежа възвестяват, че българската земя е приютила в своите прегръдки за вечен покой своя най-добър син.“

Погребението на Н.В.Цар Борис III, командващият почетната гвардейска рота рапортува на Царица Йоанна и Княз Кирил Преславски в Рилския манастир, в който е погребан Царя, септември 1943 г.

Гробът на Царя в Рилския манастир