ЗА ОРХАН ПАМУК - ЗА ОЩЕ НЕЩО,три есета, Хеми ВАРНАЛИУС

ОРХАН ПАМУК – ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ФЕРИТ ОРХАН ПАМУК не е достатъчно известен на българския читател, но това е така характерно за духовния пазар у нас. Фолкнер и Хемингуей бяха опознати малко преди тяхната кончина. неговите митарства са достояние на всички онези, за които турската култура остава любопитна и полезна, макар филтрирана до неузнаваемост (Що се отнася до нейните върхове!), и налагана парадоксално (Що се отнася до т.н. поп-култура!). Този почти неизвестен у нас, но не и на запад, съвременен турски разказвач неотдавна надигна глас за да напомни, за едно от най-съкровените табута на съвременна Турция – трагичния арменски геноцид. Да възстане срещу пренебрегване правата и свободите в съвременната турска държава, успяваща да се уреди с правоверна “монолитност” дори в изданията на Световната Здравна Организация.

Роден  в Истанбул, (07.06.1951.!) в семейство на първият изпълнителен директор на IBM в Турция, с умивка едва ли не на българин, Орхан Памук поразява турската общественост с една откровеност, която не е за подценяване: “Когато моите продажби хвръкват нагоре, моето присъствие на турската литературна сцена изчезва”. И наистина. Неговите творения притежават странна криминологична фактура, нищейки социално-исторически разпри върху фон на древни отомански легенди, пръвъплътени чрез съвременсно постмодернистично слово. В една страна, където националната идентичност рядко бива оспорвана, подобно болезнено напомняне придобива изказа на рядка ерес. Орхан Памук не се спира да засегне и анализира деликатната проблематиката за “гражданската дегенерация на турската идентичност.” Считано за особено обидно за турските управници, за които окупацията на половин остров е проблем на обичаен професионализъм, но не и на международноправни норми. Пишейки за далечното минало, смята Ню-Йорк Таймс от септември 2005, Орхан Памук напомня за едно съвремие, което не се посвени (1955.!) да порази няколко немюсюлмански квартала в сърцето на Истанбул. Орхан Памук се опитва да разкрие едва доловимите скрити механизми на една нация, която в началото на третото хилядолетие се оказва дотолкова верски корпоративна, че нейния парламентарен секуларизъм е нищо повече от отказ за влизане в Европа.

В началото на 2005.,Орхан Памук има смелостта да даде интервю пред швейцарския “Дас магазин”, ежеседмично приложение към четири водещи немскоезични швейцарски ежедневника, в което тъжно да засегне проблема за армено-кюрдския геноцид през далечната 1915-17 години., като заявява: “Тридесет хиляди кюрди и един милион арменци бяха убити в тези земи, и никой освен мене не се осмелява да ги спомене.” Гласът на писателя, преведен на повече от 40 езика се оказва прекалено мощен. Резервите към влизане на Турция в Европейския Съюз са сериозни, вековни и основателни. Макар за българите през Априлското въстание отдавна да не става дума. Те са онзи горчив хап, за който едва ли е казано всичко. Това неслучайно интервю прави ислямистите да разгънат бясна кампания срещу Орхан Памук. Той е принуден да напусне страната отново.

Това интервю е повод за преследвания от сенчести власти, които успяват да го подведат под отговорност за “оскърбяване на Тюркизма” – странна правна дефинитивност, която води право в пандизите на Пророка за шест месеца до три години земно време.

Съдебното преследване срещу вече знаменития творец започва на 16. Декемврий. 2005., но бива отложено за 7 Февруарий 2006. Срещу Орхан Памук бива организирана масова “патриотическа” кампания. Международният натиск срещу правителството на съседна Турция е незабавен и съвсем сериозен. Намесват се Амнести Интернешънъл, ПЕН клуба на писателите, световно признати автори, и нито един български творец.

На 30.11.2005. Европейския Парламент обявява, че ще изпрати делегация от пет души водена от Самуел Еърлинг, за да наблюдава съдебния процес.

Оли Рен вече е в Истанбул и обявява, че съдебния процес ще бъде “лакмусов тест” за влизането на Турция в Европейската Общност, макар икономически тя отдавна да е там.

На 01.12.2005. Амнести Интернешънъл изисква Член 301 под който са подведени Орхан Памук и още 60 турски граждани, да бъде отменен, а задържаните освободени.

Американския ПЕН Център денонсира обвинениятка срещу Орхан Памук и заявява: “PEN намира за странно, че държава която е ратифицирала двете конвенции при ООН за Граждански и Политически Права, и Европейската Конвенция за Правата на Човека, които предвиждат свободата на изява като централна, би могла да има Наказателен Кодекс който включва клауза която прекалено ясно се противопоставя на същите тези принципи”.

На 13.Декември.2005., Хозе Сараманго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Хуан Гойтисоло, Джон Ъпдайк и Марио Варгас Льоса – излизат с обща декларация в подкрепа на Орхан Памук и подчертават, че процесът воден срещу него е нарушение на човдешките права. Този международен натиск прави съдебното преследване срещу Орхан Памук да бъде прекратено, а делото да остане висящо.

Криминалното преследване бива възбудено от правистите на две турски професионални т.е. “неправителствени” асоциации позовавайки се на новия наказателен кодекс, и твърде напомня изявите на нашия СБП досежно случаят с Пастернак. Адвокатите на тези организации се опитват да ползват промените в Наказателния Кодекс със задна дата – ex post facto law  - за време когато все още е бил само законопроект. Няколко минути след началото на съдебния процес на 16.12.2005., съдията открива този факт и суспендира процесът. На 29.12.2005. главната прокуратура снема обвинението, че Орхан Памук обижда турските въоръжени сили, независимо че потвърждава обвинението за “обида на Тюркизма”. Което не означава нищо друго, освен, че пантюркизмът е издигнат в ранг национална политика. На 22 януарий 2006, под граждански и международен натиск, Министерството на правосъдието спира това позорно за съвременния свят съдопроизводство под предлог, че спешно актуализираният за пред Европа нов турски наказателен кодекс не разрешава подобно преследване.  Делото е върнато в съответния Районен Съд който постановява, че процесът не би могъл да продължи без министерско одобрение, а това е съвсем навреме. Европейската Общност е открила процедура за обследване на турската правосъдна система, и наблюдателят Оли Рен бърза да поздрави своите турски колеги: “Това е изключително добра новина за г-н Памук, но също е добра новина за свободата на изказ в Турция.”  О, Свободата на Изказ по Света, на Балканите, в Турция … и у нас …

            След като завършва Американския Роберт Колеж в Истанбул; престижно учебно заведение основано в средата на деветнадесети век със закъсняло султанско ираде и изпреварващи протестантски средства; Ферит Орхан Памук следва архитектура, но завършва журналистика в Истанбулския Университет. Съдба на мнозина автори, започнали по повеля на родителите – завършили по повеля на сърцето. Деспотичния баща спира издръжката на своя 32 годишен син презрял архитектурата и надценил литературата. Памук заминава за три години като гост-преподавател в Колумбийския Университет в Ню-Йорк и колежите на Айова. Неговите писания са толкова критични и така таланливи, че за международната общественост любопитна да научи какво става на браздата между Средния Изток и Европа не остава съмнение, какъв жизнен път му предстои. През 1998., Турското Правителство не е пропуснало да номинира Орхан Памук със звание “Държавен Артист”. Награда, предвиждаща дълготрайна държавна ясла, която Орхан Памук наивно отказва. “Няма да мога да гледам в очите хората, които уважавам.” Държавността, наша или чужда, винаги е злопаметна. 

Още в началото на седемдесетте години на миналия двадесети век, Орхан Памук изцяло се отдава на благородния, но изключително неблагодарен писателски занаят. До 1990 той е почти неизвестен. Докато внезапно става най-продаваемия автор в литературната история на съвременна Турция. В своите разкази и романи, Орхан Памук миксира големите теми на транскултурални промени, кризиса в идетичността, проблемът изток-запад, срещата на традициите със съвременноста; в стила на късния постмодернизъм. Неговите романи са изпълнени с исторически реминисценции, които не престават да витаят над града на два континента. Когато през 2003. Писателят получава ирландската награда Импак, а подир това германската Награда за Мир и френската Прис Медикус Етранжер, Орхан Памук внезапно става международно известен. През 2005 той бива предложен за Нобелова Награда за литература, за да бъде заменен с Харолд Пинтер.

            Най-известни зад граница остават неговите: “Моето име е Червен” (2000), роман, който третира проблема за напрежението между Ислям и Християнство през 16.век в Истанбул на фона на убийство и любов, и “Шоу” (2002) излязла на английски през 2004, анализираща съдбата на един поет замесен в превратаджийска история. Проблема за етническата идентичност Орхан Памук е разгледал значително по-рано в “Бялата Крепост” (1985); а специалистите насочват задграничния читател именно към нея; като по-чиста по замисъл и значително повече извисена духовно.

            Критиците, тези акадмично увредени люде, търсят най-напред влияния и едва тогава талант. Мнозина откриват в работите на Памук влияние на Данте (“Нов Живот”) и Джеймс Джойс (“Черната Книга”). Джон Ъпдайк е на мнение, че е налице самороден талант който би могъл да се сравни по мощ и обхват единствено с Пруст и Кафка.

            Доброжелатели в кавички вещаят, че съдбата на Орхан Памук няма как да не се окаже подобна на Назъм Хикмет, поет-модернист и неопетнен комунист, въвел съвремието в новата турска поезия и литература, на когото (1959.!) бе отнето турското поданство за критика на политическата система в Турция.

Ислямска Турция, а тя е такава с помощтта на своите 33% кюрди, едва ли ще прости достатъчно необичайния факт, че един мюсюльманин си е позволи да получи германска литературна награда в църквата Сенйт Пол във Франкфурт на Майн. И, няма как човек да не си спомни, как по време на Кримската Война Роберт Колеж започва своята дейност в Истанбул, в очакване на султанско ираде. Ни повече – ни по-малко – цели десет години. Защото е бил предназначен за арменци.

02.7.2006 г. 21:59:24

G

Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

Academician-1988, IBLEA-Italy

Professor-2005, MAUP-Kiev

GSM: 0899 58 37 95

E-mail: hemy@abv.bg

ONCE MORE TIME

ABOUT THE NATIONAL IDENTIFICATION

by

Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY,

Varna, Bulgaria

When the man reads the bloody practical quirks done over the poor head of one Nobel Prize Vinner, the writer from turkish origine Mr. Orhan PAMUK, in the hearth if his native country, it is impossible to do not preselect the Balcan TV Chanels in search of the another truth about the such complicated – through the centuries, Balcan Political Situation. But the truth is impossible easy discover. The religious sectarian movement, and especially the musslim side, such brutally crossed the boundaries of the Balcans, that is impossible to do not start bother about the Common Europe.

To many of us all these short lines could do banall and not just on time, but the christian populations of the Balcan Peninsula have got enough tragic experience. Many of them had been oppressed not less than 500 years. Is it European Union and NATO a stable guarantee that all of this could not repeat again under any new type Ferege - again and for ever? Republic of Turkey is a NATO member, and a perspective candidate to enter The European Union.

At the end of 2006^th, The World Health Organization send to its member states one so strange infofmation book: “10 HEALTH QUESTIONS ABOUT THE NEW EU NEIGHBOURS” by Albena ARNAUDOVA, (ISBN 92-890-1381-8, 248 pp, 180 x 120 mm.)

As it may seen from every roughly shot of this pergaps valuable reference book, with a forevord from the same Mark Dansson, - regional director of the WHO for Europe, absolute all of the invluded countries (Albania, Bellaruss, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Hirvatia, Moldova, Roumania, Russian Federation, Serbia and Cherna Gora), without Republic of Turkey, are so corpuscular concerning theres nations. Everywhere has got turks and gipsies in addition which easily could be done as a base. For a happy difference to the Republic of Turkey. Which from every side is a totally homogene nation, whithout any seriously health preoblems. Into all of the 81 turkish villaets, everithing is fron turkish root, and the creed is only and for ever musslim.

От национална гледна точка, това навярно е похвално.

От регионална – подозрително.

От глобална гледна точка – осъдително.

Все пак, Република Турция е член на ООН и НАТО, където точността и почтеността не бива да бъдат поставяни под съмнение.

Този съществен за източноевропейските страни проблем, очевидно неслучайно е бил подценен от колектива работещ върху този справочник, ръководен от някоя си Албена АРНАУДОВА в ролята на автор и  редактор. Истината обаче, винаги е различна от онова, което искат отново да ни внушат за през вековете.

Съгласно щатски информационни източници (THE UNIVERSAL ALMANACH-1992, Kansas City-New York), турската нация едва ли е така монолитна, както хигиеничния джобен справочник на СЗО се опитва да подхлъзне съвременна Европа. В Република Турция живеят едва 85% турци, много от тях привнесени от България и приобщени от Кипър; над 12% кюрди – около 13 000 000 което прави 55% от кюрдите по света;  (След Войната в заалива-1991., от Ирак в Турция преминават над 400 000 кюрди!), и 3% други общности. Вероизповеданието превалиращо е мюсюльманско, (Предимно сунити!), но 2% все пак са от различно вероизповедание – християни и евреи.

Наистина Република Турция се опитва да влезе в европейския коловоз, и по отношение на промишлеността и отбраната можеби успява. Но, ако цената за всичко това е заблуда на световното обществено мнение, едва ли би могло нещо да се каже. Освен да се добави приказката за човешкото око, което само шепа пръст може да затвори.

             Особено в случаи на подобен официално толериран гьонсуратлък.

 G

ТЪЖНАТА РАДОСТ

НА

СЪВРЕМЕННАТА ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Присъдената неотдавна Нобелова награда за литература, на видния турски писател Орхан ПАМУК, интелектуалец с  европейско възпитание и щатско облразование, не учуди никого. Държавнически премълчаван и националистически скандализиран в своята родина, този водещ евразийски пост-модернист, у нас става бледно известен едва напоследък.

Роден в Истанбул, (07.07.1952.!), Орхан ПАМУК възпява своя роден град чрез силата на едно удивително перо. Завършвайки знаменития Американски колеж, следвайки бащина заръка, той записва архитектура в Истанбулския университет, но скоро напуска. За да се отдаде изцяло на литературата. Баща му, бизнесмен внесъл първите IBM компютри в Турция, прекъсва всякаква издръжка. Орхан ПАМУК заминава да преподава в университета на Айова – САЩ.

Турската държавност харесва и успява да подкрепя начинаещи таланти. През 1998. на Орхан ПАМУК бива предложено званието “ДЪРЖАВЕН АРТИСТ”, а това пожизнено обезпечава. Бъдещият нобелист отказва: 

“НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ГЛЕДАМ СВОИТЕ БЛИЗКИ В ОЧИТЕ”.

На писателят окачват прозвището “дисидент”.

Започнал да пише в началото на седемдесетте години, бъдещият нобелист получава признание едва в началото на деветдесетте години на миналия век. Когато, благодарение на таланта на умен литературен агент, се превръща в най-продавания турски автор. Неговите романи са дълбоко интеркултурални, като засягат изключително значим комплекс от животрептущи национални проблеми: кризите в идентичността на многослойния турски народ, проблемите изток-запад, традициите в тяхната контраверзност срещу неуправляемо навлизащата  модерност. В условия на масов пазар и екстремна глобализация, подобна пробле-матика тежко вълнува съвременната турска интелигенция, от векове сдържана на подстъпите към Европа,

През 2003., Орхан ПАМУК получава една слабоизвестна ирландска награда “ИМПАК”, а малко по-късно “НАГРАДА ЗА МИР” от Немския панаир на книгата, връчена му в една протестантска катедрала. Следва френската награда “МЕДИКС ЕТРАНЖЕР”. За турското общество тези награди означават много повече, отколкото за всички онези, които са ги присъдили. Орхан ПАМУК отново се оказва международно утвърден интелектуален бунтар.

През 2005. писателят бива номиниран за Нобелова премия, но премията е присъдена на Харолд ПИНТЕР. Това прави името му още по-известно зад граница, подозрително популярно в Турция. Където има гражданска смелост за пореден път да осъди турското правителство, заради масакрето над кюрди и арменци през 1915. Това задвижва трудно заспали корени на омраза и ненавист.

Тези странни за турската общественост изявления, официално се появиват върху страниците на швейцарската преса, а това вече е прекалено. Прокуратурата на Истанбул завежда държавен иск за “ОСКЪРБЯВАНЕ НА ТУРЦИЗМА”. Орхан ПАМУК застава пред съда на 15.12.2005., но процесът се отлага за 07.02.2006.. Националистическа продържавна кампания се надига, срещу световноизвестния автор, дръзнал да напомни истината на света. Заплашван и обруган, Орхан ПАМУК е принуден да напусне страната, докато АМНЕСТИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ и световния ПЕН-КЛУБ се заемат.

Съгласно реда и закона, но най-вече поради традиция и обичай, прокуратурата третира неговите изявления в пресата, като криминално престъпление. Законът налага “ЗА ОБИДА НА СВОЯТА СТРАНА”, затвор от шест месеца до три години. Законът е нов и пресен. Той влиза в сила далеч подир изявленията на писателя, в прекалено шумния швейцарски “DAS MAGAZIN”. Казусът се оказва “EX POST FACTO”. Съдът прехвърля бремето на световната отговорност, върху министъра на правосъдието, който връща дялото в районния съд.

Докато извън залите на правосъдието войнстващи мюсюлмани, готови на всичко срещу нищо, обсипват с хули, яйца и обиди пристигащия без охрана Орхан ПАМУК, Европейския парламент вече е изпратил наблюдатели начело със Самюел ЕЪРЛИНГ. От Брюксел Оли РЕН заявява:

“СЛУЧАЯТ ПАМУК ЩЕ БЪДЕ ЛАКМУСОВ ТЕСТ

ЗА СЪОТВЕСТВИЕ НА ТУРЦИЯ С КРИТЕРИИТЕ НА

 ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ”.

Заедно с още шестима обвиняеми Орхан ПАМУК бива освободен отк отговорност, а на 22.01.2006., Министъра на правосъдието окончателно снема отговорността. Започнало е всестранно преразглеждане на турската правосъдна ситема от страна на европейската общност.

Всъщност проблемът все още е висящ. Националистическите организации изявени в лицето на прависта  Кемал КЕРИНЧИЗ не мирясват, подготвяйки ново дяло.

През 2006. на Орхан ПАМУК бива присъдена Нобелова премия дефинирана така:

“КОЙТО В ИЗДИРВАНЕ НА МЕЛАНХОЛИЧНАТА ДУША НА СВОЯ РОДЕН ГРАД,

ОТКРИВА НОВИ СИМВОЛИ ЗА СБЛЪСЪК И ПРЕПЛИТАНЕ НА КУЛТУРИ”

Но, и от тази най-висока литературна трибуна усмивката на Орхан ПАМУК остава все така тъжна. Усамотен в своя мезонет на брега на Босфора, един нобелист се опитва да отхвърли наслоявания и предразсъдъци, за да преосмисли настояще и изследва бъдеще.

G

05 Март 2007 г.

ОРХАН ПАМУК – 2006.

ПИСАТЕЛИТЕ са хора, дотолкова себични, че рядко биват понасяни дори от жените си. Какво да се каже за обществеността. Която винаги е на становище различно , и докрай полrтично. Четящата медия обаче, все още дава определени възможности за възприятие. Подобен е случаят със съвременния турски писател Орхан ПАМУК. Най-нелицеприятния за турските екстремисти писател, стана Лауреат на Нобелова Премия за 2006.: “КОЙТО В ИЗДИРВАНЕ НА МЕЛАНХОЛИЧНАТА ДУША НА СВОЯ РОДЕН ГРАД, ОТКРИВА НОВИ СИМВОЛИ НА СБЛЪСЪК И СЪПРИЧАСТНОСТ НА КУЛТУРИ”.

Роден през 1952. в Истанбул, Орхан ПАМУК няма как да не бъде азиатец до корена на костите. Като син на един от първите представители на IBM в Република Турция,  завършва прословутия Роберт Колеж. Вече преведен и на български, Орхан ПАМУК бива възприеман и налаган, като водещ постмодерен новелист в съвременната турска литература. Неговите книги отдавна са преведени на повече от четиридесет световни езици. Елекстронните енциклопедии обаче считат, че Орхан ПАМУК е представител на една по-особена азиатска литература. Литературата на СЪВРЕМЕННА ЕВРАЗИЯ. Проруска  концепция за развитие на културата и света, в пограничния ареал на Европа и Азия. А Турция е именно това. 

Подозирайки скорошно нобелово лауреатство, през 2005., две турски професионални асоциации завеждат криминални процеси срещух видния писател, във връзка с неговите особени твърдения за същността на Арменското Масакре през 1915-1917.,  заедно с масакрето над 30 000 кюрди в Анадола. Под натиск на световната общественост, а главно на осем световноизвестни писатели, на Нобеловия Комитет който пестеливо следи процесите в науката изкуството и културата на света, под натиск на световния ПЕН-Клуб,, едва на на 22.01.2006. тези дела бяха прекратени.

ДОКАТО СЕМЕЙСТВОТО притиска Орхан ПАМУК да следва нещо съвсем приложно – архитектура в Истанбулския Технически Университет, Орхан завършва Института по Журналистика в Истанбулския Университет през 1977.. Между 1985-1988., той вече е гостуващ професор в Колумбийския Университет в Ню-Йорк и Айова. Подир което се завръща в родния Истанбул, за да бъде подложен на примитивни политически подигравки, и личностно преследване. Женен през 1982., за Ейлин ТЮРЕГЕН, през 2001. те се развеждат. От техния брак остава една дъщеря на име Рийя.

През 1974., Орхан ПАМУК публикува своят първи роман “СВЕТЛИНА И СЯНКА”, награден през 1979. заедно с Мехмед ОГЛУ в конкурса за роман на Миллиет Прес. Този патриархален роман по-късно става известен под заглавие “ГОСПОДИН ДЖЕВДЕТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ”. През 1991., френският превод на неговият втори роман “ТИХАТА КЪЩА”, получава наградата “Декювьор”. Когато романът “БЯЛАТА КЪЩА”, (1985!), през 1990. спечелва френската Независима Награда За Чуждестранна Прозаq Орхан ПАМУК става rijrkiur известен зад граница. “Ню-Йорк Тайм” не пропуска да отбележи: “ЕДНА НОВА ЗВЕЗДА ИЗГРЯВА НА ИЗТОК … ”. Орхан ПАМУК рязко превключва от натурализма в своите първи работи, към постмодернистични експерименти и похвати. Неговият “КАРА КИТАП” през 1990., се превръща в най-четената книга в съвременната турска литература, (Там хората все още четат!), заради своята всеобхватност и богатство на изразни средства и език. През 1992., по този роман знаменития турски режисьор Юмер КАВУР снима филм, известен на критиката като “ТАЙНОТО ЛИЦЕ”. През 1995., благодарение на добре организирана  маркетингова кампания романът “НОВ ЖИВОТ”, става най-бързо продадената книга в Турция. (Там хората все още купуват книги! Влязат ли в Европа – забрави!) През 1995., около Орхан ПАМУК се групират автори критикувайки турското прлавителство за неговото отношение към кюрдите. През 2000. година ПАМУК публикува “ИМЕТО МИ Е ЧЕРВЕН”, роман изпълнен с мистерии, романтика и философски загадки. Романът прадставя странното битие на Истанбул, при Султан Мурад Трети, по време на девет вълшебни снежни зимни дни на 1591. година. Книгата бива незабавно преведена на двадесет и четири езика, и спечелва ред международни премии между които премията IMPAC в Дъблин през 2003.. ($127 000!) На въпрос на журналист във връзка с тези доста добри пари, Орхан ПАМУК отговаря:

“ТЕЗИ ПАРИ НЕ ПРОМЕНЯТ МОЯТ ЖИВОТ СЛЕД КАТО РАБОТЯ НЕПРЕКЪСНАТО. АЗ ПРЕКАРАХ 30 ГОДИНИ ПИШЕЙКИ РОМАНИ. ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ БЯХ ЗАТРУДНЕН С ПАРИТЕ, И  НИКОЙ НЕ МЕ ЗАПИТА, КАК Я КАРАМ. ПРЕЗ ВТОРИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ АЗ ПЕЧЕЛЕХ ПАРИ И НИКОЙ НЕ МЕ ПОПИТАТ КАК СТАВА ТОВА. ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ ИЗГУБИХ  ДА СЕ ТРЕВОЖА, КАК ДА ИЗХАРЧА ПАРИТЕ КОИТО АЗ НЕ МОГА ДА СПЕЧЕЛЯ”.

На конфликтът между ислямизма и западното влияние (Вестернизъм!) в модерна Турция, Орхан ПАМУК посвещава един от своите последни романи “СНЯГ” (2002!).  През 2004., “Ню-Йорк Таймс” обявява книгата за една от десетте най-добри книги на годината в нейния превод на америкън инглиш. През 2005., на ГЕРМАНСКИЯ ПАНАИР НА КНИГАТА, Орхан ПАМУК за своят литературен принос печели НАГРАДА ЗА МИР (25 000 EU!), заради това, че “ЕВРОПА И ИСЛЯМИСТКА ТУРЦИЯ НАМИРАТ МИР ЕДНА КЪМ ДРУГА”. Тази награда бива връчена на Орхан ПАМУК в църквата Свети Павел във Франкфурт на Майн, а това е вече много за всеки правоверен.

ПО ВРЕМЕ на едно интервю през Февруари 2005., в швейцарското издание на “DAS MAGAZIN”, Орхан ПЯАМУК се отзовава срещу армено-кюрдския геноцид.  Списанието излиза като неделно приложение към Tages-Anzeiger, Basler Zeitung, Berner Zeitung и Solothurner Tagblatt. В това свое интервю (На запад се заплаща – как ще бъде подир влиза ве Европа тук – не се знае!) Орхан ПАМУК твърди:

“ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ КЮРДИ И ЕДИН МИЛИОН АРМЕНЦИ БЯХА УБИТИ В ТЕЗИ ЗЕМИ И НИКОЙ ОСВЕН МЕН НЕ ОТВОРИ ДУМА ЗА ТОВА.” Подир това интервю писателят е принуден да напусне страната. Той живее кратко време в САЩ, и още една страна, за която не се знае коя е. Завръща се в Истанбул едва в краят на 2005., за да бъде изправен пред съда.  Без да престава да дава интервюта, окачествени от крайните денсни като предателство спрямо вековните национални интереси, т.е. антинационални: “КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С ОТОМАНТСКИТЕ АРМЕНЦИ ПРЕЗ 1915., Е ГОЛЯМО НЕЩО ПРИКРИТО ОТ ТУРСКАТА НАЦИЯ; ТОВА БЕ ЕДНО ТАБУ. НО НИЕ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОБСЪЖДАМЕ МИНАЛОТО”.

През юний 2005., турското правителство; независимо от неговите претенции за включване в съвременна Европа; въвежда нов наказателен кодекс в който Член 301 постановява наказание от 6 месеца до 3 години за всеки който “обижда Републиката или Великата Турска Генерална Асамблея”. Още същата година през октомври, по време на една церемония за поредно награждаване, ПАМУК потвърждава: “АЗ ПОВТАРЯМ, АЗ КАЗАХ ВИСОКО И ЯСНО, ЧЕ ЕДИН МИЛИОН АРМЕНЦИ И 30 000 КЮРДИ СА УБИТИ В ТУРЦИЯ”. Делото срещу Орхан ПАМУК започва. На 16.12.2005., съдебното жури установява, че деянието е извършено преди законът да влезе в сила. Делото срещу ПАМУК бива спряно, но не и срещу още 60 турски интелектуалци които се намират из турските затвори. На излизане от съдебната зала, автомобилът на ПАМУК бива атакуван от турски националисти, а самиеят той обсипан с яйца и обруган.  Между протестиращите се намира и един професионален писател – Бедри БАЙКАМ. На 29.12.2005., Турската прокуратура отхвърля обвиненията, че Орхан ПАМУК е  обидил . . . Турската Армия.

ПО ВРЕМЕ НА ВСИЧКО ТОВА, ЕВРОПА плътно стои зад Орхан ПАМУК. Европейския Парламент изпраща петима европейски парламентаристи, водени от Самюел Ерлингс, да наблюдават съдебното производство. Оли РЕН обявява, че процесът срещу ще бъде “лакмусов тест”, за приобщаването на Турция към европейските стандарти и норми.  На 01.12.2005., Амнести Интернешънъл възстава срещу Член 301 от НК на Турция, и апелира Орхан ПАМУК и шестима други да бъдат оправдани. Американския ПЕН център също излиза с декларация.  На 13.12.2005., осем световно признати автори – Хосе САРАМАГО, Габриел Гарсия МАРКЕС, Гюнтер ГРАС, Умберто ЕКО, Карлос ФУЕНТЕС, Хуан ГОЙТИСОЛО, Джон ЪПДАЙК и Марио Варгас ЛЬОСА излизат с обща декларация. Те откриват, че гражданските права и свободи в Турция са потъпкани. Орхан ПАМУК е номиниран за кандидат на Нобелова Премия, но премията получава английския драматург Харолд ПИНТЕР. Под натиска на сметовната общност, на 22.01.2006., министъра на правосъдието на Турция отказва да издаде заповед за преследване по Закона.  Остава само една седмица, преди ЕО да започне да преразглежда състоянието на турската правосъдна система, която все още корени в Корана.

НЕПРОЗРАЧНАЯ ПРОЗРАЧНОСТ, Хеми ВАРНАЛИУС

© 2014 – Bogomil Kosstov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

            НЕПРОЗРАЧНАЯ ПРОЗРАЧНОСТ             от 

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН, ИДУЩОТО ПОКОЛЕНИЕ, ОТТЕГЛЯЙКИ СЕ ОТ РЪКОВОДНИ ПОЗИЦИИ НА ЗАПАД – ОБРАТНО - В СВОЯТА СВИДНА ТАТКОВИНА, С  УДИВЛЕНИЕ БИ ОТКРИЛО. ЧЕ, ДОКАТО Е ПРАВИЛО БЕЛИ ПАРИ ЗА ЧЕРНИ ДНИ ЗАД ГРАНИЦА, НЕГОВИЯТ ОСТАТЪЧЕН НАРОДЕЦ Е БИЛ БЕЗЧОВЕЧНО ПОДЛОЖЕН – ПРЯКО ВСЯКАКВИ НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ НОРМАТИВИ -  НА НАЙ-ЖЕСТОКАТА ЕНЕРГИЙНА ТИРАНИЯ. КАКВАТО НЯКОГА ЧОВЕЧЕСТВОТО ВЪОБЩЕ Е ЧУВАЛО.  НЕ ГОВОРЯ ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ. СТАВА ДУМА ЗА СМЕТКИТЕ ЗА ДОМАШНА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ. СРЕЩУ КОИТО ВАРНЕНСКОТО ГРАЖДАНСТВО ПЪРВО В СТРАНАТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА БЪЛГАРИЯ РИПНА. ПРИ ТОВА СЪВСЕМ НЕ ГОЛОСЛОВНО.

ВЧЕРА, 10.02.2014., ПОНЕДЕЛНИК, НЯКОЙ СИ СТЕФАН АБАДЖИЕВ, ЛИЦЕ АБСОЛЮТНО НОВО ЗА НАРОДУ, УСПЯ ДА ВЪЗВЕЛИЧИ ПРЕСНИТЕ УСИЛИЯ НА ВЪЗГЛАВЯВАНАТА ОТ НЕГО КОМПАНИЯ.  УСПЯВАЙКИ ДА ЗАЩИТИ – НИМА Е ВЪЗМОЖНО!?! – ПРЕДСТОЯЩО ПОВИШЕНИЕ ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ТОК. В НЕГОВИЯ ПРЕКАЛЕНО ПЕСТЕЛИВ ПРЕСРЕЛИЙЗ СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ „ЕНЕРГО-ПРО СТАРТИРА КАМПАНИЯТА ЕНЕРГОПРОЗРАЧНОСТ“. СЯКАШ ПРОЗРАЧНОСТТА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПРИНЦИП – ПО ЗАКОН - ЗА ВСЯКА ЕДНА УВАЖАВАЩА ИЙХАЛЕТО ДЕМОКРАЦИЯ. И, ТЪЙ КАТО „ПАРТНЬОРСКИЯ НА ЕНЕРГО-ПРО“ ПИШМАН-НЕЗАВИСИМ ОРГАН – ДКВР ВСЕ ОЩЕ СИ СЕ ТУТКА – СПЕЦИАЛИСТИ НА КОМПАНИЯТА ЩЕЛИ ДА ИЗВЪРШВАТ ПРОВЕРКА НА ЕЛЕКТРОМЕРИТЕ В ПРИСЪСТВИЕ НА КЛИЕНТИТЕ. СЯКАШ ВСИЧКИ КЛИЕМНТИ СЛЕДВА ДА РАЗБИРАТ ОТ СЪВРЕМЕННИ ЕЛЕКТРОМЕРИ. НИ ДУМА – ЧЕ ПОДАВЛЯЮЩОТО ЧИСЛО ЕДВА СМОГВАТ ДА СИ ПЛАТЯТ. НАГЛАСЕНОТО МИНИМИЗИРАНЕ НА СМЕТКИТЕ ЗА МЕСЕЦ ЯНУАРИЙ, НЕСЪМНЕНО ПРЕДСТОИ ДА ГРЪМНЕ ПРЕЗ ФЕВРУАРИЙ. ЗА ЕЛЕКТРОТО НЕ Е ЗА СЕФТЕ. ЗА ЗАДЛЪЖНЕЛИТЕ ДО ДУПКА ОБАЧЕ - ЩЕ ИМА РАЗСРОЧВАНЕ. И, Т.К. СЪВРЕМЕННИТЕ ЕЛЕКТРОМЕРИ ПОДЛЕЖАТ НА ДИСТАНЦИОННА ПРЕНАСТРОЙКА  –  ПОДОБНИ ПРОВЕРКИ ОТНОВО СА ЕДНО БЕЗПОЩАДНО „МИЖИ ДА ТЕ ЛАЖЕМ“. ОБЩЕСТВЕНА ИСТИНА Е, ЧЕ НЕ В ЕДИН ИЛИ ДВА СЛУЧАЯ, СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЕНЕРГО-ПРО СА СИ УРЕДЕНИ. С НЯКАКЪВ СИ СПЕЦИАЛЕН ТИП ЕЛЕКТРОМЕР. РАЗЛИЧЕН ОТ ТЕЗИ НА ОСТАНАЛИТЕ АПАПИ ВЪВ ВХОДА. НЕПРОЗРАЧНАЯ ПРОЗРАЧНОСТ. КОЙ КАТО НАС.

ПАРЛАМА ЕНЕРГО-ПРО ИНИЦИАТИВИ - КОЛКОТО ЩЕШ: „В УСЛУГА НА КЛИЕНТА“ (ВИНАГИ СИ СЕ УСЕЩА!?!); „МОБИЛЕН ИЗНЕСЕН ОФИС“ (ДАЛИ ЗА СМЕТКА НА ФИРМАТА!?!); „ЕНЕРГИЕН КОНСУЛТАНТ“ (ДА ТИ ЗАБЪРШЕМ СЪЛЗИТЕ ДЕДО!?!); „ПРИЕМЕН ДЕН НА РЪКОВОДСТВОТО“, И ДРУГИ НЕИЗЦВЕСТНИ.

ГОСПОДИН УПРАВИТЕЛЯТ НЕ ОТВЪРНА НА ВЪПРОСА, ЗА ЗЕЕЩИТЕ ТАБЛА ПО УЛИЦИТЕ НА ВАРНА-ГРАД, КЪДЕТО Е ПРЕСИТЕНО С ПОДРАСТВАЩИ. ДОКАТО ПРЕДСТОЯЩОТО ПОВИШЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ТОКА ОБОСНОВА С НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ПРЕМИНЕ ОТ ВЪЗДУШНО – КЪМ КАБЕЛНО ЗАХРАНВАНЕ. КОЕТО СИ Е ГРИЖА НА САМАТА КОМПАНИЯ. В КРАЙНА СМЕТКА СТАНА ЯСНО, КАКВО, ЧЕ ОТ 66.05 ЛВ. СРЕДНА СМЕТКА ЗА ТОК ЗА ЯНУАРИЙ – ЕДВА 6% ОТИВАТ В КАСАТА НА ДРУЖЕСТВОТО. (МЕСЕЦ ПРЕДИ ТОВА СЕ ЧУ ЗА 7“!?!) КОЕТО ПОДЛЕЖИ НА ДЕТАЙЛНА ПРОВЕРКА. И, АКО НАИСТИНА ДКВР-СОФИЯ Е РЕАЛНО ФУНКЦИОНИРАША НЕЗАВИСИМА АГЕНЦИЯ, ВРЕМЕ Е ДА СЕ НАМЕСИ.

ОТ ГОРНОТО СТАВА ЯСНО – КАКВОТО И ДА СТОРИШ НАЦИ-БОЛГАРИНО, ЕНЕРГО-ПРО ЩЕ ТИ СЕ СКУБИ – ДОКАТО ТИ СЕ СТЪЖНИ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. КАКТО – КОГАТО – КОЛКОТО СИ ИСКА. САМО И САМО ЦИГАНСКИТЕ ГЕТА – ДА НЕ ПЛАЩАТ. (ВСЪЩНОСТ – ОГРОМНАТА ПАРА НАЛЯТА ОТ САЩ И ЕВРОПА В ИНТЕРЕС НА РОМИТЕ – КЪДЕ СЕ ШМУГНА!?!) НА НАПЪЛНО ЗАКОННО ОСНОВАНИЕ – ТЪЙ ДА ЗНАЙШ!?! И, МНОГО-МНОГО ДА НЕ ПИСКАШ. НЕ ЕНЕРГО-ПРО Е ИСКАЛО ТЕЗИ „ЗЕЛЕНИ“ ЕНЕРГИИ, А ИЗПЕРКАНИТЕ НЕНАСИТНИ КМЕТОВЕ НА СЕЛСКИ ОБЩИНИ ОТ ГРАДСКИ ТИП.

ДНЕС, 11.02.2014., БЕ НАСРОЧЕНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ВМРО-ВАРНА. НА КОЯТО СЕ ОЧАКВАШЕ МЕДИИТЕ ДА БЪДАТ ЗАПОЗНАТИ СЪС СТАНОВИЩЕТО ПО ВЪПРОСА - НА ТАЗИ ТАКА ИСКРЕНА НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ. КОРЕНЯЩА ДАЛЕЧ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. ВМРО ОСТАВА ЕДИН ОТ МАЛКОТО ОТДУШНИЦИ  НА ИСТИНСКИТЕ ТЕЖНЕНИЯ НА ПО ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ ОБЕЗПРАВЕНИЯТ ОСТАТЪЧЕН БЪЛГАРСКИ НАРОДЕЦ. В ЕДНО СВОЕ КОМЮНИКЕ, ОБЛАСТНИЯТ КОМИТЕТ НА ВМРО-ВАРНА СЧИТА, ЧЕ ТОВА НОВО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ТОК ЗА ДОМАШНА УПОТРЕБА Е АБСОЛЮТНО „НЕДОПУСТИМО“. ВОЕВОДИТЕ И ТЕХНИТЕ ПОТОМЦИ УЧТИВО НАПОМНЯТ, ЧЕ ТОЧНО ПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА НАДУТИТЕ СМЕТКИ ЗА ТОК ИЗКАРАХА ХИЛЯДИ ВЪЗМУТЕНИ ВАРНЕНЦИ НА ПРОТЕСТИ. КОИТО ПОКАЗАТЕЛНО КАТУРНАХА ПРАВИТЕЛСТВОТО „ГЕРБ“. ТОВА ДОВЕДЕ ДО СМЕШНОТО НАМАЛЕНИЕ-УВЕЛИЧЕНИЕ ОТ 1%. ПОДЧЕРТАВА СЕ, ЧЕ НИКЪДЕ В ЕВРОПА СРЕДНАТА СМЕТКА ЗА ТОК НЕ НАДВИШАВА 40-50% ОТ БРУТНАТА СРЕДНА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА. ПРИ УСТАНОВЕН ОТ МЕДИИТЕ ФАКТ, ЧЕ ЦЕЛИ ЦИГАНСКИ ГЕТА НЕ ПЛАЩАТ ТОК ОТ ГОДИНИ, „И ВЪПРЕКИ ТОВА ПОДАВАНЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО КЪМ ТЯХ НЕ Е ПРЕКРАТЕНО.“ ОСВЕН БЕЗПЛАТНА ЮРИДИЧЕСКА ПРИЕМНА ЗА ГРАЖДАНИ С ПРОБЛЕМИ В РЕЗУЛТАТ НА  МОНОПОЛИЗИРАНИ УСЛУГИ, ВМРО В СТРАНАТА И - В ЧАСТНОСТ - ВЪВ ВАРНА, ВЪЗНАМЕРЯВА В НАЙ-БЛИЗКО БЪДЕЩЕ ДА ВЪЗОБНОВИ СВОИТЕ ПРОТЕСТНИ ГРАЖДАНСКИ ДЕЙСТВИЯ.                                            End/11.02.2014.

КРУШЕНИЕТО НА БЕЛОСЛАВСКИЯ ПОНТОН - ФБ - 7 ноември 1978/05.04.2014.

След изграждането на големите химически заводи в Девненската низина край Варна е нужно да се строят и нови пристанища.

За да стигнат корабите до тях, е необходимо старият канал да стане по-дълбок.

Превръщането на тесния и плитък канал, който свързва Варненското и Белославското езеро, в дълбоководен канал, налага събарянето на стария Белославски каменен мост.  Къщите на жителите на селото остават от едната страна на канала, а гарата и шосето - от другата. За връзка между тях се използва понтонен мост, който обаче създава много неудобства за жителите, а и не е съвсем безопасен. Предложено е проблемът да се разреши с изграждане на фериботна връзка между двата бряга, като в средата на 70-те е поръчан малък ферибот. След пускането му обаче понтонният мост не е махнат, въпреки настояването наспециалистите за това. 

Денят е 7 ноември 1978 г. На тази “светла дата” цяла Варна празнува поредната годишнина от Великия октомври. Това е и денят на най-големия селски събор в село Белослав, който се отбелязва ежегодно на Димитровден по стар стил. След манифестацията стотици варненци, с корени в някогашното село Гебедже са пристигнали за събора в Белослав. Те са насядали край трапезите, ядат, пият и се веселят. Към 18 часа обаче се сещат, че трябва да хванат извънредния влак до Варна, ако искат на другия ден да са навреме на работните си места. За да  достигнат жп гарата, решават да прекосят канала разделящ града, по понтона. И хукват - цели семейства барабар с бебешките колички.Тълпата край понтонния мост набъбва застрашително. За зла беда точно тогава пристига танкер “Въча” и моряците от катера, обслужващ понтона, го затварят, за да мине плавателният съд. В този момент на гарата пристига влакът. Хората почват да негодуват. Никой няма време и нерви да чете предупредителната табела, че преминаването трябва да става поединично и от двете посоки. Неколцина почерпени мъжаги изблъскват охраната и вдигат бариерите. (По ирония на съдбата те стигат здрави и читави до другия бряг.) Стотици хора се юрват като отвързан табун по моста, за да щурмуват трена. Понтонът се накланя встрани и потъва. 
Вече беше паднала нощта, разказва кап. Никифор Герчев. Прожектори осветиха врящата от хора вода. Хора като гроздове се държаха за понтона с последни сили. От двете страни на брега беше ужасно. Хора се щураха да търсят близки.  И досега бившият началник на морския спасителен център не може да забрави някои от жертвите. Заговори ли се за онази зловеща нощ, пред очите на кап. Герчев изплуваобразът на 20-годишно момиче, красиво като картина. То висяло със заклещен между два сегмента на моста крак. Краят му бил кошмарен и неизбежен. Варненецът Петър Г. се отбил от пътя по малка нужда миг преди рухването на понтона. И това го спасило. В следващите секунди той видял като във филм на ужасите падащите във водата тела. По вълните плувала и една бебешкаколичка. Смелчагата веднага се хвърлил в ледената бездна и я извадил. Няколко месеца снимката на спасеното момченце висяла пред Съдебна медицина във Варна, но напразно. ИПетър Г. осиновил сирачето.

В неописуемата суматоха оцелелите си спомнят, че една картина ги е разтърсила до дъното на душата. Млад мъж изхлузва с трескава бързина шлифера си и се мята в мътната вода. Гмурка се два, три, четири пъти, но накрая успява да изплува на брега. В едната си ръка той стиска 5-6-годишно момиченце. Хората на брега му подават ръка, за да поемат него и детето.  “Оставете ме! Там са синът и жена ми!”, едва успява да промълви мъжът и отново се гмурка.  Мъж с присъда спасил 15 души, продължава със спомените си кап. Никифор Герчев. За този му подвиг властта анулирала присъдата.
62 трупа са откарани в моргата. Налагало се да ги превозват с камиони. Най-малкият, загинал в трагедията край Белослав, е 4-годишният Свилен Стоянов. Най-много удавени имало по парапетите на моста. Те са били затиснати от тълпата и не са могли да изплуват. Други са захлупени от обърнатия понтон. Трети просто са стъпкани от панически бягащите хора... Двама души са получили фатални измръзвания в ледената вода и след няколко дни умират от бронхопневмония в болницата. Последният труп изплува след три дни край с. Страшимирово. Човекът е имал шанс да се спаси, но го бастисали винтовете на ферибот “Бдин”, мобилизиран в спасителната акция. Удавникът е получил тежки травми на черепа и не е бил в състояние да се добере до брега. “И сега има хора, които не вярват, че жертвите са само 65, разказва кап. Герчев. Носеха се слухове за 300-400 загинали. Особено срамна била историята с водолазите мародери.
Някои от тях почнали да тарашат труповете за златни накити и пари.

 “След края на спасителните работи се наложи да уволня трима”, признава шефът на морския спасителен център. Тогава те се скараха и започнаха да се обвиняват един-друг за стореното. 
В пълна секретност във Варненския окръжен съд било заведено дело №142/1978 г. Морските старшини, отворили моста, за да мине танкер “Въча”, и пак го затворили, получили три години затвор. Тогавашният Общински народен съвет в Белослав хвърлил цялата вина върху морските среди. Оцелели от ада през 1978 г. обаче са убедени, че истинските виновници обаче са ексшефовете на белославската община, които не послушали специалистите да махнат понтонния мост след пускането на ферибота. „Димитър Ватев”. След голямата трагедия понтонният мост е демонтиран.

Източници:
www.blitz.bg
Венелин РАДЕВ,
Тодор СТОИЛОВ
/2005 г/
http://www.socbg.com

Жената до митрополит Кирил: Беше убит! -- ФБ / 02.02.2014.

Жената до митрополит Кирил: Беше убит!

04 December 2013    6

Автор Симона Георгиева

На 9-ти юли 2013 година тялото на Варненски и Великопреславски митрополит Кирилбеше намерено  в местността Траката във Варна, от тогава досега, версиите за смъртта му не спират. Кой уби митрополита и защо, питаме жената, която жълтите вестници определиха като майката на неговите деца. Ето какво каза Грета Христова предwww.lentata.com.

-       Представят Ви за тайната жена на митрополит Кирил, майката на синовете му, жената, която години наред е била до него, жената, на която той е споделял тайните си, кажете ни какви бяха отношенията Ви с митрополита, кои от тези твърдения са верни и кои не?

-       Митрополит Кирил беше близък на семейството ми и на моите родители. Когато времето и работата му съвпадаха с това да бъде в София, ни посещаваше, а по повод на някой празник е идвал, за да благослови дома ни. Разбира се, едно толкова дългогодишно познанство, позволява той да споделя с нас някои неща, но държа да кажа, че - митрополитът беше чест гост не на мен, а на цялото ни семейство. Бях шокирана, когато прочетох в един долнопробен вестник глупостите, съчинени от някой, който най-малкото бих нарекла - човек с диагноза или хора с диагноза, ако са участвали повече "информатори". Имам двама сина, но те са деца от щастливия ми брак в един момент от живота ми, и всичко написано или по-точно излято върху страниците на това издание е абсолютна лъжа, целяща да отклони общественото внимание от един много сериозен въпрос - убийството на митрополит Кирил. Може би нивото на читателите на тази преса е толкова ниско, че това им е необходимо и затова тези хора това им поднасят. И в двата случая за мен това е престъпление, защото при тази опростачена нация, това само влошава състоянието й. Не, нямам деца от митрополит Кирил и не съм била "негова жена".

-       В медиите се наслушахме на какви ли не теории на конспирацията относно кончината на митрополит Кирил. Имаше ли причина и кой би имал интерес да ликвидира Варненския митрополит?

-       Аз имам своите подозрения, но те си остават "моите подозрения", не мога да докажа нищо, ако можех, ние с Вас сега нямаше да водим този разговор и нещата щяха да се развият по друг начин. За съжаление - каквото и да се е случило на 9 юли 2013 година, ще си остане там, в морето. Не вярвам, че институциите ще направят нещо повече, от стореното досега. Изобщо не вярвам в институциите в България.

-       Говори се, че се е чул именно с Вас вечерта преди да бъде убит, какво си казахте?

-       Да, чухме се, но той разказваше за притесненията си, че е разкрил схема за източване на средства от катедралата във Варна, в която схема по неговите думи, участвали семейство, работещо в катедралата, свещеник и служителка в митрополията. Не ги назова по име, а и аз не познавам служителите му. Беше притеснен, да - той преживяваше много лично всяка неправда, извършена в църквата или срещу нея.

-       Допускате ли, че пловдивският владика Николай е замесен в убийстовто на митрополит Кирил?  В какви отношения бяха двамата, имаха ли конфликти, за които Вие знаехте, нещо, което митрополит Кирил Ви е споделял?

-       Митрополит Николай имаше конфликт с митрополит Кирил, това е обществена тайна, но аз как бих могла да зная и да твърдя, че митрополит Николай има отношение към това убийство - това могат да го кажат следствените органи или хората, които работят по този случай.

-       В последното ни предване епископ Игнатий, викарият на сливенския владика, хвърли подозренията си и върху отец Лонгин, тази версия звучи ли Ви правдоподобно?

-       Не познавам Лонгин лично, това което зная от митрополит Кирил е, че е освободил Лонгин заради злоупотреби с църковни пари и стоки. Не вярвам този човек да е замесен в убийството, той е твърде незначителен за подобно деяние. Хората, които стоят зад това нещо, (които и да са те) са твърде силни. Лонгин е просто едно недоразумение.

-       Повечето от хората познават митрополит Кирил от медийния му образ, който беше създаден през годините и като митрополита с Линкълна, но кажете ни - какъв човек беше Кирил, вие сте го познавала освен като Кирил и като Богомил (светското му име)?

-       Медийният образ на митрополит Кирил е съвсем различен от реалния. Той беше скромен човек със съвсем скромни желания. Мисля, че голямата му любов към църквата го погуби. Той се е противопоставял за много неща, които са били във вреда на църквата, затова е бил и отчасти конфликтът му с митрополит Николай и точно, защитавайки всичко, което принадлежи на църквата си е спечелил много врагове, не само от неговите събратя в синода, но и от други хора. Не ми е споменавал имена или длъжности, но все пак ... всеки може да се досети, че това не са обикновени хора като мен, например.

-       Вярвате ли, че някога мистерията около смъртта на митрополит Кирил ще бъде разбулена?

-       Не, няма да се разбули мистерията около тази смърт. Вие видяхте колко набързо беше погребан, как никъде и до днес не е представена нито точната причина за смъртта, нито часът, в който е настъпила. Поне, с това "прекрасно" правителство, което имаме днес - няма да се направи нищо за разкриването на това престъпление. Всичко е изчислено перфектно, извършено е както трябва, когато трябва и, от когото трябва. И съм сигурна, че е обмислено както трябва, за да си остане завинаги неразкрито. Вие виждате, че когато аз проговорих от импулс към тази несправедливост - веднага ме заляха с помия, за да отклонят вниманието на хората от съществения проблем.

-       Имате предвид това, че ви представят за майка на децата му ли?

-       Да. С това "разхождат" и без това опростачения ни народ. Идеята е, да се отклони общественото внимание, и да се акцентира върху простотиите, които пишат.

-       Да разбирам ли от думите Ви, че казвате, че новоназначеното правителство има пръст в смъртта на митрополита?

-       Не мога да го кажа, но е факт, че по време на това правителство се погреба един архиерей за 2 дни, че по време на това правителство нищо не се прави и няма да се направи... никой не потърси отговорност за това светкавично погребение - просто нещата потънаха в забрава.

-       Колко важен беше постът му и кому е пречил до толкова, че да бъде ликвидиран?

-       Постът на всеки митрополит е важен, един митрополитски глас е решаващ понякога - 50% плюс 1 глас и това е решаващо.

-       Обичахте ли митрополит Кирил?

-       Всички го обичаха, доказателство за това беше целият град Варна, стекъл се на погребението му.

-       Искате ли да кажете нещо на хората, които убиха митрополита?

-       Бог ще ги съди. От българското правосъдие ще се измъкнат, но от Божието - нямат шанс.

-       Сънувала ли сте митрополита след кончината му?

-       Не. За разлика от много други негови "приятели" дори последната му воля не зная...той нямаше приятели, имаше ласкатели.

-       Нека кажем нещо за финал.

-       След смъртта на митрополит Кирил, се разчу и лично митрополит Амвросий в едно интервю даде светлина по въпроса с липсите от ревизията във Варненската митрополия - бих искала да напомня на клира, че такова нещо не може просто така да се "потули". Стига вече в тази България сме потулвали кражбите, измамите и злоупотребите, особено, когато са в църквата.

02.02.2014 - ПЕТЛЬОВ ДЕН - ФБ/02.02.2014.

1 Февруари, 2014 - Етнографски музей

В стремежа си да заприличаме на другите, забравяме собственото си АЗ, собствените си празници. Напоследък се наблюдава тенденция да се преосмислят празниците и да се подменят. От години на датата 02 февруари и празника Петльовден е поставен един друг етикет и смисъл. И както винаги се оказва, истината е някъде по средата.

В българската традиция Петльовден или както народът нарича още този празник Ихтим, Петларовден, се осмисля като обичай и празник за плодовитост и здраве на момчетата. Основното обредно действие е коленето на петел във всяка къща, в която има мъжка челяд. Целта е да растат здрави момченца, да се развиват като истински юначни мъже. Обредната жертва се коли на прага на дома. С кръвта на заклания петел се прави кръст по челата на всички момчета в къщата, за да са здрави през годината. Кръст се рисува и по външните врати и порти. Месят се обредни питки, кравайчета, приготвя се баница, зелник и др. Закланият петел се сварява цял. Част от храната се раздава на роднини и съседи за здраве. Майките на малки момченца ходят при бабата-акушерка на гости, даряват я с къдели вълна, наниз люти чушки. Вълната е символ на женското начало, а лютите чушки на мъжкото. Чрез образа на петела човекът завладява, очовечава определена територия, като я припознава за свой дом. Къща без петел се вярвало, че ще запустее, ще бъде нападната от лоши духове. Петелът е недосегаем за демоните. Събуждането му рано сутрин е знак за злите духове да бягат. След първи петли е безопасно навънка. От друга страна петелът е символ на слънцето. Той възвестява новия ден, има способността да предсказва какъв ще бъде този ден. Петльовите пера служат за украшения, пазят от уроки, лоши срещи, магии и зли духове. 
Петелът се препокрива с понятието „стопанин”. В образа на петела е скрит умният стопанин, който знае какво да прави с къщата си и нейните обитатели. Което иде да покаже, че Петльовден е мъжки празник. И нека преди да залепим етикет на даден празник, да се опитаме да го разберем и разгадаем. Честит празник!

Пламена Кирова – отдел „Етнография”

THE ECCONSULT-77 NOTE BENE / 27.01.2014.

ECOCONSULT-77, research studio, NOTE BENE:
НАЛИЦЕ Е ПЪЛЗЯЩО A-LA "ATLANTIDA" ПОСТИНДУСТРИАЛНО ПРЕНАТОВАРВАНЕ НА Т.Н. "БАЛКАНИ" И - В ЧАСТНОСТ, НА СТРАНАТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА БЪЛГАРИЯ:
01. СТАРА АЕЦ;
02. НОВА АЕЦ; 
03.РУМЪНСКА АЕЦ;
04. ПРЕДСТОЯЩА ТУРСКА АЕЦ;. 
05. ЮЖЕН ПОТОК; 
06. НАБУКО; 
07. БУРГАС-АЛЕКСАНДРОПУЛОС; 
08. ВЕТРЕНИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ; 
09. СЛЪНЧЕВИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ; 
10. ПОДЗЕМНО НАТЪПКВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ С ОТПАДНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ;. 
11. БЕЗБРОЙ ШЛАМООТВАЛИ; 
12. СТАРОМОДНИ ТЕРМОЦЕНТРАЛИ; 13. ТАНКЕРЕН ФЛОТ;
14. ПРОГРЕСИРАЩО ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ; 
15. НЯКОЛКОСТОТИН АКТИВНИ СВЛАЧИЩА;. 
16. УДИВИТЕЛНО НИСЪК ЖИЗНЕН СТАНДАРТ;. 
17. ХАОТИЗИРАН АВТОМОБИЛЕН ТРАФИК;. 
18. ВЛОШЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ; 
19. ПРОГРЕСИВНО НАМАЛЯВАНЕ БРОЯТ НА КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ;. 
20. ДЕПА ЗА ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ; 
21.ПРЕНАТОВАРЕНО СЪС СТРОИТЕЛСТВО КРАЙБРЕЖИЕ;.
22. ЗАГИВАЩО МОРЕ; 
23. НИСЪК ДОБИВ НА РИБА;.
24.ЗАМЪРСЕНИ ПИТЕЙНИ ВОДИ;.
25.НЕЕФЕКТИВНИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ;.
26.ПРИМИТИВЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ;.
27.ВСЕ ПО-НИСКА СОЦИАЛНА ЧУВАЕМОСТ;.
28.БЕЗБРОЙ ИЗВЪНОТЧЕТНИ МИКРОЯЗОВИРИ;.
29.НАД 265 РЕГИСТРИРАНИ СВЛАЧИЩА ОБХВАЩАЩИ НАД 56 000 ДЕКАРА - ОТ ТЯХ НАД 28 АКТИВИРАНИ ВЪРХУ НАД 2 862 ДЕКАРА АКТИВНИ СВЛАЧИЩА;И
30. МАСИРАН НАПЛИВ ОТ НЕЛЕГЕТИМНИ БЕЖАНЦИ;
31. ТЕКУЩИ РАЗРАБОТКИ ПО ШЕЛФА НА БЪЛГАРСКОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ;
32. НЕПРЕСТАНЕН НАТИСК ЗА РАЗРАБОТКИ НВА ШИСТОВ ГАЗ;
33. ЦЯЛОСТНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ;
И БЕЗБРОЙ ДР.П.

ПИТАНЕ ДО ГОВЕРНМЕНТА:

НЯКОЙ НЯКОГА - ПОДИР ВРЕМЕНАТА НА Д-Р ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ - ПОСТАРАЛ ЛИ СЕ Е ДА НАПРАВИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРЕСМЯТАНИЯ, ЗА ПОЛИФАЦЕТНОТО РИСКОВО ПРЕНАТОВАРВАНЕ В РЕЗУЛТАТ НА НЕУСТОЙЧИВ И НЕПРАВОМЕРЕН ТЕХНОГЕНЕН ИМПАКТ. НА ЕДИНИЦА ПОВЪРХНОСТНА ПЛОЩ - ОТ НАШАТА МАЛОМЕРНАЯ ДЕРЖАВИЦА!
КАК ТАКА - НИКОЙ! 
КАК ТАКА - НИКОЙ! 
КАК ТАКА - НИКОГА ДО ДНЕС! 
КАК ТАКА - НА ТЪМНО!?!
НИМА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ - ОСВЕН ДЪРЖАВА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ Е ПРЕВЪРНАТА И - В БАКАЛИЯ ЗА РАЗГРАБВАНЕ!?!
НАКЪДЕ - БЕЗ НЕКАЗИОННАЯ НАУЧНА МИСЪЛ!?!
The End 14.01.2013. Extract www.godlieb.blog.bg (www.heritage.varnalife.com)
The End - 22.11.2013./11:20 am

НЕВЕРОЯТНО - България е продадена заедно с населението! - ФАКТ (Автор: Н. Николов)

България е продадена заедно с населението! - ФАКТ

(Автор: Н. Николов)  Какво представлява днешна България? Всичко друго, само не държава на българите.  На 21 октомври 2008г. Георги Ифандиев бе поканил в своето предаване "Между редовете” по телевизия СКАТ някакъв Михаил Трендафилов. Темата беше за плана "Нева”. И почнаха едни цифри, едни имена, едни ръкомахания. В крайна сметка стана ясно, че в края на 80-те години комунистическата върхушка в България с помощта на Запада и при съучастието на съветското ръководство е успяла да открадне около 15 милиарда долара. Сензационно разкритие, нали? Ами! Разкритието щеше да бъде сензационно, ако беше казана цялата истина. А цялата истина е, че парите не са били откраднати. Тези 15 милиарда са сумата, срещу която България е била продадена. Заедно с населението. Западът е платил тези 15 милиарда, за да купи както българската земя, така и народа, така и нас с теб. Според хора, близки до бившия шеф на ДС по онова време – ген. Григор Шопов, сумата е доста по-голяма, 70, дори 75 милиарда. А сега се заговори за още по-голяма сума – 150 милиарда долара, откраднати от България. Но в случая нас ни интересува механизма. Комунистическата върхушка ни е продала, а Западът ни е купил. Ето защо сега ние сме превърнати в безгласни роби. Да видим в тая наша бивша държава на какви институции се радвахме. Почваме от Държавния глава. След Петър Младенов, тримата български президенти са от небългарски етнически произход. През 1999 година тогавашният вицепрезидент Тодор Кавалджиев в частен разговор бе принуден да се съгласи, че България е престанала да бъде държава. Значи държавния глава спокойно можем да го отпишем. Българинът трябва да разглежда президентската институция като насочена срещу неговите интереси. Като насочена срещу интересите на неговите близки и приятели. Българинът няма свой президент и трябва да свикваме с тази мисъл. Следва Народното събрание, законодателната власт. Представените там управляващи партии също се оглавяваха от лица с не български произход. В Народното събрание присъства една откровено терористична и антибългарска партия – ДПС. В Народното събрание седят доказани престъпници и този факт се приема за нормален. Дори най-беглия анализ ще покаже, че българското Народно събрание може да представлява всеки друг, но не и българския народ. Също и законите, приемани там. Те не са в полза на българите. Законите, приемани от българското Народно събрание целят пълното унищожение на българския народ. Българското Народно събрание е събрание на българоубийци. Преди известно време бе изнесена справка, според която за последните 16 години така нареченият "Парламент” е взел 20 776 незаконни решения. Защо изобщо някой смята приетите от тях закони за законни? Спомнете си как потънаха в парламентарната тоалетна 500 хиляди български подписи с искане за спасяване на АЕЦ "Козлодуй” и ще разберете, че депутатите в българското Народно събрание не смятат българина изобщо за човек. Ако пък случайно някои от тях го смятат, то си мълчат пред страх от репресии. От такова Народно събрание законност и справедливост не можем да чакаме. Следва изпълнителната власт. С предишния министър-председател евреин. И с предишния министър-председател, той пък беше от някаква мулти-националност. И по-предишния – циганин. Не че в една или друга народност има нещо лошо, обаче всеки човек така е устроен, че първо помага на своите, а едва после на чуждите. Така че какво можем да очакваме от правителства, ръководени от небългари? С министри бандити. С министри крадци. С министри морални изроди. Изпълнителната власт се грижи как да вземе повече от народа и да разпредели взетото между свои хора. Ще бъде престъпление пред децата ни и пред самите нас, ако приемем, че една такава власт е и може да бъде законна. За българска изобщо не говорим. Коя от всичките власти е българска? Съдебната? С психично болни прокурори, приятели на мафиоти и терористи. Със съдии, съдещи не по закон, а според размера на платения подкуп. С адвокати, които откровено отказват да те защитават, защото си етнически българин. Четвъртата власт ли е българска? С германски, израелски, португалски, турски и руски вестници? С антибългарските телевизии? С чалгаджийските си радиостанции? Кое от тези небългарски информационни средства ще ви каже истината за днешна България? Кое например ще изрече истината, изписана преди няколко години върху стената на клуба на НДСВ в Добрич "Всички политици са българоубийци”? Иначе „В България съществува пълна свобода на словото. Но само в случай, че не проповядваш: фашистка, расистка, нацистка, шовинистическа, националистическа, патриотическа, антигеноцидна, антикомунистическа, антисоциалистическа, антинационалсоциалистическа, антиглобалистическа или друга антидемократична идеология. Свободата на словото в България е гарантирана, освен в случаите, когато не е насочена срещу: евреи, цигани, негри, търговци на едро, търговци на наркотици, норвежци, американци, турци, членове на управляващи партии, японци, китайци, милионери, ескимоси и други етноси; срещу демократи, социалисти, комунисти, либерали, марксисти, икономисти, прависти, хитлеристи, министри, рецидивисти и прочее демократични субекти; срещу депутати, бивши, настоящи и бъдещи, срещу приватизатори, мобилизатори, модернизатори, реформатори, мафиотизатори, срещу членове на техните семейства, срещу техните братовчеди и приятели, срещу наемни убийци, срещу масови убийци, срещу чужди шпиони. Спазваш ли тези малки ограничения, можеш да си говориш и пишеш на воля срещу българите в бивша България. В България свобода има колкото щеш. Имаме си даже и Движение за свободи. Само че то пък има твърде малко общо с българите. Та за България ли ни беше думата или за свободата?” Данъчните, които събират данъци почти само от етнически българи. Социални служби, които подпомагат с малки изключения почти само етнически цигани. Полицията, която не смее да защити българи, когато те са обект на цигански изстъпления. Здравеопазване, изграждано на принципа "умори бедния”. Разорените читалища, претопените паметници на български герои, разпродадените и подарени съкровища на българската история. Кое в България още е българско? Кое? Кое, освен обезверения и измиращ български народ? Погледнете изрезката от в-к "Български глас”, това е писано още през 1991 година. Нима написаното не се сбъдна? Какво още чакаме? Няма никакъв смисъл да се обръщаме към институциите. Нито помощ, нито закрила, нито съдействие ще получим от тях. Тях изобщо не ги е грижа за тежкото ни положение. Днешните уж български институции съществуват не за да помагат на българина, а за да го унищожат. Докато им вярваме, докато се надяваме, докато разчитаме на тях при решаване на нашите проблеми, нищо добро не ни очаква. В една държава институциите биват създавани заради народа. Да гарантират живота му, да го бранят срещу неправдите. Тук се случи обратното. Народът се превърна в храна за ненаситните институции, те се хранят с него, докато не го изядат. Затова не им вярвайте. Не разчитайте на тях, не се надявайте. Свикнете сами да си бъдете помощ и опора. Свикнете да търсите близки хора при решаване на сложни проблеми. Обграждайте се с приятели. Помагайте си един на друг. Само така ще бъдете поне в относителна безопасност. Някога казвахме, че е по-добре да си здрав, но богат, отколкото болен, но беден. От скоро ми казват, че съм длъжен да бъда беден и болен, за да могат някои си Поган, някой си Саксофонски, някой си Сер гей, Моника Праси или Лидия Шугава да забогатяват още повече. Хубаво, ама на мен такава демокрация не ми харесва. Предпочитам да живея по-добре, отколкото гореизброените и бюлюкът около тях да натрупа някое и друго милионче и милиардче в повече. Аз не искам моя живот и живота на семейството ми да принадлежат на типове, скъсали с всичко човешко в себе си. Аз не искам нито комунизъм, нито демокрация. Аз искам да живея. Няколко думи за „социалното здравеопазване”. Представете си нормален, работещ човек, който много години редовно си плаща всички данъци и здравни осигуровки. Този човек в един прекрасен миг се разболява тежко. Първото, което ще установи е, че въпреки всички осигуровки, той пак е принуден да дава пари за лечението. Иначе просто няма да бъде лекуван, няма даже изследвания да му направят. Плащай или чакай – ако трябва с години чакай, без пари нищо няма да дочакаш. После идва ударът с болничните. Тъй като човекът се е разболял тежко и втори месец е в болнични, не получава заплата. Болничните щели да бъдат изплатени дявол знае кога. Какво се случва, ако този човек няма близки, които да му помогнат? Спират му тока, няма пари за храна. И така нататък, докато човекът умира. Обикновено смъртта настъпва след седмица-две. Ето, това е нашата „социална държава”. Ако беше евреин, циганин или представител на някое сексуално или религиозно малцинство, помощ щеше да се намери. Но не и за българина, който цял живот е бил съвестен към държавата и без да гъкне си е плащал с надеждата, че когато изпадне в нужда, тя, държавата ще го защити. Ядец! Държавата, намираща се във властта на българомразци само ще му помогне да умре по-бързо. Затова обвиняваме нашите законодатели, както и висшата изпълнителна власт в масови умишлени убийства на българи. Обвиняваме така наречения Конституционен съд в съучастие с убийците. Ние апелираме за доживотни присъди на всичките тези престъпни типове, когато в България бъде възстановена българската Държава, и когато бъде създадена истинска съдебна система. Имам предвид конкретен случай и нека някой демонокрад се опита да ме опровергае. Няма никакъв смисъл да плащаме здравни осигуровки, които отиват за лечението на циганите, а нас ни оставят да мрем като кучета. Това е реалността, колкото и да не ни харесва. Не ни остава нищо друго, освен да променим реалността. В противен случай ние, българите ще бъдем изтребени до един. Държавата вече не е наша. Българската държава попадна в чужди ръце и тази чужда държава разгроми нашите български кръгове – семейство – род – племе – народ.

SOUTH STREAM - FRATERNITY FOR EVER

ECOCONSULT-77, научно-изследователско еко-адвокатинг ателие, 
СИ ПОЗВОЛЯВА ГРАЖДАНСКИ ДА НАПОМНИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА НЕГАТИВНА ЕКОЛОГИЧЕСКА ЗНАЧИМОСТ ЗА УСТОЙЧИВОСТТА НА ЕКОЛОГИЧЕСКИЯ ЕКВИЛИБРИУМ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, И СПЕЦИАЛНО НА "НЕПОСРЕДСТВЕН РЕГИОН ВАРНА" - ОТ СТАЦИОНИРАНЕТО НА Т.Н. "ЮЖЕН ПОТОК" - ТРАНСНАЦИОНАЛНА МНОГОТРЪБНА ФИНАНСОВО НЕЯСНО ОБЕЗПЕЧЕНА ГАЗ-ПРЕНОС-МАГИСТРАЛА, БЕЗ ОТЧИТАНЕ НА ЕКОЛОГИЧЕСКА НАТОВАРЕНОСТ, ЧРЕЗ ИГНОРИРАНЕ НА НАСТОЯЩИ ГРАЖДАНСКО-СТРОИТЕЛНИ КОНГЛОМЕРАЦИИ И АГРОЛЕСОМЕЛИОРАЦИИ, ПРИ ПЪЛНО ОТСЪСТВИЕ НА ПРОЗРАЧЕН АНАЛИЗ ЗА ПОЛИТИКО-ЕКОЛОГИЧЕСКИ ИМПАКТ, НАЧЕНАТ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ БЕЗ ВСЕНАЦИОНАЛНО ДОПИТВАНЕ. ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ - КОЙ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕНАТОВАРВАНЕ НА СТРАНАТА - И В ЧАСТНОСТ КУРОРТНО ОРИЕНТИРАНОТО КРАЙБРЕЖИЕ, С ТРАНСНАЦИОНАЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И НОВИ ЯДРЕНИ МОЩНОСТИ. No End - 04.12.2013./13:19.

THE BULGARIAN KINGDOM AGRICULTURAL MANAGING, research, Hemy VARNALIUS

(c)1989 – Bogomil Kostov AVRAMOV

ЦАРСКА ЗЕМЛЕДЕЛСКА УПРАВИЯ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

ПРЕДИ ГОДИНИ, в предверието на ОБЩИНА ПРОВАДИЯ; град дълбоко свързан с последните устои на национална история и приемственост; стояха обяви за продажба на . . . ИЗОСТАВЕНИ СЕЛСКИ УЧИЛИЩНИ СГРАДИ. Доста на брой – една стена цяла. Заложени назад във времето НАРОДНОСТНИ ТЕМЕЛИ НА НАРОДНОСТНО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОСПЕРИТЕТ. днес разпродавани, ЧРЕЗ ФИКТИВНИ ТЪРГОВЕ, за камънак. Е!?! Човек няма как да не се обърне наназад. Каква ще да е била работата някъде към средата на двадесети век – ба!?!

ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, земледелското образование в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, е nоставено на модерна и широка – за завиждане - основа. То се предлага, както срещу заплащане, така, и на стипендия. Коментарите са излишни. БЪЛГАРСКА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ се е търсила през БЕРЛИН ДО БРЮКСЕЛ И ПАРИЖ. Нека изброим:

• АГРОНОМО-ЛЕСОВЪДСКИ ФАКУЛТЕТ – София, четири годишен курс на обучение;
• МЪЖКИ И ДЕВИЧЕСКИ ЗЕМЛЕДЕЛСКО-УЧИТЕЛСКИ ИНСТИТУТИ – две годишен курс на обучение, в Кюстендил и Пазарджик;
• СРЕДНО ДЕВИЧЕСКО ЗЕМЛЕДЕЛСКО УЧИЛИЩЕ – Айтос;
• ПРАКТИЧЕСКИ ДЕВИЧЕСКИ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ УЧИЛИЩА – зве тодишен курс на обучение, в Ботевград, Две Могили, Боруш, Долен Дъбник, Хасково, Пазарджик, Провадия, Павликени, Свищов, Кочериново, Трявна, Банско, Неврокоп, Ихтиман, Гаврен, Видин, Курт Бунар, Попновица, Пещера и Прешово;
• ПРАКТИЧЕСКИ МЪЖКИ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ УЧИЛИЩА – две годишен курс на обучение след VII-ми прогимназиален клас, в Ямбол, Чирпан, Кюстендил, Долен Чифлик, Долен Чифлик, Български Извор, Силистра, Добрич, Карнобат, Куманово, Серес и Гюмюрджина;
• УЧИЛИЩЕ ПО УКРАСНО ЦВЕТАРСТВО – Пловдив;
• УЧИЛИЩЕ ПО ЗЕМЛЕДЕЛСКО МАШИНОЗНАНИЕ – София;
• УЧИЛИЩЕ ПО ГРАДИНАРСТВО – Горна Оряховица;
• УЧИЛИЩЕ ПО МЛЕКАРСТВО – Пирдоп;
• УЧИЛИЩЕ ПО СКОТОВЪДСТВО – Пловдив;
• УЧИЛИЩЕ ПО ГОРСКО ДЕЛО – Чам Кория, 2-3 години обучение подирVII-ми прогимназиален клас;
• СЕЛСКИ НАРОДЕН УНИВЕРСИТЕТ „ДОКТОР ХАСКЕЛ“ в Пордим;

Както и т.н. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ УЧИЛИЩА – 210 в общ брой, с курс на обучение от 6 месеца до 2 години, с мъжки и девически отдел - пръснати из всички краища на страната.

ГОДИНАТА Е 1942.. Става дума за ОБЕДИНЕНО ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Короната доказва, че ЕВРОПА и ГЕРМАНИЯ държат за БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ – КАТО ЗЕМЛЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ. В наши дни това се знае като ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНОСТ.

ПО ТОВА НЕ ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, структурата на земледелието в страната горе-долу е следната. (Щото има и необхванати от преброяване в Македония и Тракия!)

• БРОЙ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА ............................. 754 207;
• СЕЛСКОСТОПАНСКИ РАБОТНИЦИ ............................. 5 540 865;
• ОБРАБОТВАЕМА ЗЕМЯ ...................................... 46 922 594 Декара;
• ПОЗЕМЛЕНИ СОБСТВЕНИЦИ СТОПАНИ ........................ 94.4 %;
• ПОЗЕМЛЕНИ ИЗПОЛИЧАРИ ............................................... 5.6 %.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА по степен на благосъстояние е следното:

• МАЛОИМОТНИ СТОПАНИ ................................. 1 608 291 Декара;
• ДРЕБНИ СОБСТВЕНИЦИ ................................. 21 665 836 Декара;
• СРЕДНИ СОБСТВЕНИЦИ ................................ 15 145 599 Декара;
• ЕДРИ СОБСТВЕНИЦИ ........................................ 5 658 683 Декара.

ПРИДОБИВАНЕТО на земята води начало от:

• НАСЛЕДСТВО ....................................................................... 72.00 %;
• ОТКУПКА ОТ НАСЛЕДНИЦИ ............................................. 5.20 %;
• ОТКУПКА ОТ ЧУЖДИ ЛИЦА ............................................ 13.70 %;
• ОТ РЕФОРМИ НА ДЪРЖАВАТА ........................................... 1.40 %;
• ДРУГИ НАЧИНИ ..................................................................... 7.70 %.

НАРИЧАНИ ДНЕС „НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ“, една илюзия в която посттоталитарното общество си се прави че вярва, ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЗЕМЛЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ през ЦАРСКО ВРЕМЕ, са били мощен и състоятелен коректив на ДЪРЖАВАТА. Такива са били:

• ОБЩ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛЦИ – София ....... 629 004 Члена;
• ОБЩ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ КООПЕРАЦИИ – София .......................... 1 589 Колективни члена;
• СЪЮЗ НА ЗАВЪРШИЛИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ НАРОДНИ УЧИЛИЩА – Плевен ............................................... 12 000 Членове, в 321 групи;
• БЪЛГАРСКИ ЛОЗАРСКИ СЪЮЗ – София ............... 52 000 Члена;
• СЪЮЗ НА ГОВЕДОВЪДНИТЕ ДРУЖЕСТВА в БЪЛГАРИЯ .......... 9 871 Члена;
• СЪЮЗ НА ОВЦЕВЪДНИТЕ ДРУЖЕСТВА в БЪЛГАРИЯ .............. 2 500 Члена;
• СЪЮЗ НА СВИНЕВЪДНИТЕ КООПЕРАТИВНИ СДРУЖЕНИЯ .... 377 Члена;
• БЪЛГАРСКА ПТИЦЕВЪДНА КООПЕРАТИВНА ЦЕНТРАЛА ......... 226 Члена;
• БЪЛГАРСКА ПЧЕЛАРСКА ЦЕНТРАЛА „НЕКТАР“ ..................... 5 000 Члена;
• БЪЛГАРСКИ ПЧЕЛАРСКИ СЪЮЗ ............................ 6 000 Члена;
• СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ТЮТЮНЕВИ КООПЕРАЦИИ ......17 Кооперации; 2 Фабрики;
• СЪЮЗ НА ГОРСКИТЕ КООПЕРАЦИИ ........................................ 220 Кооперации;
• БЪЛГАРСКИ РИБАРСКИ СЪЮЗ ................................................... 16 170 Члена;
• СЪЮЗ НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ВЪРШАЧКИ ........................... 6 000 Члена;
• ДРУГИ . . .

Всяка от тези НПО притежава по един-два специализирани периодични печатни органи, а някой от тях и книгоиздателства, щастливо закрити през 1947. година.

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ПЕНСИОННАТА ПОЛИТИКА, още през 1941., за тях се създава специализирана ВЗАИМНО-СПОМАГАТЕЛЕН ФОНД.

ГОРЕКАЗАНОТО, в началото на 1998., предложено за страниците на Вестник „КОРОНА“, така и не видя бял свят. Предлагаме го отново. Па се питаме – има ли защо!?!

THE END
05.01.1988.05.06.2011.!                                                                                                                                                                                                         Hemy VARNALIS