събота, 31 май 2014 г.
петък, 23 май 2014 г.
THE SHORES - extract thus as it is, poems, Hemy VARNALIUS
ВСРЕД ПЯСЪКА СТОЯТ ПОБИТИ -
СЪОРЪЖЕНИЯТА НА МЕЧТИТЕ.
СПОХОЖДАТ - ЗА ДА ГИ ОТМИНАТ -
ОСИРОТЕЛИ ГЛАРУСИ
С ПОЧУПЕНИ ОТ БУРИТЕ КРИЛЕ;
ПРОПЛАКВАЙКИ ВСРЕД СИВОТО НА УТРИНТА,
ЧРЕЗ ДИВИ КРЯСЪЦИ СЕБИЧНИ.
И, В ТАЗИ БЕЗПРЕДЕЛНО ТЪЖНА СИВОТА,
КОЯТО НЕ БЕЛЕЖИ НИТО ЕСЕН -
НИТО НАЧАЛОТО НА ИДЕЩАТА ЗИМА;
ОБХВАНАЛА НЕБЕТО - ОБГЪРНАЛА БРЕГА,
ОМАЯЛА МОРЕТО ДО ГДЕ ÒКО ВИДИ;
ДОКОСВАНЕТО СЯКАШ Е БЕЗПЛЪТНО.
ТИ ВИЖДАШ ПАЛМИТЕ,
ЧЕ СА МЪРТВЕЦ -
ЗА КОЙТО КАЗАНО Е ВСИЧКО.
О, ТОЗИ ВАКУУМ НА КУРОРТИТЕ,
ОСТАНАЛИ САМОТНИ - ПОДОБНО ХОРАТА.
03.
OPUS II/IX
ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗАД МОРЕТО,
НАД ПЯСЪКА СЕ ВДИГА МАРАНЯТА,
ТА ЧАК - ДОКАТО ПАДНЕ ЗДРАЧ,
НАД ПЛАЖА ДИВНО ТИЧА МАРАНЯТА . . .
ТЪЙ ВСЕКИ БРЯГ - НЕСПОЛУЧЛИВО,
СТРЕМИ СЕ -
СЛЪНЦЕТО ДА ПОДОБАВА.
04.
OPUS II/IX
ТЕЖКО ДЛАНИТЕ СКЛЮЧИЛИ,
СПОМНЯТ СИ СЛЪНЦЕТО,
СПОМНЯТ СИ ДНИТЕ,
СПОМНЯТ ПАРИТЕ В ДИМ ПРОПИЛЕНИ,
ВРЕДОМ РАЗЛЯНИ,
ХАИР НЕВИДЯЛИ,
СТАРИТЕ ДОКЕРИ.
БИЯТ ГЪРДИТЕ ТЕЖКИТЕ ДЛАНИ,
КРИЯТ В ГЛАВИТЕ СЪНИЩА ТАЙНИ.
МИСЛИ И ВИНО ТАМ СЕ ПРЕПЛИТАТ -
ЕТО ОЧИТЕ - НИЩО НЕ ПИТАТ.
СТАРИТЕ ДОКЕРИ - БИВШИТЕ ГЛАРУСИ;
ДИМЯТ С ЛУЛИТЕ,
И ЕДВА ДИШАТ.
СТАРИТЕ ДОКЕРИ - ДИВНИТЕ ГЛАРУСИ;
СТАРИТЕ ДОКЕРИ -
РУХНАЛИ ЛОДКИ С ПРОГНИЛИ ПАРУСИ.
05.
OPUS II/IX
КРАЙ ПЪТЯТ ДРЕВЕН НА ПЛЕБЕИ,
ДОШЛИ ОТ ИЗТОК ЗА ДА ПОКОРЯТ
ДВА ХЪЛМА БЕЛИ И МОРЕТО;
КОЕТО ДАВА ХЛЯБ И СОЛ -
БЕЗ ДА БРОИ ПИАСТРИ ПРИ СВЕТЛИНА НА ЛОЙ -
НО СЪЩО МУРГАВИ МИЗИЙКИ;
АЗ РОВЯ ЕСЕННИТЕ ЛИСТИ НА МЪГЛИТЕ,
ПОД СТАРАТА МАГНОЛИЯ,
ПОДПРЯЛА КРЕПОСТНА СТЕНА,
ПОПУКАНА И ЦЯЛАТА ВСРЕД МЪХ,
КАТО УСТАТА НЕЖНА НА ДЕВОЙКА -
ПОЗНАЛА ЛЮБОВТА ЕДВА,
СРЕЩУ ДОСТЪПЕН ТРОН ОТ МРАМОР - БУЦА СОЛ,
ИЗХВЪРЛЕНА ПРИ БУРЯ НА БРЕГА.
НО, СТАРИТЕ ВЕЛИЧИЯ - КЪДЕ СА?
ДВОРЕЦЪТ ТИХ Е,
РАЗДВИЖВА ВЯТЪРЪТ ВЕРИГИ И КАМБАНИ.
ПОД ПРЪСТИТЕ НА ВРЕМЕТО СЕГА СЕ РОНЯТ,
И ФРЕСКИТЕ,
И СТАРИТЕ ИКОНИ.
КОРОНАТА ВСРЕД ПРАХ КРОТУВА СКРИТА,
А ТРОНЪТ ЛЕСНО Е ДОСТЪПЕН.
НЕПРОМЕНЕН ЕДИНСТВЕНО Е ГРОБЪТ.
ТЪЙ ТЯСНАТА МОГИЛА ПРИ СТЕНАТА,
С РАЗМЕР ЕДНАКЪВ ЗА ОРАЧ И ИМПЕРАТОР.
06.
OPUS II/IX
НА ХВЪРЛЕЙ ОТ МОРЕТО ТЕМАРИН,
ТИ ЛЕЖИШ ЗАВИНАГИ НЕПОКОРЕНА,
НО ПОКОРНА - ЗА ДА БЪЛВАШ БЛАГОДАТ.
КАКВО ЛЕЖИ ПОД ТЕБ -
КАКВО КРЪЖИ НАД ТЕБ,
И КАК Е ТАМ – В ДУШАТА ТВОЯ?
САМА ЗНАЕШ СЕБЕ СИ -
САМА ТЪРСИШ СЕБЕ СИ,
ПРИНАДЛЕЖAЙКИ НА НЕ ЕДИН НАРОД,
А – ВСЪЩНОСТ - НИКОМУ.
ТОВА Е ДОБРУДЖА –
БЛАГОДАТНА ДОБРУДЖА;
ПО-ТОЧНО -
ЕДВА ПОЛОВИНА ДОБРУДЖА.
ТОВА Е БЪЛГАРИЯ -
БЛАГОДАТТА НА БЪЛГАРИЯ,
СЪРЦЕТО НА ДРЕВНА И МЛАДА БЪЛГАРИЯ -
МАЙКА КЪРМИЛНИЦА ДОБРУДЖА.
07.
OPUS II/IX
ПОДОБНО ПРЕТОВАРЕН КОРАБ,
В ЗЕМЯТА Е ЗАСЕДНАЛ ПАРАКЛИСЪТ ТУК -
КРАЙ БEЗУМНО БУРНОТО МОРЕ,
КОЕТО НИКАК НЕ ХАРЕСВА ДА МИРЯСА.
ОСТАТЪК НЯКАКЪВ ОТ КРОТНАЛИ ЕПОХИ;
АРХАИЧЕН И БЕЗЧУВСТВЕН ЖЕРТВЕН ПЪН,
ПРЕД МАСИТЕ С МОДЕРЕН АЛКОХОЛ.
А ПОКРИВЪТ С ПОРУТЕНИ КЕРЕМИДИ,
ПЪТЕКАТА ЗАБРАВЕНА ОТ БОГ И ХОРА,
И ГРОБЪТ НА НЕЗНАЙНИЯТ СВЕТЕЦ,
ЖЕСТОКО ТЕ ПРОБОЖДАТ ПРЕЗ СЪРЦЕТО,
ПРЕВЪРНАТО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА
ВЪВ БЕЗЧУВСТВЕН АВТОМАТ.
НО ТИ - ОСТАВАШ ТРЪПНО ЖИВ;
БЕЗРОПОТНО ПРИЕЛ ХАМУТЯ
НА ДРЕВНИЯТ ГЯУР,
НАРИЧАН ДНЕС ТАВАРИЩ
А УТРЕ - ГОСПОДИН.
ПРИВНЕСЕНИТЕ СЕМЕНА ОТ ВЯТЪРА
БЕЗСЛАВНО ИЗБУЯЛИ В БУРЕНИ,
СЪС ВРЕМЕТО СЕ БОРЯТ В НАДПРЕВАРА,
ГОТОВИ ДА ОТЛИТНАТ -
ВЕДНО СЪС КРЯСЪКА НА НЕНАСИТНИ ГЛАРУСИ ЛЪЖОВНИ;
ВЕДНО С МЕЧТИТЕ НА ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ,
ЧИЕТО ЛОЖЕ ТУК СЕ СЧИТА МРЪСЕН КОРЕН,
А ПЪК ИГРАТА ИМ СЕ КАЗВА ЧАК ДО ДУПКА.
ДА ОТЛЕТЯТ КЪМ МРАЧИНАТА НА ОТВЪДНОТО,
КОЯТО ТУК СТОИ НАЦЕЛЕНА ОТКОЛЕ,
В ОЧАКВАНЕ ЗА ЛЕСНИ ЖЕРТВИ,
УСПЕЛИ ВРЕМЕННО ДА ОЦЕЛЕЯТ,
ВСРЕД ТАЗИ МРАЧИНА НА ВЕКОВЕТЕ,
08.
OPUS II/IX
КЪДЕТО ПЛЕВЕЛЪТ Е СКЪПОЦЕНЕН КАМЕН,
А ПЪК БОЖУРЪТ - ПОДОЗРИТЕЛНО КАРМИНЕН.
ПРЕГРЪЩА САТАНАТА ИИСУС,
ПОД КЛЮЧ ПРИВЕДЕН В ПОЛУМРАКА,
ПОДИР ОГРАБВАНЕТО НА АМВОНА ПО ЗАКОН,
ИЗВЪРШЕНО ВЪВ ИМЕТО НА НАУКА -
КОЯТО ОТКРОВЕНО ЛЪЖЕ,
ВМЕСТО ДА ТЪРСИ ИСТИНИ -
И ДА ОТКРИВА.
ЕДНО ОГРАБВАНЕ БЕЗ ВЗЛОМ,
ОТ ВАРВАРИ С ДОКТОРАНТУРИ,
ПРОДАЛИ ДРЕВНАТА СВЕЩЕННА УТВАР
НАСРЕЩУ ШЕПА ОПИАТИ.
А ТАМ –
ОТВЪД ДЕБЕЛОТО ЗАМЪТЕНО СТЪКЛО,
В ПРОЗОРЕЦЪТ ЕДИНСТВЕН -
ГДЕТО ВСРЕД МОРЕТО БУДНО ИСТИНИТЕ ДИРИ,
ПО КОЙТО ХАЛИТЕ ОБЕЗУМЯЛИ,
ЗАБИВАТ КОПИЯ ОТ ВЛАЖЕН ПЯСЪК;
ЕДНО КАНДИЛО ПО ДЕТИНСКИ ДРЪЗКО ХЛИПА,
ОПИТВАЙКИ ДА ЗАДЪРЖИ ДЕНЯТ -
ПОБЯГНАЛ КАТО ПОДИВЯЛ ВСРЕД МРАКА ДАЛЕЧ,
ОТ ТУЙ ЧИСТИЛИЩЕ НА НАДАЛЕЧ ОТМИНАЛИ ХИМЕРИ.
09.
OPUS II/IX
И ЕТО ТУК,
ВЪРХУ ПОРУТЕНИЯ ОТ СТИХИИ ДРЕВЕН МОРСКИ БРЯГ,
ГДЕ ПОМНИ МИНАЛО -
ДОКАТО НЕНАВИЖДА НАСТОЯЩЕ,
ЗАВИНАГИ ПОГУБЕНИ И ПРЕНЕБРЕГНАТИ НЕВЕЖО,
ЛИЧАТ ПОСЛЕДНИТЕ ОСТАНКИ ДРЕВНИ -
НА ВСЯКАКВИТЕ
БЕЗНАДЕЖДНИ МОСТОВЕ КЪМ ЛЮБОВТА.
И ЕТО ТУК,
ГЕОМЕТРИЧЕСКИ НАЙ-СЪВЪРШЕННО ТОЧНО,
ВЪЛНИ РАЗБИВА ТУЙ ЗАТВОРЕНО ЗАВИНАГИ МОРЕ,
ПРЕИМЕНУВАНО ОТ НЯКАКЪВ ТИРАНИН В "ЧЕРНО";
НЕ ЗАРАДИ СВОЯТ КАЛПАВ ЦВЯТ,
НЕ ЗАРАДИ ВЕЧНАТА РЪЖДА -
КОЯТО НЕИЗМЕННО МОЖЕ,
АМИ ПОРАДИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ НА БЕЗПРОСВЕТНОСТ И ЛЪЖА,
ЧЕ БИ МОГЛО -
И ИНАЧЕ ДА БЪДЕ.
КАКВО Е НЯКАКЪВ ТИРАНИН -
ЗАСЕНЧИЛ СЛЪНЦЕТО МЪДРЕЦУ;
ВСРЕД ТАЗИ ТЪЙ ОБИЛНА ПРАЗНОТА,
ИЗПЪЛНЕНА С МАТЕРИЯ БЕЗ ДУХ,
МУШИЦА ОТ РЪЖДА ВСРЕД МАЙКАТА-ВСЕЛЕНА;
УСТАНОВИЛ ОВРЕМЕ ЧЕ -
И УПРАВНИК ДА СИ,
УПРАВИЯ НИКОГА НЕ БИ МОГЛО
ПО ТЕЗИ БРЕГОВЕ ДА ИМА.
010.
OPUS II/IX
РАЗБИТИ МОСТОВЕ -
КЪМ НЕИЗВЕСТНОСТТА,
НАРИЧАНА НАИВНИЧКО "ЛЮБОВ";
ОКАЯНИ,
ФАЛШИВИ,
НЕУСТОЙЧИВИ,
САМОРАЗПАДАЩИ СЕ СЪОРЪЖЕНИЯ,
НА НЕДОСТИЖИМАТА И НЕНАСИТНА ДАН;
БЛАГОДЕТЕЛИ ДО КОСТИТЕ НАФАЛШИВЕНИ,
ПОРАДИ ПАРÀ -
ПРЕТЪПКАНА ОТ ДЖЕБ ВЪВ ДЖЕБ.
ЕДНИ НАПЪЛНО РАЗРУШЕНИ СТЪЛБОВЕ НА МЪДРОСТТА,
ОТ ИЗВОРА НА ДНИТЕ НИ -
ПРЕНЕСЕНИ ДО ГУМНОТО -
НА РАМО,
ОТ НЕИЗВЕСТНИ ПРИСМЕХУЛНИЦИ СЪС МОЩ НА БОГОВЕ,
ЗАПОКИТЕНИ ЗАВИНАГИ,
ВСРЕД НАЙ-МЪРТВОТО ОТ МЪРТВИТЕ МОРЕТА.
О,БЕЗНАДЕЖДНИ МОСТОВЕ НА ЛЮБОВТА,
НО НЕ НА ВЯРАТА,
ЧЕ ХУБАВОТО,
ЛЕСНОТО,
ВЕЛИКОТО,
ВЕЛИКОЛЕПНОТО,
И ПРИСМЕХУЛНОТО В ДОБАВЪК,
ПРЕДСТОИ FOR EVER.
011.
OPUS II/IX
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И В НЕГО СЯКАШ ВЕЧЕ НЯМА
АБСОЛЮТНО НИКОЙ.
ПРОСВИРВА ВЯТЪРЪТ МЕЛОДИИ,
В КОСИ РАЗДИПЛЕНИ НА СТРАННИЦИ,
И РЪСИ КЕСТЕНИ НАМЕСТО ДЪЖД.
НО, КАМЪКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЧЕВА,
О, КАМЪКЪТ НЕЗРЯЛ Е ЗА ТОВА,
А ВЪВ ДОБАВЪК - И АСФАЛТЪТ.
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И СЛЪНЦЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЛЮБИТЕЛИ,
ПОКРИВА ПАК ТЕЛАТА СЪС ПОЖАРИ,
МАКАР И ОТ ЛЕНИВО - ОЩЕ ПО-ЛЕНИВО.
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е СТРАШНО ЕСЕНЕН,
И ПРАЗЕН В НАЙ-СЪКРОВЕН СМИСЪЛ;
ОСТАНАЛ САМ ПОДОБНО НА СВЕТА,
СЛЕД ВСЯКО БЕЗВЪЗВРАТНО ОТЛЕТЯЛО ЛЯТО,
ГРАДЪТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ЕХТИ;
ЕДНА САМОТНА РАКОВИНА ОТ БЕТОН,
ПРОДУХВАНА ОТ НАЙ-СЪДБОВЕН ВЯТЪР.
НО,
ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,
ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.
012.
OPUS II/IX
ЗАЩО САМОТНИКО,
ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПРОПЛАКВАШ
ПОДОБНО СЧУПЕН КЛАВЕСИН,
ПРЕСКАЧАЙКИ НЕОСЪЗНАТИ НОТИ,
И ЗВУКОВЕ ОТБЯГВАЙКИ СЛУЧАЙНИ -
НЕ ПОРАДИ ЛИПСАТА НА СТРУНИ,
НЕ ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ВРАГОВЕ,
НЕ ЗАРАДИ ПРОПУСНАТИ ОБЛАГИ,
А ПОРАДИ ОТЧАЯНИЕ ВСЕОБЩО.
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е ЗЛАТНО-ЕСЕНЕН;
СВЕТЪТ -
СВЕТЪТ Е ЖЪЛТО ПЕСЕНЕН.
НО, ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,
ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.
А ВСИЧКО - БЕШЕ ПРОСТО ПЛЪТ,
И ЖИВА ПЛЪТ БЕ -
НО И НЕПРОСТИМО МЪРТВА.
НАЙ-ЧЕСТО БЕЗРАЗЛИЧНО-ПОСТИЖИМА,
УНЕСЕНА В НЕОПОЗНАТИ ИЗМЕРЕНИЯ;
ДЪЛБОКО НЕИЗСЛЕДВАНА -
ЗАВИНАГИ НЕИЗЯСНЕНА;
НЕ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ НА НАУКАТА,
НЕ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ОБИЧ И РЕСУРСИ,
АМИ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ЯСЕН СМИСЪЛ.
НО, ВСИЧКО БЕШЕ НАЙ-ДОСТЪПНА НЕЖНА ПЛЪТ,
И ВСИЧКО ТЪЙ ОСТАНА – НЕЖНА, ТЪЖНА, НЕУЛОВИМА ПЛЪТ;
ПРЕУМОРЕНА ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЯ,
И ПРЕНАСИТЕНА ОТ СЛАДОСТРАСТИЯ;
ПРЕИНАЧЕНА ПОРАДИ ПРЕУМОРА -
ВРЕМЕННО ПРИТИХНАЛА,
УХАННА А БЕЗСРАМНО ДОСТИЖИМА НЕЖНА ЧУЖДА ПЛЪТ.
013.
OPUS II/IX
ПЛЪТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНА -
В РЕЗУЛТАТ НА НЕДОРАЗУМЕНИЯ.
ПЛЪТ ХАШЛАДИСВАНА -
ПО КАПРИЗ НА БОГОВЕТЕ.
ПЛЪТ ИЗКУШАВАНА -
А НИКОГА ДОИЗКУШЕНА.
ПЛЪТ ПРЕСУШАВАНА -
ОТ САМОВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ И ЗЛОБА.
ПЛЪТ -
ПРЕОХЛАЖДАНА ПОРАДИ СТАРОСТНА НЕУМОРА.
ПЛЪТ -
В КЪСНА ДОБА РАНОБУДНА.
ПЛЪТ ВЪЗМУТИТЕЛНА,
ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА ФУКНЕ НА СВОБОДА.
АХ, ЖИВА ЛИ ЖИВА ЧУЖДОЗЕМНА ПЛЪТ,
ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ;
ДЕНОНОЩНИ ГЛАРУСИ ВЪВ ТЕБ ЗАБИВАТ БЕЗПОЩАДНО КЛЮН,
ДАНО РАЗБУДЯТ СЛАДОСТРАСТНА БОЛКА,
ДАНО ПРИСПЯТ НЕУГАСИМА БОЛКА ОТ КОПНЕЖ,
НЕВЪЗВРАТИМА БОЛКА ПОРАДИ ПОЗНАНИЕ,
И КРАЙНА БОЛКА ЗАРАДИ КРАЙНОТО НЕЗНАНИЕ.
О, ЗАБЛУДЕНАТА МИЛУВКА ВСРЕД НОЩТА,
КОЯТО ДА СЕ ОТРАЗИ ЧРЕЗ СТИХ -
Е БЕЗПОЛЕЗНО.
И САМО КУЧЕТАТА,
ПРОВЛАЧВАТ КОЖЕНИ КАИШКИ ПО ЗЕМЯТА,
ЗА ДА ПРОЛАЯТ ПОРЕДЕН МИНУВАЧ,
ДОПУСНАЛ ГРЕШКА КАТО ГИ ПОГАЛИ.
ТЕ ЛАЯТ ВСРЕД ГРАДА НА САМОТАТА ЕСЕННА,
А РАКОВИНАТА УСПЯВА И ПРИГЛАСЯ,
ВСРЕД КУПИЩА ОТ ЕКСКРЕМЕНТИ.
014.
OPUS II/IX
БАФ! БАФ – БАФ – БАФ! БАФ - БАФ!
ДОКАТО КУЧЕШКИТЕ ИМ ОПАШКИ,
СТЪРЧАТ НАГОНЕНИ ОТ СКОПСКА ЯРОСТ.
О, СТРЪВ,
СПОСОБНА ДА ИЗПИШЕ ОНЕЗИ ФОРМУЛИ
НА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РОДА,
ДОРИ КОГАТО ТУЙ СЪВСЕМ НЕ Е НЕОБХОДИМО.
НО, КУЧЕТАТА ЗНАЯТ СВОЙТО,
КАТО ГО ИМАТ ЧРЕЗ СКИМТЕНЕ.
БАФ! БАФ – БАФ – БАФ! БАФ - БАФ!
И ГЛАРУСИТЕ -
ТЕЗИ БЕЗМЕТЕЖНИ ПТИЦИ,
НАМЕСТО ВСРЕД ОТКРИТОТО МОРЕ,
ПАСАЖИ ПРЯСНА РИБА ДА НАГОНВАТ,
КЛЕЧАТ НАД КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
И НЕЗАДОВОЛЕНИ - ГРАЧАТ.
ЕДНИ ОРАКУЛИ ВЪВ МАНАСТИРСКО БЯЛО,
ЕДНИ СВЕТЦИ С ПОЧУПЕНИ КРИЛЕ,
ЕДНИ НЕСРЕТНИЦИ ОТ СЛЪНЦЕ И ОТ ВЯТЪР ОТВРАТЕНИ,
ЕДНИ ОТЧАЯНИЦИ - И ДОКРАЙ ЩУРАЦИ.
ГАР! ГАР – ГАР ГАР! ГАР – ГАР!
И ВИЯТ ПСЕТАТА - А ГЛАРУСИТЕ ТЪЖНО ГРАЧАТ,
И ПЕЯТ В ХОР ОЗАДАЧЕНО,
ЗА МИНАЛО – ЕДВА ЛИ ПОМНЯТ;
ЗА НАСТОЯЩЕТО – ЕДВА ГО ДРАПЯТ;
ЗА БЪДЕЩЕ – СЪВСЕМ НЕЯСНО.
О, ДИВНА ПЕСЕН НАД ГРАДА,
КОЯТО ВСЕКИ ПОДМИНАВА ТИЧЕШКОМ,
ЗАЛУТАН ПОДИР ЕЖЕДНЕВНОТО ПАРЧЕНЦЕ ЧЕРЕН ХЛЕБ.
015.
OPUS II/IX
БАФ – ГАР – БАФ? БАФ–БАФ – ГАР-ГАР – БАФ! БАФ! ГАР! БАФ!
НО, МУЗИКА Е ВСИЧКО ТУЙ,
А КАТО ИМА МУЗИКА НАЙ-ЛЕСНО СЕ ЛУДУВА.
О, МУЗИКАТА
Е ПОРЕДНОТО ИЗИСКВАНЕ НА БОГОВЕТЕ.
ТОГАВА, КУЧЕТА И ГЛАРУСИ,
И СМАХНАТИ БЕДНЯЦИ ПОКРАЙ ТЯХ,
ЗАПОЧВАТ - КАТО НИЩО - ДА ТАНЦУВАТ.
ВСРЕД КАШАТА ОТ ЕКСКРЕМЕНТИ,
ВСРЕД ХАОСЪТ НА ТОЗ' ЖИВОТ,
ВСРЕД СТУД И МРАЗ,
УСПЯЛ ДОР' МЛАДИ ДА ПОГУБИ.
БАФ – ГАР – БАФ! ГРА – А – АД!?!
БАФ-БАФ-БАФ! ГЛА – А – АД!
ГАРА-ГАР-ГРАД!
ГЛА – А – АД!
ПОНЯКОГА,
ПОРАДИ НЯКАКВА ТРАГИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ,
ПОРАДИ ВОЙ ДО БОГА ИЛИ КРЯСЪК НА ХАМАЛИ,
ДОНЕЙДЕ ПРЕРОДЕН ВЪВ ТЪЖНА ПЕСЕН,
ВЕДНО СЪС ТЕЖКО ОСЕЗАЕМ ГРЪМ,
ПО ХОРИЗОНТИТЕ ИЗБЛИКВАТ
НЕУЛОВИМИ СВЕТЛИНИ.
БЛЕДИ ЕЛЕКТРЕТНИ СВЕТЛИНИ;
КОИТО НЯКОМУ НАПОМНЯТ -
ГОСПОД-БОГ;
ВСЕ ПО-РЯДКО ОЗНАЧАВАЩИ КРАЙМОРСКА БУРЯ;
ЗАЩОТО БУРИТЕ ЗАВИНАГИ СА ВЪЗПРЕТЕНИ,
ПОД ТЕЖЪК ПОХЛУПАК -
НА ЛИЦЕМЕРЕН МИР.
016.
OPUS II/IX
ВНЕЗАПНО КУЧЕТАТА МЛЪКВАТ,
А ГЛАРУСИТЕ РАЗТРЕВОЖЕНО РАЗПЕРВАЙКИ КРИЛЕ,
ИЗЛИТАТ НЕСПОКОЙНО И ОТНОВО КАЦАТ,
ЗАМЕНЯЙКИ ЕДИН ОБЕКТ СЪС ДРУГ СЪСЕДЕН,
ГОТОВИ ЗАРАДИ ПАРЧЕТО КЛИСАВ ХЛЯБ -
ЗАВИНАГИ ДА ЗАМЪЛЧАТ.
О, ТАЗИ МРЪСНА ПИЩНОСТ НА СРЕДАТА,
КОЯТО НИКОЙ ДА Я ЗАМЕНИ НЕ МОЖЕ.
БАФ-БАФ-БАФ!
ГАР-ГАР-ГАР!
КЯР - КЯР - КЯР!
ПОД НЕБЕСАТА НА ГРАДА -
ПО КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
ВМЕСТО ВЪВ МОРЕТО СЛАВНО ДА ЛОВУВАТ.
А КУЧЕТАТА -
КУЧЕТАТА ВЕЧЕ СА ЗАРЪФАЛИ,
ПОРЕДЕН ЗАБЛУДЕН ПАЛАЧ.
017.
OPUS II/IX
THE POETRY!?!
OH, ABOUT POETRY - NO HUMAN WORDS,
ЕNOUGH . . .
018.
OPUS II/IX
ПОЕЗИЯТА!?!
О, ЗА ПОЕЗИЯТA ЧОВЕКЪТ ВСЪЩНОСТ,
НЯМА ДУМИ . . .
019.
OPUS II/IX
ТУК КРАЙ БРЕГА,
ЕДИН СЪВСЕМ САМОТЕН БРЯГ;
ПОТЪНАЛ ВЪВ ВСЕЧОВЕШКА СМРАД,
ИЗПЪЛНЕН С НЕЧОВЕШКА ГНУСТОТА И ЗАДУШАВАЩА МЪГЛА,
НАЛИТАН ОТ КРЕСЛИВИ И КОВАРНИ ПТИЦИ,
ОБСИПВАН С ТЯХНОТО БОЖЕСТВЕНО ГУАНО,
ПОХЛУПЕН ПОД ВЪЛМА ОТРОВЕН ПАРАХОДЕН ДИМ;
ПРАНЕТО ХОРСКО СЕ РАЗВЯВА ГОРДО -
ПРОГНИЛАТА ПОРУТЕНА ХОРУГВА НА КРАЙБРЕЖНИЯТ НАРОД,
УКРИВАНА ОТ ВЕКОВЕ - И НАЙ-ПОДИР,
ИЗНЕСЕНА ЗА ЛИЦЕМЕРНА ПРОЧИТ.
МИНАВАЙКИ ПОД ТЕБ - ПРЕКЛАНЯМ СЕ И АЗ:
БЕЗГРИЖНО,
ЛЕСНО ОБРУГАНО ЗНАМЕ НА НАРОДА.
020.
OPUS II/IX
МОРЕТО ПЛИТКО Е.
ПО КОЛОВЕТЕ ЗАКРЕПИЛИ МРЕЖИ,
РИБАРИ ПИЯТ ЛЮТИТЕ ЦИГАРИ.
КОНОПЕНИТЕ РИЗИ КРИЯТ МОГЪЩИ МУСКУЛИ.
ЛИЦА КАТО ПУСТИНЯТА БЕЗБРЕЖНИ,
НЕ ТЪРСЯТ ОТГОВОР ОТ ВСЕКИ СТРАННИК.
ОЧИТЕ НОСЯТ ПÒЛЕТА НА ПТИЦИ.
НОЗЕТЕ ВЛАГАТА ПРЕВЪРНАЛА Е ВЪВ РУИНИ.
МЪЖЕ МЪЛЧАЩИ ГДЕТО САМО ЧАКАТ ДЕНЯТ ДА СМРЪКНЕ,
ПА ДА ЗАСЕДНАТ В МЕХАНАТА.
ПЪТУВАТ МИСЛИТЕ НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО,
НАЗАД ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
НА ДЛЪЖ И ШИР ПО ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ ВЪЗМОЖНИ,
БРАЗДИ ВЪРХУ СЪРЦА ОТ КРЕМЪК -
НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ДЪЛБАЯТ.
О, ПАЛУБИ НА КОРАБИ,
ПАВАЖИ НА ПРИСТАНИЩА,
И ТРОСОВЕ ЗА ПУШКИТЕ НАТЕГНАТИ;
НАЛИ СЪДЪРЖАТЕ ЧАСТИЦА МАРИМАНСКА КРЪВ!?!
А,ТОЗИ СТРЪМЕН БРЯГ СЪС ДАЛЯНА,
Е КАТО ЗАГРОБВАНЕ;
ВСРЕД ОКЕАНИ ОТ ЖЕЛАНИЯ,
КРУШЕНИЕ ТЪРПЯТ ДОРИ НАЙ-ДЪРЖЕЛИВИТЕ.
ТОГАВА “СТОП-МАШИНИ - ЗАДЕН ХОД!”
И ТИ МАТЕРИО - НЕ БЪРЗАЙ ДА ПОВЯХВАШ;
ЗАЩОТО ИДЕ НЕИЗМЕНЕН ЧАС,
КОГАТО ТЕЖКАТА МАУНА ЩЕ НАВЛЕЗЕ ВСРЕД ВОДАТА,
И УЛОВЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЕН . . .
021.
OPUS II/IX
ЗАГАСВАТ ДНИТЕ В КРАЯ НА СЕЗОНА,
ОТНАСЯЙКИ СЪС СЕБЕ СИ НЕУДОВЛЕТВОРЕНИТЕ МЕЧТИ.
МОРЕТО ВЪВ ОМАРА НЕ ИСКА И ДА ЗНАЙ,
ЧЕ ТИ ЗАВИНАГИ ОСТАВАШ ТУК,
ДОКАТО ПЯСЪКЪТ УСПЯВА ДА НАПОМНИ;
ЗА ЗИМАТА -
КОЯТО СТРЪВНО ИДЕ,
ЗА ЛЯТОТО -
ЩО БЪРЗА ДА СИ ТРЪГНЕ,
ЗА ОБЛАЧНИТЕ ЗАВЕСА -
ГДЕ ТРАМОНТАНА ДИПЛИ И РАЗДИРА,
ДОКАЗВАЙКИ БЕЗСРАМНА СЪЩИНА.
ПРОГОНВАТ ВЕТРОВЕТЕ ОБЛАЦИ
ПРЕД СЕБЕ СИ И НАДАЛЕЧ;
ЕДНИ КУПНИ ДОКРАЙ НЕПОДХОДЯЩИ,
ЗА НЯКАКЪВ ПОПЪТЕН ПРАЗНИК.
ТОГАВА СРЕЩАШ КЕРВАНЪТ ЖЕРАВИ,
ОТНАСЯЩ СВОЯТ КОЛЕКТИВЕН ВОТ,
РАЗНАСЯЩ ГРОХОТНО-ОТЧАЯНЕН ВИК,
ЗАГЪРБВАЩ НАШИЯТ НЕПОНЯТИЕН СВЯТ,
ДАЛЕЧ ПРЕДИ СЕЗОННАТА РАЗПЛАТА;
ДОКАТО МЕСЕЦЪТ ОТЛИТА ПОДИР ТЯХ,
СТОПЕН ОТ МЪКА - ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ГИ СТИГНЕ.
ТУК НА БРЕГА ОСТАВАШ САМО ТИ -
ИЗЧАДИЕТО НА ЗАБЛУДИТЕ И САМОТАТА,
ФЕХТУВАЩО ПО ЧУЖДИ ХОРИЗОНТИ
СКАПАНИЯТ СВОЙ ЖИВОТ,
ДАНО КУРШУМ -
НАМЕСТО ОТГОВОР СПОЛУЧИШ.
022.
OPUS II/IX
ЗАЩО НЕСРЕТНИКО -
ПРИЕЛ СЕ ЗА ПОЕТ,
НЕДОСТИЖИМИТЕ ДУШИ -
ВСРЕД СМРАД -
УСПЯВАШ ДА РАЗГОЛВАШ,
В ЕПОХАТА НА ВОДОПАДИ ОТ ЛЪЖИ;
КЪДЕТО ДОРИ С НАЙ-СКЪПОЦЕНЕН ДАР,
НЕ БИ МОГЪЛ СЪС ЖЕРАВИТЕ -
НАДАЛЕЧ ДА ЛИТНЕШ!
ТИ,
БЕЗ ДА ИСКАШ БИ УСТАНОВИЛ,
КАК ЛЯТОТО Е БЕЗПОЩАДЕН МИТ,
ДОКАТО БЪДНОТО -
ИСТОРИЯ ОТЛОЖЕНА ПО ДАВНОСТ.
О, ЗИМАТА Е БРЕМЕННА ВСЕВЕЧНОСТ,
ЧИИТО РАНИ ЛЯТОТО,
ЕДВА УСПЯВА ДА ЗАКЪРПИ.
023.
OPUS II/IX
ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО.
ДИКТУВА ЛИ ТО НЕЩО,
ИЛИ ОСТАНАЛОТО УПРАВЛЯВА?
НАСТЪПВАТ ОБЛАЦИ,
И ИДАТ - И СЕ РОЯТ.
НЕБЕТО Е ПОКРИТО С МЪЛНИИ.
МОРЕТО СЕ РАЗТВАРЯ -
ЗА ДА ОПЛОДИ ДЕНЯТ.
ПРЕЛИТАТ ГЛАРУСИ ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО,
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ СЪДБОВНИ.
ПОБЯГВАТ ПТИЦИ - ПОГИВАТ ПЕПЕРУДИ,
А КУЧЕТАТА ВСЕ ТАКА БЕЗДОМНИ,
НЕ ПРЕСТАВАТ ДА СЕ НАДЛАЙВАТ В САМОТА.
ЗАМЛЪКВАТ ВЛЮБЕНИ,
ПРИТВОРИЛИ КЛЕПАЧИ,
ЗАСЛУШАНИ ВЪВ РАКОВИНИТЕ,
КОИТО НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НАШЕПВАТ НЕДОВОЛНО.
БРЕГЪТ,
БРЕГЪТ ЗАПОЧВА ДА ГОВОРИ,
БЕЗ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ ЧОВЕКЪТ БИ РАЗБРАЛ.
024.
OPUS II/IX
СЛЕД ТАЗИ НОЩ ПРЕКАРАНА ПРИ ТЕБ,
СТОЯ ОБЪРКАН ВСРЕД ЛЕГЛОТО БЯЛО -
БЕЗГЛАСНА РАКОВИНА,
НА БРЕГА ИЗХВЪРЛЕНА ПРИ БУРЯ.
И, САМО В ТИШИНАТА,
НА СТЪПКИТЕ ТИ ЛЕКИ ЗАКРЪГЛЕНИЯТ ЗОВ,
НА САМОТАТА КЛАДЕНЕЦА МЕРИ.
025.
OPUS II/IX
ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗАД МОРЕТО,
НАД ПЯСЪКЪТ СЕ ВДИГА МАРАНЯТА,
ТА ЧАК - ДОКАТО ПАДНЕ ЗДРАЧ,
НАД ПЛАЖА ДИВНО ТИЧА МАРАНЯТА.
ТЪЙ ВСЕКИ БРЯГ НЕСПОЛУЧЛИВО,
СТРЕМИ СЕ СЛЪНЦЕТО ДА ПОДОБАВА.
026.
OPUS II/IX
ТА КАЗВАШ –
ЩАСТИЕТО - Е ЗНАЧИМО!?!
И ЕТО ТУК - ПОКРАЙ БРЕГА,
ЕДИН СЪВСЕМ САМОТЕН БРЯГ ДОРИ ПРИ БУРЯ,
ЗА ЩАСТИЕТО ХУКНАЛО ИЗПЛАШЕНО ДАЛЕЧ,
ГОВОРИ ВСЯКА КУХА РАКОВИНА,
ПРОСВИРВАНА ОТ ВЕТРОВЕ ОБЕЗУМЯЛИ.
ОТДАВНА ПРАЗНИКЪТ Е МИНАЛ,
А ЗАЕДНО СЪС НЕГО -
БЕЗВЪЗВРАТНО Е ОТЛЕТЯЛА ЛЮБОВТА.
ТА КАЗВАШ -
ЩАСТИЕТО Е ЗНАЧИМО!?!
И ПРОДЪЛЖАВАШ,
И ТВЪРДИШ . . .
027.
OPUS II/IX
ПАДА ВЕЧЕРТА ОТ МЛЯКО,
КАТО КЪРПА ПО КОСИТЕ НА МОМИЧЕ.
ХЕРГЕЛЕТА БИЯТ ХОРИЗОНТА -
ПРЯСНА ПАЯДЖИНА ОТ БРАЗДИ.
ПЛАМЪЦИ СЕ ВДИГАТ ГОЛИ КАТО СТРЪВ,
АЛЕНЕЯТ ПЛАМНАЛИ ВСРЕД ДИМ СТЪРНИЩА.
И ПРЕПУСКА КОН -
ЗА ДА ГИ ПРЕБРОДИ . . .
028.
OPUS II/IX
СЯКАШ ОТ ОТВЪДНОТО ПРОСКЪРЦАЛИ
ВСРЕД УТРОТО ПОЧТИ УХАЕЩО НА МЕД;
ЗАМИРАТ ТРОМАВИ КАРУЦИ ПО ОНЗИ ПРАШЕН ЧЕРЕН ПЪТ,
ПОЗНАТ ЕДИНСТВЕНО НА ТЕЗ' ПОСЛЕДНИ ВОЛОВАРИ.
ОБЛЕГНАТИ УГРИЖЕНО НА РИТЛИТЕ ;
ТЕ НАБЛЮДАВАТ СЛЪНЦЕТО - КАК НАРАСТВА – ПА СЕ ВДИГА;
ГОТОВО ВСИНЦА ДА НАТЪРКОЛИ - ДАНО ДА УЗАПТИ ДЕНЯТ;
А ПОСЛЕ - ДА ПОТЪНЕ В НЕПРОГЛЕДНОСТ.
АХ, ТЕЗИ НАЙ-ПОСЛЕДНИ ВОЛОВАРИ,
КАК ВКУСНО ВДИШВАТ ИДЕЩАТА МАРАНЯ НАСИТЕНА СЪС НЕФТ,
В ОЧАКВАНЕ НА ТЕЖКИ ЧЕРНОМОРСКИ АЛАМАНИ,
КАКВИТО ВЕЧЕ НИЙДЕ НЯМА - ЕТО! - ЩЕ ИЗМИНЕ ВЕК.
О, СЛЪНЦЕТО Е ДИВНО ПРЪКНАЛА МОМА,
ИЗПРУЖЕНО ПО НАВИК НАД СВЕТА,
ТА НЕКА ВСЕКИ ДА МИРЯСА.
ПОСЛЕДНИ ПРЕСТАРЕЛИ ВОЛОВАРИ,
ПОСЛЕДНИ ЧЕРНИ БИВОЛИ С РОГÀ,
ПОСЛЕДНИ ДЪРВЕНИ КАРУЦИ СЪС КАНÀТИ;
В ОЧАКВАНЕ НА БИСЕРНИЯ МОРСКИ ПЛОД,
ИЗБЪЛВАН МЕХАНИЧНО ОТ КОРАБНИ ТЪРБУСИ ПОД РЪЖДА;
НА МОСТИКА С ОКАЯНИТЕ КАПИТАНИ,
ПРЕЛИСТВАЩИ ОКЪСАН ПРАВИЛНИК,
ИЗИСКВАЩ НАЙ-МОДЕРЕН РИБОЛОВ,
ПО БРЕГОВЕ -
КЪДЕТО ПРОСТОТИЯТА Е ГОСПОД.
029.
OPUS II/IX
АХ БЕДНИ,
МИЛИ МОИ БЕДНИ НЕНОРМАЛНИ И ПРОТИВНИ БРЕГОВЕ,
ДОРИ И МИДИТЕ ПО ВАС -
ПОДОБНО ДЯВОЛИТЕ –
СА НЕСКОПОСНО ЧЕРНИ,
А ПЯСЪКА ПРИВЛИЧА СТЪПКИТЕ КАТО МАГНИТ -
ТУЙ ДОЛНОПРОБНО И РАЗВРАТНО БЛАТО;
БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ЗОВЕ ДА МУ ОСТАНЕМ ВЕРНИ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
И КОЛЧЕМ -
ЩОМ МОРЕТО ХУКНЕ ЩУРО,
АЗ ЗНАЯ И ДОКРАЙ РАЗБИРАМ -
ТОВА Е НЕГОВИЯТ ВЕЧЕН ЗНАК -
ЧЕ ИДЕ ВРЕМЕ КОНЕТЕ ДИВО ДА ПРИШПОРЯ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ЗА КРАТКО -
ДРЕМЯТ В ПОРТОВЕТЕ КОРАБИТЕ ОТ СТОМАНА И РЪЖДА,
А ПОСЛЕ ХУКВАТ НАДАЛЕЧ ОТ ТЕБ -
ЗА ДА ЗАЧЕЗНАТ НЕИЗВЕСТНО ГДЕ,
ТЪЙ КАКТО ОТМИНАВА НАД ГРАДА ДЪЖДА,
НАПРАВИЛ ПАПРАТИ И ПАЛМИ УМОРЕНО ДА ПОЛЕГНАТ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ПОГУБЕНИ СА КОТВИТЕ -
ПО ДЪНОТО НА ЗАЛИВА ОБЛЯН ВЪВ ЧУЖДОЗЕМЕН НЕФТ;
И НЯМА ВИНЧ СПОСОБЕН ДА ГИ ВДИГНЕ;
ВЕДНЪЖ ПОГУБЕНИ -
КОМУ СА НУЖНИ!?!
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
030.
OPUS II/IX
И ГНИЯТ ТАМ -
И НЕКА ДА ИЗГНИЯТ ЧАК ДО ГРАМ,
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕ НЕНАЯЛО-СЯ;
НА КОТВИ,
НА ВЕРИГИ, И СЪДБИ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ОТСЕЧЕНИТЕ КОТВЕНИ ВЕРИГИ;
КЪЛНЯТ ЗАШПЛЕНТЕНИ ВСРЕД НАШИТЕ СЪРЦА,
ПОД БРАДВАТА НА БОЦМАНИ,
ПОСЕГНАЛИ ДА ОТСЕКАТ
ТОЗИ ИСКОННО ВЕЧЕН РОДОВ КЛИН -
НИМА ОТ БРАДВА МИЛОСТ МОЖЕШ ДА ОЧАКВАШ!?!
(А, ОЦЕЛЯВАНЕТО - СТАВА АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО!?!)
И НЯМА ВЕЧЕ ПТИЦА-ТЕМАРИН,
СЪС КЛЮН ПО СКЛЯНКАТА НА КОРАБА ПОТЪВАЩ ДА ПОЧУКА;
ЗАЩОТО ВРЕМЕТО ВЪРВИ КЪМ СВОЯТ БЛУДЕН КРАЙ,
А ПТИЦИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА РАНОБУДЯТ ЗА СВÒБОДА,
МАКАР ДА СЕ ПРОВИКВАТ - ВСЕ ЕДНО ЧЕ ПЕЯТ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ТАКЪВ Е -
ТОЗИ ДРЕВЕН СЪНЕН БРЯГ,
И ЗАЛИВЪТ ГОТОВ ДА НАПОИ КАМИЛИ;
МОРЕТО МЕЖДУ КОРАБИТЕ -
ЛЮШНАТО ВЪВ БЯГ
НАСРЕЩУ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА;
И СТАРИТЕ – ЗАБРАВЕНИ НАПЪЛНО - АЛАМАНИ,
ДОСТОЙНИ ЗА ОБГРИЖВАНЕ ЕДИНСТВЕНО ОТ СТАРЦИ -
НЕ ТЪЙ НАИВНИ КАТО САМИТЕ НАС.
031.
OPUS II/IX
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
О, ЧЕРНИ, БЕЗПОЩАДНИ БРЕГОВЕ,
ПРЕБРОЖДАНИ ОТ НЕПОКОРНИ БОГОМИЛИ,
ОСЪДЕНИ ПОД САМОДЪРЖЕН ЗНАК
ДА БЪДАТ СЕЧЕНИ НАД ЯЙЛАТА НАМЕСТО ГУМНО.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
О, БРЕГОВЕ ОБХОДЕНИ ОТ ВИКИНГИ,
ЗАРОБИЛИ ПОПЪТНО МУРГАВИ МИЗИЙКИ,
ЗАПЪТЕНИ ЗА ТРАМПА ВСРЕД ГРАДА НАЙ-ЦАРСТВЕН,
НАСРЕЩУ ШЕПА ЗЛАТО И КИЛО ХАШИШ,
АЗ ДНЕС ПРЕД ВАС ПРИПАДАМ НА КОЛЕНЕ -
ОМЪДРЯЛ ДО СМЪРТ,
ЗА ДА ИЗМОЛЯ УНИВЕРСАЛНИЙ ГОСПОД-БОГ,
ТОЙ ЧЕРНИТЕ НИ МИДИ ДА ПРЕВЪРНЕ В СКЪПОЦЕНЕН ЯНТАР;
ДАНО ПЛАТЯ ЗА СВОИТЕ,
ДАНО ПЛАТЯ ЗА ВАШИТЕ И ЧУЖДИ ГРЕХОВЕ,
ЧЕ ДА СВЕТНЕ МАЛКО НА НАРОДА,
ОТ НАДЯНАТИЯ МУ ОТ ВЕКОВЕ ХОМОТ,
ПРЕДИ ОТНОВО ДА СИ ГО НАЯХА ОНЗИ ВЕЧЕН ЗВЯР,
ГДЕ САМО ПРАВИ СЕ ПОЕВРОПЕЙЧЕН;
ДОКАТО МОРСКИЯТ НЕКТАР
ДОТОЛКОВА СМЪРДИ НА ГНУСОТА,
ЧЕ ГОСПОД-БОГ ДОРИ ДА ЧУЕ -
НЕ ЖЕЛАЕ НИКОГО ДА ВИДИ.
ТОГАВА,
КЛАНЯМ СЕ ПРЕД СЛЪНЦЕТО,
БАЩА НАЧАЛЕН И ИЗНАЧАЛЕН ГОСПОДАР,
А МОЖЕБИ ДОРИ САМИЯТ ГОСПОД-БОГ -
КОЕТО ДНЕС ЕДВАЛИ Е ЦЕЛЕБНО.
032.
OPUS II/IX
АХ,ТОЗИ БЕЗСЪРДЕЧНО КОРУМПИРАН БРЯГ,
ОБСИПАН ОТ ОБЕЗУМЯЛИ ХИЩНИ ПТИЦИ;
ЗАБРАВИЛИ ЧЕ ПЕСНИТЕ НЕ БИВА ДА СА ГРАК,
А САМО БОЖИЯ МОЛИТВА НАЙ-НАСЪЩНА,
СКРЕПЕНА БОЖЕМ СЪС ФАТАЛНАТА СЪДБА.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ –
ЗАВИНАГИ!?! -
ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
033.
OPUS II/IX
ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,
МОРЕТО БИЕ ХЕКЗАМЕТЪР ДРЕВЕН,
А ПЯСЪКА Е ЛЯТНО СИТ НА СТРАСТИ,
НА БЕЗУМСТВА,
И ЖЕЛАНИЯ НЕСВЕСТНИ.
О, ТАЗИ СТРАШНА БЕЗПОДОБНА ТИШИНА,
ОБХВАНАЛА БРЕГА,
ОБГЪРНАЛА МОРЕТО,
ПОГЪЛНАЛА ЗАВИНАГИ СВЕТА,
СЛЕД ЛЯТОТО,
КОЕТО СЯКАШ НИВГА НЕ Е БИЛО.
И ЕТО,
АЗ ОТНОВО ТРЪГВАМ САМ,
ПО СТЪПКИТЕ НА ОТЛЕТЕЛИ ПТИЦИ -
ПЪТЕКА ИЗВИСЕНА КЪМ НЕБЕТО,
ЧИИТО ПЪТТНИЦИ ТЪЙ РЯДКО СЕ ЗАВРЪЩАТ.
034.
OPUS II/IX
КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ,
И ЛЯТОТО ПОНЕЧИ ДА ИЗСВИРИ
ВЕСЕЛАТА ПЕСЕН НА ЩУРЦИТЕ - КОИТО СЪЩО СА МЪЖЕ;
А КОРАБИТЕ ОТПЪТУВАТ ДАЛЕЧЕ ЗАД МОРЕТО,
ВЪВ ТЪРСЕНЕ НА ВТОРИ ХОРИЗОНТ;
И ВЯТЪРЪТ ЗАБИЕ ТЪЖЕН БАРАБАН,
ПО ПУСТИТЕ ПРОЗОРЦИ И КАМИНИТЕ,
ТАМ - ДОЛУ - НА БРЕГА;
ПО СЕНКИТЕ НА ХОРАТА
ОТ СЛЪНЦЕТО ИЗДЯЛАНИ СЪС ДЛАН,
ОТНОВО БУРЯТА ЩЕ ПЛИСНЕ.
035.
OPUS II/IX
О, БРЕГОВЕ - О, ХОРА,
О, НЕНАСИТНИЦИ НА ЧУЖДИТЕ БЛАГА;
О, НЕСПАСЯЕМОСТ НА САМОТАТА,
НЕ БИХ ВИ ЗАМЕНИЛ ЗА НИЩО НА СВЕТА,
ДОРИ ДА ТЪНЕТЕ ВЪВ ВЕЗДЕСЪЩА МРЪСОТА.
ОТДАВНА ЗНАЕ СЕ -
ПОНЯКОГА И МРЪСОТАТА Е ЦЕЛЕБНА . . .
036.
ВСРЕД ПЯСЪКА СТОЯТ ПОБИТИ -
СЪОРЪЖЕНИЯТА НА МЕЧТИТЕ.
СПОХОЖДАТ - ЗА ДА ГИ ОТМИНАТ -
ОСИРОТЕЛИ ГЛАРУСИ
С ПОЧУПЕНИ ОТ БУРИТЕ КРИЛЕ;
ПРОПЛАКВАЙКИ ВСРЕД СИВОТО НА УТРИНТА,
ЧРЕЗ ДИВИ КРЯСЪЦИ СЕБИЧНИ.
И, В ТАЗИ БЕЗПРЕДЕЛНО ТЪЖНА СИВОТА,
КОЯТО НЕ БЕЛЕЖИ НИТО ЕСЕН -
НИТО НАЧАЛОТО НА ИДЕЩАТА ЗИМА;
ОБХВАНАЛА НЕБЕТО - ОБГЪРНАЛА БРЕГА,
ОМАЯЛА МОРЕТО ДО ГДЕ ÒКО ВИДИ;
ДОКОСВАНЕТО СЯКАШ Е БЕЗПЛЪТНО.
ТИ ВИЖДАШ ПАЛМИТЕ,
ЧЕ СА МЪРТВЕЦ -
ЗА КОЙТО КАЗАНО Е ВСИЧКО.
О, ТОЗИ ВАКУУМ НА КУРОРТИТЕ,
ОСТАНАЛИ САМОТНИ - ПОДОБНО ХОРАТА.
03.
OPUS II/IX
ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗАД МОРЕТО,
НАД ПЯСЪКА СЕ ВДИГА МАРАНЯТА,
ТА ЧАК - ДОКАТО ПАДНЕ ЗДРАЧ,
НАД ПЛАЖА ДИВНО ТИЧА МАРАНЯТА . . .
ТЪЙ ВСЕКИ БРЯГ - НЕСПОЛУЧЛИВО,
СТРЕМИ СЕ -
СЛЪНЦЕТО ДА ПОДОБАВА.
04.
OPUS II/IX
ТЕЖКО ДЛАНИТЕ СКЛЮЧИЛИ,
СПОМНЯТ СИ СЛЪНЦЕТО,
СПОМНЯТ СИ ДНИТЕ,
СПОМНЯТ ПАРИТЕ В ДИМ ПРОПИЛЕНИ,
ВРЕДОМ РАЗЛЯНИ,
ХАИР НЕВИДЯЛИ,
СТАРИТЕ ДОКЕРИ.
БИЯТ ГЪРДИТЕ ТЕЖКИТЕ ДЛАНИ,
КРИЯТ В ГЛАВИТЕ СЪНИЩА ТАЙНИ.
МИСЛИ И ВИНО ТАМ СЕ ПРЕПЛИТАТ -
ЕТО ОЧИТЕ - НИЩО НЕ ПИТАТ.
СТАРИТЕ ДОКЕРИ - БИВШИТЕ ГЛАРУСИ;
ДИМЯТ С ЛУЛИТЕ,
И ЕДВА ДИШАТ.
СТАРИТЕ ДОКЕРИ - ДИВНИТЕ ГЛАРУСИ;
СТАРИТЕ ДОКЕРИ -
РУХНАЛИ ЛОДКИ С ПРОГНИЛИ ПАРУСИ.
05.
OPUS II/IX
КРАЙ ПЪТЯТ ДРЕВЕН НА ПЛЕБЕИ,
ДОШЛИ ОТ ИЗТОК ЗА ДА ПОКОРЯТ
ДВА ХЪЛМА БЕЛИ И МОРЕТО;
КОЕТО ДАВА ХЛЯБ И СОЛ -
БЕЗ ДА БРОИ ПИАСТРИ ПРИ СВЕТЛИНА НА ЛОЙ -
НО СЪЩО МУРГАВИ МИЗИЙКИ;
АЗ РОВЯ ЕСЕННИТЕ ЛИСТИ НА МЪГЛИТЕ,
ПОД СТАРАТА МАГНОЛИЯ,
ПОДПРЯЛА КРЕПОСТНА СТЕНА,
ПОПУКАНА И ЦЯЛАТА ВСРЕД МЪХ,
КАТО УСТАТА НЕЖНА НА ДЕВОЙКА -
ПОЗНАЛА ЛЮБОВТА ЕДВА,
СРЕЩУ ДОСТЪПЕН ТРОН ОТ МРАМОР - БУЦА СОЛ,
ИЗХВЪРЛЕНА ПРИ БУРЯ НА БРЕГА.
НО, СТАРИТЕ ВЕЛИЧИЯ - КЪДЕ СА?
ДВОРЕЦЪТ ТИХ Е,
РАЗДВИЖВА ВЯТЪРЪТ ВЕРИГИ И КАМБАНИ.
ПОД ПРЪСТИТЕ НА ВРЕМЕТО СЕГА СЕ РОНЯТ,
И ФРЕСКИТЕ,
И СТАРИТЕ ИКОНИ.
КОРОНАТА ВСРЕД ПРАХ КРОТУВА СКРИТА,
А ТРОНЪТ ЛЕСНО Е ДОСТЪПЕН.
НЕПРОМЕНЕН ЕДИНСТВЕНО Е ГРОБЪТ.
ТЪЙ ТЯСНАТА МОГИЛА ПРИ СТЕНАТА,
С РАЗМЕР ЕДНАКЪВ ЗА ОРАЧ И ИМПЕРАТОР.
06.
OPUS II/IX
НА ХВЪРЛЕЙ ОТ МОРЕТО ТЕМАРИН,
ТИ ЛЕЖИШ ЗАВИНАГИ НЕПОКОРЕНА,
НО ПОКОРНА - ЗА ДА БЪЛВАШ БЛАГОДАТ.
КАКВО ЛЕЖИ ПОД ТЕБ -
КАКВО КРЪЖИ НАД ТЕБ,
И КАК Е ТАМ – В ДУШАТА ТВОЯ?
САМА ЗНАЕШ СЕБЕ СИ -
САМА ТЪРСИШ СЕБЕ СИ,
ПРИНАДЛЕЖAЙКИ НА НЕ ЕДИН НАРОД,
А – ВСЪЩНОСТ - НИКОМУ.
ТОВА Е ДОБРУДЖА –
БЛАГОДАТНА ДОБРУДЖА;
ПО-ТОЧНО -
ЕДВА ПОЛОВИНА ДОБРУДЖА.
ТОВА Е БЪЛГАРИЯ -
БЛАГОДАТТА НА БЪЛГАРИЯ,
СЪРЦЕТО НА ДРЕВНА И МЛАДА БЪЛГАРИЯ -
МАЙКА КЪРМИЛНИЦА ДОБРУДЖА.
07.
OPUS II/IX
ПОДОБНО ПРЕТОВАРЕН КОРАБ,
В ЗЕМЯТА Е ЗАСЕДНАЛ ПАРАКЛИСЪТ ТУК -
КРАЙ БEЗУМНО БУРНОТО МОРЕ,
КОЕТО НИКАК НЕ ХАРЕСВА ДА МИРЯСА.
ОСТАТЪК НЯКАКЪВ ОТ КРОТНАЛИ ЕПОХИ;
АРХАИЧЕН И БЕЗЧУВСТВЕН ЖЕРТВЕН ПЪН,
ПРЕД МАСИТЕ С МОДЕРЕН АЛКОХОЛ.
А ПОКРИВЪТ С ПОРУТЕНИ КЕРЕМИДИ,
ПЪТЕКАТА ЗАБРАВЕНА ОТ БОГ И ХОРА,
И ГРОБЪТ НА НЕЗНАЙНИЯТ СВЕТЕЦ,
ЖЕСТОКО ТЕ ПРОБОЖДАТ ПРЕЗ СЪРЦЕТО,
ПРЕВЪРНАТО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА
ВЪВ БЕЗЧУВСТВЕН АВТОМАТ.
НО ТИ - ОСТАВАШ ТРЪПНО ЖИВ;
БЕЗРОПОТНО ПРИЕЛ ХАМУТЯ
НА ДРЕВНИЯТ ГЯУР,
НАРИЧАН ДНЕС ТАВАРИЩ
А УТРЕ - ГОСПОДИН.
ПРИВНЕСЕНИТЕ СЕМЕНА ОТ ВЯТЪРА
БЕЗСЛАВНО ИЗБУЯЛИ В БУРЕНИ,
СЪС ВРЕМЕТО СЕ БОРЯТ В НАДПРЕВАРА,
ГОТОВИ ДА ОТЛИТНАТ -
ВЕДНО СЪС КРЯСЪКА НА НЕНАСИТНИ ГЛАРУСИ ЛЪЖОВНИ;
ВЕДНО С МЕЧТИТЕ НА ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ,
ЧИЕТО ЛОЖЕ ТУК СЕ СЧИТА МРЪСЕН КОРЕН,
А ПЪК ИГРАТА ИМ СЕ КАЗВА ЧАК ДО ДУПКА.
ДА ОТЛЕТЯТ КЪМ МРАЧИНАТА НА ОТВЪДНОТО,
КОЯТО ТУК СТОИ НАЦЕЛЕНА ОТКОЛЕ,
В ОЧАКВАНЕ ЗА ЛЕСНИ ЖЕРТВИ,
УСПЕЛИ ВРЕМЕННО ДА ОЦЕЛЕЯТ,
ВСРЕД ТАЗИ МРАЧИНА НА ВЕКОВЕТЕ,
08.
OPUS II/IX
КЪДЕТО ПЛЕВЕЛЪТ Е СКЪПОЦЕНЕН КАМЕН,
А ПЪК БОЖУРЪТ - ПОДОЗРИТЕЛНО КАРМИНЕН.
ПРЕГРЪЩА САТАНАТА ИИСУС,
ПОД КЛЮЧ ПРИВЕДЕН В ПОЛУМРАКА,
ПОДИР ОГРАБВАНЕТО НА АМВОНА ПО ЗАКОН,
ИЗВЪРШЕНО ВЪВ ИМЕТО НА НАУКА -
КОЯТО ОТКРОВЕНО ЛЪЖЕ,
ВМЕСТО ДА ТЪРСИ ИСТИНИ -
И ДА ОТКРИВА.
ЕДНО ОГРАБВАНЕ БЕЗ ВЗЛОМ,
ОТ ВАРВАРИ С ДОКТОРАНТУРИ,
ПРОДАЛИ ДРЕВНАТА СВЕЩЕННА УТВАР
НАСРЕЩУ ШЕПА ОПИАТИ.
А ТАМ –
ОТВЪД ДЕБЕЛОТО ЗАМЪТЕНО СТЪКЛО,
В ПРОЗОРЕЦЪТ ЕДИНСТВЕН -
ГДЕТО ВСРЕД МОРЕТО БУДНО ИСТИНИТЕ ДИРИ,
ПО КОЙТО ХАЛИТЕ ОБЕЗУМЯЛИ,
ЗАБИВАТ КОПИЯ ОТ ВЛАЖЕН ПЯСЪК;
ЕДНО КАНДИЛО ПО ДЕТИНСКИ ДРЪЗКО ХЛИПА,
ОПИТВАЙКИ ДА ЗАДЪРЖИ ДЕНЯТ -
ПОБЯГНАЛ КАТО ПОДИВЯЛ ВСРЕД МРАКА ДАЛЕЧ,
ОТ ТУЙ ЧИСТИЛИЩЕ НА НАДАЛЕЧ ОТМИНАЛИ ХИМЕРИ.
09.
OPUS II/IX
И ЕТО ТУК,
ВЪРХУ ПОРУТЕНИЯ ОТ СТИХИИ ДРЕВЕН МОРСКИ БРЯГ,
ГДЕ ПОМНИ МИНАЛО -
ДОКАТО НЕНАВИЖДА НАСТОЯЩЕ,
ЗАВИНАГИ ПОГУБЕНИ И ПРЕНЕБРЕГНАТИ НЕВЕЖО,
ЛИЧАТ ПОСЛЕДНИТЕ ОСТАНКИ ДРЕВНИ -
НА ВСЯКАКВИТЕ
БЕЗНАДЕЖДНИ МОСТОВЕ КЪМ ЛЮБОВТА.
И ЕТО ТУК,
ГЕОМЕТРИЧЕСКИ НАЙ-СЪВЪРШЕННО ТОЧНО,
ВЪЛНИ РАЗБИВА ТУЙ ЗАТВОРЕНО ЗАВИНАГИ МОРЕ,
ПРЕИМЕНУВАНО ОТ НЯКАКЪВ ТИРАНИН В "ЧЕРНО";
НЕ ЗАРАДИ СВОЯТ КАЛПАВ ЦВЯТ,
НЕ ЗАРАДИ ВЕЧНАТА РЪЖДА -
КОЯТО НЕИЗМЕННО МОЖЕ,
АМИ ПОРАДИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ НА БЕЗПРОСВЕТНОСТ И ЛЪЖА,
ЧЕ БИ МОГЛО -
И ИНАЧЕ ДА БЪДЕ.
КАКВО Е НЯКАКЪВ ТИРАНИН -
ЗАСЕНЧИЛ СЛЪНЦЕТО МЪДРЕЦУ;
ВСРЕД ТАЗИ ТЪЙ ОБИЛНА ПРАЗНОТА,
ИЗПЪЛНЕНА С МАТЕРИЯ БЕЗ ДУХ,
МУШИЦА ОТ РЪЖДА ВСРЕД МАЙКАТА-ВСЕЛЕНА;
УСТАНОВИЛ ОВРЕМЕ ЧЕ -
И УПРАВНИК ДА СИ,
УПРАВИЯ НИКОГА НЕ БИ МОГЛО
ПО ТЕЗИ БРЕГОВЕ ДА ИМА.
010.
OPUS II/IX
РАЗБИТИ МОСТОВЕ -
КЪМ НЕИЗВЕСТНОСТТА,
НАРИЧАНА НАИВНИЧКО "ЛЮБОВ";
ОКАЯНИ,
ФАЛШИВИ,
НЕУСТОЙЧИВИ,
САМОРАЗПАДАЩИ СЕ СЪОРЪЖЕНИЯ,
НА НЕДОСТИЖИМАТА И НЕНАСИТНА ДАН;
БЛАГОДЕТЕЛИ ДО КОСТИТЕ НАФАЛШИВЕНИ,
ПОРАДИ ПАРÀ -
ПРЕТЪПКАНА ОТ ДЖЕБ ВЪВ ДЖЕБ.
ЕДНИ НАПЪЛНО РАЗРУШЕНИ СТЪЛБОВЕ НА МЪДРОСТТА,
ОТ ИЗВОРА НА ДНИТЕ НИ -
ПРЕНЕСЕНИ ДО ГУМНОТО -
НА РАМО,
ОТ НЕИЗВЕСТНИ ПРИСМЕХУЛНИЦИ СЪС МОЩ НА БОГОВЕ,
ЗАПОКИТЕНИ ЗАВИНАГИ,
ВСРЕД НАЙ-МЪРТВОТО ОТ МЪРТВИТЕ МОРЕТА.
О,БЕЗНАДЕЖДНИ МОСТОВЕ НА ЛЮБОВТА,
НО НЕ НА ВЯРАТА,
ЧЕ ХУБАВОТО,
ЛЕСНОТО,
ВЕЛИКОТО,
ВЕЛИКОЛЕПНОТО,
И ПРИСМЕХУЛНОТО В ДОБАВЪК,
ПРЕДСТОИ FOR EVER.
011.
OPUS II/IX
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И В НЕГО СЯКАШ ВЕЧЕ НЯМА
АБСОЛЮТНО НИКОЙ.
ПРОСВИРВА ВЯТЪРЪТ МЕЛОДИИ,
В КОСИ РАЗДИПЛЕНИ НА СТРАННИЦИ,
И РЪСИ КЕСТЕНИ НАМЕСТО ДЪЖД.
НО, КАМЪКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАЧЕВА,
О, КАМЪКЪТ НЕЗРЯЛ Е ЗА ТОВА,
А ВЪВ ДОБАВЪК - И АСФАЛТЪТ.
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е КАКТО НИВГА ЕСЕНЕН,
И СЛЪНЦЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ЛЮБИТЕЛИ,
ПОКРИВА ПАК ТЕЛАТА СЪС ПОЖАРИ,
МАКАР И ОТ ЛЕНИВО - ОЩЕ ПО-ЛЕНИВО.
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е СТРАШНО ЕСЕНЕН,
И ПРАЗЕН В НАЙ-СЪКРОВЕН СМИСЪЛ;
ОСТАНАЛ САМ ПОДОБНО НА СВЕТА,
СЛЕД ВСЯКО БЕЗВЪЗВРАТНО ОТЛЕТЯЛО ЛЯТО,
ГРАДЪТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ЕХТИ;
ЕДНА САМОТНА РАКОВИНА ОТ БЕТОН,
ПРОДУХВАНА ОТ НАЙ-СЪДБОВЕН ВЯТЪР.
НО,
ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,
ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.
012.
OPUS II/IX
ЗАЩО САМОТНИКО,
ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ПРОПЛАКВАШ
ПОДОБНО СЧУПЕН КЛАВЕСИН,
ПРЕСКАЧАЙКИ НЕОСЪЗНАТИ НОТИ,
И ЗВУКОВЕ ОТБЯГВАЙКИ СЛУЧАЙНИ -
НЕ ПОРАДИ ЛИПСАТА НА СТРУНИ,
НЕ ПОРАДИ НАЛИЧИЕ НА ВРАГОВЕ,
НЕ ЗАРАДИ ПРОПУСНАТИ ОБЛАГИ,
А ПОРАДИ ОТЧАЯНИЕ ВСЕОБЩО.
ГРАДЪТ,
ГРАДЪТ Е ЗЛАТНО-ЕСЕНЕН;
СВЕТЪТ -
СВЕТЪТ Е ЖЪЛТО ПЕСЕНЕН.
НО, ПЕСЕНТА НА ФЛЕЙТА НАД СВЕТА,
ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА ВЕЧЕН ПРАЗНИК.
А ВСИЧКО - БЕШЕ ПРОСТО ПЛЪТ,
И ЖИВА ПЛЪТ БЕ -
НО И НЕПРОСТИМО МЪРТВА.
НАЙ-ЧЕСТО БЕЗРАЗЛИЧНО-ПОСТИЖИМА,
УНЕСЕНА В НЕОПОЗНАТИ ИЗМЕРЕНИЯ;
ДЪЛБОКО НЕИЗСЛЕДВАНА -
ЗАВИНАГИ НЕИЗЯСНЕНА;
НЕ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ НА НАУКАТА,
НЕ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ОБИЧ И РЕСУРСИ,
АМИ ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ЯСЕН СМИСЪЛ.
НО, ВСИЧКО БЕШЕ НАЙ-ДОСТЪПНА НЕЖНА ПЛЪТ,
И ВСИЧКО ТЪЙ ОСТАНА – НЕЖНА, ТЪЖНА, НЕУЛОВИМА ПЛЪТ;
ПРЕУМОРЕНА ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЯ,
И ПРЕНАСИТЕНА ОТ СЛАДОСТРАСТИЯ;
ПРЕИНАЧЕНА ПОРАДИ ПРЕУМОРА -
ВРЕМЕННО ПРИТИХНАЛА,
УХАННА А БЕЗСРАМНО ДОСТИЖИМА НЕЖНА ЧУЖДА ПЛЪТ.
013.
OPUS II/IX
ПЛЪТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНА -
В РЕЗУЛТАТ НА НЕДОРАЗУМЕНИЯ.
ПЛЪТ ХАШЛАДИСВАНА -
ПО КАПРИЗ НА БОГОВЕТЕ.
ПЛЪТ ИЗКУШАВАНА -
А НИКОГА ДОИЗКУШЕНА.
ПЛЪТ ПРЕСУШАВАНА -
ОТ САМОВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ И ЗЛОБА.
ПЛЪТ -
ПРЕОХЛАЖДАНА ПОРАДИ СТАРОСТНА НЕУМОРА.
ПЛЪТ -
В КЪСНА ДОБА РАНОБУДНА.
ПЛЪТ ВЪЗМУТИТЕЛНА,
ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА ФУКНЕ НА СВОБОДА.
АХ, ЖИВА ЛИ ЖИВА ЧУЖДОЗЕМНА ПЛЪТ,
ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ;
ДЕНОНОЩНИ ГЛАРУСИ ВЪВ ТЕБ ЗАБИВАТ БЕЗПОЩАДНО КЛЮН,
ДАНО РАЗБУДЯТ СЛАДОСТРАСТНА БОЛКА,
ДАНО ПРИСПЯТ НЕУГАСИМА БОЛКА ОТ КОПНЕЖ,
НЕВЪЗВРАТИМА БОЛКА ПОРАДИ ПОЗНАНИЕ,
И КРАЙНА БОЛКА ЗАРАДИ КРАЙНОТО НЕЗНАНИЕ.
О, ЗАБЛУДЕНАТА МИЛУВКА ВСРЕД НОЩТА,
КОЯТО ДА СЕ ОТРАЗИ ЧРЕЗ СТИХ -
Е БЕЗПОЛЕЗНО.
И САМО КУЧЕТАТА,
ПРОВЛАЧВАТ КОЖЕНИ КАИШКИ ПО ЗЕМЯТА,
ЗА ДА ПРОЛАЯТ ПОРЕДЕН МИНУВАЧ,
ДОПУСНАЛ ГРЕШКА КАТО ГИ ПОГАЛИ.
ТЕ ЛАЯТ ВСРЕД ГРАДА НА САМОТАТА ЕСЕННА,
А РАКОВИНАТА УСПЯВА И ПРИГЛАСЯ,
ВСРЕД КУПИЩА ОТ ЕКСКРЕМЕНТИ.
014.
OPUS II/IX
БАФ! БАФ – БАФ – БАФ! БАФ - БАФ!
ДОКАТО КУЧЕШКИТЕ ИМ ОПАШКИ,
СТЪРЧАТ НАГОНЕНИ ОТ СКОПСКА ЯРОСТ.
О, СТРЪВ,
СПОСОБНА ДА ИЗПИШЕ ОНЕЗИ ФОРМУЛИ
НА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РОДА,
ДОРИ КОГАТО ТУЙ СЪВСЕМ НЕ Е НЕОБХОДИМО.
НО, КУЧЕТАТА ЗНАЯТ СВОЙТО,
КАТО ГО ИМАТ ЧРЕЗ СКИМТЕНЕ.
БАФ! БАФ – БАФ – БАФ! БАФ - БАФ!
И ГЛАРУСИТЕ -
ТЕЗИ БЕЗМЕТЕЖНИ ПТИЦИ,
НАМЕСТО ВСРЕД ОТКРИТОТО МОРЕ,
ПАСАЖИ ПРЯСНА РИБА ДА НАГОНВАТ,
КЛЕЧАТ НАД КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
И НЕЗАДОВОЛЕНИ - ГРАЧАТ.
ЕДНИ ОРАКУЛИ ВЪВ МАНАСТИРСКО БЯЛО,
ЕДНИ СВЕТЦИ С ПОЧУПЕНИ КРИЛЕ,
ЕДНИ НЕСРЕТНИЦИ ОТ СЛЪНЦЕ И ОТ ВЯТЪР ОТВРАТЕНИ,
ЕДНИ ОТЧАЯНИЦИ - И ДОКРАЙ ЩУРАЦИ.
ГАР! ГАР – ГАР ГАР! ГАР – ГАР!
И ВИЯТ ПСЕТАТА - А ГЛАРУСИТЕ ТЪЖНО ГРАЧАТ,
И ПЕЯТ В ХОР ОЗАДАЧЕНО,
ЗА МИНАЛО – ЕДВА ЛИ ПОМНЯТ;
ЗА НАСТОЯЩЕТО – ЕДВА ГО ДРАПЯТ;
ЗА БЪДЕЩЕ – СЪВСЕМ НЕЯСНО.
О, ДИВНА ПЕСЕН НАД ГРАДА,
КОЯТО ВСЕКИ ПОДМИНАВА ТИЧЕШКОМ,
ЗАЛУТАН ПОДИР ЕЖЕДНЕВНОТО ПАРЧЕНЦЕ ЧЕРЕН ХЛЕБ.
015.
OPUS II/IX
БАФ – ГАР – БАФ? БАФ–БАФ – ГАР-ГАР – БАФ! БАФ! ГАР! БАФ!
НО, МУЗИКА Е ВСИЧКО ТУЙ,
А КАТО ИМА МУЗИКА НАЙ-ЛЕСНО СЕ ЛУДУВА.
О, МУЗИКАТА
Е ПОРЕДНОТО ИЗИСКВАНЕ НА БОГОВЕТЕ.
ТОГАВА, КУЧЕТА И ГЛАРУСИ,
И СМАХНАТИ БЕДНЯЦИ ПОКРАЙ ТЯХ,
ЗАПОЧВАТ - КАТО НИЩО - ДА ТАНЦУВАТ.
ВСРЕД КАШАТА ОТ ЕКСКРЕМЕНТИ,
ВСРЕД ХАОСЪТ НА ТОЗ' ЖИВОТ,
ВСРЕД СТУД И МРАЗ,
УСПЯЛ ДОР' МЛАДИ ДА ПОГУБИ.
БАФ – ГАР – БАФ! ГРА – А – АД!?!
БАФ-БАФ-БАФ! ГЛА – А – АД!
ГАРА-ГАР-ГРАД!
ГЛА – А – АД!
ПОНЯКОГА,
ПОРАДИ НЯКАКВА ТРАГИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ,
ПОРАДИ ВОЙ ДО БОГА ИЛИ КРЯСЪК НА ХАМАЛИ,
ДОНЕЙДЕ ПРЕРОДЕН ВЪВ ТЪЖНА ПЕСЕН,
ВЕДНО СЪС ТЕЖКО ОСЕЗАЕМ ГРЪМ,
ПО ХОРИЗОНТИТЕ ИЗБЛИКВАТ
НЕУЛОВИМИ СВЕТЛИНИ.
БЛЕДИ ЕЛЕКТРЕТНИ СВЕТЛИНИ;
КОИТО НЯКОМУ НАПОМНЯТ -
ГОСПОД-БОГ;
ВСЕ ПО-РЯДКО ОЗНАЧАВАЩИ КРАЙМОРСКА БУРЯ;
ЗАЩОТО БУРИТЕ ЗАВИНАГИ СА ВЪЗПРЕТЕНИ,
ПОД ТЕЖЪК ПОХЛУПАК -
НА ЛИЦЕМЕРЕН МИР.
016.
OPUS II/IX
ВНЕЗАПНО КУЧЕТАТА МЛЪКВАТ,
А ГЛАРУСИТЕ РАЗТРЕВОЖЕНО РАЗПЕРВАЙКИ КРИЛЕ,
ИЗЛИТАТ НЕСПОКОЙНО И ОТНОВО КАЦАТ,
ЗАМЕНЯЙКИ ЕДИН ОБЕКТ СЪС ДРУГ СЪСЕДЕН,
ГОТОВИ ЗАРАДИ ПАРЧЕТО КЛИСАВ ХЛЯБ -
ЗАВИНАГИ ДА ЗАМЪЛЧАТ.
О, ТАЗИ МРЪСНА ПИЩНОСТ НА СРЕДАТА,
КОЯТО НИКОЙ ДА Я ЗАМЕНИ НЕ МОЖЕ.
БАФ-БАФ-БАФ!
ГАР-ГАР-ГАР!
КЯР - КЯР - КЯР!
ПОД НЕБЕСАТА НА ГРАДА -
ПО КОФИТЕ СЪС СМЕТ,
ВМЕСТО ВЪВ МОРЕТО СЛАВНО ДА ЛОВУВАТ.
А КУЧЕТАТА -
КУЧЕТАТА ВЕЧЕ СА ЗАРЪФАЛИ,
ПОРЕДЕН ЗАБЛУДЕН ПАЛАЧ.
017.
OPUS II/IX
THE POETRY!?!
OH, ABOUT POETRY - NO HUMAN WORDS,
ЕNOUGH . . .
018.
OPUS II/IX
ПОЕЗИЯТА!?!
О, ЗА ПОЕЗИЯТA ЧОВЕКЪТ ВСЪЩНОСТ,
НЯМА ДУМИ . . .
019.
OPUS II/IX
ТУК КРАЙ БРЕГА,
ЕДИН СЪВСЕМ САМОТЕН БРЯГ;
ПОТЪНАЛ ВЪВ ВСЕЧОВЕШКА СМРАД,
ИЗПЪЛНЕН С НЕЧОВЕШКА ГНУСТОТА И ЗАДУШАВАЩА МЪГЛА,
НАЛИТАН ОТ КРЕСЛИВИ И КОВАРНИ ПТИЦИ,
ОБСИПВАН С ТЯХНОТО БОЖЕСТВЕНО ГУАНО,
ПОХЛУПЕН ПОД ВЪЛМА ОТРОВЕН ПАРАХОДЕН ДИМ;
ПРАНЕТО ХОРСКО СЕ РАЗВЯВА ГОРДО -
ПРОГНИЛАТА ПОРУТЕНА ХОРУГВА НА КРАЙБРЕЖНИЯТ НАРОД,
УКРИВАНА ОТ ВЕКОВЕ - И НАЙ-ПОДИР,
ИЗНЕСЕНА ЗА ЛИЦЕМЕРНА ПРОЧИТ.
МИНАВАЙКИ ПОД ТЕБ - ПРЕКЛАНЯМ СЕ И АЗ:
БЕЗГРИЖНО,
ЛЕСНО ОБРУГАНО ЗНАМЕ НА НАРОДА.
020.
OPUS II/IX
МОРЕТО ПЛИТКО Е.
ПО КОЛОВЕТЕ ЗАКРЕПИЛИ МРЕЖИ,
РИБАРИ ПИЯТ ЛЮТИТЕ ЦИГАРИ.
КОНОПЕНИТЕ РИЗИ КРИЯТ МОГЪЩИ МУСКУЛИ.
ЛИЦА КАТО ПУСТИНЯТА БЕЗБРЕЖНИ,
НЕ ТЪРСЯТ ОТГОВОР ОТ ВСЕКИ СТРАННИК.
ОЧИТЕ НОСЯТ ПÒЛЕТА НА ПТИЦИ.
НОЗЕТЕ ВЛАГАТА ПРЕВЪРНАЛА Е ВЪВ РУИНИ.
МЪЖЕ МЪЛЧАЩИ ГДЕТО САМО ЧАКАТ ДЕНЯТ ДА СМРЪКНЕ,
ПА ДА ЗАСЕДНАТ В МЕХАНАТА.
ПЪТУВАТ МИСЛИТЕ НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО,
НАЗАД ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
НА ДЛЪЖ И ШИР ПО ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ ВЪЗМОЖНИ,
БРАЗДИ ВЪРХУ СЪРЦА ОТ КРЕМЪК -
НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ДЪЛБАЯТ.
О, ПАЛУБИ НА КОРАБИ,
ПАВАЖИ НА ПРИСТАНИЩА,
И ТРОСОВЕ ЗА ПУШКИТЕ НАТЕГНАТИ;
НАЛИ СЪДЪРЖАТЕ ЧАСТИЦА МАРИМАНСКА КРЪВ!?!
А,ТОЗИ СТРЪМЕН БРЯГ СЪС ДАЛЯНА,
Е КАТО ЗАГРОБВАНЕ;
ВСРЕД ОКЕАНИ ОТ ЖЕЛАНИЯ,
КРУШЕНИЕ ТЪРПЯТ ДОРИ НАЙ-ДЪРЖЕЛИВИТЕ.
ТОГАВА “СТОП-МАШИНИ - ЗАДЕН ХОД!”
И ТИ МАТЕРИО - НЕ БЪРЗАЙ ДА ПОВЯХВАШ;
ЗАЩОТО ИДЕ НЕИЗМЕНЕН ЧАС,
КОГАТО ТЕЖКАТА МАУНА ЩЕ НАВЛЕЗЕ ВСРЕД ВОДАТА,
И УЛОВЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЕН . . .
021.
OPUS II/IX
ЗАГАСВАТ ДНИТЕ В КРАЯ НА СЕЗОНА,
ОТНАСЯЙКИ СЪС СЕБЕ СИ НЕУДОВЛЕТВОРЕНИТЕ МЕЧТИ.
МОРЕТО ВЪВ ОМАРА НЕ ИСКА И ДА ЗНАЙ,
ЧЕ ТИ ЗАВИНАГИ ОСТАВАШ ТУК,
ДОКАТО ПЯСЪКЪТ УСПЯВА ДА НАПОМНИ;
ЗА ЗИМАТА -
КОЯТО СТРЪВНО ИДЕ,
ЗА ЛЯТОТО -
ЩО БЪРЗА ДА СИ ТРЪГНЕ,
ЗА ОБЛАЧНИТЕ ЗАВЕСА -
ГДЕ ТРАМОНТАНА ДИПЛИ И РАЗДИРА,
ДОКАЗВАЙКИ БЕЗСРАМНА СЪЩИНА.
ПРОГОНВАТ ВЕТРОВЕТЕ ОБЛАЦИ
ПРЕД СЕБЕ СИ И НАДАЛЕЧ;
ЕДНИ КУПНИ ДОКРАЙ НЕПОДХОДЯЩИ,
ЗА НЯКАКЪВ ПОПЪТЕН ПРАЗНИК.
ТОГАВА СРЕЩАШ КЕРВАНЪТ ЖЕРАВИ,
ОТНАСЯЩ СВОЯТ КОЛЕКТИВЕН ВОТ,
РАЗНАСЯЩ ГРОХОТНО-ОТЧАЯНЕН ВИК,
ЗАГЪРБВАЩ НАШИЯТ НЕПОНЯТИЕН СВЯТ,
ДАЛЕЧ ПРЕДИ СЕЗОННАТА РАЗПЛАТА;
ДОКАТО МЕСЕЦЪТ ОТЛИТА ПОДИР ТЯХ,
СТОПЕН ОТ МЪКА - ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ГИ СТИГНЕ.
ТУК НА БРЕГА ОСТАВАШ САМО ТИ -
ИЗЧАДИЕТО НА ЗАБЛУДИТЕ И САМОТАТА,
ФЕХТУВАЩО ПО ЧУЖДИ ХОРИЗОНТИ
СКАПАНИЯТ СВОЙ ЖИВОТ,
ДАНО КУРШУМ -
НАМЕСТО ОТГОВОР СПОЛУЧИШ.
022.
OPUS II/IX
ЗАЩО НЕСРЕТНИКО -
ПРИЕЛ СЕ ЗА ПОЕТ,
НЕДОСТИЖИМИТЕ ДУШИ -
ВСРЕД СМРАД -
УСПЯВАШ ДА РАЗГОЛВАШ,
В ЕПОХАТА НА ВОДОПАДИ ОТ ЛЪЖИ;
КЪДЕТО ДОРИ С НАЙ-СКЪПОЦЕНЕН ДАР,
НЕ БИ МОГЪЛ СЪС ЖЕРАВИТЕ -
НАДАЛЕЧ ДА ЛИТНЕШ!
ТИ,
БЕЗ ДА ИСКАШ БИ УСТАНОВИЛ,
КАК ЛЯТОТО Е БЕЗПОЩАДЕН МИТ,
ДОКАТО БЪДНОТО -
ИСТОРИЯ ОТЛОЖЕНА ПО ДАВНОСТ.
О, ЗИМАТА Е БРЕМЕННА ВСЕВЕЧНОСТ,
ЧИИТО РАНИ ЛЯТОТО,
ЕДВА УСПЯВА ДА ЗАКЪРПИ.
023.
OPUS II/IX
ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО.
ДИКТУВА ЛИ ТО НЕЩО,
ИЛИ ОСТАНАЛОТО УПРАВЛЯВА?
НАСТЪПВАТ ОБЛАЦИ,
И ИДАТ - И СЕ РОЯТ.
НЕБЕТО Е ПОКРИТО С МЪЛНИИ.
МОРЕТО СЕ РАЗТВАРЯ -
ЗА ДА ОПЛОДИ ДЕНЯТ.
ПРЕЛИТАТ ГЛАРУСИ ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО,
ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ СЪДБОВНИ.
ПОБЯГВАТ ПТИЦИ - ПОГИВАТ ПЕПЕРУДИ,
А КУЧЕТАТА ВСЕ ТАКА БЕЗДОМНИ,
НЕ ПРЕСТАВАТ ДА СЕ НАДЛАЙВАТ В САМОТА.
ЗАМЛЪКВАТ ВЛЮБЕНИ,
ПРИТВОРИЛИ КЛЕПАЧИ,
ЗАСЛУШАНИ ВЪВ РАКОВИНИТЕ,
КОИТО НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НАШЕПВАТ НЕДОВОЛНО.
БРЕГЪТ,
БРЕГЪТ ЗАПОЧВА ДА ГОВОРИ,
БЕЗ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ ЧОВЕКЪТ БИ РАЗБРАЛ.
024.
OPUS II/IX
СЛЕД ТАЗИ НОЩ ПРЕКАРАНА ПРИ ТЕБ,
СТОЯ ОБЪРКАН ВСРЕД ЛЕГЛОТО БЯЛО -
БЕЗГЛАСНА РАКОВИНА,
НА БРЕГА ИЗХВЪРЛЕНА ПРИ БУРЯ.
И, САМО В ТИШИНАТА,
НА СТЪПКИТЕ ТИ ЛЕКИ ЗАКРЪГЛЕНИЯТ ЗОВ,
НА САМОТАТА КЛАДЕНЕЦА МЕРИ.
025.
OPUS II/IX
ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗАД МОРЕТО,
НАД ПЯСЪКЪТ СЕ ВДИГА МАРАНЯТА,
ТА ЧАК - ДОКАТО ПАДНЕ ЗДРАЧ,
НАД ПЛАЖА ДИВНО ТИЧА МАРАНЯТА.
ТЪЙ ВСЕКИ БРЯГ НЕСПОЛУЧЛИВО,
СТРЕМИ СЕ СЛЪНЦЕТО ДА ПОДОБАВА.
026.
OPUS II/IX
ТА КАЗВАШ –
ЩАСТИЕТО - Е ЗНАЧИМО!?!
И ЕТО ТУК - ПОКРАЙ БРЕГА,
ЕДИН СЪВСЕМ САМОТЕН БРЯГ ДОРИ ПРИ БУРЯ,
ЗА ЩАСТИЕТО ХУКНАЛО ИЗПЛАШЕНО ДАЛЕЧ,
ГОВОРИ ВСЯКА КУХА РАКОВИНА,
ПРОСВИРВАНА ОТ ВЕТРОВЕ ОБЕЗУМЯЛИ.
ОТДАВНА ПРАЗНИКЪТ Е МИНАЛ,
А ЗАЕДНО СЪС НЕГО -
БЕЗВЪЗВРАТНО Е ОТЛЕТЯЛА ЛЮБОВТА.
ТА КАЗВАШ -
ЩАСТИЕТО Е ЗНАЧИМО!?!
И ПРОДЪЛЖАВАШ,
И ТВЪРДИШ . . .
027.
OPUS II/IX
ПАДА ВЕЧЕРТА ОТ МЛЯКО,
КАТО КЪРПА ПО КОСИТЕ НА МОМИЧЕ.
ХЕРГЕЛЕТА БИЯТ ХОРИЗОНТА -
ПРЯСНА ПАЯДЖИНА ОТ БРАЗДИ.
ПЛАМЪЦИ СЕ ВДИГАТ ГОЛИ КАТО СТРЪВ,
АЛЕНЕЯТ ПЛАМНАЛИ ВСРЕД ДИМ СТЪРНИЩА.
И ПРЕПУСКА КОН -
ЗА ДА ГИ ПРЕБРОДИ . . .
028.
OPUS II/IX
СЯКАШ ОТ ОТВЪДНОТО ПРОСКЪРЦАЛИ
ВСРЕД УТРОТО ПОЧТИ УХАЕЩО НА МЕД;
ЗАМИРАТ ТРОМАВИ КАРУЦИ ПО ОНЗИ ПРАШЕН ЧЕРЕН ПЪТ,
ПОЗНАТ ЕДИНСТВЕНО НА ТЕЗ' ПОСЛЕДНИ ВОЛОВАРИ.
ОБЛЕГНАТИ УГРИЖЕНО НА РИТЛИТЕ ;
ТЕ НАБЛЮДАВАТ СЛЪНЦЕТО - КАК НАРАСТВА – ПА СЕ ВДИГА;
ГОТОВО ВСИНЦА ДА НАТЪРКОЛИ - ДАНО ДА УЗАПТИ ДЕНЯТ;
А ПОСЛЕ - ДА ПОТЪНЕ В НЕПРОГЛЕДНОСТ.
АХ, ТЕЗИ НАЙ-ПОСЛЕДНИ ВОЛОВАРИ,
КАК ВКУСНО ВДИШВАТ ИДЕЩАТА МАРАНЯ НАСИТЕНА СЪС НЕФТ,
В ОЧАКВАНЕ НА ТЕЖКИ ЧЕРНОМОРСКИ АЛАМАНИ,
КАКВИТО ВЕЧЕ НИЙДЕ НЯМА - ЕТО! - ЩЕ ИЗМИНЕ ВЕК.
О, СЛЪНЦЕТО Е ДИВНО ПРЪКНАЛА МОМА,
ИЗПРУЖЕНО ПО НАВИК НАД СВЕТА,
ТА НЕКА ВСЕКИ ДА МИРЯСА.
ПОСЛЕДНИ ПРЕСТАРЕЛИ ВОЛОВАРИ,
ПОСЛЕДНИ ЧЕРНИ БИВОЛИ С РОГÀ,
ПОСЛЕДНИ ДЪРВЕНИ КАРУЦИ СЪС КАНÀТИ;
В ОЧАКВАНЕ НА БИСЕРНИЯ МОРСКИ ПЛОД,
ИЗБЪЛВАН МЕХАНИЧНО ОТ КОРАБНИ ТЪРБУСИ ПОД РЪЖДА;
НА МОСТИКА С ОКАЯНИТЕ КАПИТАНИ,
ПРЕЛИСТВАЩИ ОКЪСАН ПРАВИЛНИК,
ИЗИСКВАЩ НАЙ-МОДЕРЕН РИБОЛОВ,
ПО БРЕГОВЕ -
КЪДЕТО ПРОСТОТИЯТА Е ГОСПОД.
029.
OPUS II/IX
АХ БЕДНИ,
МИЛИ МОИ БЕДНИ НЕНОРМАЛНИ И ПРОТИВНИ БРЕГОВЕ,
ДОРИ И МИДИТЕ ПО ВАС -
ПОДОБНО ДЯВОЛИТЕ –
СА НЕСКОПОСНО ЧЕРНИ,
А ПЯСЪКА ПРИВЛИЧА СТЪПКИТЕ КАТО МАГНИТ -
ТУЙ ДОЛНОПРОБНО И РАЗВРАТНО БЛАТО;
БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ЗОВЕ ДА МУ ОСТАНЕМ ВЕРНИ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
И КОЛЧЕМ -
ЩОМ МОРЕТО ХУКНЕ ЩУРО,
АЗ ЗНАЯ И ДОКРАЙ РАЗБИРАМ -
ТОВА Е НЕГОВИЯТ ВЕЧЕН ЗНАК -
ЧЕ ИДЕ ВРЕМЕ КОНЕТЕ ДИВО ДА ПРИШПОРЯ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ЗА КРАТКО -
ДРЕМЯТ В ПОРТОВЕТЕ КОРАБИТЕ ОТ СТОМАНА И РЪЖДА,
А ПОСЛЕ ХУКВАТ НАДАЛЕЧ ОТ ТЕБ -
ЗА ДА ЗАЧЕЗНАТ НЕИЗВЕСТНО ГДЕ,
ТЪЙ КАКТО ОТМИНАВА НАД ГРАДА ДЪЖДА,
НАПРАВИЛ ПАПРАТИ И ПАЛМИ УМОРЕНО ДА ПОЛЕГНАТ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ПОГУБЕНИ СА КОТВИТЕ -
ПО ДЪНОТО НА ЗАЛИВА ОБЛЯН ВЪВ ЧУЖДОЗЕМЕН НЕФТ;
И НЯМА ВИНЧ СПОСОБЕН ДА ГИ ВДИГНЕ;
ВЕДНЪЖ ПОГУБЕНИ -
КОМУ СА НУЖНИ!?!
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
030.
OPUS II/IX
И ГНИЯТ ТАМ -
И НЕКА ДА ИЗГНИЯТ ЧАК ДО ГРАМ,
В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕ НЕНАЯЛО-СЯ;
НА КОТВИ,
НА ВЕРИГИ, И СЪДБИ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ОТСЕЧЕНИТЕ КОТВЕНИ ВЕРИГИ;
КЪЛНЯТ ЗАШПЛЕНТЕНИ ВСРЕД НАШИТЕ СЪРЦА,
ПОД БРАДВАТА НА БОЦМАНИ,
ПОСЕГНАЛИ ДА ОТСЕКАТ
ТОЗИ ИСКОННО ВЕЧЕН РОДОВ КЛИН -
НИМА ОТ БРАДВА МИЛОСТ МОЖЕШ ДА ОЧАКВАШ!?!
(А, ОЦЕЛЯВАНЕТО - СТАВА АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО!?!)
И НЯМА ВЕЧЕ ПТИЦА-ТЕМАРИН,
СЪС КЛЮН ПО СКЛЯНКАТА НА КОРАБА ПОТЪВАЩ ДА ПОЧУКА;
ЗАЩОТО ВРЕМЕТО ВЪРВИ КЪМ СВОЯТ БЛУДЕН КРАЙ,
А ПТИЦИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА РАНОБУДЯТ ЗА СВÒБОДА,
МАКАР ДА СЕ ПРОВИКВАТ - ВСЕ ЕДНО ЧЕ ПЕЯТ.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
ТАКЪВ Е -
ТОЗИ ДРЕВЕН СЪНЕН БРЯГ,
И ЗАЛИВЪТ ГОТОВ ДА НАПОИ КАМИЛИ;
МОРЕТО МЕЖДУ КОРАБИТЕ -
ЛЮШНАТО ВЪВ БЯГ
НАСРЕЩУ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА;
И СТАРИТЕ – ЗАБРАВЕНИ НАПЪЛНО - АЛАМАНИ,
ДОСТОЙНИ ЗА ОБГРИЖВАНЕ ЕДИНСТВЕНО ОТ СТАРЦИ -
НЕ ТЪЙ НАИВНИ КАТО САМИТЕ НАС.
031.
OPUS II/IX
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
О, ЧЕРНИ, БЕЗПОЩАДНИ БРЕГОВЕ,
ПРЕБРОЖДАНИ ОТ НЕПОКОРНИ БОГОМИЛИ,
ОСЪДЕНИ ПОД САМОДЪРЖЕН ЗНАК
ДА БЪДАТ СЕЧЕНИ НАД ЯЙЛАТА НАМЕСТО ГУМНО.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ - ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
О, БРЕГОВЕ ОБХОДЕНИ ОТ ВИКИНГИ,
ЗАРОБИЛИ ПОПЪТНО МУРГАВИ МИЗИЙКИ,
ЗАПЪТЕНИ ЗА ТРАМПА ВСРЕД ГРАДА НАЙ-ЦАРСТВЕН,
НАСРЕЩУ ШЕПА ЗЛАТО И КИЛО ХАШИШ,
АЗ ДНЕС ПРЕД ВАС ПРИПАДАМ НА КОЛЕНЕ -
ОМЪДРЯЛ ДО СМЪРТ,
ЗА ДА ИЗМОЛЯ УНИВЕРСАЛНИЙ ГОСПОД-БОГ,
ТОЙ ЧЕРНИТЕ НИ МИДИ ДА ПРЕВЪРНЕ В СКЪПОЦЕНЕН ЯНТАР;
ДАНО ПЛАТЯ ЗА СВОИТЕ,
ДАНО ПЛАТЯ ЗА ВАШИТЕ И ЧУЖДИ ГРЕХОВЕ,
ЧЕ ДА СВЕТНЕ МАЛКО НА НАРОДА,
ОТ НАДЯНАТИЯ МУ ОТ ВЕКОВЕ ХОМОТ,
ПРЕДИ ОТНОВО ДА СИ ГО НАЯХА ОНЗИ ВЕЧЕН ЗВЯР,
ГДЕ САМО ПРАВИ СЕ ПОЕВРОПЕЙЧЕН;
ДОКАТО МОРСКИЯТ НЕКТАР
ДОТОЛКОВА СМЪРДИ НА ГНУСОТА,
ЧЕ ГОСПОД-БОГ ДОРИ ДА ЧУЕ -
НЕ ЖЕЛАЕ НИКОГО ДА ВИДИ.
ТОГАВА,
КЛАНЯМ СЕ ПРЕД СЛЪНЦЕТО,
БАЩА НАЧАЛЕН И ИЗНАЧАЛЕН ГОСПОДАР,
А МОЖЕБИ ДОРИ САМИЯТ ГОСПОД-БОГ -
КОЕТО ДНЕС ЕДВАЛИ Е ЦЕЛЕБНО.
032.
OPUS II/IX
АХ,ТОЗИ БЕЗСЪРДЕЧНО КОРУМПИРАН БРЯГ,
ОБСИПАН ОТ ОБЕЗУМЯЛИ ХИЩНИ ПТИЦИ;
ЗАБРАВИЛИ ЧЕ ПЕСНИТЕ НЕ БИВА ДА СА ГРАК,
А САМО БОЖИЯ МОЛИТВА НАЙ-НАСЪЩНА,
СКРЕПЕНА БОЖЕМ СЪС ФАТАЛНАТА СЪДБА.
(А, БЯГСТВОТО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ –
ЗАВИНАГИ!?! -
ОСТАВА НЕВЪЗМОЖНО!?!)
033.
OPUS II/IX
ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,
МОРЕТО БИЕ ХЕКЗАМЕТЪР ДРЕВЕН,
А ПЯСЪКА Е ЛЯТНО СИТ НА СТРАСТИ,
НА БЕЗУМСТВА,
И ЖЕЛАНИЯ НЕСВЕСТНИ.
О, ТАЗИ СТРАШНА БЕЗПОДОБНА ТИШИНА,
ОБХВАНАЛА БРЕГА,
ОБГЪРНАЛА МОРЕТО,
ПОГЪЛНАЛА ЗАВИНАГИ СВЕТА,
СЛЕД ЛЯТОТО,
КОЕТО СЯКАШ НИВГА НЕ Е БИЛО.
И ЕТО,
АЗ ОТНОВО ТРЪГВАМ САМ,
ПО СТЪПКИТЕ НА ОТЛЕТЕЛИ ПТИЦИ -
ПЪТЕКА ИЗВИСЕНА КЪМ НЕБЕТО,
ЧИИТО ПЪТТНИЦИ ТЪЙ РЯДКО СЕ ЗАВРЪЩАТ.
034.
OPUS II/IX
КОГАТО ВСИЧКИ СИ ЗАМИНАТ,
И ЛЯТОТО ПОНЕЧИ ДА ИЗСВИРИ
ВЕСЕЛАТА ПЕСЕН НА ЩУРЦИТЕ - КОИТО СЪЩО СА МЪЖЕ;
А КОРАБИТЕ ОТПЪТУВАТ ДАЛЕЧЕ ЗАД МОРЕТО,
ВЪВ ТЪРСЕНЕ НА ВТОРИ ХОРИЗОНТ;
И ВЯТЪРЪТ ЗАБИЕ ТЪЖЕН БАРАБАН,
ПО ПУСТИТЕ ПРОЗОРЦИ И КАМИНИТЕ,
ТАМ - ДОЛУ - НА БРЕГА;
ПО СЕНКИТЕ НА ХОРАТА
ОТ СЛЪНЦЕТО ИЗДЯЛАНИ СЪС ДЛАН,
ОТНОВО БУРЯТА ЩЕ ПЛИСНЕ.
035.
OPUS II/IX
О, БРЕГОВЕ - О, ХОРА,
О, НЕНАСИТНИЦИ НА ЧУЖДИТЕ БЛАГА;
О, НЕСПАСЯЕМОСТ НА САМОТАТА,
НЕ БИХ ВИ ЗАМЕНИЛ ЗА НИЩО НА СВЕТА,
ДОРИ ДА ТЪНЕТЕ ВЪВ ВЕЗДЕСЪЩА МРЪСОТА.
ОТДАВНА ЗНАЕ СЕ -
ПОНЯКОГА И МРЪСОТАТА Е ЦЕЛЕБНА . . .
036.
събота, 19 април 2014 г.
КРИМСКА ВОЙНА - 1853-1856
Уроки Крымской войны: Россия против всех
Крымская война 1853-1856 годов осталась в коллективной памяти современной России разве что благодаря "Севастопольским рассказам" Льва Толстого. Но сейчас она снова вызывает интерес историков. В том числе на Западе.
Название книги Орландо Файджеса поначалу сбивает с толку. "Крымская война" - это понятно, но дальше оно звучит так: "Последний крестовый поход". Крестовый поход? Кого против кого? И только по ходу документального повествования, в котором факты и анализ событий искусно перемешаны с живыми свидетельствами современников, узнаешь, что британский историк намеренно выбрал столь парадоксально и провокационно звучащий подзаголовок.
Христианско-мусульманский альянс
Хорошо известно, что исходной причиной Крымской или, как ее еще называют, Восточной войны 1853-1856 годов между Россией с одной стороны и Англией, Францией, Османской империей и Сардинским королевством - с другой, были претензии российского императора Николая I на контроль над святыми местами в Палестине (храмом Рождества Христова в Вифлееме и церковью Гроба Господня в Иерусалиме), а также на то, чтобы стать, так сказать, официальным патроном православных верующих Османской империи. То есть, выходит, имеется в виду "последний крестовый поход" Николая на Иерусалим и Константинополь, который Николай I называл не иначе, как Царьградом, религиозную войну православного самодержца против турков-мусульман, французских католиков и англиканской церкви?
Однако все не так просто. Орландо Файджес обращает внимание читателей на то, что "крестоносцами" Крымской войны (если вкладывать в это понятие не только религиозный смысл) были не только русские. Антироссийские настроения были типичны для Великобритании того времени. Они еще больше усилились после того, как Россия в начале 1853 года оккупировала подчиненные турецкому султану дунайские княжества Молдавию и Валахию, считая, что раздираемое внутренними противоречиями османское государство сопротивляться не сможет, а Запад слишком слаб, чтобы решиться на войну. Но неожиданный для России христианско-мусульманский альянс все же состоялся, и в либеральной, буржуазной, вступившей в эпоху промышленной революции Британии Крымскую кампанию понимали (цитирую Файджеса) как "крестовый поход в защиту свободы и европейской культуры от деспотичной и варварской России", как борьбу с антилиберальным и антидемократическим агрессором.
Согласимся, что основания для такой позиции были. По сравнению с николаевской Россией с ее абсолютной монархией, крепостным правом, цензурным гнетом и Третьим отделением даже Османская империя выглядела толерантной. Султан жестоко подавлял славян, но Николай I, претендовавший на роль защитника всех православных народов, держал в рабстве свой собственный народ и заливал кровью восстания в Польше и Венгрии. И не случайно замечательный русский поэт Федор Тютчев позже напишет на него такую эпитафию, больше похожую на суровый приговор:
"Не Богу ты служил и не России,
Служил лишь суете своей,
И все дела твои, и добрые и злые, -
Все было ложь в тебе, все призраки пустые:
Ты был не царь, а лицедей".
Служил лишь суете своей,
И все дела твои, и добрые и злые, -
Все было ложь в тебе, все призраки пустые:
Ты был не царь, а лицедей".
Обложка книги
В политической лживости, которая втянула Россию в Крымскую войну, обвинял Николая I и известный славянофил Константин Леонтьев, в свое время ушедший на Крымскую войну добровольцем: "Война... разгорелась не из-за политической свободы единоплеменников наших, а из-за требований преобладания России... Государь считал себя вправе... потом уже, по своему усмотрению, сделать для единоверцев то, что заблагорассудится нам, а не то, что они пожелают для себя сами".
Подобные цитаты вольно или невольно соотносишь с сегодняшними событиями в Крыму и Восточной Украине. Разумеется, Файджес прекрасно это понимает. Он специализируется на советской и российской истории. Самая известная его книга - "Шепчущие: частная жизнь в сталинской России". Как и в случае с "Шепчущими", Файджес использовал в работе над "Крымской войной" множество новых, практически неизвестных архивных источников - российских, английских, французских, турецких... Но он не просто анализирует события более чем полуторавековой давности, он вглядывается и в день сегодняшний.
Благо позорного поражения
Не проводя прямых исторических параллелей, которые всегда достаточно условны, Орландо Файджес делает основной упор не на ход боевых действий, которые шли, кстати говоря, не только в Крыму, а на религиозные, национальные, геополитические причины войны 1853-1856 годов и на ее последствия. Русские, героически оборонявшие Севастополь, все же были вынуждены, в конце концов, оставить его. Ни "покровительства" 10 миллионам православных подданных султана, ни контроля над святыми местами Палестины, ни выхода к проливам, о которых мечтал царь Николай, Россия не получила. Она ушла из Молдавии и Валахии, потеряла низовья Дуная и была вынуждена согласиться на "нейтрализацию" Черного моря (в частности, России запрещалось иметь там военный флот и строить военные укрепления).
Крымская война выявила безнадежное отставание Российской империи по сравнению с западноевропейскими противниками не только в военной области, но и в промышленности, технике, структурах государственного управления. И дело было не только в самоуверенном деспоте. В первой половине XIX века в России чудовищно вырос бюрократический аппарат (в четыре раза!), а вместе с ним - взяточничество и казнокрадство. Желание контролировать все привело к отсутствию инициативы, официальная ложь - к самообману. Поражение было тем болезненней, чем больше было амбиций и надувания щек в преддверии войны. И даже героизм защитников Севастополя здесь ничего не мог изменить.
Роберт Гибб. "Тонкая красная линия", 1881. Отбивая атаку русской кавалерии под Балаклавой, командир шотландского полка поставил своих солдат в шеренгу по два, а не по четыре, как было принято, и отбил атаку. Выражение "тонкая красная линия" означает в английском языке последнюю линию обороны.
Позорный провал в Крымской войне был фактом, который не могли не признать и правители России. Реформы 1860-х годов - в частности, отмена крепостного права и судебная реформа - произошли бы, по убеждению британского историка, гораздо позже, если бы не поражение России. После него модернизация страны пошла, что называется, семимильными шагами.
Но считать это поражение только лишь благом для страны было бы слишком односторонне. Оно на долгие десятилетия усилило антизападные тенденции в России, подчеркивает британский историк. И, с другой стороны, антироссийские настроения на западе континента. Пропасть между либеральной Европой и ее самодержавным, консервативным соседом стала глубже. Она не преодолена и сегодня.
Orlando Figes
"Der Krimkrieg. Der letzte Kreuzzug"
Berlin Verlag
"Der Krimkrieg. Der letzte Kreuzzug"
Berlin Verlag
- Дата 16.04.2014
- Автор Ефим Шуман
- Редактор Екатерина Крыжановская
- Ключевые слова Крымская война, оборона Севастополя, Николай I, Османская империя, святые места, Орландо Файджес
- Поделиться Отправить Facebook Twitter Google+ Другие…
- Обратная связь: Как вы считаете, была ли Крымская война благом для России? Или она отбросила ее назад?
- Напечатать Напечатать эту страницу
- Постоянная ссылка http://dw.de/p/1BiOo
понеделник, 14 април 2014 г.
ПЛЬОС - РАЗКАЗ - ХЕМИ ВАРНАЛИУС
(С)2010-BOGOMIL KOSSTOV AVRAMOV-HEMY
ПЛЬОС
РАЗКАЗ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
НА В. ЧВ.
ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНÒ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)
В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“. (ПЛЬОС!) АКО СИ БЛИЗЪК С ПОРЕДНОТО НАЧАЛСТВО, БИ ОТВОЮВАЛ ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. (ПЛЬОС!) ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИ ФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ. ПРИ ПОМОЩТА НА ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР. (ПЛЬОС!) И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТРУДНО ИЗМЕРИМА ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ. НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ. (ПЛЬОС!) ЗАДНИЦИ НА ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ. (ПЛЬОС!) ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ. (ПЛЬОС!) В ИМЕТО НА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. (ПЛЬОС!) НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И СВЕТОВНИЯТ ГЛОБАЛИЗЪМ. (НЯМА ПЛЬОС!) МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ ВЪВ ВЪРХОВИ МОМЕНТИ. (ПЛЬОС!) КАКВО ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) КАК ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ УСТОЙЧИВОДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД! (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬО – О – ОС!)
СПОМНЯМ СИ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА. КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС. ТА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИ С ОБЛЕГЧЕНИЕ, В ТРЮМА НА НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА.
(ПЛЬОС!)
ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА.
(ПЛЬОС!)
ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПО-КЪСНО. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА. ЧИРАКУВАХМЕПРИ НЕГРАМОТНИЦИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА, ВИНАГИ Е СВЪРЗАНА, С БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СТАВА ЧРЕЗ МОРЕТО. КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТУЙ.
МАРИМАНИТЕ, ОТКРИВАХА ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ, НАШИТЕ СКАТАНИ, УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКО ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХÀЛИ. МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ И КОМПАС. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО, ГДЕ РЯДКО ИЗДЪРЖАХА ПИЯЧКА. ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ. ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ. КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО? ЩОТО!?! КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?! ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА КЕЯ, ПОМЕЖДУ МЪЖЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.
РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ПОТЪРСЯТ. (ДОКАТО ПАЗАРУВАТ РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ. ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА С НАМАЛЕНИЕ, БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА.
БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Ò ЗЕМИ В 2005. - ЧЕ ТРЯБВА ЗА ПАРКИНГ!) ПОЗВОЛЯВАЩА СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА - КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (ПОРАЗПИТВАНА НА ТЪМНО!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.
ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК. БЯЛО И НЕВИННО, КАТО НА ЛЕОНАРДОВА МАДОНА ЛИЦЕ. НЕИЗМЕННО ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ТАБЛИЦИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО ПОСЛУШАНИЕ. (ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР ДА БЕ СЪВСЕМ ЗАБРАНЕНО!)-
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА. КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ..
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА УНИФОРМЕНИТЕ ПАНТАЛОНИ. ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ.
ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. СВИСТЯХА ПОГЛЕДИ ПЪЛНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.
ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНА КНИГА В РЪКЕ. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р !?!
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ' ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА, А ТОЙ ПРИЯТЕЛСКИ МЕ ПРАСНА С ТЕФТЕРА ПО ГЛАВАТА. .ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС. ПОД ВОЙ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПОДМЯТАНИЯ.
ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ. А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А? - ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПОГИНА.
ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ. ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНО РАЗВЪЛНУВАНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ДОВЕРЕНА КЛАСНА НАСТАВНИЦА - ЕДВА ЛИ НЕ МАЙКА. СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ - ПОЧТИ ДИРЕКТОР. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНАТА КОПРИНЕНА БЛУЗКА СЛАВНИ, ОТ БОГА ДАРЕНИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ ОСВЕН ПАРТИЯ И КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, ТУК-ТАМ, СЪЩЕСТВУВА ИСТИНСКА ПРИРОДА.
НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ЦАРСКА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ. СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.
КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМÀ. (IF!) ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА, И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ.
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА
.- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПÀ ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ – ПРЕДИ ТОВА АЗ ДА СТОРЯ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ БРЕГОВИ ПИЯНИЦИ И ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“. КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР, В СЕПАРЕТАТА НА РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА "ГРОЗД", ЯКО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД. БЯХА ВРЕМЕНА, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕШ, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ОТ ПРАВИТЕЛСТВО, И ОТ ЗАКОН; КАТО ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ И ПОНАСТОЯЩЕМ УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ БЕЗ БАНЯ.
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН, А ТЯ ТИХИЧКО ОТВЪРНА.
- АМИ ОТ ГДЕ ДА ЗНАМ, ЧЕ СА УЗРЕЛИ!?!
ПАПÀ СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПÀ СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН. КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ.
- А, КАКВО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ДОСПИ.
БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.
С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“. НАД ЧАША КАФЕ, ЧИЧО ПЕТ НИ ПОУЧИ..
- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ, ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ПО-ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!- МАЛОЛЕТНИ ВЕЧЕ НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ СЕГА, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.
РЕЧЕНО - СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.
ПИСМОТО:
"""СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ,
НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, НА БРЕГА НА НАШЕТО БРАТСКОТО МОРЕ ТЕМАРИН, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ НА ВАС ПИШЕМ, ДНЕС МАРТ 1952.. ПОРАДИ ЕДНА МНОГО ГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА КОНСПИРАЦИЯ. А ТЯ - Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРОТИВОНАРОДЕН ФАШИСТКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!?! НЕ Е НИКАК НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА СМЕЛО И ОТКРИТО", НИЕ ГО СТОРИХМЕ И РАЗКРИХМЕ, И РАЗКРИТИКУВАХМЕ ТАЗИ НЕИЗКОРЕНИМА СОЦИАЛНА НЕПРАВДА. ПЕРЕЧУПЕН КРЕСТ - ДА НИ УЧИ НЪ КУМУНИЗЪМ. НА ЕДНО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ. А СЕГА, ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА В КЛАС, И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ПО БЕЛОГРАД, ОТ МНО-О-ГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ. ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ, В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ, ДА ПОСЕТИТЕ НАШ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО. КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ ЛЪЖЕ И ЗАБЛУЖДАВА ОБЩСТВОТО НАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО - КОЙ КАЗВА ИСТИНАТА И ЗАЩО. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ПОМОГНЕМ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С КОРАБЕН ФЕНЕР.
С ИСКРЕН КОМСОМОЛСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.
П.П. УТ АСАН: МЪ НИИ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ БА ДУРГАРЮ ГЛАВНУКУМАНДУЮШ- БА ЧУВЕК! КАТА ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НЪ МОРСКЪТЪ НИ ГАРАДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ.
НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ЗАВРЪЩА В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА ЗАБРАВИМ ЗВУЧНАТА БЪЛГАРСКА ДУМА "ЗЪГ", МАКАР ДА Е ИСТИНСКА И В НЕПРЕСТАННА УПОТРЕБА.
ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ, А ВСЕ СЪС СЪЩ АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ДЕТИНЩИНИ И ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ, ОПИТЪТ И КОМПЮТРИТЕ НА ПОЛОВИН ЕВРОПА И ОСТАНАЛИЯ СВЯТ, ЕДНА ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ПОДДЪРЖА. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. БЕЛОГРАД СЕ Е ДАВИЛ НЕВЕДНЪЖ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ УДИВЛЯВАМ, НА ПЪТИЩАТА И ПОСЛАНИЯТА ГОСПОДНИ. ДОТОЛКОВА ВЕЗДЕСЪЩИ СА ТЕ.
НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ДАЛИ МЕ ПОЗНА!?! ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ ДО КРАЯТ. НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ОБИЛНО ПОДНЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ, ЛИЧИ ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ ОТВАРЯХА ДУМА. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА. НЕ ВЯРВАМ ТОВА ДА Е ЗВЕЗДАТА, ЗА КОЯТО СЕ ВЗИРАН ВСЯКА ЗАРАН В ОТИВАЩОТО СИ НЕБЕ НА НОЩТА.
ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, И ДАЛЕЧ ПОДИР НЕЯ, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕЛИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.
ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ВСЯКАКВИ. ЗА ВСИЧКИ, А НАВЯРНО И ЗА ВСИЧКО. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДА ОГЛЕДАМЕ ОГОЛЕЛИТЕ СИ ЗАДНИЦИ? ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА. /The End / 23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012./14.04.2014.
ПЛЬОС
РАЗКАЗ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
НА В. ЧВ.
ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНÒ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)
В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“. (ПЛЬОС!) АКО СИ БЛИЗЪК С ПОРЕДНОТО НАЧАЛСТВО, БИ ОТВОЮВАЛ ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. (ПЛЬОС!) ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИ ФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ. ПРИ ПОМОЩТА НА ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР. (ПЛЬОС!) И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТРУДНО ИЗМЕРИМА ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ. НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ. (ПЛЬОС!) ЗАДНИЦИ НА ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ. (ПЛЬОС!) ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ. (ПЛЬОС!) В ИМЕТО НА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. (ПЛЬОС!) НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И СВЕТОВНИЯТ ГЛОБАЛИЗЪМ. (НЯМА ПЛЬОС!) МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ ВЪВ ВЪРХОВИ МОМЕНТИ. (ПЛЬОС!) КАКВО ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) КАК ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ УСТОЙЧИВОДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД! (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬО – О – ОС!)
СПОМНЯМ СИ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА. КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС. ТА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИ С ОБЛЕГЧЕНИЕ, В ТРЮМА НА НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА.
(ПЛЬОС!)
ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА.
(ПЛЬОС!)
ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПО-КЪСНО. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА. ЧИРАКУВАХМЕПРИ НЕГРАМОТНИЦИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА, ВИНАГИ Е СВЪРЗАНА, С БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СТАВА ЧРЕЗ МОРЕТО. КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТУЙ.
МАРИМАНИТЕ, ОТКРИВАХА ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ, НАШИТЕ СКАТАНИ, УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКО ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХÀЛИ. МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ И КОМПАС. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО, ГДЕ РЯДКО ИЗДЪРЖАХА ПИЯЧКА. ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ. ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ. КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО? ЩОТО!?! КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?! ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА КЕЯ, ПОМЕЖДУ МЪЖЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.
РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ПОТЪРСЯТ. (ДОКАТО ПАЗАРУВАТ РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ. ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА С НАМАЛЕНИЕ, БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА.
БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Ò ЗЕМИ В 2005. - ЧЕ ТРЯБВА ЗА ПАРКИНГ!) ПОЗВОЛЯВАЩА СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА - КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (ПОРАЗПИТВАНА НА ТЪМНО!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.
ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК. БЯЛО И НЕВИННО, КАТО НА ЛЕОНАРДОВА МАДОНА ЛИЦЕ. НЕИЗМЕННО ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ТАБЛИЦИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО ПОСЛУШАНИЕ. (ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР ДА БЕ СЪВСЕМ ЗАБРАНЕНО!)-
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА. КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ..
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА УНИФОРМЕНИТЕ ПАНТАЛОНИ. ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ.
ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. СВИСТЯХА ПОГЛЕДИ ПЪЛНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.
ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНА КНИГА В РЪКЕ. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р !?!
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ' ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА, А ТОЙ ПРИЯТЕЛСКИ МЕ ПРАСНА С ТЕФТЕРА ПО ГЛАВАТА. .ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС. ПОД ВОЙ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПОДМЯТАНИЯ.
ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ. А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А? - ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПОГИНА.
ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ. ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНО РАЗВЪЛНУВАНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ДОВЕРЕНА КЛАСНА НАСТАВНИЦА - ЕДВА ЛИ НЕ МАЙКА. СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ - ПОЧТИ ДИРЕКТОР. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНАТА КОПРИНЕНА БЛУЗКА СЛАВНИ, ОТ БОГА ДАРЕНИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ ОСВЕН ПАРТИЯ И КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, ТУК-ТАМ, СЪЩЕСТВУВА ИСТИНСКА ПРИРОДА.
НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ЦАРСКА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ. СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.
КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМÀ. (IF!) ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА, И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ.
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА
.- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПÀ ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ – ПРЕДИ ТОВА АЗ ДА СТОРЯ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ БРЕГОВИ ПИЯНИЦИ И ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“. КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР, В СЕПАРЕТАТА НА РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА "ГРОЗД", ЯКО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД. БЯХА ВРЕМЕНА, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕШ, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ОТ ПРАВИТЕЛСТВО, И ОТ ЗАКОН; КАТО ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ И ПОНАСТОЯЩЕМ УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ БЕЗ БАНЯ.
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН, А ТЯ ТИХИЧКО ОТВЪРНА.
- АМИ ОТ ГДЕ ДА ЗНАМ, ЧЕ СА УЗРЕЛИ!?!
ПАПÀ СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПÀ СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН. КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ.
- А, КАКВО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ДОСПИ.
БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.
С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“. НАД ЧАША КАФЕ, ЧИЧО ПЕТ НИ ПОУЧИ..
- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ, ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ПО-ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!- МАЛОЛЕТНИ ВЕЧЕ НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ СЕГА, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.
РЕЧЕНО - СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.
ПИСМОТО:
"""СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ,
НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, НА БРЕГА НА НАШЕТО БРАТСКОТО МОРЕ ТЕМАРИН, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ НА ВАС ПИШЕМ, ДНЕС МАРТ 1952.. ПОРАДИ ЕДНА МНОГО ГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА КОНСПИРАЦИЯ. А ТЯ - Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРОТИВОНАРОДЕН ФАШИСТКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!?! НЕ Е НИКАК НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА СМЕЛО И ОТКРИТО", НИЕ ГО СТОРИХМЕ И РАЗКРИХМЕ, И РАЗКРИТИКУВАХМЕ ТАЗИ НЕИЗКОРЕНИМА СОЦИАЛНА НЕПРАВДА. ПЕРЕЧУПЕН КРЕСТ - ДА НИ УЧИ НЪ КУМУНИЗЪМ. НА ЕДНО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ. А СЕГА, ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА В КЛАС, И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ПО БЕЛОГРАД, ОТ МНО-О-ГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ. ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ, В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ, ДА ПОСЕТИТЕ НАШ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО. КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ ЛЪЖЕ И ЗАБЛУЖДАВА ОБЩСТВОТО НАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО - КОЙ КАЗВА ИСТИНАТА И ЗАЩО. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ПОМОГНЕМ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С КОРАБЕН ФЕНЕР.
С ИСКРЕН КОМСОМОЛСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.
П.П. УТ АСАН: МЪ НИИ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ БА ДУРГАРЮ ГЛАВНУКУМАНДУЮШ- БА ЧУВЕК! КАТА ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НЪ МОРСКЪТЪ НИ ГАРАДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ.
НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ЗАВРЪЩА В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА ЗАБРАВИМ ЗВУЧНАТА БЪЛГАРСКА ДУМА "ЗЪГ", МАКАР ДА Е ИСТИНСКА И В НЕПРЕСТАННА УПОТРЕБА.
ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ, А ВСЕ СЪС СЪЩ АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ДЕТИНЩИНИ И ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ, ОПИТЪТ И КОМПЮТРИТЕ НА ПОЛОВИН ЕВРОПА И ОСТАНАЛИЯ СВЯТ, ЕДНА ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ПОДДЪРЖА. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. БЕЛОГРАД СЕ Е ДАВИЛ НЕВЕДНЪЖ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ УДИВЛЯВАМ, НА ПЪТИЩАТА И ПОСЛАНИЯТА ГОСПОДНИ. ДОТОЛКОВА ВЕЗДЕСЪЩИ СА ТЕ.
НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ДАЛИ МЕ ПОЗНА!?! ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ ДО КРАЯТ. НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ОБИЛНО ПОДНЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ, ЛИЧИ ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ ОТВАРЯХА ДУМА. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА. НЕ ВЯРВАМ ТОВА ДА Е ЗВЕЗДАТА, ЗА КОЯТО СЕ ВЗИРАН ВСЯКА ЗАРАН В ОТИВАЩОТО СИ НЕБЕ НА НОЩТА.
ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, И ДАЛЕЧ ПОДИР НЕЯ, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕЛИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.
ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ВСЯКАКВИ. ЗА ВСИЧКИ, А НАВЯРНО И ЗА ВСИЧКО. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДА ОГЛЕДАМЕ ОГОЛЕЛИТЕ СИ ЗАДНИЦИ? ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА. /The End / 23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012./14.04.2014.
сряда, 2 април 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)