сряда, 26 ноември 2014 г.

ВЪЗДУХЪТ - ВАРНА-ГРАД - 27.11.2014.

Варненският въздух е от най-чистите в България

26.11.2014 / 17:30 часа7

Харесайте ни във FB

Харесвам
0

Не харесвам
0

Въздухът във Варна е един от най-чистите в България, въпреки че страната ни е на първо място в Европа по замърсяване с фини прахови частици. Това сочи новият годишен доклад за качеството на въздуха на Европейската агенция по околна среда, който се базира на данни за 2012 г., предаде Дарик.

Най-сериозният замърсител за Европа и за България са фините прахови частици (ФПЧ), които според размера се разделят на ФПЧ10 - с диаметър под 10 микрона, и на ФПЧ2.5 – с диаметър под 2.5 микрона.

От 28 станции в 17 областни града в България само три отчитат нива на ФПЧ10 под средноденощната норма от 50 μg/m3. Един от пунктовете е във Варна на бул. „Ян Палах”, а другите се намират в Бургас и Стара Загора. Втората станция във Варна на ул. „Батак” регистрира нива от 75 μg/m3. През 2012 г. там са регистрирани 144 превишения на средноденощната норма при допустими 35 за една календарна година. Станцията на бул. „Ян Палах” е отчела 30 превишения.

Най-замърсените градове в България по отношение на брой превишения на средноденощната норма за ФПЧ10 са Перник, Димитровград, Видин и Пловдив. В България процентът на населението, изложено на наднормени нива на ФПЧ10, е близо 90%, докато средният за Европа е 38%.

Средногодишната концентрация на ФПЧ2.5 на европейско ниво, включително и за България, е под нормата. Станциите, измерващи ФПЧ2.5, в Европа са значително по-малко, а за България те са 6. Тази във Варна на бул. „Ян Палах” регистрира най-ниската стойност спрямо останалите – 11,2 μg/m3 при допустима средногодишна концентрация от 25 μg/m3.

Високи концентрации на озон (O3) се наблюдават на високо разположени станции, като по този показател България е около допустимата граница от 120 μg/m3. Варна е градът, в който се регистрира най-ниска концентрация от 102 μg/m3.

По отношение на средногодишната концентрация на азотен диоксид (NO2) европейските страни са под нормата, като България е сред страните с ниски нива на замърсяване. Варна и Бургас са градовете, в които станциите отчитатат минимални стойности – между 2 и 5 пъти под допустимите 40 μg/m3.

ТЕЦ Варна, който предстои да бъде затворен от 1 януари, е поставен на 47 място в подредбата на индустриалните съоръжения, причиняващи най-големи замърсявания на въздуха в Европа през 2012 г. „Класацията” се оглавява от ТЕЦ Марица Изток 2, а българското присъствие в Топ 30 се допълва от ТЕЦ „Бобов дол” и Горивната инсталация в Гълъбово.

Харесайте ни във FB

Спонсорирана връзка

Коментари

Коментирай чрез Facebook

hahaha(преди 49 минути)

ама мърмота ли ги прави тея изследвания или шоколада му вече има интелект?

лъжа(преди 2 часа)

Не е вярно това. Вечерно време като отида на лостове, и след това се върна, всичките ми дрехи миришат на дим от печки с дърва.

Въглен(преди 3 часа)

Елате да измерите въздуха в кв. Аспарухово. Мериши на кюмюр и сажди! Не се диша! Даже селяндурите в блокове се отопляват с кюмбета и цепат дърва и складират кюмюр в мазите и балконите си.

IvaNina(преди 4 часа)

дано е вярно, бих се радвала, нищо, че не живея във варна.

Уйо до Варна(преди 5 часа)

Що да е лъжа? Ти да не си го мерил лично? Освен това класацията е за това кой град колко е мръсен спрямо другите. Никъде не се казва, че въздуха е особено чист. И все пак във Варна, поне по центъра не мирише на к мбета, което не може да се каже за по-малките градове, дори и областни.

kaval(преди 6 часа)

Особено в индустриалната зона.

Варна(преди 6 часа)

ЛЪЖА

ВАРНА, МОРЕТО, СИНИТЕ ВЪЛНИ

Напиши коментар

THE SECRET LIFE OF THE OLD FAWN - 24.11.2014.

неделя, 16 ноември 2014 г.

БОМБАРДИРОВКА ВАРНА - 1915.

Boris Statelov‎Стара Варна (Old Varna)

На Петковден т. г. се навършиха 99 години от

БОМБАРДИРОВКАТА НАД ВАРНА ПРЕЗ 1915 ГОДИНА.

Ескадра на Руския черноморски флот атакува българската морска столица на Петковден, 9 души загиват намясто, десетки са ранените, а разрушенията в Гръцката махала са в страховити размери

Руската бомбардировка на Варна е санкционирана лично от император Николай II и е одобрена от френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, който е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог, пише историкът Янко Гочев.
Този факт се признава от съвременните руски историци и е документиран със запис в дневника на М. Палеолог след разговора му с руския император, проведен на 10 октомври 1915 г. От този запис става ясно, че френският посланик в Русия моли императора да издаде заповед за бомбардирането на Варна и Бургас. Николай II се съгласява, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия.
На 14 октомври 1915 г.,

когато православните християни празнуват Петковден, ескадра на Руския черноморски флот атакува българската морска столица Варна

Моментът не е избран случайно. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония и вече освобождават тези изконни родни краища. Затова руската бомбардировка представлява удар в гръб.
Рано сутринта на 14 октомври 1915 г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът на бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани като каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7,30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.

Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война

Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба, руските хидроплани поемат обратен курс.
Въздушната бомбардировка е прелюдия към артилерийския обстрел, започнал час по-късно. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите на Руския черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоуст”, „Св. Панталеймон”, „Евстафий”, „Кагул” и „Паметта на Меркурий”. Те са въоръжени с мощните 305 мм и 203 мм оръдия. С тази внушителна морска сила руският боен флот атакува Варна.

Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград

В последствие обект на артилерийския обстрел стават централната градска част и особено гъсто населените му квартали. Този момент обикновено се скрива от българската и руската историография, които в пълно съзвучие помежду си обявяват необходимостта от бомбардировката на Варна с неутрализиране на немските подводници. Истината обаче е друга. Именно германският подводен флот спасява морската столица от още по-големи поражения.
Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненци започват да се рушат пред очите на смаяните и изненадани техни обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства.
Тогава UB 7 и UB 8 напада ескадрата, като от UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - ,,Пантелеймон”. Следва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.
Изплашени от загубите, нападателите се изтеглят бързо в свои териториални води. Руските историци отричат попадение в техен кораб, но безспорен факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14 октомври 1915 г. двете немски подводници пристигат в пристанище Варна. Когато се показват над водата, те са посрещнати от варненските граждани с ура’
и бурни ръкопляскания.
Какви са пораженията от руската морска атака? Намясто

загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани,

двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града, разположени предимно в престижната Гръцка махала. Общо

загубите се оценяват на повече от 2 млн. лв.

По всичко личи, че епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби ще остане завинаги в съзнанието на жителите на града. Никой тогава не може да си представи, че бомбардировката над българската морска столица ще изчезне ,,безследно’’ от родните учебници по история след 9 септември1944 г. и дори и в наши дни.
„Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” - пише в. „ Балкански куриер” след бомбардировката на Варна.
След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри,

че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София на „Св. св. Кирил и Методий”

Това става с пълен консенсус от парламента (в това число и опозицията), както и от правителството. Всъщност решението не е толкова за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното име на храма, който е трябвало да прославя светите братя. Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства прекръстването на катедралния храм в столицата.